Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
Келтските празници на природата
Данън Пери, Ян Търнбул
Има различни начини за измерване хода на годината. Ние познаваме Юлианския календар от 12 месеца, който е обичаен за нас. Друг начин е видимото движение на Слънцето около Земята, като при това движение се отбелязват най-високата и най-ниската точка – двете слънцестояния, и средните точки – равноденствията.
Келтските народи са се вслушвали в друг годишен часовник. Той отбелязва четири точки в годината. Тези точки са свързани с промяната на циклите в полята и градините и са опорни моменти, в които животът просто и естествено променя посоката. Всеки подобен обрат е своеобразен празник, с който се приветства промяната.
Имболк /1 февруари/ е празник на измиване лицето на Земята. В навечерието на празника старата женска богиня на зимата Кайлич пие от свещения извор и се преобразява в девата Бригита.
Това преобразяване става във всеки от нас, когато изживяваме промяната от периода на вътрешно съзерцание към външната съзнателна изява.
Келтските хора имат традиция да удрят земята с пръчки, за да се събудят семената.
Това е времето, когато се увеличава светлината, а тъмнината намалява.
Белтейн /1 май/. Първият ден на май е бил отбелязван хиляди години като ден на плодородието, когато Природата ярко излага на показ своята красота, за да отвори дверите на новия живот. В келтската традиция Белтейн е известен като Магията на цветята. Този празник се празнува с танци. Това е време за работа, за проявление на любовта на физически план.
Телтан /1 август/. Това е празник на жътвата, на реколтата. На този ден келтите са празнували ритуален брак между Слънцето и Земята. Космичното съчетаване на мъжките и женски енергии било много признавано като много важно за поддържане на хармонията и изобилието.
Самхейн /31 октомври – 1 ноември/ Самхейн е вратата, входът към светилището – към утробата на майката Земя, от която израства всичко, което е интуитивно и съзерцателно и присъщо за Земята..
Вечерта срещу 1 ноември е "Хелоу уин" /нощта на вси светии/. Всички духове на Земята тази нощ си заминават.
Келтите особено ценели ясното, отворено пространство, което следвало след тази нощ и нарекли това време за начало на тяхната година. Те палели огромни огньове, в които изгаряли образите на старата година и хората се освобождавали от страховете и тревогите на миналото.
На този ден светът на физическата реалност и светът на духовната реалност се обединяват.
Келтите се вслушвали в чувствата на Земята и точно са предусещали промените в сезоните. Слънчевият календар на слънцестоянията и равноденствията е външен, мъжки, докато келтският е вътрешен, женски. Затова си струва човек да го изживее.
Природата е – което виждаме.
Хълмът – следобедното поле –
катеричката – залезът – бръмбърът
или природата – е небе.
Природата е – което чуваме –
морето – пеещият кос –
гръмотевицата – щурецът –
или природата е – глас.
Природата е – което знаем –
но не казваме с уста –
че мъдростта ни е безсилна –
пред нейната простота.