За съдба дойдох, XI серия, том I (1928)
6. Бог е Дух
Беседа от Учителя, държана на 27 май, 1928 г. в гр. София.
За предмет на тази беседа ще взема изречението: „Бог е дух". Тази тема е за велики умове, за философи, за адепти и за посветени хора, които разбират същината на нещата.
„Бог е Дух". Ние ще оставим думата „Бог" и ще се спрем на думата „Дух". Духът е проявлението на Бога. Той е Първичното начало, от което произтича разумността в света. Той движи, оживотворява и определя посоката на всички живи същества. Дето Духът се проявява, там животът се ражда. Писанието казва: „Изпраща Духа си и оживява, оттегля Духа си и умъртвява". Следователно, от чисто научно гледище, Духът се разглежда като вторичен принцип, произлязъл от най-великата и могъща сила в света - от Бога.
Питам: на какви начала почива животът? Отговорът на този въпрос се крие във всяко семенце. Не е достатъчно само да се създаде семето, но се изискват ред условия за неговото растене и развитие. Ако това е нужно за семето, толкова по-необходимо е за човека, който представлява разумен зародиш. Ако не се дадат на този зародиш съответните условия – светлина, топлина, влага, почва и нужните в нея елементи – неговото развитие ще се прекрати, ще се опорочи. В това отношение, не е достатъчно човек да работи и да се развива само през един живот, но трябва да продължава своето развитие и през втори, трети и ред още животи. Умът на много съвременни хора е толкова плитък, че той не може да възприеме идеята за прераждането, т. е. за съществуването на човека в много предишни животи и казва: „Ние живеем на земята само един път и след това умираме." Тия хора мязат на плитки барички, водата на които е дълбока само 3-4 сантиметра. Когато някой човек казва, че теорията за прераждането не е за неговата глава, това подразбира, че дълбоката вода не е за него. Той не може да плава в такава вода, има опасност да се удави. И наистина, коя философия може да докаже, че човек в един живот може да добие всичко това, с което разполага днес?Човек разполага с ред дарби и способности, с ред положителни и отрицателни качества в своя характер, за които едва ли и най-гениалният философ би могъл да докаже, че те са резултат само на един живот.
В един от американските богословски университети, професорът по богословие разглеждал пред студентите си въпроса за създаването на света в буквален смисъл, като им казвал, че светът бил създаден в шест дни, каквито ние познаваме днес: шест денонощия по 24 часа. Казвате: „Възможно ли е това?" – За този професор е възможно, защото такъв е бил неговият умствен уровен, степента на неговото развитие; такива са били неговите възгледи за живота. Много учени, философи и богослови разглеждат този въпрос другояче. Това показва, че учените хора се различават помежду си по степента на своето развитие. Такава разлика съществува и между светиите, адептите, ангелите, архангелите и т.н. Това трябва да насърчава, да окуражава хората, а не да ги обезсърчава. Красотата на живота седи в разнообразието. В какво седи цената и красотата на някоя плоча, намерена нейде в земята още от най-стари времена? В разнообразието на надписите по нея. Ако тя беше гладка, полирана, нямаше да бъде тъй ценна. Надписите, надраскванията на плочата привличат вниманието на хората. Те напрягат ума си да четат, да разберат смисъла на тия надписи. Някои казват: „Драскулки са това"! – Не, тия драскулки са разумни вглъбявания на перото. Казвам: сегашните геолози изучават образуването на планините, на канарите, огъването и пречупването на земните пластове, но те едва сега изучават истинската азбука, по която могат да четат тия неща. Питам: каква е първата азбука на геологията, по която можете да четете за образуването и промените на земните пластове? Казвате: „Огъванията, пречупванията на земните пластове стават вследствие външните влияния на природата върху земята и нейните вътрешни промени. Тия явления пък и ред други са причина за земетресенията." – Не, с огъванията и пречупването на пластовете въпроса не се разрешава. Това, което днес става на земята, е една катастрофа, не е нормално явление. Тъй, както виждаме земята, това не е нейния първоначален вид. Външно и вътрешно земята някога е представлявала нещо красиво. Пластовете й не са били тъй огънати и пречупени; планините й не са били тъй разхвърляни. Но когато боговете дошли на земята, те направили помежду си голямо сражение, при което разместили и изпочупили земните пластове, планините разхвърлили и нарушили първоначалния й ред и порядък. След това Бог ги задигнал и се заел с преустройството на земята. Затова, именно, се казва в Битието, че първоначално земята била неустроена и пуста.
И днес, по същия начин, всички управници вършат същото. Те са наследници на ония богове, които са живели някога в миналото. Като тях, и те прокопават земята, прокопават тунели, вадят богатства и съкровища от нея, въглища и разни видове руди. След всичко това учените обясняват, как се образували пещерите в природата. В Америка, при изкопаване на въглища се образували пещери, с входове дълги около 10 километра. Някой учен геолог ще обясни образуването на такава една пещера с влиянието на подземните водни сили и газове и т.н. Казвам: не са само тия причините за образуване на пещерите в природата. Причината седи в самите хора. Те са копали дълбоко в земята, да вадят въглища, вследствие на което се образували големи празнини. Обаче, празни пространства в природата не могат да съществуват, затова в тия места нахълтва вода, разни газове, които започват да влияят върху земните пластове по физически и химически начин, докато най-после ние виждаме тук-таме образувани пещери. За нас не е важно, какво е било лицето на земята първоначално и какво е днес, защото ние знаем, че между всички явления на миналото и настоящето има неприривна вътрешна връзка.
Според нас, както има връзка между външните и вътрешните явления в природата, така също има връзка и между топлината и Любовта, между светлината и мисълта. Когато топлината се увеличава, и Любовта се увеличава. Обаче, има една определена граница на топлината, зад която проявите на Любовта са вече неразумни. Щом топлината надмине 100°, проявите на любовта са неразумни. Питам: при колко градуса топлина човешкият живот може да функционира правилно? Понякога в химическите лаборатории се изисква голяма топлина, за да разлагат някои съединения, или да стопяват различни метали. Там си служат с температура 00 - 400 -500 - 1000 - 2000 - 3000 градуса, според нуждите. Такива и по-високи температури се образуват понякога и във вътрешността на земята, но това са редки случаи. Топлината може да се увеличава безгранично, тя може да достигне до 5000 градуса, до пет милиона градуса, а някога до 250 милиона градуса и повече.
Обаче, колкото и да се увеличава топлината, ние различаваме два разреда топлина: при едното увеличение на топлината човек расте и се развива правилно, а при другото увеличение той се топи и се превръща във въздухообразно вещество.При този случай човек губи формата си. Представете си, че на земята дойде една гореща вълна около 10 000 градуса. Какво ще остане от цялата съвременна култура? – Тя ще изчезне. Това са бъдещи възможности. Писанието казва, че ще дойде ден, когато земята ще се яви пред лицето на Бога и ще се разтопи. От разтопяването на тази земя ще се яви новата земя и новата топлина, при която всички същества ще могат да растат и да се развиват. Сегашната топлина има чисто физически, механически характер, вследствие на което в организмите на живите същества се явява известно противодействие, и те се разрушават. Днес нито един организъм не може да достигне своето крайно развитие; нито една пъпка не може да цъфне, както трябва, т. е. да се развие докрай. Ако се разцъфти добре, скоро увяхва и не може да завърже. В това отношение човек представлява пъпка. И ние виждаме, как хората се раждат и скоро умират. Те се разцъфтяват, живеят, но до плод малцина достигат. Които пък успеят да завържат плод, плодът им скоро окапва. За сега много малко плодове има в света. В духовно отношение човек е дошъл до фазата, дето трябва да изучава дълбоката наука, да изучава законите и силите в природата, чрез които може да добие пълно оплодяване. Някой казва: „Аз живея". – Как? – Като пъпка? – Ама аз искам да придобия знания. – Какви знания искаш да придобиеш? Ако имаш знание и при първото заболяване викаш лекари да те лекуват, какво знание е това? Ако имаш знание, но си поставен в ограничителни условия на живота – в робство, в лишения, постоянно гладен, нямаш жилище, де да се подслониш, и не можеш да разрешиш този икономически въпрос на живота, какво те ползува твоето знание? Ако имаш знание, но си роб на модата, цял ден се занимаваш с облеклото си, с обущата, чакаш да дойде последната мода обуща от Париж, да видиш, какви са токовете им, дали тесни или широки, какъв смисъл има твоето знание? Учените хора се запитват: „Кои токове са най-добри и хигиенични?" – За едни случаи са добри ниските токове, а за други случаи – високите токове. И едните, и другите токове имат своето предназначение. Кои хора обичат да носят високи токове? – Ниските хора. Когато някоя дама иска да стане по-висока, тя носи обуща с високи токове. Защо хората искат да бъдат високи? – Някои твърдят, че високите хора са идейни, а ниските – материалисти. Да, но интелигентността на човека не се определя от височината на токовете. Всъщност, кои са подбудителните причини, които карат хората да носят ниски или високи токове? Някой ще каже: „Това са маловажни работи". – Действително, в едно отношение са маловажни, но в друго отношение не са маловажни работи, защото въпроса, какви токове трябва да носи човек, има значение за неговото здравословно състояние. За в бъдеще учените хора трябва да приспособят токовете с пружини, че като стъпва човек, пружината да се свива и разпуща, да улеснява движението. Тъй както днес се правят токовете на обущата, при стъпване токът удря силно земята, и предизвиква сътресение в гръбнака на човека. Вследствие на това сътресение, много хора заболяват от различни разстройства на нервната система.
По начина на стъпването, на ходенето се познава и характера на човека. Човек, който стъпва твърдо, тежко, той е твърд, упорит и своенравен. Онзи пък, който стъпва само на пръстите си, върви леко, тихо, като котка, той е ловък, хитър по характер. Някои питат: „Защо този човек удря тъй силно с краката си?" – Защото центърът на тежестта в този човек се намира в задната част на главата. Той ходи като кон, тропа с краката си. Когато разумният човек върви, той стъпва леко, никой не го чува. Добрият човек също тъй върви тихо, леко, като по вода. Войникът като върви, цялото здание се тресе. Нищо лошо няма в това, но при такова ходене се хаби повече енергия. Като наблюдаваме възгледите на съвременните хора, много от тях, по какъвто начин стъпват, така разрешават и някои важни житейски и философски въпроси. Например, те разрешават догматично въпроса за Бога. Обаче, понятието Бог е необяснимо. Бог е това същество, което е съществувало и съществува преди всички други същества. Той е неограничен, а ограничава всички други същества, като включва всичко в себе си. Бог е вечен и безпределен. Всичко, което влиза в Неговото съзнание, се ограничава, затова именно, и нашата вселена е конечна и ограничена. Например, може да се изчисли, колко милиарди звезди има във вселената. Съвременните математици изчисляват, след колко години вселената ще дойде до своя край.
Сега ще ви представя една картина от Корана, която Мохамед представил в една от своите легенди. Картината представя момента, когато цялата вселена умира: всички слънца и планети изгасват, потъмняват, рай и небе изчезват; всички хора, всички ангели, архангели застиват, а остават само Бог и архангел Михаил. Като се огледал архангел Михаил сам всред цялата вселена, станало му много мъчно и не могъл да издържи този момент, затова си откъснал главата. Това е турско разбиране! Питам: верен ли е този факг? - Може да бъде верен само 50 %. Обаче, ако цялата сегашна вселена, с всички свои слънца и планети, с всички живи същества по нея изчезне, животът ще се трансформира, ще мине зад нейните предели. Зад тази материална вселена, която ние познаваме, има друга вселена, създадена от по-ефирни същества, от по-ефирни слънца, недостъпни за нашите очи. Следователно, целият живот ще се пренесе в тази, именно, вселена, хиляди пъти по-красива от нашата. Всички същества, които са готови да живеят в тази вселена, ще се пренесат там, а тия, които не са готови, ще останат в сегашната вселена, да си късат главите, като архангел Михаил.
„Бог е Дух". Духът е нещо по-близо до човека. Той е носител на живот. При създаването на човека, Духът е внесъл красотата в него, която наричаме душа. Той е одухотворил човека. В света човек съществува не като дух, но като душа. В науката думата „дух" подразбира сила. И затова, когато искат да кажат за някой човек, че е силен, мощен, казват: „Този човек има силен дух".
Казвам: първата форма, в която Духът е вложил своята интелигентност, някои наричат „човек", т.е. частица излязла от Бога, или първото семенце, първият зародиш, който сега се развива в света. Учените хора на миналото, както и тия на настоящето, се стремят да разрешат въпроса, как се е създал човека. Ние оставяме този въпрос настрана, не го разрешаваме. Всеки, който се интересува от въпроса, как е произлязъл човекът, нека чете научните теории на ред естественици. Дълга е историята на човешката душа! Душата е принцип, който сам по себе си никога не умира, но постоянно се изменя. Душата е онази свещена, велика книга, в която са написани всички прояви на Бога. Човек живее по единствената причина, че съставлява проява на Духа. Следователно, висшите духове се грижат за човека, понеже в неговата душа е вложено всичко онова, което е минало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Всичко това е написано в човешката душа, и който знае да чете, може да учи от нея развитието на цялото Битие.
И тъй, като погледнем на човешкото лице, или на целия негов организъм, както е построен, ние можем да кажем, отде произтича човека. В Писанието се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие. Това се отнася до първия човек. Вторият човек е направен от пръст, значи от всички елементи на природата, в която влизат и минералите, и растенията, и животните. Всички тия елементи, от които е направен човекът, се разглеждат като живи същества. Този човек е елиминирал идеалното, възвишеното в себе си, и затова трябвало да излезе от рая, да влезе в света, в живота, за да проучи своята нисша природа. Ето защо днес у човека бушуват различни желания, мисли, различни неразположения, с които той трябва разумно да се справи.
Казвам: на разумния човек днес е дадена велика задача към себе си – да пресъздаде своя характер. Не само това, но той трябва да завладее и да разработи силите и способностите, които са вложени в неговата душа. Много хора спорят върху въпроса, има ли душа, или няма. Хората, които казват, че душа не съществува, те не са интересни за нас, няма какво да се чете по тях. Въпросът е разрешен с тях, затова ние ги оставяме настрана. Ония хора, които признават съществуването на душата, те са научни книги, те са важни хора в света, и по тях може да се чете. Ние търсим хора с души. Когато някой професор казва, че душа не съществува в човека, ние казваме, че този професор не е от учените, не е от видните хора в света. Той се занимава с простите елементи в природата, както някой учен бактериолог изучава микробите. Цялата негова наука почива върху живота на тия малки същества. Един ден, когато природата няма да се нуждае от тия микроскопически същества, те ще изчезнат. Къде ще остане тогава науката на този учен бактериолог?
Същото може да се каже и за другите отрасли на съвременната наука. Например, някой физик изучава отдела механика, интересува се от въпроса за движенията, за силите и законите, на които се подчиняват те и т. н.. Всичко това е хубаво, но какво ще остане от физиката, от механиката на този учен, когато един ден тази механика се видоизмени според новите условия на живота? Сегашната наука със своите задачи е временна. Какво ще остане у вас от цялата съвременна наука? Сега хората изучават готварството, шивачеството и ред други изкуства и занаяти, необходими за живота. Ще дойде ден, когато те няма да се нуждаят от готвачи, няма да шият дрехите си по този начин, както сега ги шият. Какво ще правят тогава тези готвачи и шивачи? Според мене, една от причините за нещастията, които сполетяват хората, е начинът, по който те шият и кроят своите дрехи. Шивачът размери плата, после го разреже с ножиците и започва да го шие с железни игли, надупчва го с тях и това нещо наричат шиене на дреха. Който облече такава дреха, иска да има мек характер. Това е невъзможно! Той ще мяза на дрехата си. Каквото прави човек с дрехата си, това ще правят и хората с него. Обущарят взема шилото си и дупчи кожата, прави обуща на хората. Както дупчи кожата, така продупчва и своите мисли; такива отношения си създава и към хората. Някой казва: „Чакай, ще намушкам аз този човек!" С какво го намушква? – С езика си. Такъв човек употребява езика си вместо шило. Значи, той е обущар. Ние не трябва да мислим, че нашите дрехи и обуща са идеални, но трябва да създадем нещо по-хубаво, което да влияе благотворно върху нашия характер. И ако съвременната култура не може да създаде нещо по-хубаво, по-идеално от това, което имаме сега, тази култура е в застой, тя е изиграла вече своята роля.
Сега, като се говори за новата култура, ние очакваме тя да внесе големи преобразования в живота, в религията, в науката на съвременните хора. Тя трябва да внесе обнова за цялото човечество. Хората на новата култура ще се обличат по нов начин, с нови дрехи, ушити по новите правила на шивачеството. В книгата на Данаила, глава 10, стих 5 се казва следното: „Подигнах очите си и видях человек облечен с ленени дрехи ... и гласът на думите му като глас на народ". „Аз, прочее, останах сам и видях това голямо видение; и не остана сила в мене . . .» (8 ст.). „Чух, обаче, гласа на думите му, и като слушах гласа на думите му, аз бях нечувствителен, паднах на лицето си, и лицето ми върху земята" (9 ст.). Както виждате, Данаил, този велик пророк, който тълкуваше сънищата на Новуходоносора, падна пред лицето на този човек и изгуби силата си. Защо? – Разумно същество е бил този човек. Такива ще бъдат и хората на новата култура. Де живеят тези същества сега, във въздуха ли живеят те? За мнозина от вас тия неща са понятни, а за други – съвсем непонятни. В такъв случай и моята беседа ще се отрази върху вас различно. Някои ще кажат: „Такива неща не трябва да се говорят. Ние искаме нещо по-практично, по-близо до нашия живот.,, Тия хора, в дадения случай, могат да се уподобят на петела, който намерил скъпоценния камък. Един петел излязъл да се поразходи малко и се качил на едно бунище. Той се поогледал наоколо, изгледал кокошките, издигнал главата си нагоре и започнал да кукурига, да покаже своето изкуство. По едно време взел да рови с краката си и нещо твърдо, лъскаво блеснало пред него. „Какво ли ще е това"? Клъвнал го и веднага го изхвърлил от устата си. То било един голям, хубав скъпоценен камък. „Това ли трябваше да намеря? Не можа ли да ми се падне някое хубаво зрънце, че да го дам на една от своите любимки?" Ако този петел имаше разбирането и разумността на човека, той би продал този камък и би купил с парите храна за хиляди кокошки и петли като него. С тази храна те биха прекарали много честити и спокойни дни, без да мислят, как да се прехранят, без да се мъчат да ровят земята.
Казвам: когато искаме нещо, най-първо трябва да се научим да служим на Истината. Съвременните хора казват: „Трябва да се живее! За да живеем пък, трябва да се храним: зрънца са нужни за живота! Тия зрънца струват повече от скъпоценните камъни". За известни случаи е така, но в дадения случай скъпоценният камък струва повече, отколкото зрънцата на кокошките. Тия зрънца представляват старите идеи на човечеството, които не могат да го спасят. Всеки скъпоценен камък е една нова идея, която може да спаси човека. Такива са идеите, които включва в себе си великата Истина на живота.
Всеки човек трябва да има поне една основна идея в себе си, която да му служи като огледало на живота, да представлява великата Истина, в която да се отразява небето. Без такава идея човек не може да разбере света. Тази идея трябва да бъде като нашите очи. Нека гледаме през нея, макар и да не разбираме всичко. По-добре е да гледаш, макар и да не разбираш всичко, отколкото да не гледаш. От гледането, от виждането идват знанията. Докато имаме сърце, ние чувствуваме. Не считайте, че със сърцето си ще можете да разберете всичко. Достатъчно е, че чувствувате. Някой казва: „Аз искам да преживея нещата." – Това е лъжлива философия. Не пръживявайте нещата, но ги живейте! Когато някой каже, че е преживявал много неща ние казваме: този човек е преживял изгарянето на къщата си, умирането на баща си ,на майка си, на жена си, на децата си и т. н... Каква наука има в преживяванията? В преживяванията има нещо непостоянно. То има смисъл само тогава, когато от него остават опитности за душата. Ако преживееш нещо и не придобиеш никаква опитност, това преживяване няма смисъл. Някои хора казват: „Тази фаза на живота трябва да се преживее!" Коя фаза? – Детинската. – Защо? – Защото децата не знаят, какво трябва да правят. – Ами възрастните знаят ли, какво трябва да правят? Напротив, човек сега, именно, трябва да започне с детинското състояние в себе си; да бъде тъй чистосърдечен, тъй любещ, като децата; същевременно тъй разумен и интелигентен, като възрастните. Казано е: „Бъди дете по сърце, мъж по ум!" Злото в живота седи, именно, там, че хората остаряват преждевременно в своите идеи, а остаряването всякога води към изгубване смисъла на нещата. Някои казват: „Не искаме да се занимаваме с тези работи, искаме да си починем, да дойдем до състояние на упокоение". В Писанието се казва: „И прибра се Авраам при отците си и си почина". Какво означава думата „почивка"? В Писанието думата „почивка", почина си Авраам, подразбира благоприятните условия на живота, висшия свят, дето душите отиват да изучават живота в неговия дълбок смисъл. В Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за един богат човек и за друг сиромах, на име Лазар. „И умря сиромахът, и занесоха го ангелите на лоното Авраамово" – при благоприятните условия на живота; „умря и богатият и погребан бе. И занесоха го в ада , при лошите условия на живота.»Тези два свята са далеч един от друг, но жителите им имат радио, с помощта на което се съобщават. Те са на разстояние едни от други с хиляди километри, но се виждат и се разговарят „Богатият, като беше изложен на големи мъки в ада, дигна очите си и видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. Той извика и рече: „Отче Аврааме, помилвай ме и проводи Лазара да накваси края на пръста си с вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в този пламък." Аврам му рече: „Синко, припомни си, че ти си приел твоите добрини на земята, а Лазар – злините; сега той е на утешение, а ти на мъки". Това показва, че има вътрешно равновесие в целия живот.
Значи, в Писанието се изнася живота и опитностите на велики души, които трябва да се изучават. Някои ще запитат: „Дали е вярно всичко това, което се говори?" Тогава аз ще ви запитам: „Всичко, което е писано в книгите, в учебниците, вярно ли е? Всичко, каквото проповядват учителите и свещениците, вярно ли е?" Кой не е говорил за Бога днес? Кой не третира въпроса за Неговото съществувание? Обаче, за Бога може да говори само този, който има велик ум и възвишено сърце. Това не е за обикновените хора, но сега и тия хора казват, че Господ им говори. Това не е вярно. Ако земята се разтопява пред лицето на Бога, какво ще стане с обикновения човек, като се яви пред Него? И Моисей, който беше велик адепт, който учеше в Египет, толкова се изплаши от видението, че каза: „Много съм изплашен и разтреперан". – (Евреем 12:21). Моисей се уплаши от Бога, а евреите от него, защото светлина излизаше от лицето му. И за да могат да го гледат, той тури було на лицето си. Съвременните християни казват: „Ние искаме да отидем при Бога". – Ще отидете, но ще се разтреперите като Моисея, и хората ще се плашат от вас. Бог е внесъл живота у нас. И този страх, който имаме, той е да не изгубим живота си, защото само живият човек се страхува, но не и мъртвият.
Казвам: Духът е проявление на Бога, затова Той трябва да се изучава във всичкото свое разнообразие. Когато Духът действува в ума, в сърцето и във волята на човека, трябва да се изучават законите, при които Той действува. Защото, ако вие не разбирате законите и едновременно поставите в ума си два елемента, еднакви по сила, те ще произведат във вас противоположна реакция, която може да ви разруши. Ако едновременно поставите в ума си две еднакво силни идеи, те ще произведат в душата ви омраза. Ще ви приведа следния прост пример: когато някоя красива мома дружи с грозни моми, тя е доволна от положението си, защото красивите момци обикалят само нея. Яви ли се в обществото й мома, по-красива от нея, тя става недоволна, и в душата й се заражда омраза към хубавата мома, защото тя отнема половината от красивите момци. Двете хубави моми не могат да живеят добре помежду си, защото и двете имат положителен, творчески характер. Всяка красива мома или момък имат желание да вземат богатството на своя страна. Всички богати, всички силни хора, всички управляващи са положителни.
Добре е хората да бъдат положителни, но между тях всякога ще се явява спор. Има една страна в живота, дето не се явява спор. Тя е мекият елемент – Любовта. Когато говорим за Любовта, разбираме тази сила, именно, която внася живот. Само Любовта може да внесе живот. Ако при сегашните условия Духът дойде в човека, Той не може да внесе живот, но внася знание, сила и интелигентност. Когато Духът дойде у човека, той започва да страда повече, отколкото по-рано и казва: „Защо ми трябваше да свърша университет? По-рано, като овчар, положението ми беше по-добро. Сега, този ме подтикне на една страна, онзи на друга". Този човек има вече по-голямо мнение за себе си, по-големи стремежи и изисквания, вследствие на което става по-недоволен от живота. Кое е по-хубаво: да бъдеш учен, или невежа? Разрешението на въпросите не се постига чрез невежеството. Нима онзи вол, който по цял ден оре нивата на своя господар и живее в пълно невежество е по-щастлив от човека? По-завидно ли е неговото положение от това на човека? – Разбира се, че не е по-завидно. Сегашните учени са недоволни от живота главно поради това, че те не вярват, че при всички събития в живота, едно разумно висше съзнание обединява и ръководи всички хора. Съвременните хора не допущат в ума си мисълта, че има Едно висше същество над тях, което ги ръководи и управлява. Например, Наполеон имал свой гений, свой ръководител в живота си. – По същия начин всеки човек има свой ръководител. Обаче, тия гении, които предприемат някакви работи без духовно ръководство, те се различават по своите знания от ония гении, които във всяка своя работа или предприятие се допитват до своя духовен ръководител. Някой казва: „Аз се разговарям с Бога." – Добре, щом се разговаряш с Бога, кажи какво има на слънцето. Разкажи ми да се поуча от тебе. – Нищо не зная за слънцето. – Щом не знаеш нищо за слънцето, няма да знаеш нищо и за Бога. И това било гениален човек! С Бога се разговаря, а не може да реши най-простата математическа задача. Когато човек отива при Бога, Той го завежда на слънцето, показва му всички красиви звезди, всички плодни дръвчета в своите градини, представя го на ангелите, като им казва: „Ето един от моите любимци!" Сега, хората като не разбират смисъла на тия неща, казват: „Това са отвлечени идеи, неприложими в този живот. Всички религиозни хора се занимават все с такива отвлечени идеи. От тия хора нищо не може да се очаква." – Не е така. Всеки човек, който има правилно понятие за Бога, той има възвишена душа и мощен дух; той има знание, сила и любов. За такъв човек е безразлично, дали е поставен на опашката или на главата, дали има рога или копита – каквото и да му турят, всичко приема. Този човек е учен, знае как да се освободи от рогата и от копитата си. В каквато форма и да го поставят, той ще може да излезе навън. И да го варят и да го пекат на скара, като риба, докато от едната страна го пекат, той ще се обърне на другата страна и пак ще скочи във водата. Такъв човек се намира в положението на онези риби, които пекли някога за Пилата. Едно предание разправя, че когато Христос бил разпнат, Пилат, който искал да Го освободи, пожелал да му опекат няколко риби. В това време Мария и Магдалина дошли при него да му съобщят, че Христос възкръснал. Като чул това, Пилат се учудил на тия думи и казал: „Ако е вярно това, нека рибите от скарата скочат във водата". И действително, рибите от скарата скочили направо във водата. И сега, на основание на това, хората казват, че едната половина на рибите била опечена, а другата половина – недопечена. Защо съществува това предание в света – не се знае. Рибата е емблема на Християнството. Казвам: ако човек има дълбоко разбиране и понятие за Бога, и на скара да го пекат, той от скарата ще скочи и пак няма да се опече. Колкото и да пекат този човек, пак не могат да го опекат. Всеки учен, всеки млад или стар човек трябва да се стреми към новото учение, към новите понятия за Бога и за природата. Имате ли обикновени разбирания по тия въпроси, от вас нищо не може да излезе. Човек не може изведнъж да стане светия, но постепенно ще върви от стъпало на стъпало, докато стигне върха. Това е последователен процес на развитие, на приготовление, докато се дойде до положителните, истински разбирания на живота.
„Бог е Дух". От правилното разбиране на Духа зависи доброто състояние на човешкия ум. В това отношение съвременните физиогномисти определят интелигентността на човека по неговия нос. Веждите пък определят, какъв е носът. Понеже веждите са над очите, те определят носа, те дават направлението му. Носът се определя още и от устните на човека, от тяхната големина и форма. Значи, носът, веждите и устните определят интелигентността на човека. Това са живи геометрически линии, от които зависи, дали човек може да стане гениален или да си остане обикновен. Има много хора, които са свършили университет, а минават за простаци; има и такива пък, които не са свършили университет, а минават за учени. Не се лъжете от външното положение на хората! Гледате някоя мома, която се хванала на хорото, като нея няма втора: пее, скача, всички наоколо учудва. Ожени ли се, родят ли й се деца, не знае, как да ги гледа – от нея по-проста няма. На хорото тропа хубаво, но не знае как да живее. В живота ще срещнете много такива хора, които са свършили четири факултета, но нищо не знаят за Любовта, за Духа, за душата, за ангелите, за звездите, за слънцето, за планетите и т.н. Те казват: „Това са празни работи". Според тях, кои работи не са празни? Да отидат на Хамлет, на Венецианския търговец или на друго някое представление, това не са празни работи. Какво искал да каже Шекспир с тия свои произведения? Той искал да покаже на хората, че за всичко в света има съответно наказание и възнаграждение. Същината на въпроса седи в това, че всичко получава своята равноценност. Във физически смисъл то подразбира: на всичко, каквото мислим, чувствуваме и действуваме, равноценното ще дойде. Следователно, когато страданията дохождат в живота, те имат своята равноценност. Тогава, трябва ли да се страхуваме от страданията? Някой човек има въглища. Какво трябва да прави с тях? – Да ги превърне в скъпоценни камъни. Друг има желязо – да го превърне в злато; трети има мед – да я превърне в злато.
Ето една задача за бъдещето! Такива трябва да бъдат духовните хора – хората на шестата раса. Някой казва: „Аз съм човек на шестата раса". – Радвам се, че си от шестата раса. Докажи това! – Как ще докажа? – Ти трябва да си решил вече задачата за превръщане на отрицателните мисли в положителни. Щом хванеш една отрицателна мисъл, веднага ще трябва да я превърнеш в положителна, да й дадеш друг знаменател. Който се препоръчва за човек на шестата раса, трябва да знае да превръща отрицателното в положително, неблагородното в благородно, а не да вземе някоя мома, да я обезвери, да изчерпи силите й и после да я хвърли като парцал на пътя. Това не е култура, нито християнство; това не е човещина! Човекът на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата; ако е мома, трябва да подигне момъка. Който обича, неговата любов трябва да внесе Божествен елемент в душата на своя любим или любима. Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на Любовта. Да обичаме и да ни обичат, това е задачата на новата култура.
Казвате: „Да любим!" Как? Като онази българка, която обрала вуйча си? Един българин имал в джоба си хубав златен часовник и разни скъпоценности. Като вървял по улицата, до него се приближава млада, хубава мома и му казва: „Вуйчо, от кога те чакаме. Толкова време не сме те виждали. Хайде, да те заведа да си починеш у дома." Като я видял, той се захласнал в нея и докато се чудил, коя ще е тази мома, тя успяла да бръкне в джоба му, извадила часовника и скъпоценностите и избягала. Той се поогледал натук-натам, но внучката я нямало вече. Питам: какво по-лошо от това да вземеш най-хубавото, най-скъпоценното от човека и да го оставиш всред пътя, като един безволев човек? Казвате: „Този човек е лош." – Каква философия има в това? Еди-кой си човек е добър. Дали човек е добър или лош, това са елементи, с които ти трябва да работиш. Ако някой човек е лош, ще работиш с него по един начин; ако е добър – ще работиш по-друг начин. Това е специфична математика и геометрия, с която всеки ще работи, както намира за добре. Тъй ще работите, че ще превърнете лошия човек в добър. Това ще бъде една от важните задачи във вашия живот.
Мнозина хора искат да им говорят утешителни думи, да им се говори за придобивките на съвременната наука. Наистина, съвременната наука разрешава един велик въпрос – социалния – но разрешението на този въпрос е в ръцете на най-благородните хора – хората на шестата раса. И в сегашната наука има едно ядро от учени, които работят върху разрешението на този въпрос, но и техните ученици трябва да го подемат. Не е достатъчно само да каже човек за себе си, че е добър или лош и да се оправдае за това със закона на наследствеността, да каже, че се е родил такъв. Според условията, при които си дошъл на земята, дали си добър или лош, всичко това е за добро, но за тебе е важно да използуваш разумно своя живот. Изучавали ли сте подробно закона за наследствеността? Който разбира добре този закон,той може да превърне и най-лошите си качества в добри; който не го разбира, той може да превърне и най-добрите си качества в лоши. Има ред статистически сведения, според които добри, способни ученици, като влязат в живота, свършват зле, фатално; и обратно: слаби, мързеливи ученици в училището, като влязат в живота, проявяват се добре, и работите им тръгват напред. Тъй щото, трябва да знаете, че законът за наследствеността не е божествен. Това, което се отнася до нашите деди и прадеди, се предава и върху нас по наследство. Обаче, щом дойдем до основата на Божествената душа, която е създадена от Божествения Дух, тя съдържа в себе си велики възможности.
И тъй, всеки човек трябва да се върне към своята първична форма, към своите първични чисти, възвишени желания и мисли, които при никакви условия не се изменят. Затова всеки трябва да прави опити, маневри в себе си, докато намери, кое е онова неизменно желание или чувство в него. Например, обичаш някого. Не е лошо да обичаш. Обичта е пробният камък, който определя постоянството на човешкия характер. Човек не може да обича всички хора едновременно, затова той ще започне с проверка на своето чувство към дадено лице. Направете следния опит: допуснете в себе си, че лицето, което обичате, взима всичките ви пари, обира ви. След това наблюдавайте, дали вашите чувства към него се изменят, или не. Ако не се изменят, това показва, че чувствата ви са силни, те взимат връх над условията; значи, нищо не може да ви разколебае. После допуснете, че този, когото обичате, взима службата ви, или ви компрометира с нещо пред цялото общество и т.н.. Значи, ще си представяте всички отрицателни качества, които може да има любимото ви лице, и ако при всички тия условия любовта ви към него не се разколебава, вие сте над условията, вие сте господар на положението. Като правите ред маневри, вие ще познаете доколко вашата любов е устойчива.
След тия опити, правете маневри в обратния процес. Представете си, че лицето, което обичате, прави големи жертви заради вас, помага ви, дава ви много неща. Наблюдавайте сега, дали вашата любов се увеличава само поради това, че получавате облаги от туй лице. Ако любовта ви се увеличава само за облагите от любимото ви лице, тя не е силна. Когато обичате някой човек, любовта ви трябва да остане непоколебима, една и съща, независимо от това, дали този човек ви прави добрини или пакости. Когато той ви прави добрини, ще благодарите, че се проявява в доброто. Когато ви причинява злини, пакости, пак ще благодарите, защото ви дава възможност да научите нещо ново. Който иска да изучава Божиите наредби, ще се абстрахира и от доброто, и от лошото, което му се прави. Това са външни неща. Ако пък искате да изучавате човешките наредби, имате право да се спирате и влияете от доброто и от злото, което хората ви правят. Ако искате да растете и да се развивате, да станете силни, да калите вашия характер, да облагородите вашата душа, трябва да правите ред такива опити. Двата опита, които ви давам, са трудни, но трябва да ги правите, за да станете герои. Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си. Да възлюбиш и врага си." Да възлюбиш ближния си, както себе си, това е Божествен закон, не е нищо обикновено. Да обичаш врага си, от наше гледище, това е много по-мъчно, отколкото да обичаш ближния си, като себе си. Да проявяваш любовта си към своя враг, трябва да изхарчиш повече енергия, отколкото за любовта към своя ближен. Да обичаш брата си, това е естествено, то не съставлява голяма мъчнотия; да обичаш онзи, който не ти е брат, затова се изисква Божествена енергия. Сега ние сме едва в първата фаза на живота, когато започваме да се самоизучаваме. Например, ти постъпваш в университет – не ти върви. Защо? – Не знаеш, защо не ти върви. Това е една интересна задача, която трябва да разрешиш. Назначават те чиновник някъде из България и в продължение на няколко години те местят най-малко 20 пъти. Защо? – И това не знаеш. Това е друга задача, която трябва да разрешиш. Ако си окултен ученик, ще трябва да разбереш, защо не ти върви в университета, защо те местят от една служба на друга и т. н . Прочетете историята на Авраама и вижте, през какви изпитания е минал той. И рече Господ Аврааму: „Излез из земята си и из рода си, и из дома бащин, и иди в земята, която ще ти покажа." Авраам послуша Господа и насели се в Ханаанската земя. После Бог изпрати при него трима ангели да го посетят и да му кажат, че жена му Сара ще роди дете. Това показва, че човешката душа все трябва да роди нещо, иначе човешкият живот ще се обезсмисли. Когато човек се обезсърчава, той се намира в положението на Авраама, няма наследник, а душата все трябва да роди нещо. Хората казват: „Женитбата е необходим път в живота на човека". Казвам: три вида женитби има в света. Първата женитба е физическата, по тяло; втората женитба е съчетание по души; третата женитба е по дух, свързване с Бога. Ако си завършил с физическата жена, свържи се с душата си, тя да роди някоя основна идея, за която ти трябва да пожертвуваш земния си живот, да минеш от едно състояние в друго. Това се нарича възкресение. Онзи, който е възкръснал, той е родил нещо. Когато душата ражда, и бащата, и майката, и синът се явяват в една и съща форма – те не съществуват отделно. Значи, на физическия свят човек едновременно е и баща, и майка, и син: в едно положение той се проявява като баща, в друго положение - като майка и в трето положение - като син. В такъв човек стават големи преобразования, и той казва: „Аз вече не съм онзи човек, който бях преди години". Павел казва: „Родих ви". Ако се вземат тия думи в буквален смисъл, питам: мъж може ли да ражда? – Мъжът не може да ражда по физически начин, но духовно може да ражда. Всяка душа може да ражда. Умът може да възприема идеите, но той не може да ги ражда, душата ражда. Затова, именно, хората се мъчат, докато душата роди някоя идея. Някой казва: „Животът ми няма смисъл." – Животът на човека няма смисъл, докато още нищо не е родил, но щом душата му роди нещо, и животът се осмисля. Де е тогава душата на човека?
„Бог е Дух". Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в света седи разумното, великото, безграничното, първичното съзнание. Следователно, намериш ли се пред противоречия, пред несполуки, пред смъртта в живота, кажи: „Зад противоречията седи разумния живот; зад несполуките седят сполуките; зад смъртта седи безсмъртието. Щом поставите тази велика мисъл в душата си, веднага ще ви олекне. Сега някои казват: „Дали действително съществува Божествен свят?" Най-малкото колебание по този въпрос е прекъсване на вашето радио с Бога. Не е достатъчно човек да вярва само с ума си, но цялото му същество трябва да е пропито от вяра в Бога и да каже: „Зад всички явления в света седи Бог, Божественото съзнание." Не схващайте Бога като някаква форма, но знайте, че зад безграничността седи едно Възвишено Съзнание, което във всички случаи бди за вас. Всякога може да опитате това съзнание. Порежеш ръката или крака си, веднага почувствуваш болка. Това съзнание иде при тебе и те пита: „Защо направи така? Защо разваляш това, което аз направих?" Ти започваш да роптаеш, да обвиняваш другите хора около тебе. Не, кажи: „Господи, порязах се; какво да правя сега?" – Не пипай раната! Превържи я и я остави на спокойствие! И наистина, не се минава ден, два или три, раната оздравява – това съзнание ти е помогнало. Обаче, ти казваш: „Раната премина от само себе си, това е естествен процес". – Не, това е съзнателен, разумен процес. Какво ще направиш, когато твоята инсталация се развали? – Ще извикаш един разумен техник, а не някой прост човек, който нищо не разбира от тази работа. Когато се разглежда едно дело, в което те обвиняват за нещо, ти ще извикаш някой опитен адвокат да те защитава, защото той добре разбира законите. Това е много естествено! Няма да извикаш някой прост човек да те защитава. Простият човек нищо не разбира от адвокатство.
Божественото съзнание всякога ни нашепва, какво трябва да правим. Някога хората прекъсват течението на хубавите мисли в себе си, но Божественото в тях ги запитва: „Защо прекъсна хубавото, красивото в себе си?" – Какво да направим, Господи? – Престанете да прекъсвате течението на хубавите мисли в себе си, и аз ще поправя всичко. Същото нещо става и с чувствата на човека. Прекъсне ли течението на красивите чувства в себе си, той веднага ще почувствува някаква болка, и Божественото в него ще му каже: „Защо прекъсваш връзката на хубавите чувства в себе си?" – Какво да направя, Господи? – Не прекъсвай инсталацията, която аз съм направил! Внимавай да не прекъснеш нейде жиците! Който не служи на Бога, ще страда един, два, три, хиляди животи под ред, докато най-после главата му побелее и каже: „Искам да Ти служа, Господи!" Бог ще каже: „Настана спасението на твоята душа. Отсега нататък твоята рана ще почне да заздравява." С тия и ред други опитности вие ще проверите, как работи Божественото съзнание в света. То работи моментално и се проявява чрез ума и сърцето на човека.
Казвате: „Има ред философски системи, които ни дават методи да познаваме Божественото в нас. – Хубави са тия методи, но вие трябва да правите малки опити, да видите, как се проявява Бог във вашия всекидневен живот. Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни, и хората започват да ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас, и хората престават да ни обичат. Обичта на хората към нас се дължи на Божественото съзнание, което работи в душите ни. Когато някои хора страдат много, те започват постепенно да съзнават своите погрешки и се стараят да ги изправят. Тогава близките им започват да ги обичат и да им съчувствуват. Някой човек се подигне в живота си, започва да се държи гордо пред другарите си, с което иска да им обърне внимание, че е учен човек, от високо произхождение, заема висок пост в обществото и т.н. В света има само едно високо произхождение – произхождение от Бога. Ако някой човек е от царско произхождение, а не работи, какъв смисъл има неговото високо произхождение? В такъв случай, ако някой човек е роден от бедно семейство, но работи, той ще има всички условия да надмине царския син. Обаче, ако царският син учи, той ще има по-голям успех от бедния. Следователно, ако ние учим, и при най-бедните условия на живота да сме, пак ще можем да надделеем трудностите; не учим ли, и при добри условия да сме, нищо няма да направим. При сегашните условия на живота човек не е в състояние да използува богатствата, които се крият в него. Например, той не е в състояние да използува силата на своите очи, на своя мозък, на своето сърце. Знаете ли, какви сили се крият в човешкото сърце, например! Когато човешкото сърце свърши своята работа, в него винаги остава излишна енергия, с която човек би могъл да направи чудеса. Кога? – Когато знае, как да я използува. И от мозъка на човека винаги изтича грамадно количество енергия, която, разумно използувана, би направила човека щастлив, богат, умен. Днес хората очакват да дойде богатството им някъде отвън. Те не се спират върху богатството, което Бог е вложил в тяхното сърце и в техния ум и него да разработват. Знаете ли, какво богатство, каква динамическа сила, какви блага са скрити в мозъка на човека? И след всичко това съвременните хора чакат, дано дойде някой отвън да ги спаси. Онзи, който може да спаси хората, той ще им покаже начин, как да използуват своята мозъчна енергия; той ще им покаже начин, как да използуват своята сърдечна енергия; той ще им покаже, как да използуват своята мускулна енергия; и най-после, той ще им покаже начин, как да използуват своята нервна енергия. Причината за неврастенията в сегашните хора се дължи на това, че те не знаят, как да използуват излишната енергия, която изтича от организма им.
И тъй, утешителното, което ще ви кажа е, че сте много невежи. Ще ме извините за тази искреност, но трябва да знаете Истината. За този свят вие сте много учени, но за онзи сте много невежи. Щом сте много невежи, вие сте и много нещастни. Нека това невежество ви послужи като импулс за влизане в Божественото училище. Децата влизат в училището невежи и след 12 годишни усилия те излизат с диплом за завършено средно образование. Който съзнава, че е невежа, той е издържал вече първия конкурс за влизане в училището. Първото условие за влизане в Божественото училище е да осъзнаете, че сте невежи. Осъзнаете ли това, ще ви дадат всички благоприятни условия да учите. Ако кажете, че знаете, че сте учен човек, ще ви отговорят: „Вие не сте за това училище. Излезте вън в света да работите!" Някои ще кажат: „Как смее този човек да ни нарича невежи, простаци?" – Такъв е Божественият закон. Писанието казва: „Бог счита всички народи за нищо". Това не е за обезсърчение. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти тълкуваме, отчасти обясняваме, но когато дойде съвършеното у нас, когато дойде Духът на Истината, тогава всичко ще знаем". Това ще бъде, когато душата се съедини с Духа. Писанието казва: „Тогава и ние ще познаем, както сме били познати".
„Бог е Дух". Бог, това е вечността, това е безграничното, това е великият извор на всичко в живота. Духът, това е проявеният Бог, Който ни се представя в своята пълнота. Проявата на Духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за Духа, а Духът – за Бога. Душата ще говори на сърцата и умовете ни. Това е цяла наука! Съвременните хора не могат още да възприемат Истината напълно. Защо? – Те не са отворили още душите си за нея. Когато човек отвори душата си за Истината, той ще може да я възприеме или чрез ума, или чрез сърцето си.Различни са пътищата за възприемане на Истината, но тия пътища трябва да обединят в себе си всички явления и да покажат на хората, че зад границата на видимия свят съществува един интересен свят, населен със светли, възвишени и разумни същества. Този свят се интересува от нашия живот тъй, както ние се интересуваме от състоянието на нашите плодни и зеленчукови градини. Някое от тия същества дойде при един човек от земята, погледне към него и вижда, че го нападнали малки буболечки, гъсеници и други.Веднага взима мерки да го изчисти. Отива при друг човек, вижда, че и той е малко изсъхнал. Веднага взима вода, полива го отгоре, докато се ободри.
В това отношение, молитвата, към която прибягваме, има за цел да ни избави от неблагоприятните условия на живота. Молитвата представлява връзка между нас и възвишените същества от невидимия свят. Щом дойдат при нас, те започват да ни учат. Човек трябва да се моли, ако иска да учи. Животът е красив, когато и млади, и стари учат. Ние не трябва да мислим, че сме стари, или че много знаем, или че няма кой да ни обича в света. Да мислиш, че никой не те обича, това е първата лъжа в света. И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живееш. Да живееш, струва повече, отколкото да си заровен в земята. Израсналото семе е при по-благоприятни условия, отколкото онова, което седи в хамбара.
Сега нека остане у вас следната мисъл: има кой да ви обича в света; има кой да мисли и кой да се грижи за вас; има кой да урежда живота ви. Не разваляйте това, което Бог нарежда! Никъде по тялото си не правете разрази, за да не чувствувате болки. Пазете ума си, пазете сърцето си, пазете душата си, като зеницата на окото! Това, което Бог пази, и ние трябва да пазим. Туй, което ние можем да пазим, това са нашите мисли и чувства. Това е задачата на нашия живот. Всичко друго, което ви говоря, се отнася за ангелите, за светиите, за великите души, които са пред вас. Вие трябва да пазите вашите мисли и чувства; трябва да пазите и вашето тяло, разбирам духовното тяло, защото то е, което ще ви придружава навсякъде – и в този, и в онзи свят. От физическото си тяло един ден ще се освободите – то е преходното у вас.
Ако постъпвате така, вие ще се убедите, че над вас има един красив, велик, обилен живот, в който имате приятели, които работят за вас и ви помагат. Когато влезете в този живот, ще имате най-благоприятни условия за работа. Ако ви кажа, че при условията на живота ви тук на земята ще станете велик поет, или велик музикант, или голям милиардер, няма да ви кажа Истината. Това могат да постигнат само 10-20-30 души, не повече, а останалите ще бъдат обикновени хора, ще водят обикновен живот. Колко учени хора може да има днес, при тия условия на земята? – Най-много хиляда души. Аз ще се радвам, ако един ден всички хора станат учени. Какво отговори Моисей на хората, които дойдоха да му кажат, че се явили много пророци като него? Той им каза: „Защо ви смущава това? Аз бих желал всички хора да станат пророци, които да вършат волята Божия."
Сега и аз ще ви кажа: „Бог е Дух." Аз бих желал всички да станете пророци, да разберете, че има душа, на която Бог е написал най-хубавите неща. Отворете тази книга и започнете да четете от нея!
Беседа от Учителя, държана на 27 май, 1928 г. в гр. София.