Крадецът и пастирят, XIII серия, том I (1929)
11. Сторете да насядат
11. Беседа от Учителя, държана на 10 ноември, 1929 г. София. – Изгрев.
Има думи в изреченията, които представят тяхна сянка. Сега ще ви дам сянката на дадения предмет, а вие ще намерите самия предмет.
Христос казва: „Сторете да насядат человеците". Сядането е разумен акт. Няма по-красив акт в живота на човека от този, да знае, как и къде да седне. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото сядане и ставане. Искате ли да знаете, какъв човек имате пред себе си, наблюдавайте го, как сяда и как става. От сядането и ставането на човека зависи, какво той може да направи. Някой казва, че може да сяда, където иска и както иска. За глупавия е така, но умният никога не сяда, където трябва и не трябва.
Сега, като изучавате живота на хората, вие го изучавате от различни гледища. Например, някой иска да си поживее охолно на земята. Той казва, че освен ядене и пиене, нищо друго не го интересува. Друг казва, че само науката може да осмисли живота. Трети казва, че работата осмисля живота. Обаче, който разбира дълбокия вътрешен смисъл на живота, той казва, че вън от любовта, мъдростта и истината, животът е безпредметен. Такъв живот е затворнически – живот на затворник, с букаи на краката си и обиколен от стражари, които го следят да не избяга. Може ли при, това положение човек да мисли, че е свободен? Краката на всички хора са оковани с букаи. Разликата между тях се заключава в това, че букаите на едни хора са от дърво, на други – от желязо, а на трети – от злато. И първите, и вторите, и третите пъшкат и плачат, не са свободни, букаите им постоянно дрънкат и ги смущават. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от букаите си? За да се освободи от букаите на краката си, човек трябва да спазва известни правила. Тия правила струват скъпо, но той трябва да ги изкупи.
Сега ще ви дам две от тия правила, които разумно трябва да прилагате. Първо правило: щом направи някаква погрешка, човек веднага трябва да я изправи. Който прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Той има търпение десет пъти да решава и да изтрива задачата си, докато най-после я реши правилно.
Второ правило: човек никога не трябва да отлага изправянето на погрешките си. Който не изправя погрешките си и ги отлага, той е ленив ученик. Изправяш ли погрешките си, от тебе човек може да излезе. Не изправяш ли погрешките си, от тебе нищо няма да излезе. Това са предрешени въпроси. „Сторете да насядат человеците". Когато човек седне някъде, това показва, че той е зает с важна работа, решава някакъв философски въпрос. Ще видите, че този човек седи замислен, съсредоточен в себе си, нищо не го смущава. Как мислите, умни или глупави хора бяха тези, които отиваха да слушат Христа? Те бяха най-умните хора по това време в Израил. По начина, по който учениците слушат учителя си, се съди за техните способности. Някой се хвали, че никога не сяда, т. е. никога не си почива. Той се мисли за голям философ. Друг пък казва, че няма време да изправя погрешките си. С това той иска да покаже пред хората, че е много зает с работа.
Един млад поет, като писал дълго време и печатал произведенията си, видял, че хората не го оценили, и затова дошъл до голямо отчаяние. Един ден той отишъл в гората и започнал да мисли върху положението си, какво да прави, какъв нов занаят да започне, да не гладува, както гладувал с поезията си. Дълго време мислил, но нищо не могъл да измисли. Най-после той си казал: Добре ще направя да туря край на живота си. Не струва човек да живее между тези неблагодарни хора, които не знаят да ценят. Но по какъв начин да тури край на живота си, че по-малко да страда? Като размишлявал върху този въпрос, точно над главата му, една птичка започнала да пее. Той повдигнал главата си нагоре, погледнал към птичката и казал: Какво искаш от мене? Колкото и да пееш, аз няма да се откажа от решението си. И аз, като тебе, пях на хората, но никой не ме оцени. Поетът продължил пътя си в гората, но срещу него изкочил един уплашен заек, спрял се на двата си крака и го загледал. – Какво ме гледаш, страхливко? Какво искаш да ми кажеш? Ти си страхлив, но аз не се боя от смъртта. Ти си страхлив, но поне можеш да бягаш. В този момент, той чул страшен рев, и срещу него излязла една голяма мечка. Като видял мечката, поетът забравил своето отчаяние и ударил на бяг. Щом се видял вън от опасността, той въздъхнал спокойно и си казал: Слава Богу, че с бяг можах да се спася от мечката! Иначе, кожата ми щеше да отиде. От този момент, поетът отново продължил работата си и бил признат и оценен от хората като добър и даровит поет. Той не разбрал езика на птичката и на заека, но разбрал езика на мечката. Тя го направила истински поет. Тя го накарала да обикне живота, да не се страхува от изпитанията и герой да стане. Птичката и заекът му казвали, че докато е с този ум, да се страхува от живота и да се отказва да пее, от него нищо няма да излезе.
Съвременните хора се намират в положението на поета. Те плачат, страдат, отчайват се, докато мечка ги срещне. Излезе ли мечка на пътя им, те удрят на бяг и забравят мъчнотии, страдания, отчаяние и казват: Слава Богу, че спасихме кожата си! Като изучавате живота на хората, виждате, какви заблуждения съществуват между тях. Те мислят, че са свободни, че могат да правят, каквото искат. Като видят, че не е така, те се отчайват и решават да турят край на живота си. Обаче, излезе ли мечка насреща им, те хукват да бягат и забравят и страдания, и мъчнотии, искат да живеят. Щом е дошъл на земята, всеки човек има специално предназначение, което непременно трябва да изпълни. Не само човек, но и всяко животно има свое предназначение. Щом разбере своето предназначение, човек осмисля живота си и става радостен и доволен. Не разбере ли предназначението си, той ще бъде недоволен от живота си и ще прави ред погрешки. Съвременните хора са неблагодарни от живота си, от това, което им е дадено, вследствие на което не могат да успяват. Ако човек не може да запази своя ум, своето сърце, както и живота си, къде остава той? Какво представя човек без живот, без ум и без сърце? – Нищо не представя. Човек е скрит зад своя живот, зад своята мисъл и зад своите чувства. Човек може да се познае от една дума, от една мисъл и от едно чувство. Не е нужно да знаете целия живот на човека, за да го познавате. Един момент само може да определи човешкия живот. Човек е подобен на кибритена клечка. Кибритената клечка се познава по запалването й. Ако лесно се запалва и добре гори, тя е доброкачествена. Като драснеш човека като кибритената клечка, ти ще познаеш, какво може да излезе от него: ще прави ли погрешки и ще ги изправя, или ще греши, без да се коригира. С други думи казано: ще учи ли, или няма да учи.
Велико нещо е човек да учи! Престане ли да учи, животът му се обезсмисля. Когато човек престане да учи, в него се забелязва едно физическо натрупване. Този човек мяза на българските чорбаджии в турско време. Срещате в някое село един млад, интелигентен човек и започвате да се разговаряте с него. Виждате, че мисълта му е дълбока, права, добре схваща нещата. След няколко години материалното му положение се подобрява, и той става пръв чорбаджия в селото. Щом забогатее, той престава да мисли, да учи и започва да надебелява. Срещате го след няколко години, но в лицето му, не можете да познаете онзи млад, енергичен, интелигентен човек. Значи, щом мисълта на човека не работи усилено, той престава да учи. В резултат на това се явява надебеляване, затлъстяване. Всяко забогатяване на човека материално, сърдечно или умствено, води към натрупване, към наслояване. Ако четете романа „Клетниците" от Виктор Хюго, или „Война и мир" от Толстоя, известни мисли от тях непременно ще се наслоят в ума ви. Какво трябва да правите, за да се освободите от наслояването? – Вие трябва да раздавате на бедни. Това подразбира стиха, който Христос е изказал: „Ако не се отречете от богатството си, вие не можете да влезете в Царството Божие".
Каква е разликата между романите на Виктор Хюго и тия на Толстоя? Виктор Хюго изразява индивидуалните качества на човека. Той навсякъде прокарва мисълта, че доброто е вложено в човека, вследствие на което той сам може да се изправи. В своя роман „Клетниците", Виктор Хюго взима като главно лице Жан Валжан, когото изважда от една груба среда и го поставя в друга, по-благоприятна. Около него поставя ред лица, като епископа, Жавер, Козета, Мариус, които му служат като пробен камък. Така се изпитва характера на Жан Валжана, с цел да се види доброто, което е вложено в човека. Толстой, обаче, прокарва идеята, че освен вложеното в човека, съществува един велик закон в света, който регулира нещата. Той прокарва тази идея в романа „Война и мир", който има за основна идея исторически сюжет. В този роман, Толстой поставя Наполеона при същите условия, при каквито Хюго постави Жан Валжана. Защо Наполеон не можа да влезе в Русия, но трябваше да се върне назад във Франция? В мислите и разсъжденията на Хюго и на Толстоя няма никакви противоречия. В разсъжденията си и двамата са прави, само че Хюго разглежда вътрешната страна на живота, а Толстой – външната.
И тъй, светът представя съвкупност от разумни същества, които разбират великите закони на природата и съобразно тях регулират живота. Човек не е сам, но е заобиколен от множество разумни същества, вследствие на което не може да върши, каквото иска. Ти не можеш да биеш хората по улицата, не можеш да обиждаш кого и да е. Престъпиш ли този закон, веднага някое разумно същество ще дойде при тебе да иска обяснение. Светът, в който хората живеят, е разумен. Следователно, страданията, мъчнотиите, неволите на хората се дължат, именно, на това, че те искат да живеят според своите лични разбирания. Живеят ли така, те непременно ще влязат в стълкновение с разумния свят около себе си и ще страдат...Какви са разбиранията на хората? – Или като на Хюго, или като на Толстоя. Обаче и едните, и другите разбирания са едностранчиви. Когато разумният свят иска да осуети плана на някой човек, той му поставя ред спънки и препятствия. Така постъпиха и с Наполеона. По същия начин действува и дяволът. Когато иска да осуети плана на някой човек, който се стреми към духовния път, той ще го убеждава, че този път не е за него още, че трябва да си поживее, да използува младините си и т. н. За да спре човека от едно добро начинание, той може да му донесе вода от 99 кладенци. Ще му изнася теорията на този, на онзи философ, докато го отклони от пътя му. Но идат стари години, и човек вижда, че е сгрешил. Като се намери в безизходно положение, човек казва: Каквото е било на младини, това ще бъде и на старини. Това е най-лошото положение, в което човек може да изпадне. Той не прави вече погрешки, но и старите не изправял. Когато човек прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Когато прави погрешки и не ги изправя, той е ленив ученик. Обаче, който нито прави погрешки, нито ги изправя, той е по-долу и от двамата.
Мнозина се хвалят, че не правят погрешки. – Щом не правят погрешки, те са умрели хора. Умрелите хора правят ли дългове? Обаче, за предпочитане е човек да е жив, да прави дългове, но да ги изплаща. Значи, който няма дългове, той е умрял човек. Добре е човек да живее съзнателно, разумно, да не прави никакви дългове. Но докато дойде до това положение, той ще прави дългове и ще ги изплаща.
И тъй, в това, което сега говоря, се крият велики истини. Не е въпрос човек да прави дългове и да се отказва да ги плаща. Така постъпва ленивият човек. Истинският човек е готов да плаща дълговете си. Щом се реши човек да плаща дълговете си, в него се събужда известна възходяща енергия. Тъй щото, не е въпрос човек да отрича нещата само, да казва, например, че не трябва да плаща дълговете си, или не струва да се живее, или няма смисъл човек да бъде духовен и т. н. Отричането на нещата е неразбиране. Каква е разликата между духовния и светския човек? Когато отиваш в дома на духовния човек, той те приема любезно, поканва те в една от своите добре наредени стаи, с легло, специално за тебе и ти предлага да се измиеш, преоблечеш и починеш. После ти дава да се нахраниш, през което време той се разговаря с тебе върху различни въпроси. Като прекараш на гости при него два-три деня, ти си отиваш доволен, радостен, че си получил нещо. Ти излизаш от дома на този човек, без да платиш стотинка. Влезеш ли в дома на светския човек, веднага те посрещат слуги, слугини, събличат палтото ти, определят ти стая, богато мебелирана, с парно отопление, с електрическо осветление, с гореща и топла вода за миене, с всички удобства. После ти донасят ядене, вкусно приготвено. Ти се чудиш на любезността на тия хора, не знаеш, на какво се дължи. На другия ден, обаче, когато си отиваш, господарят на дома те причаква, дава ти сметка за всичко, което си получил и чака да платиш. – Колко струва всичко? – Само 300 лева. Даваш последните си 300 лева и излизаш на пътя без стотинка. И това не е лошо, то е в реда на нещата. Светският човек е хотелджия, той има големи разходи, иска за всичко да му се плати. Следователно, ще знаете, че при духовния човек всеки може да отиде на гости, а при хотелджията – само богатите. Ако при вас идват всякакви хора, вие сте духовен човек. Ако при вас идват само богати хора, вие сте хотелджия, светски човек. Духовният човек работи без пари, а светският – с пари. – Защо? – Защото духовният човек се стреми към реализиране на идеи, за които той трябва да внесе всичкото свое вътрешно и външно богатство. Светският човек се стреми към реализиране на идеи, които имат отношение към земния, към физическия свят. За тези идеи е нужно материално богатство.
Съвременните хора се занимават с неща, които нямат дълбок вътрешен смисъл. Тия неща имат временен характер. За човека е полезно само онова, което може да го освободи. Истинското знание води човека към освобождаване. Няма ли това знание, човек не може да се освободи. Следователно, всяко знание, всяка мисъл всяко чувство, които подтикват човека към Бога са на мястото си. От това гледище, ако и сиромашията, и богатството подтикват човека към Бога, те са на мястото си. Не го ли подтикват към Бога, те не са на мястото си. Като знае това, човек трябва да прави избор, да различава своите мисли, чувства и състояния. Той трябва да различава съществените неща от несъществените.
Съвременните хора трябва да се спират върху съществените неща, като проява на живота за всеки даден момент. Това, което вчера е било съществено, днес може да не е съществено. Това, което днес е съществено, в бъдеще може да не е съществено. Обаче, има мисли и чувства, които са били важни и съществени в миналото, такива са в настоящето, такива ще са и в бъдещето. Ще кажете, че вярата е нещо съществено. – Коя вяра? – Вярата ни в Бога. – Да вярва човек само, това още не е достатъчно. Вяра, която не преживява векове и епохи, не е истинска вяра. Когато Моисей отиде при Фараона, да иска освобождаването на еврейския народ, той каза, че е изпратен от Бога на Авраама, на Исака и на Якова. Моисей не каза,че е изпратен от Бога на еврейския народ, но от Бога на Аврама, на Исака и на Якова. Понеже по това време Бялата ложа владееше над Египет, и Фараоните по това време бяха посветени, разбираха думите на Моисея. Фараон съзнателно изпитваше Моисея, да види, доколко той ще издържи на истината, доколко ще изпълни волята Божия. Така се изпита вярата на Моисея. Каквито чудеса направи Моисей, такива направиха и мъдреците на Фараона. Обаче, като дойдоха до четвъртото чудо, египетските мъдреци отстъпиха. Те казаха: Тук е намесен Божият пръст.
Питам: Какво ще правите вие, ако Бог ви изпрати при Фараона, но същевременно ожесточи сърцето му и го накара да ви се противопостави? Всеки ученик ще бъде поставен на такъв изпит. Сегашните християни искат да станат силни, но да придобият силата си по някакъв лек, механически начин. В това отношение те приличат на американците, които искат в малко време да станат учени и силни хора.
Един млад американец искал да изучава философия, но търсил някакъв кратък курс, в скоро време да завърши науките си. За тази цел, той отишъл в Германия, при един виден професор по философия и му казал: Господин професоре, искам да свърша философия в най-кратко време. Има ли такъв курс в Германия? – Има тримесечен, но има и няколко годишни курсове – от вас зависи, в кой курс ще следвате. Обаче, ще знаете, че какъвто курс свършите, такъв ще станете. Когато иска да създаде тиква, природата употребява най-много шест месеца. Когато иска да създаде дъб тя употребява сто години. – За да стане дъб, трябва да мина през големи страдания. – Да, колкото по-велико неща твори природата, през толкова по-големи страдания го прекарва.
И тъй, единственото нещо, което усилва, укрепва човека, това са страданията. Ако не беше минал през големи страдания, Христос щеше да мине и замине, името Му щеше да се заличи, като на обикновените хора. Христос беше велик, но мина през големи, небивали до това време страдания, които обезсмъртиха името Му. Той мина през много тежки, непосилни условия, но разбра вътрешния смисъл на живота. За да дойде до това разбиране, човек трябва да се откаже от дребнавостите на живота. Не се занимавайте с живота на другите хора, нито ги отклонявайте от техния път. Ако някой иска известни наставления от вас, дайте му нужните наставления и го оставете свободно да се проявява. – Ама ще греши. – Нека греши. -Като греши, ще изправя погрешките си и ще се учи. Опасно е, ако човек греши и не изправя погрешките си. Още по-опасно е, ако нито греши, нито има, какво да изправя. От такъв човек нищо не може да се очаква.
Апостол Павел казва: „Който стои, да гледа да не падне". Значи, всеки човек е изложен на някаква опасност. Въпреки това, мнозина се заблуждават. Те мислят, че сто на сто са осигурени. Който отива на планината и мисли, че никъде няма да се подхлъзне, той се самоизлъгва. Няма човек в света, който като се е качвал по планински върхове, да не е падал. Който никога не се е качвал по планини, само той не е падал. – Ама защо трябва да падаме? – Защото сме се заели с едно велико предприятие, предстои ни да изпълним една велика мисия. Всяко велико предприятие, всяка велика мисия крие в себе си известни изненади. Тя е свързана с известни опасности. Щом е дошъл на земята, човек доброволно е приел страдания. Откаже ли се от страданията, едновременно с това той се отказва и от благата на живота.
Често хората се сърдят на Бога, че ги изложил на страданията. Когато млад момък се влюби в красива мома, подир която момците тичат, той страда, мъчи се. Кой е виновен за страданията му? Ако не искаше да страда, той не трябваше да се влюбва в красива мома. Какво представя красивата мома? Красивата мома е слон, който само богатият човек може да изхрани. Ако на малкото дете дадете един слон, да се грижи за него, то ще се види в чудо, не ще може да се справи с него. Красивата мома има големи изисквания. Който се ожени за красива мома, той е изложен на големи страдания. Тя само ще иска от мъжа си ту копринена рокля, ту хубава шапка, ту модерни обуща. Той ще се чуди, как да задоволи нуждите й. Не може ли да задоволи нейните изисквания, той ще страда и ще се мъчи.
Това представя външната страна на човешките идеи, но те още не определят човека. За да постигне една своя идея и да я реализира, да я отхрани, човек трябва дълго време да се готви. В турско време, за да излезе един пехливанин на борба, трябвало е дълго време да се упражнява. След много упражнения, той намазвал тялото си с някаква мас и тогава излизал на двубой със своя противник. И противникът му, от твоя страна, е минал през големи приготовления, за да излезе на арената да се бие. Да се бори човек с неприятеля си и да го надвие, това подразбира познаване на даденото изкуство. Следователно, излизате ли на борба с своя неприятел, вие трябва да съблечете горната си риза, да намажете кожата си с мас, да види той, че мускулите ви са здрави и разчитате на тях. Като види вашите мускули, той ще се замисли, ще разбере, че не е лесно да се бори с вас. Излезете ли срещу неприятеля си с фрак, с цилиндър на глава и с бастун в ръка, той веднага ще разбере, с какъв човек има работа. Той ще каже: Имам един двубой, но лесно ще се справя с противника си.
Христос казва: „Сторете място на народа да насяда". – Защо трябва хората да насядат? – За да изучават великите проблеми на живота, върху които Христос проповядвал. Една от великите проблеми на живота е проблемата на любовта. Изучавайте законите на любовта, за да не губите плодовете й. Каква друга наука можете да търсите? Каква по-велика наука можете да търсите от тази, която ви дава методи, как да запазите чувствата на своя приятел, който е готов на всякакви жертви за вас? Да изгубиш любовта на този свой приятел, това значи, да изгубиш най-красивото нещо в света. Да изгубиш своя красив, свещен трепет за живота, това значи, да изгубиш своето съдържание, да станеш мъртъв човек. Да изгубиш своя светъл ум, който те ориентира, с който проправяш пътя си в тъмните нощи на своя живот, това значи, да изгубиш половината си богатство. С този ум човек може да разрешава и най-трудните задачи в своя живот. Изгуби ли своята светла мисъл, своето разумно сърце, човек остава затворен в грубата материя на своето тяло, в тежки окови и букаи.
Съвременните учени казват, че освен със своето физическо тегло, човек е здраво прикрепен към земята и с голямото външно налягане на въздуха. Ако може да се освободи от външното и вътрешното налягане, които го държат за земята, човек не би останал един ден в положението, в което днес се намира. Той моментално ще литне към луната, към слънцето или към друга някоя планета. Човек седи на земята по силата на закона за прераждането. Физически закони задържат човека на земята, докато завърши своето развитие. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че той е свързан с хиляди конци, които трябва по естествен начин да се скъсат. Всеки конец има своя специфична мисия. Едни от тия конци свързват човека с благоприятни, с добри условия в живота му, а други – с неблагоприятни, с лоши условия. Първите го правят щастлив, а вторите – нещастен. Достатъчно е да се потегли един от конците на щастието, за да стане човек щастлив. Който държи съдбата на човека в ръцете си, той знае, кога кой конец да дръпне. Щом скъса всички конци, които държат човека за земята, последният е ликвидирал със своя земен живот. Той напуща земята и отива в невидимия свят, там да продължи и завърши своята работа.
Съвременните хора трябва да имат положителни възгледи за живота, да не се колебаят. Така ли е всъщност? Когато е при добри условия, човек казва, че Христос е дошъл на земята да спаси човечеството от страданията. Щом условията му се влошат, той се разколебава във вярата си и казва, че Христос е обикновен човек. Каква вяра, каква религия е тази, която се мени от условията? При каквито условия, при каквито противоречия и да се намери, истинският, религиозният човек не се колебае, не изменя своето вътрешно съдържание. Човек трябва да има характера на Иова, да издържа на големи изпитания. Човек познава себе си, познава силата си само при изпитания. Че си паднал някъде, не се обезсърчавай. Божественото в човека не пада. Че си изгубил богатството, знанието, силата си, не се обезсърчавай. Човек не седи нито в богатството, нито в знанието, нито в силата. През каквито изпитания и да минава, човек трябва да запази своя вътрешен мир.
Осъдили едного на обесване, но по някакво щастливо съчетание, той бил помилван и свален от въжето. След това той разправял своята опитност. Когато закачили въжето на врата му и го дръпнали, той усетил нещо страшно: като че цялата вселена се разрушава. Никога той не е изпитвал такова страдание. Това състояние продължило няколко секунди. След това в душата му настанал необикновен мир, и той казал: Да става, каквото ще. Нека всичко в мене да се разруши. Аз съм готов да понеса и най-големите страдания. – Защо бил готов на всичко? – Защото почувствувал, че зад това, което се руши, има нещо, което не може да се разруши. Само човешкото се разрушава, но не и Божественото. Както зад черупката на яйцето има нещо, което не се разрушава, така и Божественото седи зад човешкото и не се разрушава. Никаква сила в света не е в състояние да разруши Божественото. То представя велик, неразрушим свят. Като свалили осъдения от въжето, той разбрал смисъла на живота.
Следователно, за да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дълбок, вътрешен смисъл. Някои ще кажат, че не се интересуват от материалния живот. – Не, докато сте на земята, вие ще се интересувате еднакво и от материалния, и от духовния живот: ще ядете, ще пиете, ще се обличате, ще учите, ще се жените, ще раждате деца, ще ги възпитавате. Щом сте на земята, ще правите всичко, което физическият живот изисква. Едно се иска от вас: каквото правите, да го правите от гледището на високия идеал: ще ядете най-чиста храна, ще се обличате с най-хубави дрехи, ще раждате най-добри деца. Какъв смисъл има да родите десет сина и десет дъщери? За да ги изучите, вие трябва да бъдете милионери. Колко такива милионери има в света? Има смисъл човек да роди дете, но да прилича на него, да влиза в положението му. А така, да роди едно дете, което по нищо да не прилича на него, то е все едно, кокошка да измъти юрдече и да се чуди после, какво е измътила. Има случаи, когато насаждат кокошката с кокоши яйца, между които турят две-три юрдечи яйца. Като се излупят малките, кокошката вижда, че повечето приличат на нея, разбират езика й, вървят в стъпките й, но две-три, именно, юрдечетата, ту влизат и излизат от водата. Тя стои на брега,вика ги, но те не чуват, спокойно плуват във водата. Като излязат на брега, тръгват след нея, но тя вижда, че и ходът им не е като нейния. Чуди се, мисли, каква е тази работа, и най-после казва: Животът е такъв. – Не, животът не е такъв. Кокошката е заставена да мъти чужди яйца. Това е неестествено положение за нея. Естественото й положение е да мъти своите яйца.
Съвременните хора често попадат при условията на кокошката. По силата на наследствеността, човек е заставен от дядо си и прадядо си да мъти чужди яйца. Когато се освободи от влиянието на закона за наследствеността, човек ще мъти само свои яйца. Не е в реда на нещата, кокошката да напусне отглеждането на своите пиленца и да гледа патенца и юрдечета. Още по-неестествено е за човека да отглежда чужди яйца.
Съвременното възпитание се нуждае от нови методи, от нов мироглед. Днес всички казват, че човек трябва да бъде патриот. – Кое служи за основа на патриотизма? – Чувствата. За да бъде патриот, човек трябва да има майка и баща. Който обича майка си и баща си, той непременно ще бъде патриот. Когато хората проявят любов към Бога, в света ще съществува велик патриотизъм. Любовта към Бога е главно и естествено условие за проява на патриотизма. Не може да съществува никакъв патриотизъм, ако той не почива на природните закони. Природата говори за единство на нещата. Тя казва, че съществува един живот, една държава, един народ. И в Писанието е казано: „Един е вашият Отец". Англичаните, в една своя песен, казват: Дом бащин – дом мой. Обаче, домът има отношение към разумните синове и дъщери.
Време е вече сегашните хора да оставят настрана своите играчки, да напуснат своето детинство. Щом се освободят от детинството си, те трябва да започнат изучаването на математиката – наука за числата и действията с тях. Числата играят важна роля в човешкия живот. Щастливо число за момата е 19, а за момъка – 21. Ако размените местата на числата 1 и 9, ще получите 91. Не е все едно да срещнете млада, красива мома на 19 години, или някоя 91 годишна баба. Ако момата знае законите на кабалата, тя би могла да превръща тия числа. Когато срещне някой Дон Жуан, тя веднага ще се превърне на 91 годишна баба. Той ще мине покрай нея и ще я замине, без да спира. Ако види, че бабата има нужда да й се услужи нещо, той ще се спре, ще и услужи и ще си замине. Щом види някой млад, красив момък, бабата пак ще се превърне в млада, 19 годишна красива мома, която ще му се усмихне и ще продължи пътя си. – Може ли да става това нещо? – Възможно е. В това, именно, седи смисълът на живота. Ако можете да местите единицата, и по този начин да трансформирате състоянията си, вие сте учени хора. За тази цел, вие трябва да знаете законите на числата от 1 – 10. Числата от 1 – 10 представят стъпала, по които човек върви, за да измени състоянията си. Това е наука, с помощта на която органическите, разумните сили в природата могат да се сменят едни с други. Всяко състояние на човека отговаря на някакво тяло, или на някаква сила, вьн от него. Например, скръбта на човека отговаря на някакво тяло, на някаква сила, вън от него.
Ако синът или дъщеря ви заминат за някъде, вие ще скърбите. Ако ви се роди дете, ще се радвате. Значи, причината за вашите скърби и радости лежи вън някъде. Състоянията на скръб и радост в човека се сменят, но щом дойде до тази смяна, с нея заедно и животът се изменя.Човек иска да знае причината на своите скърби и радости. Ако държи в съзнанието си мисълта за Бога, за Божественото начало в света, човек няма да има никакви скърби. Ако човек държи в ума си идеята за Христа, всички страдания ще бъдат играчка за него. Само този човек може да прави, каквото пожелае.
Човек може да направи всичко, само при условие, Бог да е с него. Една вечер една млада мома, добра християнка, вървяла по една улица в Америка. Един негър я дебнал, искал да й напакости. Като се приближил до нея, той усетил, че ръцете му се сковали. Уплашен от това, той избягал и не помислил втори път да преследва момите. Казано е в Писанието, че ако Бог е с човека, никой не може да бъде против него. И мечката даже, като чуе името Божие, и тя е готова да отстъпи. Обаче, от човека се иска правилно да произнася името Божие. Когато се обръща за помощ към любовта, човек трябва да знае нейния език. Дълго време трябва да живее той на земята, за да научи езика на любовта. В този смисъл, молитвата не е нищо друго, освен правилно произнасяне на езика на любовта. Всяка дума има смисъл само тогава, когато правилно се произнася. Дълго време се е молил Питагор, докато е научил донякъде само да произнася правилно думата любов. Който може правилно да произнася думата любов, той всичко може да направи. Това са напреднали, възвишени същества, които са готови да помагат на човечеството. Някои от тях са определени по цели дни да стоят около даден човек и да му помагат. Каквото пожелае този човек, те веднага изпълняват желанието му. За тях това е приятна работа. Нашата задача е да влизаме в съзнателна връзка с тия същества, за да се ползуваме от тяхното знание. Обаче, малцина са дошли до това положение.
Всички хора търсят нещо ново в живота си, но пак живеят със старото: раждат се и умират; женят се, деца раждат, учат се. Според мене, новото седи в това, да дойдете до положение, в числото 19, да местите деветорката пред единицата и единицата пред деветорката. Ако можете да местите тия числа, вие сте истински християнин; не можете ли, никакъв християнин не сте. Ако можете да местите тия числа, вие сте млади; не можете ли да ги местите, не сте млади. Да размествате тия числа, това значи, от млад да ставате стар и от стар – млад. Който не се страхува от остаряване, той не се страхува и от подмладяване. Обаче, едновременно човек трябва да съдържа качествата и на младия, и на стария. Едно от качествата на младия е благородството, благоговейното отнасяне към всичко. Едно от качествата на стария е разумността, мъдростта. Човек трябва да има ума на стария, а сърцето на младия.
„Сторете да насядат." Ще кажете, че не се интересувате от това, което Христос е говорил на учениците си преди две хиляди години. – От какво се интересувате? От каквото и да се интересувате днес, каквото и да правите, каквото и положение да заемате, всичко това един ден ще се превърне на нула. Както и да сте живели, в края на краищата, една участ ви очаква: ще ви погребат, ще турят един паметник на гроба ви и върху него ще напишат, че тук лежи еди-кой, заслужил на отечеството си. – Кой човек не е заслужил на своето отечество? Всеки човек е заслужил на своя народ, но останал ли е при народа си? Къде е неговият паметник? Ще кажете, че паметникът му е на гроба. – Според мене, паметник е онова, което вечно живее. Ние сме дошли до онази епоха, в която смъртта не трябва да съществува. Който умира в сегашната епоха, той трябва да възкръсне. Христос направи този опит и доказа на човечеството, че няма смърт в света. Той каза: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема!" На друго място в Евангелието е казано за Христа: „Мъртъв бях, но сега съм жив." Който е минал през опитността на Христа, той може да се нарече светец. – Може ли всеки човек да възкръсне? – Може. За умния човек всичко е възможно. За глупавия всичко е невъзможно. Като знаете това, стремете се да придобиете и богатство, и знание, и сила.
– Какво знание трябва да придобива човек? – Човек трябва да знае великите Божии закони и да ги прилага, а не да знае да разбива чуждите каси. Той трябва да придобие богатство, което да складира в своя ум и в своето сърце, а не богатство, което да затваря в железни каси. Какво по-голямо богатство може да има от това, да спечелите един приятел? Един добър приятел струва повече, отколкото богатството на целия свят. Ако някой има богатството на целия свят, а няма нито един приятел, той нищо няма. Богатство, без приятели в света, нищо не струва. Адам беше най-богатият човек в света. Какво остана от неговото богатство? Истинско богатство е онова, което човек може да занесе със себе си в другия свят.
Едно трябва да се знае: човешката душа крие в себе си несметни богатства, които постепенно се разкриват. Следователно, не се стремете към земното богатство, но обърнете погледа си към богатството на своята душа. Всеки човек, на когото съзнанието е пробудено, се стреми към това бъдещо богатство. Ако вол, на когото съзнанието е пробудено, не иска повече да остане в положението на вол, да ходи на четири крака, с рога на главата, колко повече човек с пробудено съзнание, ще се стреми към по-велик живот от земния – към Вечния живот. Казано е в Писанието, че Бог взел пръст, направил от нея човек, вдъхнал през ноздрите му, и той станал жива душа. Това, което Бог е направил, и човек може да го направи. – Защо? – Защото Бог живее в него. Следователно, всеки човек, който е свързан с Бога, може да направи това, което и Бог прави. Този човек знае положително, че когато мисли, чувствува и действува, не се проявява той сам, но Бог се проявява в него. Дали човек пише, чете, свири или работи нещо, това е Бог, Който се проявява в него. Всичко, което съзнателният човек върши, това е волята Божия.
Христос казва: „Сторете да насядат". Каквото са правили учениците Христови на своето време, това трябва да направят и съвременните хора. Те трябва да насядат пред нозете на Великия Учител и да искат да ги учи на науката на числата. Момъкът трябва да изучава числото 21, да премества единицата пред двойката, да образува числото 12. Значи, момъкът не може да се качи по-горе от 21 година, но и по-долу от 12 години не може да слезе. Момата пък трябва да изучава числото 19. Като тури числото девет пред единицата, образува се числото 91. Това показва, че момата има по-голям мащаб на действия и на движения. Тя може да се качи най-много до 91, но по-долу от 19 не може да слезе. Тази е причината, поради която жените са по-умни и по-стари от мъжете. – Защо? – Защото, стара е само любовта, Божественото, женският принцип в човека. Числото 91 е закон на любовта, която действува в човека. Числото 90 пък представя един завършен цикъл, който включва всичко в себе си.
И тъй, женският принцип в човека, това е старото, мекотата, деликатността, вярата, любовта, мъдростта и истината. Който няма женският принцип в себе си, той не е мъж и не може да мисли. Числото 21 се включва в 90. Двойката е женският принцип – старата майка в света. Нулата представя мъжкия принцип, който се смекчава от майката. Числото девет представя най-разумната дъщеря в света. Бащата, т.е. единицата седи ту пред дъщеря си, в числото 19, ту зад нея в числото 91 и изпълнява всичко, каквото тя каже.
Сега, аз желая всички жени да станат на 19 години, а всички мъже - на 21 години. Като съберете 2 +1 = 3. Щом умножите числото три само на себе си, ще получите числото девет. Това показва, че за да мине в по-високо състояние, човек трябва да се умножи три пъти сам на себе си, т.е. от физическия свят, от грубата материя да мине в духовния свят и от духовния – в Божествения.
Като работите с числата, вие имате възможност да развивате ума си. Не мислете, че това, което досега сте придобили, е достатъчно. Много трябва да работи Човек, докато дойде до великите опитности в живота. Имали ли сте опитността на Христа, 500 милиона хора да отправят молитвите си към вас и на всички да отговаряте? Имали ли сте опитността, да получите благодарността на 500 милиона хора? Тази опитност е достъпна само за гениите, за великите хора, които могат да творят. Всеки човек, на времето си, ще дойде до тези опитности, до тези постижения.
Всяка сутрин, като ставате от сън, благодарете за дарбите, които ви са дадени, и молете се, да ви се дадат благоприятни условия, да ги развивате. Не скачайте изведнъж от леглото си, като наплашени зайци. Като станете от сън, първо благодарете, че сте се върнали благополучно от странство. Вие сте били в горния свят и слизате на земята да работите. След това дръннете на вашите слуги и слугини, между които влизат ума и сърцето ви, и кажете им да приготвят банята да се окъпете. Измийте се, облечете се и дръннете за закуска. Щом закусите, излезте на разходка. Изберете най-чистото и красиво място за разходка. Като се върнете от разходката си, дръннете на слугините си да отворят библиотеката ви да четете. Ще изберете най-хубавата книга за четене и ще приложите нещо от нея през деня. След това ще дръннете на слугите си, да ви донесат обяд. Като се нахраните добре, ще благодарите за обяда и ще почнете да работите. Като дръннете четири пъти, всичко можете да направите.
„Сторете място да насяда народа". – Да седнеш пред нозете на Великия Учител и да слушаш, какво проповядва, това е стремежът на Божественото в човека. Човек крие в себе си велики заложби, които трябва да изучава и разработва.
11. Беседа от Учителя, държана на 10 ноември, 1929 г. София. – Изгрев.