Да възлюбиш Господа (1914-1920)
10. Аз съм онзи човек
10. Беседа от Учителя, държана на 28 септември 1919 г. София.
„Аз съм онзи человек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." *)
Четете книгата „Плач Йеремиев" и знайте, че тя представя писанието на един поет и пророк. Всичко, казано в тая книга, е в преносен смисъл. Сегашните хора мислят, че старите пророци и поети не са разбирали нещата, както те ги разбират. Те мислят, че старите пророци не са разбирали и Бога, както днес Го разбират. Затова питат, как е възможно да се говори за ярост Божия. Вярно е, че който пише или говори за Господа, трябва да Го познава. Но може ли някой да докаже, че яростта на Бога е нещо лошо? Какво ще кажете за ковача, който цял ден надува меха, за да разпали огъня и с яростта му, да стопи и огъне желязото? Огънят държи ли сметка, какво усеща желязото? И желязото има право да се чуди, защо тоя огън излива яростта си върху него. Трябва ли да се каже, че яростта на огъня се крие във вашия мях и в ръката, която го надува? Човекът, който надува мяха, ще каже: Аз не изпитвам никаква ярост, никакъв гняв, но приспособявам гвоздея за работа. Ако гвоздеят пита ковача, защо го мъчи, последният ще каже: Не те мъча, но те приготвям за работа. В душата ми се таи само обич, с която искам да извадя непотребното от тебе и да остане само онова, което ще влезе в работа.
Сега, като наблюдавате, как Бог работи и виждате, че някои от Неговите прояви не отговарят на вашите желания, вие си съставяте различни мнения за Него. Един казва, че Бог е Любов; друг, че Бог е Правда. Кой е опитал Божията Любов? Кой е опитал Божията Правда? Като обичате някое дете, вие го прегръщате и стискате. Детето казва, че го мъчите, а вие искате да го убедите, че от любов правите това. Помнете: Когато се говори за яростта на Бога, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като Бога, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере – или любовта, или мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за Бога и Бог ще направи жилище в него. Методът на любовта е друг, съвършено различен от тоя, на мъдростта.
„Аз съм оня човек, който видях скръб." Така казва пророк Йеремия, но и вие казвате, че вашата скръб е голяма. Скръбта не иде за пръв път в живота. Като четете книгата „Плач Йеремиев", виждате, през какъв тежък изпит са минали евреите. Имайте предвид, че вавилоняните са били културен народ, но често, най-големите варварства идат от културните хора. Те са способни да извършат най-голямото добро и най-голямото зло. Съвременният културен човек ще хване една кокошка, ще я заколи и ще я тури на огъня, да се готви. Също така, ще хване един гълъб, ще го заколи и сготви. После всички ще се наредят около кокошката, ще ядат и ще се веселят. Какво мнение има кокошата раса за нас? За тях, ние сме богове. Кокошките казват: Много жестоки са нашите богове. Човекът ще възрази: Ние обичаме кокошките и като ги колим и ядем, чест им правим. Ние ги приемаме в себе си и с това помагаме за тяхното развитие. Той казва: Такъв е Божият Промисъл. Кое всъщност е Божи Промисъл, това не се знае. Схващането на сегашните хора за Божия промисъл е 50% лъжливо, 25% вероятно и 25% вярно.
„Видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Може ли да дойде лекар, да чисти цирея ви и да не ви причини скръб? Докато се изчисти циреят ви, лекарят ще бъде яростен. Той ще вземе ножа и ще ви причини голяма болка. Това страдание е смислено. Ако не очистите цирея, животът ви ще бъде в опасност. Значи, има два вида страдания: едните са смислени, а другите – нямат смисъл. Когато намествате счупения крак на някого, вие ще му причините страдание, но това страдание е на място. Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. – Кой ще му помогне? – Пак големият палец на ръката. Той ще причини болка, но ще ги намести. Това страдание е осмислено. Представете си, че ви срещне някой човек и без никаква причина, ви набие, счупи крака ви и избяга. Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание. Тоя човек не знае, кога трябва да бие. Индусите наричат това страдание "кармично". Когато намествате крака на някого, по всички правила на изкуството, страданието е на място. Индусите наричат това страдание "добра карма" или "дихарма".
Казвате: Индуската философия крие дълбоки истини в себе си. Било е някога, но сега тя е изгубила 50% от своята стойност. Сегашните индуси нямат това просветление, каквото са имали преди хиляди години. Някогашните индуси са били на голяма висота, но днес са изгубили част от светлината си. Има нещо криво в сегашната индуска философия. И евреите, като се считали за избран народ, искали са да бъдат първи между народите, но не могли да устоят. Бог ги е поставил на големи изпитания, но те пропаднали, не могли да издържат на тия изпити.
Избраниците са хора на мъдростта, а не на любовта. Любовта търси умни, а не глупави хора. Момъкът, например, се влюбва в умна мома. Любовта се стреми към мъдростта. Ако си умен човек, на мнозина ще обърнеш внимание; ако си глупав, никой няма да те погледне. Любовта търси умни хора, а мъдростта – глупави. Ако си глупав, не можеш да бъдеш избраник на любовта. Казваш: Аз мога да служа на Бога без любов. Това е невъзможно. Никой не може да служи на Бога без любов. Любовта казва: Аз не се нуждая от глупави слуги. Моят свят е съставен от хора, които вършат работата ми без погрешки. Някои мислят, че любовта не е взискателна. Те се лъжат. Любовта е крайно взискателна. Тя не търпи никакво недоволство, никакво навъсване на лицето. Мъжът влиза вкъщи и вижда, че жена му е малко неразположена. Той се намръщва, не обича да гледа болна жена. И жената е недоволна от болния си мъж. Любовта казва и на двамата: Който е недоволен, да излезе вън. Аз обичам хора с весели и засмени лица, които са минали през училището на мъдростта. Повечето хора страдат, по причина на своята глупост. Те искат да внесат в света ред и порядък, противоположен на Божествения. Те трябва да знаят, че човешките закони не са Божествени. Не мислете, че Бог ще остави своите глупави деца, да управляват света, вън от Неговите закони. Не прилагат ли законите Му, Той ще вземе една тояга и ще каже: Хайде вън! Не изпълнят ли Неговите закони, колкото и да философстват, не само, че не ще си помогнат, но ще си изгубят ума.
Един учен, който много философствал, дошъл до една крива идея, че бил гъба и не може да яде. Каквото му давали да яде, нищо не приемал, отказвал се, под предлог, че гъбите не ядат. Турили го в лудницата, дано там се излекува, но и тук, лекарите не могли да му помогнат. Те се видели в чудо. Най-после, дошъл един психиатър-лекар, да прегледа умопобъркания. Той го запитал: Ти кой си и какъв си? – Аз съм гъба, спокойно отговорил болният. – И аз съм гъба – казал лекарят. – Знаеш ли, че гъбите не ядат? – Аз ще ям – възразил лекарят. – Как смееш? – Аз съм главната гъба, над всички гъби. Аз управлявам гъбите. – Щом е така, и аз ще ям, и аз съм главна гъба, отговорил болният. Така лекарят успял да накара болния да яде.
И тъй, съществуват две общества: общество на прости гъби, на които не се позволява да правят престъпления, и общество на главни гъби, които имат право много да ядат. Съвременната култура страда все от общества на главни гъби. Простата гъба е разрешила въпроса. Тя казва: Аз съм гъба и не ям. Спорът на сегашните хора произлиза от въпроса за яденето. Той е важен въпрос и трябва да се разреши правилно. Човек трябва да измени начина на живота си. Днес главната гъба яде много и различни яденета. Простата гъба яде боб – проста храна. Така възниква различието между хората, които започват да се делят на прости и на благородници. Простата гъба се облича просто, скромно, а главната гъба се облича в скъпи, хубави дрехи и се накичва със златни пръстени, часовници, гердани и др. Питат простата гъба: Защо страдаш? Кой ти причини страданието? – Главната гъба.
Какво представя главната гъба? Тя крие в себе си условия за хаос и анархия. Както студът разваля доброто разположение на човека, така и главната гъба внася дисхармония в света. Кой не се е изненадвал от студеното и лошо време? Излиза на разходка пременен, добре облечен, но завали дъжд, времето се изстуди и той започва да трепери. Ще кажете, че лошото време внася анархия във вашия живот. Навсякъде има анархия. Влезете ли в едно културно общество, там ще видите най-голямата анархия. – Защо? – Защото, съвременната култура не носи онова съдържание, което се изисква от нея. Хора, които минават за културни, а постоянно разискват върху въпроса, съществува ли Бог, има ли друг свят, това са все главни гъби. Питам: Колко тежи мозъка на една главна гъба? – Най-много килограм и половина. Тая гъба, с килограм и половина мозък, иска да разреши важни космични въпроси. Може ли, тая малка глава, да разреши въпроса, съществува ли Бог, или не? За да се задава такъв въпрос, това значи, да се запитвате, Бог ли управлява, или човек? Тоя малък човек е готов да критикува Господа, че не е направил света, както трябва. Оня, който се осмелява да критикува Господа, трябва да се откаже от ядене на кокошки, агнета, фазани, пъдпъдъци и др. Яде ли всичко това, той никога не може да има представа за Господа. Великият Бог, Когото се опитвате да критикувате, даде своя живот, в жертва за всички същества. Той пое техните страдания като свои. След това, ще дойде малкият човек, да казва, че Божиите пътища не са добри. А твоите пътища добри ли са? Наточиш ножа си и заколиш една кокошка. Това добро ли е? Щом колиш кокошка, и човек ще заколиш. Лекарите се опитват да доказват научно, че месната храна е по-добра от растителната. Где са техните данни за това? Поставете двама здрави хора на опит – единият да се храни с месо, а другият – със зеленчуци и плодове и вижте, какъв ще бъде резултатът. Ще кажете, че всеки човек прави това, което може да подобри живота му. Вярно е, но всеки трябва да живее така, както му е определено. Ще избягваш да подражаваш на другите, но ще се концентрираш дълбоко в себе си, да разбереш, какво се иска от тебе и какво ти е необходимо.
Питам сегашните културни хора: Защо се повдигнаха едни върху други? Защо избиха милиони хора? При това, останаха много сакати, хроми, вдовици. Защо беше нужно това? Както и да разглеждам въпроса, виждам, че това не е никаква философия. В тая война се създаде една нова философия, че причините и последствията на нещата вървят неотклонно. Те не могат да се изменят. И, в края на краищата, човек дохожда до заключението: „Каквото правиш, това ще ти се въздаде." И за най-малката, добра или лоша постъпка, ще ти се върне. Това се изразява с българската поговорка: „Каквото сееш, това ще пожънеш." Преди години, един български адвокат трябвало да пътува от Г. Оряховица до Търново с влак. Като купувал билет, един селянин се приближил до него и му казал: Господине, не ми достигат 30ст. за билет. Можеш ли да ми услужиш? Адвокатът се обърнал строго към него и казал : Нямам пари, не мога да ти дам. Всъщност, той имал пари, но си казал: Селянин е, като няма пари, да върви пеш. След години, тоя адвокат пътувал от Лондон за един провинциален град, но не му достигали 30ст. за билет. Обърнал се натук-натам, да намери някой познат, но не могъл да види такъв. Не се решил да иска от непознати и се принудил да върви пеш. Като тръгнал, замислил се и си спомнил, че преди години, той не пожелал да услужи на селянина. Сега той изпаднал в неговото положение. Закон е: Каквото си направил, ще ти се върне. Тоя закон е общ и се отнася до всички живи същества, до всички народи. Бог постъпва еднакво с всички същества. Войната доказва това. Българите са недоволни, че като отишли в Париж, не им дали право. От кого търсят своето право: от простата, или от главната гъба? На земята право не съществува: не е имало, няма и няма да има. Правото е атрибут на Божествения свят. За да отсъжда право, човек трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка. Главата на Европа има да страда още много, докато разбере, има ли Бог, или не; съществува ли Божествен свят, или не. Всички народи ще познаят, съществува ли Божествено право, или не. Всички мъже и жени, дъщери и синове ще разберат, защо плаче Йеремия.
Какво правеха евреите, когато Бог изпращаше между тях някой пророк? Те са го гонели, били, убивали. Това не показва, че еврейският народ е лош, но, понеже той е избрал пътя на мъдростта, трябва да мине по него. Провидението не е отхвърлило еврейския народ, но го прекарва през страдания. Ето защо, когато страдаме, трябва да знаем, че Бог ни е определил тоя път. Покажете ми един велик или добър човек, който да не е страдал. Не говоря за страданията, които сами си създавате, но за ония, които мъдростта ви налага. Аз говоря за ония страдания, които повдигат народите, обществата и индивидите. Епохата, през която сегашното човечество минава, изисква от всички: Да въдворят братство между народите и обществата, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашните оръжия. – Защо? – Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да хвърляш гранати, бомби, с които да чупиш ръце и крака, да вадиш очи на хората. Питате: Как може да се приложи новото учение, когато сме обиколени с хора, които искат само отмъщение? Новото учение крие такава сила в себе си, че като дойдеш до неприятеля, само ще махнеш с ръка и той ще заспи. Като се събуди, ще го нахраниш и ще го изпратиш, да си върви. – Как ще се бие неприятелят ти, като знае, че ще го приспиш? – Хората на новото учение разполагат с такива сили, с каквито никой не е разполагал. Какво ще правиш, ако един от тях извади револвера си срещу тебе? Ръката ти ще остане във въздуха и дълго време, след това, трябва да работиш, за да я свалиш долу. Това не са празни приказки. Невъзможно е да убиеш човек, в когото Бог живее. Когато човек реши да страда и да се самопожертвува, Бог го изоставя, подлага го на изпит. И да пострада, Бог ще му направи нова къща, т.е. ново тяло, по-здраво от първото.
Казвам: И Христос беше изоставен от Бога. Той се обърна към Него с думите: „Господи, защо си ме оставил?" Коя е причината, някога, Бог да ни изоставя? От 20 години, българите поддържаха мисълта, че ние сами можем да се оправим. Бог отговаря: Тъкмо такъв народ искам аз. В тоя смисъл, българинът казва: Да ти е здрав гръбнакът и кривакът. Но сила без мъдрост не може да се употреби разумно. В бъдеще, всички държавници трябва да разберат (...) и неизменни Божии закони, защото, върху тях се крепи цялото Битие. Казано е, че Бог се проявява в две противоположни направления. Значи, в Него действат и положителни, и отрицателни сили. – Кога се проявяват отрицателните сили на Бога? – Когато не изпълнявате волята Му и нарушавате основния закон на любовта.
Питате: Как е възможно, човек, произлязъл от Бога, Който е Любов, да греши и да не изпълнява закона Му? Източникът на злото и на греха е съвсем друг, а не тоя, от който излиза доброто и любовта. Злото в Бога е в потенциал, но когато се прояви, то слиза в по-низка сфера от тая, на доброто. Когато слиза от по-висока сфера, човек, неизбежно, минава през сферата на злото и се заразява от него. В това отношение, грехът, злото е преходна сила. Като излезе от сферата на злото, човек отново става чист.
Сега, да се върнем към въпроса за страданията, като нещо смислено, в което участва и любовта. Всички страдания – индивидуални, обществени, народни и общочовешки носят в себе си зародиша на любовта. Страдания се дават на всички ученици, които вървят по пътя на мъдростта. Любовта, като срещне човека, казва му: Ти си същество, с което мога да живея, защото си мъдър. Казвате, че Бог е търпелив, т.е. любовта е дълготърпелива, затова може да живее с човека. Не можете ли да търпите и вие като Бога? Защо, като дойде брат ти и вземе къщата ти, не кажеш философски: Брат ми е, нека вземе къщата ми. Не само, че не търпиш, но търсиш правото си. – Какво право? – Човешкото право. Божественото право е далеч от вас. В Божественото право няма никаква собственост. Обаче, смешно е, когато човек туря богатството си в десет кесии, в петте от които, свободно бърка и вади пари, а в останалите, пет, не смее да бутне. Единственият грях се заключава в това, че спираме действието на Божията Любов и пречим на Божествения живот, да се оформи в стройна система. От Божествено гледище, много злини носят благо за човека. Бог, Който е всемъдър, ни лишава от ненужни страдания. Привидно, това лишение е зло за нас, но, като вникнем в него, виждаме, че по-добре е да се лишим от едно благо, в което се крият условия за бъдещи страдания. – Кога става човек нервен? – Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. – Защо носи тоя товар? – Защото иска да стане величие, божество, всички да му се кланят. Даже и най-простият човек иска да стане божество. Дайте и на най-смирения човек пари, власт, да видите, как ще постъпи. Той се моли на Бога, ходи на църква, но като му дадете възможност да се прояви, виждате другото му естество.
Сегашният строй е поставен на фалшива основа. Вярванията на сегашните хора, в основата си, са една голяма лъжа. Всичко това причинява страдания. Ако днес дойде Христос на земята, ще се чуди на изопачените човешки умове, турили в устата на хората думи, които Той никога не е казал. Всички проповедници, свещеници и учители трябва да застанат на страната на Христа и да кажат: Няма да воюваме! Така е казал нашият велик Учител. Свещениците излязоха с кръст в ръка, да се молят за благословение на оръжието и казаха: Трябва да се бием! Един Учител имате. Как ще се оправдаете, че не Го послушахте? С нищо не можете да се оправдаете. Това са християнски народи! Сега от небето изпращат комисия, да проучи положението. Старият кабинет е разтурен горе, старите методи са заменели с нови. Старият цар е детрониран. Новият цар е дал кандидатурата си от две хиляди години, и едва сега го коронясват. Всички хора, със стари убеждения, ще бъдат уволнени. – Кой ще ги уволни? – Христос. В продължение на няколко години, хората ще разберат, може ли Христос да уволнява, или не може. Оня, който може да влезе в новото учение, да възприеме любовта и мъдростта в себе си и да живее с тях, той ще бъде назначен на служба от Христа.
Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой ученик." Отричането от себе си подразбира – отричане от стария ред на нещата. Върху стария ред са писани хиляди томове. В тях е застъпено човешкото, а не Божественото. Смешно е, ако един лекар иска да ви убеди, че лекарствата му са добри, когато 99 души, на сто, умират от тях. Колко хора са умирали от старите системи и методи! Ще кажете, че това е карма. Не е карма това, но лъжливи учения. Не е право да се опълчвате против Бога и да Го обвинявате в несправедливост. Няма по-страшно нещо за човека от това, да се ползва изобилно от Божиите блага и след това, да се обърне против Него и да Го хули. Кой баща не би се оскърбил от такива синове? И Бог се огорчава от своите синове, които Го хулят. Дали това правят българите, англичаните, американците, не е важно. Безразлично е, кой човек или народ постъпва така. За Бога няма величия. Пред лицето на Бога всички култури, всички народи са еднакви.
Преди години бях в Бостън. Вървя, един ден, по улиците и виждам един висок господин, около два метра, стърчи над другите. На главата си имаше корона. Всички се обръщат, гледат го и се смеят. Какво ли особено имаше тоя човек? Мина пред мене, нищо не видях. Отминах го. Обаче, рекох да се обърна, да видя гърба му. Каква беше изненадата ми, когато видях, че гърбът му беше покрит с различни реклами. Казах си: Такова нещо представяме и ние, съвременните хора – рекламаджии. Гърбът ни е покрит само с реклами от различен характер. Ако ни погледне някое разумно същество, няма да ни познае. Рекламите са различните прозвища, които ни са дадени. Кое е истинското ни име, мъчно може да се разбере.
Пророкът казва: „Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." На такъв рекламаджия трябва тояга. – Защо е нужно тояга? – За да излязат узрелите зрънца. Когато бобът и лещата узреят, чукат ги с тояга, за да паднат узрелите зрънца. Тогава, ще пишете в историята, че сте многострадален народ. Аз облажавам всеки човек и всеки народ, който е страдал, защото от него ще излезе доброто и възвишеното, които ще служат за повдигане на човечеството. Бог сега вдига и слага тоягата си върху гърба на българите. Те казват: Убиха ни! – Не, само шушулките хвърлят настрана. Аз облажавам всеки човек, бит от Господа или от някой мъдрец, защото така се намагнетизира. Всеки, който е бит от Господа, става гений и светия. Блажен е тоя народ, върху който Божията тояга се вдига и слага. Тоя бой ще създаде всички добродетели. И България, върху която пада Божествената тояга, ще се освободи от всички шушулки, от всичката плява – ще остане само чистото в нея. Тогава Бог ще каже: Идете и намерете оня българин, който е добър, умен, честен и справедлив. Той ми трябва – ще го назнача на важна служба в Царството си. Засега трябва да изчезват всички шушулки. Не се обезсърчавайте. Който се обезсърчава, не е достоен, да носи името на мъдростта.
Сега аз търся в България хора на истинската култура, в които да вложим нещо ново. Всички стари реклами трябва да се хвърлят навън. Свещениците трябва да се облекат в бяло и отвън, и отвътре. В това отношение, аз харесвам шопите, които носят бели и шарени дрехи. И аз трябва да хвърля черните дрехи, да си направя шопски. В бъдеще, цяла Европа ще се облече в бяло, като шопите.
„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Блажен е тоя пророк, защото се е удостоил да изпита Божията тояга на гърба си. Това е голяма привилегия, не само за пророка, но и за царя. От такъв бой, човек се намагнетизира и оживява. Всеки, който страда по тоя начин, той се благославя. Слънчевата енергия не е нищо друго, освен ударите на тая тояга. Който не понася тия удари, търси сянка. От тия, постоянни удари, плодовете узряват. Тия удари вървят ритмично. Първо те са слаби, постепенно се усилват, на обяд са най-силни и след обяд, постепенно се намаляват. Същият закон се прилага и при страданията. Ето защо, когато Бог иска да повдигне човека, Той го прекарва през екватора, дето стават големи бури. Така той се пречиства, обновява и повдига. Бурята постепенно утихва, но минали са вече 40–50 години от неговия живот.
Питате: Какво ще стане с нас в бъдеще? – В бъдеще няма да лъжете, няма да крадете. Каквото направите, ще се напише на лицето ви – нищо няма да остане скрито. Направите ли една малка погрешка, веднага ще дойде последствието.
Наблюдавах един интересен факт в с. Чатма – Варненско. Две лястовички си правеха гнезда на близки места. Едната ходеше, връщаше се, носеше кал, сламки за гнездото си. Другата, по-хитра, стои настрана и чака, първата да замине, да вземе от гнездото й готов материал. Първата лястовичка не забелязва това, продължава да носи кал, да си гради гнездото. Това траеше десетина деня. Първата, работливата лястовичка, гледа гнездото си и се чуди, защо, след като носи толкова материал, не може да го завърши. В това време, иде втората лястовичка, спуща се към гнездото на първата, да си вземе сламки и кал. Едва сега, трудолюбивата лястовичка разбра, че крадец взима материала за гнездото й. Хвърли се върху нея и се сбиха. В борбата и двете паднаха на земята. В това време се спусна върху тях една котка и хвана едната. – Коя лястовичка падна в устата на котката? – Крадливата. Така, тя получи възмездието си.
Връщам се, един ден, от Княжево с трамвай. Двама богаташи се разговарят. Единият казва: Не зная, какво ще стане с мене, не мога да ям. – Защо? Жена ти ли не позволява, или докторът? – Нито жена ми, нито докторът, но стомахът ми е разстроен, не мога да ям нищо, само мляко пия. Казвам: Божественият стомах заповядва на сегашните хора да не ядат нечиста храна. Моисей заповяда на евреите да не ядат нечисти животни. Наистина, всяка храна, която внася нечистотии в сърцето, в ума, в тялото на човека, както и в цялото общество, нищо не допринася за развитието на човека. Божественият стомах е по-умен и от най-видните философи и учени. Като изучават човешкия организъм, дохождат до заключението, че материята, от която е направен мозъкът, е най-организирана, т.е. най-одухотворена, най-чиста. Забелязано е, че когато човек заболее от сериозна, тежка болест, той губи от тялото си голяма част, само мозъкът нищо не губи. Това показва, че материята на мозъка е най-устойчива. В бъдеще, когато одухотворим всичките си органи – дробовете, сърцето, стомахът, няма да страдаме. Тогава ще бъдем истински културни хора и ще разбираме великите Божии закони. Тогава ще дойде истинският комунизъм, не чрез насилие, а по общ избор, чрез закона на любовта. Тоя комунизъм съществува в нас. Клетките на нашия организъм живеят по закона на любовта.
Някои мислят, че комунизмът е нова наука. Не, стара наука е комунизмът; той съществува, откак свят светува. Когато пръстите на ръцете и на краката страдат, целият организъм страда. Здравите клетки започват да изпращат храна и енергия към болните и така ги подкрепват. Клетките са малки душички, които, след време, ще се развият и ще станат индивидуални души, разумни като вас. Дайте им условия да се развият. Те са комунисти, отказали се доброволно от своята собственост. Те казват: Господарю, ние ще живеем заради тебе. Когато господарят им направи отклонение от правия път, те казват: Господарю, ти трябва да умреш. В тоя смисъл, смъртта не е нищо друго, освен край на монархическото управление в човека. Това управление трябва да умре. Бог е начертал, какво ще бъде управлението и ние трябва да го приложим.
Ако всички, които ме слушате днес, сте готови да напуснете старите си вярвания, т.е. изсъхналите шушулки; и потърсите Бога с всичкото си сърце и душа, ще Го намерите. Който е намерил Бога, той обича всички живи същества, от най-малките до най-големите. За него няма страдания, за него не съществува ад.
И тъй, ако искате да се освободите от страданията и нещастията, потърсете Господа. Той е в сила да ви освободи от всички мъчнотии, да вдигне товара ви. Някой тури на гърба ти голям товар, не можеш да го носиш и се оплакваш. Господ чуе плача ти, изпрати някой силен човек, да вдигне товара ти. Задлъжнял си, клюмнеш глава, не можеш да платиш дълга си. – Какво ще направиш? – Ще се помолиш на Господа и Той ще изпрати един благороден, щедър човек, да ти помогне. Ти се зарадваш и казваш: Има Господ. Сега всички хора искат да управляват. Това нищо няма да допринесе. Трябва да се излезе от тая обществена кал. Спасението на България е в това, всички българи да се обърнат към живия Господ, Който държи съдбините на народите в ръцете си. Те се кланяха на германци, на англичани, на американци, на французи, но никой не им помогна. Казано е: „Проклет е оня, който се надява на човека." Нека българите се обърнат към Бога и кажат: На Тебе, Господи, се кланяме. На Тебе уповаваме. Никаква политика не ни трябва. Долу всички узурпатори! Долу всички лъжци!
„Аз съм онзи човек, който видях скръб от жезъла на Неговата ярост." – Кога иде Божественият жезъл? – Когато настъпва нова култура, нова епоха. Учените казват, че човек е произлязъл от маймуна. Тогава той не е бил изправен на два крака, но се е подпирал с тояга. Значи, при всяка нова епоха, при всяко ново учение, човек се подпира на тояга, т.е. учи нов закон. Той вдига и слага тоягата, т.е. вдига пръста си нагоре и го слага. Тоягата се движи нагоре и надолу, под прав ъгъл.
Мнозина казват, че истините, които проповядвам, били прости. Сега ще ви дам няколко формули: а+b=с; а2+b2=с2; а3+b3=с3; а4+b=с4. Това са величини от първо, второ, трето и четвърто измерение. Вие знаете ли, какво означава първото измерение? Можете ли да се движите по права линия? Правата линия е Божествена. Тя образува всички плоскости. С нея се измерват всички величини. Следователно, като имате някакво страдание, вижте, где е то: в правата линия, в плоскостта, или в куба. Правата линия е тялото ви: а + b = с; плоскостта е сърцето ви: а2 + b2 = с2; кубът е вашият ум: а3 + b3 = с3. Ако не мислите право, логично, идат страданията. Душата ви е четвъртото измерение: а4 + b4 = с4. Четирите измерения представят страданията на човека в четирите полета. Това е велика наука – на построяване. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че в телата ви става такъв строеж, какъвто и на физичния свят. Навсякъде, в нашия живот, се забелязва движение в права линия, в плоскост, в триизмерното и в четириизмерното пространство. Който не разбира тия движения, трябва да каже: Аз съм оня човек, който не разбрах жезъла на Бога. Разбереш ли тия движения, блажен ще бъдеш. Тогава ще кажеш: Всичките ми гвоздеи минаха през огъня и разбрах смисъла на Божията тояга. Блажен си, защото, чрез страданията, разбра общността на Божията Мъдрост, която ще се изяви в бъдеще.
Ние се нуждаем от обширна философия, която да преобрази обществата и народите. Опитайте се, чрез тая философия, първо да свържете момък и мома, да им създадете един щастлив живот. Ще кажете, че им трябват пари. Всички богати нали имат пари? Защо не живеят добре? Значи, друго нещо им липсва, а не пари. Парите са условие в живота, но не главен елемент. Знайте, че всеки, който ме слуша днес, като българин, може да допринесе нещо на своя народ. – Мога ли аз да направя нещо? Мога ли да помогна на България? – Може би, ти си последният, който, като минеш, ще скъсаш конците и ще освободиш оня, който от години е вързан. – Това не е моя работа. – Ако не е твоя, чия работа е? – На поповете, на учителите – те трябва да освобождават хората. Смешно е да се мисли така. Всеки е длъжен да работи за благото на своя народ. Това е Божията воля. Когато вършиш Божията воля, ти си Син Божи.
Христос казва: „Аз съм Син Божи, понеже върша Божията воля". Ако и ние вършим Божията воля, ще бъдем Синове Божии. Искам, всички да се заемем, да скъсаме тоя конец. Няма време за отлагане. Остава само половин час до последния трен. Ако сега го пропуснете, ще чакате хиляди години, отново да дойде. Това е в преносен смисъл. Половин час, но като го изчислите с друга мярка, ще видите, колко години остават до това време. Преди две хиляди години се казваше, че е наближил денят Господен. Сега аз казвам: Ние сме в деня Господен. Остава само половин час до последния трен. Горко на оня индивид, на оня народ, който, дотогава, не уреди сметките си! Всички ще бъдете изобличени. Така се казва отгоре. Ако Европа не изправи своите погрешки, тая тояга ще се сложи отгоре й. Големи страдания я чакат. Казано е: „Горко на тебе, Ерусалиме!" Сегашната Европа е тоя Ерусалим. Това е една идея, която има отношение към нашите души. Ние сме роби на нашия вътрешен страх и трябва да се освободим от него. Ако така разберете живота, любовта ще ви посети. Всички ще си подадете ръка и ще заработите по новите правила на възвишената Божествена наука. Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила. Аз мога да приложа тия правила, да видите, как се възпитават младите. – Ние си имаме мярка. – Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате; прилагате втората мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание, да станеш главна гъба. Това значи, желаеш да ядеш повече от другия и казваш: Аз съм главна гъба, а ти си проста гъба. До вчера си бил проста гъба, а днес ставаш управител – главна гъба, и казваш: Аз имам право да ям повече, да се обличам по-добре. Всичките ни разсъждения са такива и с тях се опитваме да разрешаваме Божествения план. Няма прости и главни гъби. Те съществуват само между умопобърканите хора. Казват за някого: Той е от високо произхождение. Питам: Добър ли е тоя човек, любещ ли е, мъдър ли е, справедлив ли е, честен ли е? Ако е такъв, това значи, благороден човек, от високо произхождение. Като види отворена каса, минава и заминава, без да посегне към нея.
Желая да бъдете като оня салепджия, който намерил един вързоп банкноти. Взел ги, турил ги в джоба си и спокойно продължил да вика: Салеп! По едно време го настигнал един търговец, уморен, запъхтян и го попитал: Не намери ли един вързоп книжни пари? Изгубих ги, десет хиляди лева бяха. Салепджията извадил вързопа от джоба си, дал го на търговеца и продължил да вика: Салеп!
Днес бях решил да не говоря, да не обидя някого, но после измених решението си. Ще говоря и ще направя един масаж, да го усетят всички българи, от най-големите до най-малките. Кога ще направя масажа? Може, още докато съм на земята, а може и като замина на оня свят, но ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача: Да науча българите да се кланят на живия Бог, Който е дал всички блага; да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на новата култура. Те трябва да вдигнат високо знамето и да кажат: Отсега нататък ние имаме нов лозунг. Ние сме носители на любовта и на мъдростта. Ние презираме всички престъпления, всички реклами, написани на дрехите ни. Събличаме вече старите си дрехи и обличаме нови. Тогава, като ме срещнете, няма да ме питате, проповедник ли съм. Не съм проповедник, но обичам да проповядвам. Когато хората са весели, аз съм скръбен; когато те са скръбни, аз им пея. Майката пее, когато детето е скръбно.
Днес, невидимият свят пее на сегашното културно човечество и казва: Бъдете смели и решителни във вашите подвизи. Турете малодушието настрана. Според барометъра, днес времето трябваше да бъде лошо, но като ви говорих, времето подчерта моите думи и каза: Така трябва да бъде. Оправи се времето. Всички ще бъдете свидетели на моите думи и ще кажете: Верен е Господ във всички свои прояви.
Казвам: Освободете се, сега, от всички политически връзки. Мислете, че сте царски синове и дъщери. Вие сте хипнотизирани. И до днес ви казват, че сте големи грешници. Не се обезсърчавайте, други са ви заблудили. Бог ви казва: Деца, излезте от тая кал. Доста сте се забавлявали. Върнете се в плодната градина. Не казвам, че хората са лоши, но още се кланят на икони. Колкото пари имам, готов съм да купя вашите икони. Ония, които служат на Господа, ще имат достатъчно жито, храна, плодове. Всичко това ще дойде отгоре. Бъдете весели и бодри. Носете тая веселост навсякъде. Знайте, че Бог е вече в света, между хората. Той ви е хванал в ръцете си и всички треперите. Всички престъпници ще се открият. Всички беззакония ще станат явни, няма да остане нещо скрито – покрито. Горко на ония майки и бащи, синове и дъщери, които вършат престъпления! Така казва Господ, Който е горе на небето и долу на земята. Като направиш едно престъпление, Господ те хваща и те пита: Ти разбра ли? Ти не си син на дявола, но Син Божи.
Желая сега всички българи да са като оня салепджия, а не главни гъби. Всички страдаме, все от тия, главни гъби. Дойде някоя главна гъба и всички казват: Той ще повдигне България. България си има свой план, определен от Бога. Земята, която й е дадена от Бога, никой не може да й я вземе. Всеки народ, който би се опитал да вземе тая земя, която е дадена за осигуряване на народа, е проклет. Върху него ще дойдат най-големите страдания.
Кажете и вие като Йеремия: „Ние сме оня народ, който има скръб". Казвам: Блажени сте, носете тоя хомот, за да дойде Божествената тояга и да очука житото, да отдели чистото от нечистото. После, тоягата ще се сложи и върху другите народи. Блажен оня народ, който Бог ръководи и отправя в пътя на правдата и истината. В тоя народ ще се развият възвишени добродетели.
Обърнете се към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския път. Потърсете тоя Бог в себе си. Той е вътре във вас. Търсете Го по прав път. Щом Го намерите, всички вериги на робството ще се скъсат така, както на Петър, който беше в тъмница. Веригите паднаха от нозете му, вратата се отвори и той излезе. Стражарят го търсеше, но не го намери. Не е проста гъба Петър. Той не се връща вече назад. Това ще бъде второто действие.
И тъй, когато дойде ангелът при вас, ще каже: Долу веригите! Елате при вашите братя, да се радват на спасението ви. Амин!
10. Беседа от Учителя, държана на 28 септември 1919 г. София.
- Плач Йеремиев 3:1