Ни мъж, ни жена, X серия, II том (1927-1928)
2. Ще оздравее момчето ми
Беседа от Учителя, държана на 27 ноември, 1927 г., София – Изгрев.
„Но речи само реч, и ще оздравее момчето ми." *)
Между многото процеси, които стават в живота, извършва се и един особен процес, наречен „растене." Едно от първичните качества на живота е разширението. Дето няма разширение, там няма и живот. Във временния живот разширението е временен процес, а във вечния живот е вечен процес. Често слушате някой да казва: Тясно ми е на сърцето; широчина, простор искам! И действително – развитието, растенето седи в разширението. Значи, развитието на човека има отношение към разширението. Разширението пък изисква специални условия.
Думата "развитие" не е толкова съдържателна, колкото е съдържателна думата "еволюция". Под „еволюция" подразбираме изминаването на дълъг път, на права линия. Движението по права линия подразбира растене. Ето защо, ако някой схваща живота в прост смисъл, само като продължение на нещо; че трябва да се живее – в такъв живот няма никакво растене. Този живот е механически, той представя една дълга, права линия, без никакъв растеж. А човек трябва да расте! Когато дойде процеса на растенето, мнозина се спъват. В миналото, както и в днешните времена, учени и прости, като разглеждат въпроса: трябва ли човек да вярва в Бога – най-после казват: Да вярваш в Бога, значи да спре в тебе всякакво растене. Питам: кога се радва майката? – Когато детето й расте. Майката не може да се радва, ако детето се сбабичаса в ръцете й и престане да расте. Значи, ако майката се радва, когато детето й расте, колко повече може да се каже същото за Бога! Ако в ръцете на майката детето расте, колко повече човек ще расте в Божиите ръце! На това основание, мнозина се стремят към малки идеи, а не към големи, защото знаят, че малките идеи растат и се развиват. Следователно, ако малката идея не расте и не се развива, като малкото дете, никой не би я търсил. Първият ден майката се радва на детето си, вторият ден – също, но, ако в продължение на една година, детето не расте, майката ще почне да се смущава, ще се интересува, защо детето й не расте. По същия начин, и съвременните хора се смущават, като гледат на света. Те следят, дали светът еволюира, дали обществата се подобряват в морално отношение, и ако не намерят никакво подобрение, те започват да се без-покоят. Според мене, няма защо хората да се смущават. Ако е въпрос за морала на обществото, трябва да се знае, че моралът има отношение към растенето. Това, което е морал за едного, не е морал за другиго. Това, което млекопитаещите не могат да направят, птиците могат да направят. Запример, ако един слон тръгне от Турция, мине през Сърбия и стигне до България, ще го оставят ли българите свободно да се разхожда из тяхната страна? За да може слонът свободно да се движи из България, иска се особено разрешение. Ако няма такова разрешение, ще го хванат и ще го поставят или в някоя менажерия, или в зоологическата градина в София. Обаче, това, което слонът не може да направи, щъркелът, или друга някоя птица, свободно може да направи. Щъркелът, без ничие разрешение, каца от дърво на дърво, от комин на комин и прави гнездото си, дето иска. Същото положение важи и за хората: ако сте слонове, ще искате разрешение, паспорти – да минавате свободно от една държава в друга; ако сте птици, никакво разрешение не ви е нужно; ще хвърчите свободно из въздуха – без паспорт, без разрешение от когото и да е. В това отношение, светският човек е слон, а духовният – птица. Това, което измъчва светския човек, ни най-малко не измъчва, не ограничава духовния. Следователно, животът на птиците е по-добре уреден от този, на млекопитаещите. Въз основа на това, вадя следното заключение: животът на онези, които растат, е по-добре нареден от живота на онези, които не растат. Само онзи човек расте и се развива, в който умът постоянно работи. Здравето, богатството, щастието, честта и славата на човека зависят изключително от неговия ум. Чрез своя ум той ще се домогне до вътрешната, до положителната наука на живота, която ще подобри условията му, ще му създаде сносен живот.
Сега, като казвам, че всичко зависи от ума, разбирам, че всичко зависи от възможностите, които Първичната Причина е вложила в нашия ум. По-право, възможностите на нашето растене и развитие са вложени в нашата душа и в нашия дух, а се изявяват навън чрез нашия ум и чрез нашето сърце. Забелязано е, че колкото някои животни са по-умни, по-интелигентни, толкова по-добре живеят. И обратно: колкото по-слаба интелигентност проявяват някои животни, толкова по-зле прекарват на земята. Същото може да се каже и за хората. Обаче, разумността, както и интелигентността са от различни степени: някои хора проявяват своята разумност, само за даден случай; други – за един-два дена, или за една-две години, а трети – за цял живот. Последните предвиждат нещата отдалеч. Неразумните хора остават нещата да се развиват, сами по себе си и казват: Днешният ден трябва да се използва, да се изживее с всичко, каквото носи в себе си, а за утрешния ден няма какво да се мисли. Ако днес съм здрав, и утре ще бъда здрав; ако днес съм богат, и утре ще бъда богат. – Вярно е това, но при известни условия, а именно: ако днес си живял правилно, и утре ще имаш възможност да живееш така. Но, ако днес си нарушил някои закони на разумната природа, утре, по никой начин няма да имаш същите условия.
Отговори стотникът и рече Му: „Речи само реч, и ще оздравее момчето ми." Този стотник се отличавал с голяма вяра, а при това, бил римлянин, а не евреин. Той се обръща към Христа с думите: „Не съм достоен да влезеш под стряхата ми." Тези думи говорят за тогавашните отношения между хората. Той продължава по-нататък: „Ето, и аз съм човек, подчинен на власт, имам и подчинени на себе си войни и казвам на тогози: Иди! – и отхожда. И на оногози: Дойди! – и дохожда. И на слугата си: Стори това! – и сторва го. Така и на Тебе се подчиняват природните закони. Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." И като чу Исус, почуди се и рече на ония, които идеха след Него: „Истина ви казвам, нито в Израиля не съм намерил толкова вяра." Детето на този стотник беше онзи слон, когото държавата хваща и не му позволява да мине през нейна територия. Та, когато някой човек заболее, ние казваме, че той минава през чужда държава. Този закон е верен по отношение на човешкия ум и на човешкото сърце, както и по отношение на всички живи същества в природата. Запример, когато пренесете едно растение, от едно място на друго, докато се климатизира, то боледува. Значи, то минава през чужда територия.
Много от съвременните хора, които признават съществуването само на физическия свят, са толкова издребняли, толкова изтъркали, че казват, какво: човек не трябва да се занимава с никакви високи идеали. Питам: тогава, с какво трябва да се занимават хората? Те казват, че трябва да се занимават с въпроси от физическия свят, който единствен е реален свят. Такива хора са в положението на търговци от „бит-пазар," които имат за цел да купуват стари стоки, колкото може по-евтино, да ги изчистят и поправят добре, и после да ги продават, колкото може по-скъпо. Казвам: както и да поправяте старото, в края на краищата, то пак си остава вехтория. Днес, много европейски платове са изтъкани все от такива вехтории, и не се минава година, те вече са протрити. Много съвременни книги са написани, все от такива вехтории. Запример, една от тия стари, изтъркани фрази е следната: Човек трябва да вярва в Бога! – В кой Бог? Тази дума днес е много неопределена, тя е изгубила своето първично значение. Като говоря за Бога, аз нямам предвид онзи Бог, когото съвременните хора разбират. Какво са направили те за своя Бог? Някой беден отива при един банкер, но последният веднага извиква: Изпъдете този навън! После, той отива при някой сиромах, който веднага започва да се оплаква, че няма пет пари в джоба си, не може да го приеме. Най-после, той отива при един свещеник, който бърза да го посъветва: Вярвай в Бога, и положението ти ще се подобри! Ако след всичко това анализираме вярата на съвременните хора, ще видим, че те нямат онази положителна, абсолютна вяра, която издържа на всички изпитания. Те вярват в някакъв Бог, когото сами не познават. Свещеници, учители, лекари и много други хора, вярват в Бога, но ако се докоснете до джоба им, или ако им покажете няколко златни монети, всичката им вяра пропада. Жената готви, меси хляб на мъжа си, защото вярва, че той ще й купи нещо. Това не са идеи, но отношения само. Това не е никакво развитие, но натрупване само.
Ако хората продължават да вървят по този път, в който са тръгнали, те ще се намерят в положението на мързеливата жена, за която се говори в една от нашите приказки. Тя била млада, красива мома, от знатен, голям род, но забележителна между селяните с големия си мързел. По едно време тя се омъжила, но и при това положение, пак си останала мързелива, нищо не работела. Мъж й често казвал: Жена, трябва да работиш, защото скоро ще оголеем, ще се окъсаме. – Ти не се безпокой! Обаче, в скоро време, думите на мъжа се сбъднали. Дошло време да се жени брат й. И те били поканени на сватбата, но как ще отидат? Дрехи нямали, нямало с какво да се облекат. Жената била хитра и досетлива. Тя намислила следното нещо, което съобщила и на мъжа си: Слушай, ти впрегни колата и да тръгнем за село, при майка ми. Като дойдем до началото на селото, аз ще остана в колата, а ти ще отидеш при майка ми, ще поискаш нови дрехи за мене и ще ми ги донесеш, да се облека. Мъжът се съгласил с нейното предложение. Обаче, като наближили селото, той решил да се пошегува малко с жена си, да й устрои нещо, което да я вразуми: спрял колата и тръгнал пеш към селото, а жена му се скрила в един голям кюп в колата и останала там, да чака, докато мъжът й донесе новите дрехи. Като стигнал в къщата на баба си, бабата веднага го запитала: Де е дъщеря ми? – А, тя не е толкова проста, да дойде сама тук. Каза ми, че ще дойде на сватбата, само ако излязат девери и зълви, с музика и песни, да я посрещнат. Тя чака в началото на селото, да я посрещнат тържествено, иначе, няма да дойде на сватбата, ще се върне назад. – Виж, каква била моята дъщеря! Току-тъй не дохожда. Тръгнали всички сватбари, с тъпани и зурли, с песни, веселби, да посрещат сестрата на младоженеца. Като чула отдалеч музики и песни, като видяла толкова хора да отиват към нея, жената изскочила веднага от кюпа и хукнала към дома си. Като не я намерили в колата, сватбарите се върнали в селото и направили сватбата и без зълвата. Вечерта, като се върнал дома си, мъжът започнал да вика жена си, но тя не се обадила. Влязъл вътре – и какво да види? Жена му, седнала в един ъгъл на стаята, засрамена, с хурка и къделя в ръка и – преде, очи не вдига от работата. – Ела, жена, да ядем! – Не, каша на рамо! Нямам време за ядене.
Казвам: страшно е положението на съвременните хора! Защо? Защото, кюпът, в който са влезли, един ден ще се счупи, и те ще излязат от него голи и засрамени.
Тогава, какво се изисква от тия хора? – Нов, устойчив морал. Ако и за в бъдеще останат със сегашния морал, те постоянно ще се разколебават: днес ще вярват, утре няма да вярват. Сегашните хора мислят, че невидимият свят, със своя ред и порядък, мяза на техния. Не, този свят не е като света, в който хората на земята живеят. Там има вечно растене, там има съвършена красота, там има абсолютен морал и непоколебима вяра.
„Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми!" Тези думи показват силата на човешката реч, както и силата на човешката мисъл. Само онзи може да каже една дума, която да има сила и мощ в себе си – който разбира законите на природата. Всеки може да каже една дума, но, ако тази дума се придружава с велика мисъл, със сила в себе си – тя е Божия дума. Когато Моисей беше в пустинята, дето пасеше овце, той видя, че къпината гори и чу глас, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мястото, на което седиш, е свято!" Сила имаха тия думи! Какво означава събуването? Събуването подразбира процес на растене. Когато семето започне да израства, то първо се съблича. Значи, в събличането, в събуването се включва процес на растене, на развитие. Моисей беше виден адепт, разполагаше с всичкото знание на Египет, с египетската мъдрост, но не разбра значението на тези думи и ги прие в буквален смисъл, затова събу обущата си и остана бос при къпината. Защо човек трябва да се събува? За да влезе във връзка с невидимия свят и да възприеме оттам Божията Любов, Божията благодат. Докато е с обуща, той ще бъде изолиран от този свят, без да възприема неговите сили и влияния. Що е благодатта Божия? – Благодатта представя благоприятните условия за живот, за работа, за растене и развиване. Някои казват, че по благодат, човек може да се спаси. Не, по благодат човек расте само, но не се спасява. След като човек мине през много вярвания, най-после, по благодат, му се дават велики условия, т. е. особени материали, особени сили за развиване на ума и сърцето му, за да почне да расте. Само при това положение, Божественото в човека ще проговори: „Събуй обущата си!" Бог каза на Моисея: „Чух воплите и страданията на моя народ, и затова реших да те изпратя при фараона, да искаш неговото освобождение. Като го освободиш от тежкото робство, ти ще му покажеш, по какъв начин може да расте."
До това време, евреите правеха кирпичи, тухли на египтяните. Те събираха слама, която беше нужна за правене на кирпичите. Питам: има ли растене в събирането на слама? Ако някой студент по цял ден ходи да събира материал, т.е. слама, кой какво казал, и от него прави разни комбинации, т.е. кирпичи на египтяните, какво е придобил от това знание? Истинско знание е само онова, което умът може правилно да възприеме и асимилира, за да стане полезна храна на човека. Когато мозъкът на човека възприема истинското знание, в него едновременно се извършват два процеса на разширяване: единият процес се отличава с отделяне на топлина, а другият – с отделяне на светлина. И двата заедно пък, оказват влияние върху човешкото съзнание, което започва да разбира нещата ясно.
И тъй, от това гледище, всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Какво правят хората днес? Някой млад човек свършва университет и първата му работа е – да иска служба. Той подава заявление до някой министър: Господин Министре, учтиво Ви моля, да ме назначите на някаква служба из Вашето ведомство. Свършил съм еди-каква си специалност. Ученик иска да постъпи в някоя гимназия и подава заявление: Господин Директоре, най-учтиво моля, да бъда приет за ученик във Вашата гимназия. Слуга иска да постъпи в някое учреждение, и той подава заявление до началника на това учреждение. Всички се молят, да получат някаква служба. Като получат известна служба, те заемат местата си и започват да работят. Това не е процес на растене, но процес на слугуване. Какво означава думата "слугуване"? Може да се слугува само на здравия, на разумния човек. Това всички хора трябва да знаят! Според законите на великата природа, човек може да служи само на Бога. Защо? – Защото Той е най-силният, най-разумният, най-благият, най-великият. Хората смесват думата "служене" с "помагане". Запример: на болния може да се помага, но не може да се служи. Някой казва, че иска да служи на болни хора. Ако иска да помогне на някой болен, той по никой начин не трябва да му слугува. Щом видите някой болен, накарайте го – той да слугува на здравия. Ако искате да знаете, защо днес има толкова болни хора в света, трябва да имате предвид следното обстоятелство: докато здравите хора служат на болните, винаги ще има болни хора в света. Засега, учените слугуват на невежите, добрите – на лошите, здравите – на болните, но това е крив начин на действие. Това не е в реда на нещата. Тъй щото, кажете ли, че трябва да слугувате, аз подразбирам слугуване на разумния човек.
„Не съм достоен да влезеш под стряхата ми, но кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Това значи: Не съм достоен още за Твоето учение. За в бъдеще ще Го имам предвид, но сега, кажи само реч, и ще оздравее момчето ми. Аз вярвам в силата на Твоите думи. И почуди се Христос, и рече: „Нито в Израиля не съм намерил толкова вяра." Абсолютната вяра е свързана с онзи велик закон, който предсказва бъдещето. Днес има ред науки, които предсказват бъдещето на хората. Всички майки и бащи трябва да познават тези науки, да ги изучават, за да могат да определят способностите и дарбите на своите деца, да знаят, какво може да излезе от тях. И родителите трябва да познават тези науки, а също тъй и синовете, и дъщерите трябва да ги познават, да се занимават с тях. Ще кажете: Какво да правим ние, които не сме запознати с тези науки? – Това се отнася до младото поколение, както и до всички ония, които искат да растат, били те млади или стари. Не е въпросът, какви сте били в миналото; важно е, какво можете да направите сега. Всички хора имат в себе си ред дарби и способности, които са в спящо състояние. Те трябва да работят, да ги развият. Много хора умират, без да са засегнали тия свои дарби и способности. Те умират, без да знаят, какви богатства са носили в себе си. За да събуди дарбите и способностите на хората, разумният свят ги поставя на големи страдания и мъчнотии. В това отношение, страданията представят очистително средство за човечеството. Страданията идат, като условие за развиване на човешкия ум, за пробуждане на човешкото съзнание. Умът на човека се развива само при големи мъчнотии и страдания. По този случай, българите употребяват поговорката: „Накарай дявола на работа, т.е. тури го на тясно, и той ще те научи, какво да правиш."
Какво виждаме днес в света? – Точно обратното. Съвременните хора искат синовете и дъщерите им да бъдат добри, умни, да бъдат истински християни, а при това, търсят охолния живот; да прекарват като рентиери. Това е несъвместимо с Божиите закони. Умният, добрият човек е подобен на птица. С мисълта си, той може да пътува навсякъде. Неговата мисъл се движи с бързината на светлината. Ако мисълта на обикновения учен се движи със скоростта на най-бързия трен, той ще стигне до слънцето за 200 години. Обаче, ако умният, добрият човек реши да направи разходка до слънцето, той ще пристигне там само за осем минути. Тъй щото, работата, която сегашните учени извършват за 200 години, умните, добрите хора я свършват за осем минути. Като изследват различните микроби, учените казват: Знаете ли, какво нещо са тия малки микроби, които ние изучаваме? Казвам: какво особено има в тия микроби? Всеки човек е минал през формите на микробите, на растенията, на животните, докато най-после е дошъл до човешката форма. Следователно, всички тия форми са в него. Достатъчно е той да се концентрира, за да проследи в себе си развитието на всички живи форми в природата, като започне от най-малките и свърши до най-големите. При това положение, не е нужно човек да изучава тия форми външно. Всеки може да направи този опит, но при условие, да се освободи от своя критически ум. Казвате: Значи, човек не трябва да мисли. Не, логика се изисква от човека, и то, Божествена логика! Кои неща наричаме логични? Възможните неща са логични, а невъзможните – нелогични. Всяко нещо, което може да стане, не само че е вероятно, но още е и възможно. В света има много вероятности, има и много възможности. Във всеки даден случай, обаче, човек трябва да разбира процеса на расте-нето, което бива външно и вътрешно. Освен външният и вътрешният процес на растене, има процес и на почивка. Запример, когато някоя мисъл престане да се развива, това не показва, че умът е спрял своята функция, но умственият процес, т.е. соковете на мисълта, временно са се съсредоточили в сърцето, т.е. в чувствата на човека. В развитието си, сърцето и умът трябва да вървят паралелно, но ако при това положение даже сърцето е достигнало своята най-висока точка, неговата деятелност минава в ума. Казват за някой човек, че е студен. Този човек не е студен, но в него се извършва външен процес на растене, вследствие на което, образуваната топлина при този процес се разнася из пространството и не се усеща. Когато казват, че някой човек е горещ, това показва, че в него се извършва вътрешен процес на растене, вследствие на което, образуваната топлина се задържа в самия него. Значи, първият човек расте умствено, а вторият – сърдечно. Едновременно човек расте в сърцето и в ума си, т.е. в чувствата и в мислите си. Когато расте сърдечно, той развива добродетели, които съграждат характера му. Когато расте умствено, той развива своите дарби и способности. Сърдечните материали са едни, умствените – други, но разумният човек, който разбира законите на природата, изважда и едните, и другите от светлината.
Съвременната наука е дошла до положение, да разлага светлината на седем различни цвята или краски, но светлината съдържа в себе си още и 12 течения, от 12 различни извори. Значи, светлината е съставена от 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели. Запример, който иска да бъде милосърден, той трябва да извлече от светлината точно тази материя, която е необходима за съграждане на милосърдието. За съграждането на известна добродетел се изисква и съответна материя. Това може да постигне само онзи, който разбира законите на светлината. Иначе, лесно е да се каже, че слънчевата светлина се състои от седем цвята; лесно е да се каже, че земята се движи, слънцето се движи, но това още не е наука. Както слънчевият лъч е сложен, също така сложни процеси са и движението на слънцето, на земята. Земята, например, е обвита с 12 обръчи или сфери, които представят особен род трансформатори на слънчевата енергия. Всеки обръч пречупва светлината по свой специфичен начин. Това показва, че тия 12 обръчи не са в едно и също положение. Същевременно, всеки обръч е направен от особена материя, много тънка, през която проникват съответни за нея сили. Тия сили пък са свързани с възвишени светове, които работят върху хората, както и върху всички живи същества. Чувствителният човек долавя тия влияния върху себе си. За да разберете добре тия 12 течения, както и тяхната посока и движение, трябва да имате на разположение ред картини, като на кинематограф. Ако червеният цвят, наречен от астролозите "марсов цвят", влияе в голяма степен върху някой човек, той ще се проявява по особен начин. Какво представя червеният цвят? Той е цвят на страстите, т.е. влиянието на страстите върху човека. Когато Марс е в неблагоприятно съчетание със Сатурна, тогава се явяват такива стечения на обстоятелствата, при които, човек, лишен от опитност и разбиране, може да постави главата си между тях, както мишката туря главата си в капана. Много хора попадат в тия неблагоприятни условия, както някои апаши – в ръцете на полицията.
Един от апашите в Америка слушал да се говори за грамадните богатства на американски милиардер и решил, един ден да отиде в дома му, под някакъв особен предлог, да се опита, не би ли могъл да задигне нещо от него. Милиардерът схванал намерението на този апаш и намислил да го изненада по особен начин, да му даде добър урок. Той му посочил два златни цилиндъра и му казал: Хвани тия цилиндри! Те ще те ползват, защото са от чисто злато. Апашът хванал цилиндрите с двете си ръце, а милиардерът, през това време, ги скачил с електрическа батерия. Апашът започнал да се свива ту на една, ту на друга страна, да прави разни конвулсии. Милиардерът го запитал: Ще отиваш ли, друг път, при такива хора като мене, с намерение да ги обираш? – Моля ви се, пуснете ме! Втори път няма да помисля подобно нещо.
Сега, и аз ще задам въпроса: учен човек обира ли се? Онзи, когото могат да оберат, или да излъжат, не е учен човек. Онзи, когото могат да оберат, да излъжат, не е морален човек. Срещате човек, който няма никакъв морал в себе си, а се възмущава, че нямало добри, морални хора в света. Така не се говори. Всички трябва да знаете, че земята е място за учене, за правене на опити. Земята е училище, в което има ученици, но не и учени хора. Тя е нещо подобно на университетите. Ако отидете в някой университет през учебната година, ще видите, че той е пълен със студенти. Обаче, отидете ли през ваканцията, университетът ще бъде празен. Де са студентите през това време? Те са отишли по домовете си. По същия начин, като си лягате вечер, и вие напущате училището, т.е. земята, и отивате по домовете си. Всеки човек е дошъл в този университет, да се учи. Той е временен университет. Като прекара в него от 1 – 120 години най-много, той го напуща и отива в своя дом, при баща си и майка си, да им покаже, какво е научил. Привилегия е за човека, ако той може да прекара на земята цели 120 години, колкото най-много му е определено днес да живее. Като говоря тия неща, мнозина не вярват в тях и казват: Това са хипотези, недоказани истини. Като говорите на слепия човек за светлината, и той ще каже, че това е хипотеза. Обаче, за онзи, който вижда, който не е сляп, светлината не е хипотеза. Нужно ли е да дойде при вас някой учен, да ви доказва, че светлината имала толкова билиона трептения в секунда, за да повярвате в нея? Какво нещо е светлината, как се разпространява, от колко цвята се състои и ред още научни положения, могат да се дават само на слепия, а той да седи и да слуша; но онзи, който има здрави очи, не се нуждае от тези обяснения. Достатъчно е, той да отвори очите си само и да види вече и светлината, както и всичко онова, което тя разкрива пред неговия поглед.
Казвам: има един начин за виждане на нещата, съвсем различен от вашия. Ако можете да се ползвате от него, ще видите, че това, което говоря, не е хипотеза, но действителност. Като се срещате, вие се поусмихвате малко, отваряте очите си, навеждате малко главата си, после пак я дигате, поглеждате се направо в очите и мислите, че така ще се изучите. Има един красив начин за изучаване на хората, по-правилен от сегашния. Методът, с който си служат съвременните хора, за да се изучават едни други, не води към правилни заключения. Запример, срещнете един човек, бутнете го малко, и той пада на земята. Вървите по-нататък, виждате човек, паднал на улицата. Този човек е паднал, без да го бута някой. Защо е паднал тогава? Защото е бил пиян. Който не знае причините за падането на тия двама души, казва, че и двамата са пияни. Вярно ли е това заключение? – Не е вярно. То не почива на никакви научни данни. Първият човек трябваше да бъде умен, предвидлив, да заобиколи оттук-оттам, да не се оставя на хората да го бутат. Умът му не е бил концентриран, разсеял се е нещо, и затова паднал. Вторият пък се поддал на сърцето си, на желанието да пие, и той паднал на земята. И първият, и вторият си пукнали малко главите. Значи, при две различни причини, имаме два еднакви резултата – падане и пукване на главата. Единият ще каже, че друг някой го бутнал, затова паднал. Другият ще каже, че бил пиян, затова паднал. Обаче, онзи, който гледа външно на нещата, той ще каже: За мене не са важни причините на вашето падане; важно е, че се намирам пред два съвършено еднакви резултати.
Сега ще приведа друг пример. Срещам човек, който казва, че вярва в Бога, но главата му е пукната малко. Срещам друг, който не вярва в Бога, но и неговата глава е пукната. Питам: каква полза от вярата на първия и от безверието на втория, когато главите и на двамата са пукнати? Срещам други дмама: единият вярва в Бога, но кракът му е парализиран. Другият не вярва в Бога, но и неговият крак е парализиран. Съберат се тия двама души и започват да се морализират, кой от тях е на правия път в живота. За мене е важно да зная причината, защо и двамата са болни. Причината е страхът. И двамата са страхливи, вследствие на което не растат. Спри растенето в човека, и парализата ще дойде; спри растенето в човека, и престъпленията ще дойдат. Следователно, всички болести, всички недоразумения, всички престъпления между хората се дъл-жат на спиране процеса на растенето в тях. Мнозина поддържат старите учения в живота, не приемат нови учения. Казвам: свършено е вече със старите форми, със старите учения и възгледи! Те не носят никакво откровение, в тях няма никакво растене. Някои от старите учени поддържат, че светлината, че земята, че слънцето и днес са такива, каквито са били преди две хиляди години. Каквито са били във времето на нашите деди, такива са и днес. – Не е така. Какво знаете вие за вашите деди? Де са дедите ви днес? Ако ги срещнете на пътя, ще ги познаете ли? – Моят дядо беше с голяма, бяла брада. – Знаете ли, преди всичко, какво значение има голямата брада в кабалистиката? В Откровението е казано, че около престола на Бога седят 24 старци. Всеки старец е представител на една завършена епоха или раса. Значи, тия 24 старци показват, че от времето на Христа, до днес, са се изминали цели 24 епохи. В бъдещото Откровение, което новите хора ще пишат, броят на старците ще се увеличи с още един, ще бъдат 25 старци. Какво ще кажете на това? Който се придържа в буквата на нещата, той не може да допусне това нещо, но който се заема да пише новото Откровение, щом види, че старците са 25 на брой, той казва истината. Това показва, че е станало растене, разширение на човешките души. Изобщо, в цялото човечество е станало известно разширение, което говори, че всичко в света е подложено на растене, на развиване. Запример, днес хората са по-големи оптимисти, отколкото са били някога. Днес имат по-голяма вяра, отколкото едно време. Вярата на съвременните хора е с няколко градуса по-високо, отколкото в миналото.
„Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми". Аз взимам момчето като символ на човешкия ум. Значи, стотникът се обръща към Бога с думите: „Аз, проявеният човек, Те моля, да кажеш на момчето ми, т.е. на моя ум, да мисли и да вярва. Щом му кажеш това, той ще оздравее. И тогава, няма аз да му служа, но той ще ми служи. Сега човек служи на своя ум, а не умът на човека. Остане ли, ние да служим на нашия ум, работата ни е свършена. Остане ли, мъжът да служи на жената, или жената на мъжа, къщата ще отиде. Защо? Защото мъжът и жената са две равни сили, две равни величини. В този смисъл, нито мъжът може да слугува на жената, нито жената може да слугува на мъжа. Какви трябва да бъдат тогава новите условия? – Служене на Бога. Само на Бога може да се служи! И тогава, първото положение, което се поставя за основа в живота на разумния човек, е следното: Внеси Любовта в себе си! По този начин, мъжът ще има вяра в жена си, няма да купува всеки ден, каквото й е потребно, но ще остави касата си отворена, да взима пари, колкото й са нужни. И жената, от своя страна, ще окаже пълно доверие на мъжа си, ще го остави свободно да се проявява, както любовта му диктува. Ако мъжът или жената искат доброволно да си служат, това е друг въпрос. Но при това положение, нито мъжът, нито жената ще се оплакват, че служат един на друг. Който се оплаква, когато служи някому, непременно трябва да му се плати. Идеални отношения трябва да се създадат между мъже и жени, както и между всички хора, изобщо.
Какво виждаме в отношенията на съвременните хора? Като слугува цял ден на мъжа си, жената казва: Цяла робиня станах на този мъж! – Ами мъжът не е ли роб? Той пък казва: Заробих се за тази жена! – Ами жената не е ли робиня? В съвременния живот и мъжете, и жените са роби, вследствие на което момчето им боледува. Като заболее момчето им, жената казва на мъжа си: Стояне, дошъл е в града ни един пророк, иди да му разкажеш за нашето момче, дано оздравее. – Остави, жена, каквото даде Господ, това ще стане. Всички хора казват: Каквото даде Господ. Какво дава Господ? – Момчето умира, и с това комедията се свършва. Държавата се разсипа, и всичко около нея изчезва. Защо се разсипа държавата? Защото момчето й умря. Държавата уморява всички добри, разумни младежи, които й служат, но тя трябва да плати за тях. Хората трябва да се превъзпитат в духа на новото, ако искат да имат добри държави, добри държавници, добри граждани. Бащата трябва да даде свобода на сина си, но да му каже, че трябва да учи. При това, и той не трябва да се заробва за сина си. Когато отива на училище, синът не трябва да иска пари от баща си, но да остави на него, той сам, доброволно, да го поддържа. Когато синът свърши учението си, бащата не трябва да очаква на него; ако синът доброволно пожелае да гледа баща си, това е друг въпрос. Това са максими, правила на новия морал, на новия живот, към който всички хора се стремят.
Христос казва: „Нито в Израиля не съм намерил толкова вяра." Вярата е необходима на човека, като условие за растене. Само по този начин той ще разбере законите, при които живее. По този начин той ще се освободи от заблужденията, които го спъват, и ще даде ход на окултните науки в живота си. В англосаксонската раса, например, окултните науки имат приложение почти във всички области на живота. Американците, особено, използват тия науки навсякъде в живота си. Ако някое американско семейство иска да вземе слугиня в дома си, завеждат слугинята при някой френолог и му плащат, колкото е необходимо, за да им каже предварително, дали тази слугиня ще им бъде полезна. Когато някой ученик иска да следва музикална школа, той отива при някой френолог, да се произнесе за неговите музикални способности. Ако френологът каже, че този ученик е музика-лен, тогава и учителят го приема за ученик. Иначе, той се залавя за друга работа, в която ще има по-добри резултати. Затова, именно, работите на американците вървят добре. Окултните науки идат днес да ни покажат, че ако разбираме законите на природата и вървим съобразно тях, ще можем и най-неблагоприятните условия да превърнем в благоприятни, и по този начин да подобрим живота си. Преди всичко, човек трябва да развива в себе си търпението. Материалите, които са необходими за развиване на търпението, съществуват в природата, но човек трябва да знае, де да ги намери и как да ги използва. Това, което съвременните хора наричат търпение, не е истинско търпение; то е повече неволя. Който иска да му предам уроци по търпение, той трябва скъпо да плати за тях. Всичко друго мога да проповядвам даром, но дойде ли до търпението, аз обирам човека по всички правила. След това ще го запитам, доволен ли е от този урок. Ако не е доволен, ще му върна парите. Значи, ще давам и ще взимам. Търпението може да се уподоби на онази красива, царска дъщеря, която била открадната от разбойници, с цел, да печелят от нея. Че била много красива, това не ги интересувало, но колко ще вземат за нея, тази била тяхната задача. Те определили за нея десет хиляди златни таланта. Започнали да се изреждат, един след друг, млади, красиви момци; всеки искал да я купи, но като чувал, че трябва да плати десет хиляди златни таланта, въздъхвал си и се връщал наскърбен, че нямал толкова пари. Дойде един, погледне я – хубава, красива мома, но пари няма. Дойде втори, погледне я – влюби се в нея, но въздъхне, няма толкова пари. Пита я: Не можеш ли да избягаш по някакъв начин? – Не мога, пари искат за мене. Събират се всички тия млади момци на едно място, разискват, търсят начин, как да я освободят, но нищо не помага. Разбойниците я хванали здраво и не я пущат. Само срещу десет хиляди златни таланта могат да я освободят.
Казвам: такова нещо е търпението. Десет хиляди златни таланта трябва да платите, за да го придобиете. А това е възможно. В Писанието се говори за един слуга, който дължал на господаря си голяма сума, и като не могъл да я изплати, решил най-после – да зароби живота си; но господарят му простил дълговете и го освободил. Тъй щото, ако искате да придобиете търпение, трябва да платите за него десет хиляди златни таланта. Не се придобива лесно търпение. Ако искате да придобиете знание, и за него трябва да платите десет хиляди златни таланта. И знанието не се придобива лесно. Еквивалентни величини се изискват. В природата съществува един велик закон на равновесие. Човек не може да придобие и най-малкото благо, ако не даде за него нещо, съответно на неговата стойност. Ако не пожертвате, ако не дадете от себе си нещо, еквивалентно на търпението, на знанието, природата никога няма да ви накичи с тия венци.
Христос казва: „Нито в Израиля не съм намерил толкова вяра". Това значи: Нито в Израиля не съм намерил човек с такъв ум, като на този езичник. И по-нататък Христос продължава: „Мнозина от изток и от запад ще дойдат и ще насядат в Царството Божие". „Ще дойдат и ще насядат" – Христос говори за бъдещето, понеже, според индуската теория на прераждането, сегашните хора, както и тия, на миналото, ще се преродят. Дали вие ще приемете тази теория, или не, това е друг въпрос. Важно е, че животът на земята продължава. Много пъти е дохождал човек на земята, и много пъти още има да дохожда. Защо? За да се реализира Великият Божествен план. Онези, които дойдат в бъдеще, те ще насядат заедно с Аврама. Аврам е бил един от първостепенните адепти. А мързеливите, догматиците ще бъдат изпъдени навън. Както виждате, невежите, както в миналото, така и сега, страдат и търсят щастието си по болниците. Онези пък, които са достигнали известно развитие, трябва да се ползват от знанието, което са придобили на времето си, и към което всеки ден прибавят по нещо ново.
Сега ще ви дам следното правило: като ставате сутрин, проникнете се от онази абсолютна, положителна вяра, каквато имал стотникът и си кажете: Господи, кажи само една дума, само една реч на момчето ми, т.е. на моя ум, и то ще оздравее. Повярвате ли в това, което казвате, нова светлина ще дойде в ума ви. Вие не сте опитвали силата на това правило. – Дали ще ни чуе Господ? – Не е въпросът, дали Господ ще ви чуе, или не, но вие трябва да направите този опит. Аз мога да приведа ред примери, да видите, как Бог отговаря на молитвите на хората, но не искам по този начин да ви убеждавам да вярвате. Не е въпросът, насила да заставям хората да вярват в Бога, или да вярват на моите думи. Аз съм против всякакво насилие и затова казвам: Ела и виж! Когато искам да убедя някого, да вярва в Бога, няма да му говоря, че Бог съществува, че Той е такъв-онакъв, но ще го поканя у дома си, на гости, и ще го угостя добре. На другия ден пак ще го поканя, пак ще го угостя. Така ще продължавам цяла година наред: ще го угощавам, ще се разговарям с него приятелски, но за Бога нищо няма да говоря. Така разбирам аз проявлението на Великия. Той не е нещо външно. Няма защо външно да се говори за Бога. Достатъчно е да живеем в Него и заради Него, за да Го проповядваме на хората. Нашият живот и външно, и вътрешно трябва да бъде израз на Великата Божия Любов. Когато някой ме пита, има ли Бог, или не, аз ще му кажа: За себе си мога да ти говоря, колкото искаш, но за Бога нищо не мога да ти кажа. – Защо? – Защото този въпрос е личен, и всеки трябва да го разреши за себе си. Някой запитал Апостол Павла – какво трябва да прави, за да се спаси. Той му отговорил: „Повярвай и ще намериш спасението в себе си!" В този смисъл, всеки може да се спаси, като разработи онова, което Бог е вложил в него. Мнозина се спират върху стиха: „Повярвай в Господа Исуса Христа" и го разглеждат буквално, като казват: Ако повярваш, ще бъдеш спасен; ако не повярваш, ще отидеш в дъното на ада. – Не е така. Ние виждаме днес, че и който вярва, и който не вярва, са изложени на големи мъчения. Ето, хората вярват, но тяхната вяра не ги спасява. Това не е истинска вяра. Това, което внася недоразумения, съмнения, обиди, огорчения между хората, не е вяра. Истинската вяра подразбира най-великото, най-възвишеното и благородното, което може да се прояви в отношенията на хората. Наблюдавайте, каква голяма вяра има майката в своето дете. То греши, прави пакости днес, утре, други ден, но тя вярва в него, прощава му и казва: Ще се изправи това дете. Има нещо хубаво, вложено в неговата душа, познавам го аз. И наистина, в каквото вярва, това става. Защо? Защото в ума, в сърцето на тази майка няма сянка от съмнение и колебание. Тя вярва в своя син, или в дъщеря си и казва: От моето дете човек ще стане! Не се минава много време, и не само тя, но и другите около нея виждат, че от детето й човек е излязъл. Обаче, има майки, които не вярват в децата си и казват: От моето дете нищо не може да излезе. И наистина, както мислят, така става.
И тъй, не се съмнявайте във възможностите на човешката душа! От всички хора ще излезе нещо, но време се изисква за това. И вие, като стотникът, трябва да придобиете такава положителна вяра. Съвременният свят минава през голяма криза – и в ума, и в сърцето, и във волята; за да се предпази от катастрофа, трябва да му дойде някаква сила на помощ. Преди години, един американски машинист по треновете полудял, т.е. изгубил равновесие на ума си, и в един момент на тщеславие, той се качил на един трен и го пуснал по една от линиите, с бързината на експреса. В една от близките станции видели, че експресът пристига от Чикаго, но се почудили, защо иде без никаква тарифа. Това внесло голямо смущение между персонала на тази станция, защото наскоро очаквали да мине експреса, и по този начин неизбежно предстояла катастрофа. Като видяли, че машинистът на този трен развявал знаме и викал: „Да живее Америка!" – те разбрали, че имат работа с болния машинист. В това време, двама смели машинисти от тази станция се качили на друг експрес и дали най-бърз ход на трена, за да стигнат болния машинист. Скоро успели да го стигнат. Единият от тях се прехвърлил в трена на лудия машинист, хванал го за ръцете и започнал с него усилена борба, която продължила половин час. Най-после той завързал здраво ръцете на болния машинист и го направил безопасен. Докато борбата продължавала, другият машинист успял да спре и двата трена и разчистил пътя на експреса, който трябвало да мине след пет минути.
Питам: какво ще стане с вас, ако и вашият обективен ум, като този луд машинист, развее знаме, пусне трена по линията и започне да вика: „Да живее България!" Какво ще стане и с експреса? Значи, за да се избегнат катастрофите, човек трябва да бъде разумен. Казвате: Човещина се изисква! Човещината пък е разумното начало, което трябва да вземе надмощие в човека. Такъв човек ще може да живее и за Бога, ще може да живее и за общото благо. Само онзи може да живее за Бога, който носи Любовта в себе си. Любовта пък е първото условие за реализиране на живота. Реализирането на живота подразбира постигане на някакъв идеал. Кой е този идеал? – Този идеал е Истината. Следователно, Любовта е условие за реализиране на идеалите в живота. Един от мъчно постижимите идеали е Истината. Мъдростта пък е главната цел в живота. За постигане на всичко това, съзнанието на човека трябва да дойде в помощ. Само по този начин той ще се домогне до положителното знание, което носи щастие. Има ред учени в Англия, в Америка и другаде, на които е достатъчно да покажете само единия си пръст, през някоя дупка, за да опишат с най-големи подробности, не само характера ви, но и всичко онова, което предстои да се случи през целия ви живот. Ако отиде някой търговец при един от тези учени, ученият ще му каже, дали търговията му ще върви добре, или не. Ако отиде при него някой млад момък, който е намислил да се жени, той ще му каже, дали ще бъде щастлив в женитбата си, или не; ако момата е болна от някаква болест, и това ще му каже. И каквото каже, това става. Ще кажете, че това е някаква приказка от „Хиляда и една нощ". Който не вярва, той може да провери думите ми. Нека отиде в Лондон, при един от тези учени, и ще види, дали говоря вярно, или не. Може би ще питате, как са дошли тези хора до такива познания. – Наука е това! Тя почива на ред наблюдения, правени върху лицето, главата, ръката на човека. Тия наблюдения са били придружавани с ред измервания и изчисления, докато най-после се оформили в положителна наука. Който владее тия науки, той може да предотврати, да се избави от много нещастия и страдания в живота си, които, иначе, неизбежно биха го сполетели.
Сега, в съзнанието на хората се крият ред причини, които спъват тяхното растене. Растенията, в това отношение, водят по-правилен живот от хората, но ако днес и те страдат, боледуват, това се дължи на хората, които не спазват природните закони. Тъй щото, растенията не боледуват по свои собствени причини, но вследствие неправилния, нечистия живот на хората. Ако се качите на Витоша и оттам погледнете София, ще видите, че тя е заобиколена с нечиста материя. Цялата атмосфера около София е пълна с нечисти мисли. Това не е само в София, но и във всички по-големи европейски градове. – Какво трябва да се направи? – Трябва да дойдат повече добри хора, които да пречистят тази атмосфера. Как ще я пречистят? С добрите си мисли. Добрите мисли представят вентилации, с които се дезинфекцират нечисти места. И вие можете да направите такъв опит. Когато времето е ветровито, а небето – мрачно, мъгливо, съберете се 100–200 души на едно място, отправете своята светла, чиста мисъл нагоре и наблюдавайте, какво ще стане. Няма да мине половин час, и небето ще почне да се изяснява, вятърът ще престане. Религиозните хора трябва да правят такива опити, а не само да се събират в църквите и там да разискват, коя църква е по-права, кое верую е истинно и т.н. Ако тия хора са истински вярващи, нека, по единия пръст само на някой човек, да определят неговия характер, неговия бъдещ живот и т.н. Досега, в България е имало само една ясновидка, от Сливен, която имаше знание, подобно на тия учени в Англия, в Америка. На всеки, който отиваше при нея, тя казваше верни неща. Тя казваше, например: кой какви дела има, как ще се разрешат тия дела, какво е материалното положение на човека, колко души са в даден дом и т.н. Тя не гледаше на ръцете на хората, но туряше пред себе си икони и така предсказваше. Като влезе между невежи хора, тя изгуби ясновидството си. Защо? Защото се намери в положението на топло тяло, поставено между няколко студени. Топлото тяло непременно ще изгуби своята топлина.
Следователно, всички съвременни хора се нуждаят от положително знание за човешкия живот, от положително знание на законите, по които става растенето. Тъй както сега живеят хората, по никой начин, те не могат да се доберат до това знание, до тази положителна наука. Преди всичко, нещастията, страданията, които сега съществуват, трябва да се премахнат. За тази цел, учението на Христа трябва добре да се разбере и приложи. Христос не беше философ, като съвременните философи, но Той внесе известни принципи, известни закони, които непременно трябва да се прилагат. Силата на тия принципи седи в приложението. Без приложение те нямат резултати. По тази причина, именно, и до днес още християнството не се е повдигнало като наука. Навремето си още, Христос не е изнесъл цялата наука. В сравнение с това, което носеше навремето, Христос даде малко на тогавашните хора. Те не бяха готови още за много наука. Някои от учениците запитваха Христа, защо не говори на хората направо, да Го разберат, но им говори в притчи. Христос казваше, че не е време да им се говори открито. Обаче, на учениците си, Христос е обяснявал много неща за живота, като им казвал, че, за да разберат Неговото учение, те трябва да минат през голям огън, през големи изпитания. Само по този начин ще дойде новата епоха.
Сега, всички трябва да кажете като Христа: „Отче, дойдох да изпълня Твоята воля, а не моята." Защо трябва да кажете така? Защото само Бог върши всичко в света. Когато хората говорят за светли, възвишени мисли, за доброто в света, те трябва да знаят, че Бог е единственият, Който мисли, Който прави добро, Който същевременно подтиква хората към мисъл, към правене на добро. Следователно, ако искате да имате добри резултати в живота си, оставете Бог да действа чрез вас. Оставете настрана въпросите – какво нещо е Първата Причина, какво сте вие, какво представят мъжа и жената и т.н. Щом влезете в света на хармонията, тогава ще разберете тези въпроси. Докато не влезете в този свят, вие ще разглеждате, например – мъжа, като проява на ума, а жената – като проява на сърцето; обаче, това обяснение още не е пълно. Мъжът и жената съставят две части на едно цяло. Двете части заедно съставят един човек, с едно съзнание. Каквито противоречия и да възникват между мъж и жена, в края на краищата, те сами ще се оправят. Аз имах случай да видя, как мъж и жена се карат. Това беше във Варна. Мъжът биеше жена си, а тя му казваше: Бий ме, колкото искаш! И да ме убиеш, аз не искам да те видя. В това време, влиза в къщата им един техен познат, и като вижда, че мъжът бие жената, хвърля се върху него. Обаче, жената, от своя страна, се нахвърля върху гостенина и казва: С какво право се бъркаш в нашите работи? Ние сме мъж и жена, ще се караме, ще се бием и пак, сами ще се примирим. Казвам: каквото и да говорите, както и да философствате, мъжът обича жена си, и жената обича мъжа си. Те могат да се карат, да се бият и пак ще се сприятелят. Такъв е днес човешкият живот. Ако влезете в едно стадо от свине и ударите една от тях, колкото и да са били разпръснати преди това, всички заедно ще хукнат да бягат. Същото може да се каже и за хората: колкото да са разединени външно, между тях съществува едно общо съзнание, което ги свързва. По същия начин и Великият Божествен живот действа между всички хора. Тази мисъл трябва да проникне в съзнанието им, да внесе в тях нова светлина.
Сега, всички трябва да правите опити със светлината, да знаете, за всеки даден момент, в кой цвят се намирате: дали в червения, в синия, в жълтия, в зеления и т.н. За вас не е важно да живеете в краските, в цветовете на светлината, но в енергиите на тия цветове. Цветовете оказват пасивно действие върху човека, те само го залъгват. Който иска да преобрази живота си, той трябва да се свърже със самата светлина, да се ползва от нейните енергии. Казват за някои, че се кланяли на слънцето. Кой не се кланя на слънцето? От памти-века още, хората са се кланяли на слънцето, като източник на енергия. Кой не е излагал гърба си на слънчевите лъчи? Не, съвременните хора не са глупави, да се кланят на слънцето. Въпросът седи другояче: Слънцето е богата каса, която всеки може да използва. Следователно, ако Бог е внесъл известно благо в слънцето, всеки човек има право да се ползва от това богатство, във вид на топлина и светлина. В това отношение, всеки може да прави опити. Ако някой земеделец има десет декара земя и може така да концентрира мисълта си към слънцето, че да отправи енергията му към земята си, по този начин, тя ще се оплодотвори много по-добре, ще даде по-добри резултати, отколкото, ако би я наторявал. Умният човек може да натори нивата си, със своята мисъл само; много по-добре, отколкото, ако би я наторявал по физически начин – с някакви соли, или с други някакви средства. Казвате: Щом е така, нека човек се опита да насоли боба си, например, със своята мисъл. – И това е възможно. За едни хора е невъзможно, а за други – възможно. Мисълта е сила, която твори. Следователно, каквото човек мисли, това става. Тъй щото, с мисълта си, земеделецът може да привлече слънчевата енергия и да я препрати на нивата си, отдето растенията ще я използват. Поколебае ли се в силата на мисълта си, всичко е изгубено. Щом правите такъв опит, не разправяйте на хората, какво мислите да вършите, но отправете молбата си към Бога, и като успеете в опита си, ще Му благодарите.
И тъй, лесният път в живота седи в служене на Бога. Служенето на Бога пък подразбира възприемане и предаване на Божията Любов, в която влизат два разумни елемента: светлина и растене за душата. Всички хора сега се намират пред големи мъчнотии, и като слушат да се говори за Божията Любов, казват: Тия работи сега не ни интересуват. – Трябва да се интересувате от Божията Любов, защото няма да мине много време, и вие ще се натъкнете на големи мъчнотии, в които, тази Любов само ще ви помогне. Тогава, спомнете си моите думи и използвайте силата на мисълта си, не само за подобрение положението на вашите ниви, но и за подобрението на вашия живот. Колкото повече слънчева енергия приемате в себе си, толкова по-голяма мекота и магнетичност ще се развие във вас. И тогава, в който дом влезете, всички ще ви обичат. Защо ще ви обичат хората? Защото, с влизането си в някой дом, работите на този дом тръгват добре. Българите вярват в „полазване." И наистина, такива хора носят нещо хубаво в себе си. Те са добри, чистосърдечни, във всичко вярват. Аз наричам тези хора „разумни деца." Бъдете и вие като тези разумни деца! Каквото и да ви се случи през деня, кажете си: Господ е добър, Той ще превърне всичко в добро. За тази цел и от човека се изисква любов. Ама времето било облачно, дъжд валяло, буря имало, хората се карали помежду си – нищо от това. Вие ще отправите ума си към Божествения свят. Веднъж признали съществуването на този свят, вие трябва да приемете, че, за да стават тия неща в света, за да има толкова страдания, нещастия, има някакви разумни причини, които само Бог знае. Щом приемете това положение, всички трябва да се спретнете на работа на Божията нива.
„Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Какво отговори Христос на стотника? – Да бъде според вярата ти! На всички, които вярват, и които не вярват, и аз казвам: Обърнете се към Господа и помолете Го, да помогне на момчето ви да оздравее. Щом оздравее момчето ви, вие ще прославите Господа, и работите ви ще тръгнат напред. Силна, мощна е Божията дума! Когато Бог каже само една дума, момчето ви ще оздравее. Имайте вяра, като тази, на стотника. Положителна вяра се иска от всички хора. Тази вяра води към великата наука, с която трябва да започне по-нататъшната работа. За усилване на вярата, трябва да започнете с микроскопически опити, които, след десет месеца ще дадат малки резултати, а след десет години – по-големи. Тогава ще забележите подобрение в здравето си, в умственото и в духовното си развитие, а също така и подобрение в целия ви дом. Жената, децата ви, също така, ще бъдат по-здрави, по-весели, по-добри и разумни. Това значи – да служи човек на Бога! Този е пътят към постижения. „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." Желая всички да имате тази положителна вяра, че като се обърнете към Христа с тези думи, и Той да каже: „Нито в Израиля не съм намерил толкова вяра."
Беседа от Учителя, държана на 27 ноември, 1927 г., София – Изгрев.
- Матей 8:8