Влизане, IX серия, II том (1927)
5. За тяхното неверство
Беседа от Учителя, държана на 6 февруари, 1927 година в гр. София.
„И чудеше се за тяхното неверство.“ *)
В света съществува един странен път, през който минават хората. Той е пътят на крайните противоречия. Цялата съвременна философия е построена върху противоречията. Днес не може да срещнете двама философи, които мислят еднакво. Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло. По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното. Това са обикновени факти в живота, които представляват материал за мислене. Човек, който решава правилно противоречията в живота, той може да се домогне до Великия Закон, който направлява живота.
„И чудеше се за тяхното неверство.“ И Христос се е чудил, както и ние се чудим за много неща. Христос не се е чудил за добродетелите на хората, нито за техните знания, но се е чудил за тяхното неверство, че не са могли да възприемат известни истини. Значи, тяхното неверство представлява за Христа предмет за изучаване, за изследване. Той искал да намери причините за това неверие. Христос дойде на земята, именно, затова, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука! Може ли да вярва онзи човек, който е бил хиляди пъти лъган и обиран от хората? Той казва: И светия да ми говори, никому не вярвам. Защо? – Защото хиляди пъти са го лъгали. Казвате: Няма ли поне едно изключение? Не може ли да се намери поне един човек, на когото той да вярва? Човек, който е лъган хиляди пъти, той вече не допуска никакво изключение. Обаче, ние казваме: До сто пъти човек може да бъде излъган, но премине ли стоте, дойде ли до сто и едно, погрешки вече не могат да се правят. Изобщо, хората нямат търпение да дочакат до сто и едно.
Сега, за да хвърля повече светлина върху предмета, който разглеждам, ще ви приведа следния пример. Още в древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения. Този ученик се наричал Мехри-Мехру. Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азреел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри-Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азреел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първия път Азреел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нищо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се: в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри-Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за света. Казват някому: Не гледай на света! – Като имам очи, как да не гледам? Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните. Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив. Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората. Значи, трябвало Азреел да се въплъти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри-Мехру ходел със затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен.
По същия начин и хората се произнасят за някого, че не вижда, че е сляп. Не, този човек не е сляп, но не трябва да вижда всичко. Нима онзи, който вижда парите в касата на банкера, действително вижда? Всъщност той не вижда най-главното, как е направена касата. Той бръква в нея, взима една торба със злато, но веднага го улавят, като в капан, и го осъждат да лежи 10 – 15 години в затвор. Има ли смисъл такова виждане? Едно побутване само с ръка, и против него завеждат голям процес. Питам: Как ще се докаже, че този човек, наистина, мислил да краде? Може би той проявил само любопитство, пожелал да види, как е направена тази каса. Обаче, как ще се докаже, дали този човек е виновен или невинен? Няма Правда в този свят. Тук тя е привидна. Когато някой краде, той бръква в касата на богаташа и не взима неговите пари, а своите пари, които някога са взети от друг. Обаче, този, когото днес са обрали, като не знае причината за обира, казва: Обраха ме – и завежда дело против крадеца, когото осъждат на няколко годишен затвор. Значи, съдът поставя истинския притежател на парите в затвор. Как ще се докаже това нещо? Грешката в така наречения крадец е тази, че той прибързал сам да си вземе парите. Той трябваше или да си ги поиска, или да почака малко, та който ги е взел, сам да му ги върне.
И тъй, много неща в съвременния свят са привидни. Например, не може да се счита добър онзи човек, който само отвън се показва такъв. Добротата е вътрешно качество на човека. За да бъде човек добър, в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта. Тя е първият подтик у човека, първото пробуждане на съзнанието. След това, добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина. Без светлина човек не може да живее. Най-после, добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор на неговите мисли, чувства и действия. Свобода съществува само между разумните хора. Човек може да има много знания, и пак да е роб.
„И чудеше се за тяхното неверство.“ Защо Христос се учудваше за неверството на тогавашните хора? Ако дойде днес, след 2,000 години, в съвременния свят, Той пак ще се чуди. За какво ще се чуди? Христос днес няма да се чуди нито на съвременната музика, нито на съвременното изкуство, нито на учеността на съвременните хора, но ще се чуди на голямото им неверство. На какво се дължи това голямо неверство у съвременните хора? – На техните глави, на техните умове. Разправят за едно десетгодишно дете, че щом се разсърди или разгневи нещо на майка си, то започва да удря силно главата си в стената и не престава, докато майка му не отиде при него да го моли, да го увещава да не прави така. Питам: Отде е научило детето това нещо? Какво иска да каже то с удрянето на главата си? С това то иска да каже, че главата е виновна за всичко.
Казвам: Всички противоречия, които съществуват в съвременния свят, могат да се разрешат по разумен начин. Днес всички хора минават през големи страдания. Едни от тях са страдали много, научили са смисъла на страданията и са израсли; други се намират в големи мъчнотии, а трети са в областта на отчаянието. Всички недъзи, които предизвикват тия състояния у хората, трябва да се излекуват, но как ще стане това? Казвате: За да се освободи човек от неблагоприятните условия на живота, той трябва да вярва. – Ако вярва, добре; ами ако не вярва, как ще се излекува? Кой човек вярва днес? – Само онзи, който има няколко стотици хиляди лева или няколко милиона в банката. Този човек казва: Аз вярвам, имам вяра и в Бога, и в живота. Той вярва, защото има някакъв обект в ума си. Вярата на съвременните християни всякога подразбира някакъв обект. Те нямат онази чиста, кристална, отвлечена вяра – вяра без обект. Например, някой човек няма пари, но има един добър приятел, на когото разчита. Значи, той все има малка надежда на него. Друг човек няма къща, няма материални богатства, но има дъщеря и син, на които разчита – в тях е неговата вяра. Чиста, абсолютна вяра има онзи човек, на когото ръцете и краката са свързани, и при това е глух, ням и сляп и седи той, уповава само на Бога и Нему се моли. Дойде ли човек до тази вяра, той започва сам да се развързва и то отвътре, а не отвън. Истински учен е човекът на чистата, абсолютна вяра, който сам развързва възлите си един по един. Човекът на абсолютната вяра е герой и силен, защото се развързва сам - отвътре. Слабия човек други го развързват, и то отвън. Силният трябва да помага на слабия. Христос се чудеше на онези хора в Негово време, които минаваха за силни, а не бяха в състояние да разрешат и най-елементарните въпроси.
Питам: На какво се дължи този краен материализъм, в който човечеството се намира днес? Този материализъм се отразил и върху, науката, и върху религията, и върху обществено-икономическия живот. Всички хора казват: Пари, пари ни трябват! Причината за този краен материализъм се дължи на това, че светът е потънал в зеления цвят. Зеленият цвят е крайно материалистичен. Следователно, той е причина за съвременния материализъм. Един ден, когато човечеството излезе от този цвят, то ще влезе в синия цвят, който иде след зеления, според цветовете на дъгата. В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, после през портокаления, сега е в зеления, а след него ще навлезе в ясносиния цвят. Тъй щото бъдещият век е век на ясносиния цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на земята в жълтия цвят. Значи, всички съвременни хора са потопени в зеления цвят. И затова, за да измени състоянието си, човек трябва да излезе от този цвят. Зеленият цвят не е лош, но когато вземе надмощие над другите цветове, това се отразява зле върху човека. Ако запитате някого, защо се уморил толкова много, той ще ви каже, че е работил. Разбира се, щом тури на гърба си тежест от 40, 50 или повече килограма, той ще се умори. Защо се товари толкова много? – За да се осигури. И ще видите, че във всички съвременни хора има голяма жажда за осигуряване. Те искат външно да се осигурят. Обаче, всеки, който разбира вътрешния закон на Любовта, той е осигурен. Ако земеделецът вярва в закона на Любовта, достатъчни му са само три декара земя, за да прехрани целия си дом. Тогава нивата му ще роди жито с едри класове; всеки клас ще има по 500 зрънца, а всяко зрънце ще бъде голямо като дренки. Вие ще кажете, че това са залъгалки.
Питам: Съвременните хора не играят ли със залъгалки? Започнете да им разправяте някаква легенда, и те ви слушат с най-голямо внимание. Всички неща могат да бъдат или мистични, или легендарни, или представляват никаква повест. Кога са мистични, кога легендарни и кога повествователни? Казваме: Кажи някой мит, или някоя легенда, или някоя повест! Това са състояния на човешкия дух. Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава. Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“. Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града. Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво. Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея. Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал. В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето. Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна. Събужда се Стоян, гледа, няма магарето. Разтърква добре очите си, пак гледа, няма магарето, но вижда юлара му близо до него. Седи той под крушата и разсъждава: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“
По същия начин сега и ние, съвременните хора, седим пред една дилема и казваме: Ако аз съм Стоян, изгубих магарето, т.е. изгубих живота си; ако не съм Стоян, спечелих поне един юлар, т.е. един проспект за бъдеще. Това са вътрешни противоречия, които постоянно изпъкват в съзнанието ни. Ние разглеждаме тези явления в целокупния живот – и в малкото, и в голямото, т.е. и в младите и в старите. Младите се разочароват от условията на живота, а старите се разочароват от младите. Синът се разочарова от външните условия на живота, че няма де и как да прояви своята деятелност. Бащата пък не се разочарова от външния свят, но от своя син или от своята дъщеря, на които уповава. Значи, ако се разочароваме от света, ние сме млади; ако се разочароваме от себе си, ние сме стари. Защо трябва да се разочароваме от себе си? Във всеки човек има Божествено начало, дълбоко скрито в него, и той трябва усилено да работи за неговото пробуждане. Човек трябва да дойде именно до тази вяра в себе си, т.е. вяра в Божественото в себе си.
Следователно, заблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-високата форма на своето развитие – до човека. Религиозните хора пък казват: От пръст сме направени, и в пръст ще се превърнем. Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка. Дето отива тази жена, там ще върви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка. Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето? Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую. Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди? Стихът „В грях ме зачена майка ми“, представлява материалните условия, в които днес живеем. Обаче, думите „Бог ме роди“ представляват новите, благоприятните условия, в които човек може да се постави.
И тъй, с идването си на земята, Христос искаше да постави тогавашното човечество, както и културата им в нова фаза, но хората не съумяха да използват тия условия. Ако нашите възгледи за живота не се изменят, и ние няма да се домогнем до тази нова фаза. Ние не сме за това да вярва човек непременно в нещо, но въпреки това всеки си има свое определено, специфично верую. Няма човек в света, който да не вярва в нещо. Щом е така, от всички се изисква нова вяра, която да внесе вътрешна радост в душите на хората. На съвременните хора липсва радост. Те не могат да се радват: богатият не може да се радва на богатството си; силният не може да се радва на силата си; ученият не може да се радва на своите знания. Рядко ще срещнете човек в света, религиозен или светски, който да се радва на положението, в което се намира. Няма радости в света. Всеки човек има по един вътрешен червей, който го гризе. Ученият иска да бъде по-учен, отколкото е сега, а с това желание той нарушава и малката радост, която има. Силният е недоволен от своята сила, иска да стане още по-силен, и с това нарушава малката радост, която има в себе си. Казвам: Силите и способностите на хората са ограничени. И най-силният човек не може да вдигне земята на гърба си. Синът пък има друга невъзможност: той може да бъде по-учен от баща си, но не може да бъде по-умен от него. Синът не може да съдържа в себе си повече качества от тия, които бащата има; нито дъщерята може да съдържа повече качества от тия, които майката има. Достатъчно е на сина да съдържа толкова качества, колкото бащата има; и достатъчно е на дъщерята да съдържа качествата на майка си. Можем ли ние, съвременните хора, да бъдем по-умни от Бога? – Не можем. Можем ли да бъдем по-силни от Бога? – Не можем. Тогава, достатъчно е за нас да бъдем приблизително толкова умни и силни, колкото Бог е всемъдър и всесилен.
Съвременните философи след всичко това изпадат в смешно положение, като искат да определят, какво нещо е Бог. Който иска да определи, какво нещо е Бог, той трябва да бъде по-умен от Него. Значи, съвременните философи разрешават една задача, която не може да се разреши, а именно задачата, която високият Стоян разрешавал. Като изгубил магарето си, той казал: „Ако аз съм Стоян, изгубих магарето си; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“ Казвам: Не се опитвайте да разрешавате какво нещо е Бог. Оставете този въпрос неразрешен. Запитва ли ви някой, що е Бог, кажете: Бог е Любов – нищо повече. Никаква друга философия не ви трябва. Нека философите изучават, какво нещо е раят и какво адът, но въпроса за Бога да оставят настрана. От 8,000 години насам хората се мъчат да определят, какво нещо е Бог, с колко лица е, дали с три или с едно и т.н. Без да има лице, Бог съдържа всички лица в себе си; Той е източник на живота, на силите, на знанията, на всичко велико и красиво.
Казвам: Съвременните хора се заемат с разрешението на най-трудния въпрос – идеята за Бога. Преди да разреши този въпрос, човек най-първо трябва да започне от себе си, да определи, какво представлява той, като малка величина в целокупния живот. Човек е дроб, т.е. част от цялото. Как се определяте, като човек? Казвате: Този е Стоян, онзи е Иван. По какво се отличава Иван от Стояна? Каква разлика правите между двамата? Различават се те по нещо. Например, ако измерите обиколката на главата на Ивана, тя е 56 см., а тази на Стояна – 57 см. в окръжност. Двамата се различават и по ръст, както и по дължината на ръцете си, по дължината на пръстите, по устройството на кожата и т.н. Изобщо, днес не може да намерите двама души, които да имат еднакви размери в устройството на целия им организъм както и в отделните им удове. Значи, различни сили действат в различните хора. Защо ръцете на един човек са по дълги, а на друг – по-къси? Защо главата на един човек е валчеста, а на друг – продълговата? Защо ушите на един човек са дълги, а на друг – къси? Защо очите на един човек са големи, а на друг – малки? Хора, които се раждат денем, по обед, например, имат малки очи; хора, които се раждат вечер, посред нощ, имат големи очи като на бухал. Не е лошо човек да има големи очи. Когато човек излиза вечерно време, по тъмно, за да вижда, де върви, той силно напряга очите си, вследствие на което те се отварят повече. Тази е причината, поради която хора, които са родени вечерно време, имат големи очи. Значи, за да възприемат повече светлина, очите се отварят повече. Когато майката роди някое дете вечер, тя сама определя големината на неговите очи.
Сега се явява друг въпрос: Защо някое дете се ражда посред нощ, а друго – по обед? Ще кажете: Така е било определено. – Това не е философия. Вие ще проучвате този закон и сами ще си обясните причините. Всичко в света е разумно. Не е безразлично, кога се ражда детето: дали сутрин, по обед, или вечер. Това са определени величини в живота. Какво представлява обед? – Обедът е крайния предел, до който слънцето може да се издигне; той е зенитът, дето всички неща се събират. Който иска да разбере Божествения свят, трябва да има малки очи; той трябва да се е родил на обед. Който иска да разбере света, трябва да има големи очи; той трябва да се е родил посред нощ. За света се изискват фенерчета, които да светят в тъмнината. Когато човек има желание да притежава много неща, това показва, че той се е родил посред нощ.
Казано е: „Всеки, който иска да ме последва, трябва да се откаже от себе си.“ Човек може да се откаже от себе си, само когато се ражда. Значи, само малките деца могат да се откажат от себе си. Христос е казал: „Оставете децата да дойдат при мене!“ Тъй щото Христовото учение е само за децата, за младите хора. Чудно е, когато проповядват на хората да се самоотрекат. За самоотричане може да се говори само на децата, или на младите хора, но не и на старите. Кажеш ли на стария човек да се самоотрече, той ще ти отговори: „Синко, не ми говори такива детински приказки! Годините, които нося на гърба си, разбират живота по-добре от тебе. Човек трябва да си има къщичка, парички, знание. Ти си още млад и зелен, главата ти нищо не е патила; ти още нищо не знаеш и не разбираш живота.“ Прав е този стар, мъдър човек. За него е така, но децата нито от къщи се нуждаят, нито от пари, нито от знания. Те за нищо не мислят; каквото им се каже, вярват. Децата естествено вървят в правия път. Като съберете опитностите на старите и на младите, ще имате живота в неговата завършена форма. Само по този начин ще го разберете. Сега, малкото дете като отиде, при дядо си, той започва да му проповядва своята философия, но с това разваля детето. Аз уподобявам туй положение със следния образ: посадиш едно дърво на кръстопът и, какъвто добитък мине покрай него, всички се търкат в кората му. Не се минава дълго време, и гледаш, кората на това дърво започва да се охлузва, и то се осакатява. Не, това дърво трябва да бъде далеч от кръстопътя. Следователно, когато се говори на хората за възвишен идеал, те не трябва да бъдат поставени на кръстопът. Светът е кръстопът, работилница; щом свършим работата си в тази работилница, ще се отделим далеч от нея, на почивка някъде, дето има радост и щастие. Кое дава радост на човека? Парите ли? – Не. В ума на майката седи нейното малко дете, което й създава радост. В ума на учителя седи неговият ученик, когото той обича. В ума на бащата седи неговият син, когото той обича. В ума на свещеника седи някой от неговите пасоми, когото той обърнал към Бога. Всеки човек има поне една душа, която обича. И тогава, всички неща придобиват смисъл по причина на това, което човек обича.
Някой казва: Човек трябва да обикне някого и да се ожени за него. Що е женитба? Може ли да се нарече женитба впрягането на два вола в една кола? Това не е никаква женитба. Женитбата има дълбок смисъл. Днес, обаче, както впрягат два вола заедно, така впрягат и двама души, мъж и жена, да карат заедно кола и казват, че тези млади хора са женени вече. Да, но работата по този начин не върви. Това не е Божествено. За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата. Тогава и воловете ще бъдат разумни. Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка. Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, които ще се осветяват добре. В дамовете няма да има никакви извержения, никакви нечистотии. Те ще бъдат така чисти, както са чисти днес къщите на хората.
Казвате: Защо ни говорите такива неща? Питам: Нечист ли намирате този разговор? Колко пъти човек седи у дома си и какви нечисти работи той замисля! Колко престъпления се вършат днес по домовете! Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм! Защо? – За престъпленията на хората. Защо се разрушават и съвременните храмове? Днес Бог не търпи никакви престъпления. Всяка къща, в която е извършено и най-малкото престъпление, тя трябва да се разруши! Защо умират хората? – За престъпленията, които вършат. Тялото се разрушава от най-малкото престъпление, което се върши в него. Човешкият ум и човешкото сърце се разрушават от най-малките престъпни мисли и чувства, които се зараждат в тях. Гениалността на човека може да изчезне само от едно малко неизправено престъпление. Като се разруши целият човек, какво ще остане от него?
Съвременната философия се заключава само в отричане на нещата. Навсякъде се проповядва: това не прави, онова не прави; това не яж, онова не яж! Отгоре на всичко това казват: Трябва да се възпита младото поколение! Как ще се възпита? Като онзи крив рак, който казал на сина си: Синко, ти не трябва да вървиш накриво, като дядо си и баба си, ще вървиш право, както вървят хората. – Добре, татко, ти ми покажи, как трябва да вървя. Ти ми предай първия урок! Бащата тръгва напред, да покаже на сина си, как да върви. – Татко, това е старият, кривият път, по който ние вървим. Покажи ми правия път! По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница. Ако реша да ги дам на такъв човек, това ще сторя само при следното условие: ако той ми обещае, че ще употреби парите само за своето повдигане. Злоупотреби ли с тях, той ще ослепее, ще оглушее и ще онемее. Това ще бъде наказанието на всеки, който не изпълни своето обещание.
Ето, Господ ни е дал в света пълна свобода и ни казва: „Аз ви давам живота, с който можете да разполагате, както искате. Почнете ли, обаче, да ядете и пиете безразборно, да изтощавате силите си, нещастията и страданията се нижат едно след друго върху вас.“ Приложим ли Божия Закон в живота си, всички нещастия и страдалия ще избягат от нас. Нима управляващите в една държава не могат да приложат този закон в икономическия живот? – Могат, но не искат, понеже още вярват, че има лесен път в живота, който ще ги доведе до желаното щастие. Няма друг път освен Божественият. Преди всичко, в света трябва да са яви такава религия, в която хората да повярват абсолютно. Не мислете, че тази религия ще се изработва отсега нататък. Тя е съществувала още от времето на първия човек; тя съществува и сега. На тази религия са служили всички хора, които са завършили своето развитие на земята. Тази религия ще бъде обща за цялото човечество. Казвате: Царството Божие насила не се взима. Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването? – Потъване дълбоко някъде, да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат волята Божия. Когато се казва, че Христос се чудил за неверството на хората, това подразбира, че Той са е чудил, защо, именно, хората не вършат волята Божия. Човек първо трябва да бъде полезен на себе си, т.е. на всичко възвишено и благородно в себе си, за да почувства онази дълбока вътрешна радост. Това е първият лъч на неговото изгряващо слънце. Всеки, който излиза от тунела и среща първия лъч на слънцето, той изпитва голяма радост, че е излязъл от долината на своя живот.
Казвам: Всеки човек трябва да изпита тази радост. Мнозина се съмняват в това, което им се говори, и се запитват: Наистина, коя религия е най-права – Христовата, Мойсеевата, тази на Буда или на Мохамеда? – Всичко, каквото са учили и проповядвали тези хора е право, но намерете чистото Мойсеево учение; намерете чистото Христово учение и разберете неговия смисъл и дух; намерете чистото учение на Буда, на Мохамеда и извадете дълбокия смисъл в тях. Право е и това, което съвременните философи учат, но трябва да се разбере дълбокият смисъл на техните учения. Между Мойсея и Христа няма никакво противоречие в основния закон, който те са проповядвали. Също така между Христа и Буда няма никакво противоречие. Общото и най-главно във всички тия учения е следното: Без Любов живот не може да съществува. Без Бога светлина не може да има. Тия велики хора са проповядвали за Бога, но рекат ли хората да приложат това учение в ежедневния си живот, те вече го изопачават, защото имат смътно понятие за Бога. Те искат да видят Бога вън някъде. Искате ли да видите Бога отвън, вие се намирате в заблуждение. Как ще Го видите отвън? Той прониква целия свят, всички видими и невидими слънца, и ако рече да ви се представи отвън, ще трябва да напусне целия космос. Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина. Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва. В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва. Също така и на слабите във вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия. Това се дължи на събралите се облаци в техния ум.
И тъй, всички хора сега се нуждаят от истинското знание, което да ги обнови, да ги подмлади. Аз наричам млад човек онзи, който никога не се дразни, който е постоянно весел и живее без съмнения. Аз наричам млад човек онзи, който е готов на всякакви услуги, който вярва на всичко. Той не е суеверен, но на всичко хваща вяра. И десет пъти да го излъжеш, той те изслушва и казва: Говори ми истината! Говори на моя език, а не на езика на старите, защото аз не разбирам този език. Тъй щото, ако искаш да излъжеш някого, лъжи стария човек. Най-много се лъжат старите хора, които мислят, че никой не ги лъже. Историята е пълна с такива примери. Най-много се лъжат старите хора и старите светии. В историята на християнския живот има много примери за светии, които мислят, че служат вярно на Бога. Като видят някоя млада мома, започват да й проповядват за Бога, за Христа и не забелязват, как се влюбват в нея и пропадат в черните й очи. Защо пропадат? – Те не трябваше да пущат младата мома да излезе вън от тях. Тя трябваше да влезе в тях вътре, като част от цялото. Като пропадне някой светия, после казва: Съблазни ме тази мома. Този светия не знаеше закона, как да пусне младата мома да живее в него, и затова я остави вън от себе си. Той казва: Как ще пусна това зло в мене, да ме изкуси? Казвам: Ако оставиш злото вън от себе си, тогава, именно, то ще те съблазни.
Има един важен закон в живота, който всички трябва да знаете. Той е следният: Добрият човек всякога си остава добър. Има начин за познаване на хората, дали те са добри, или не. Какъв е този начин? – Пусни ги в себе си. Пуснеш ли добрия човек в себе си, той никога няма да те съблазни. Българинът казва: Този човек ми приляга някак си на сърцето. – Щом ти приляга, ще го пуснеш в сърцето си. Това ще ти донесе радост и веселие. В това седи великата Божествена наука. Има хора, на които душата е отворена и които са готови за всякаква услуга. Красива е човешката душа! И животните понякога имат такива състояния, когато са отворени, разположени към всички и готови да следват подир човека, като разумни същества. Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе. Има много примери, от които се вижда, как котки са спасявали своите господари. Те са ясновидци и често предчувстват нещастието, което има да стане в някоя къща. Например, котката предчувства пожара, който ще стане в къщата на господаря й, и тогава тя започва да дращи, да мяучи на вратата му, да го събуди, за да вземе мерки против пожара. Като го събуди, тя започва да го бута, да му обръща внимание към мястото, дето дими. И най-после, той, като се озърта натук-натам, забелязва, че дими някъде в къщата, взима мерки, и пожарът се предотвратява. Ако той не обичаше котката си, тя нямаше да го събуди, и пожарът щеше да избухне. Тя казва: Понеже ме обичаш, аз ще те спася с дарбата, с която разполагам.
Казвам: Христос се чудеше за неверството на хората, но и ние още се чудим, дали Христос е Син Божий, или не е. Всички религиозни хора, всички богослови разрешават сега, именно, този въпрос и казват: Христос е дошъл да спаси света. По кой начин го е спасил, това не е важно, но Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, т.е. ако Божията Мъдрост пребъдва във вас, Аз и Отец ми ще дойдем у вас, и жилище ще направим. Тогава аз ще ви се изявя.“
Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна вяра. Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо? – Ти знаеш, че има някой да те обича. В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича. Не, вие не говорите Истината. Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат. Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат. Мнозина казват: Моят живот е безсмислен, няма кой да ме обича. Как може животът на едно същество да е безсмислен? Този живот ви е даден от Бога. Достатъчно е да отправите своето радио към небето или към пространството и ще намерите хиляди същества, които могат да ви отговорят. И днес Христос се чуди на съвременните хора, че не им идва на ум да отправят своето радио към невидимия свят, а се обезсърчават, отчайват и казват, че животът им няма смисъл, че няма кой да ги разбира. Питам: Вие, които искате от другите хора да ви разбират, разбрахте ли Господа? Вие разбрахте ли ангелите и светиите? Ако вие не сте разбрали нито Господа, нито ангелите, нито светиите, как искате другите хора да ви разберат? Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа. – Аз не правя въпрос за това. – Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло. Често съм правил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него. Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем. Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си. – Как ще ги опитам? – При моето учение винаги ще имаш топла чорбица, а при учението на дядо си – студена чорбица; при моето учение винаги ще имаш топъл хлебец, току-що излязъл от фурната, а при учението на дядо си ще имаш мухлясал хлебец. Моето учение прави хората честни, достойни, без никакви хитрини. Дойде някой при мене, иска да му направя някаква услуга, да му помогна с нещо. Аз се замисля. – Какво мислиш? – Аз се вдълбоча в себе си и мислено се обръщам към Господа, да ми каже, по какъв начин да направя добро на този човек. За мене не е мъчно да му дам една сума от 100, 200, 300 или 1,000 лева, но дали това е доброто, от което се нуждае неговата душа? Важно е така да му направя добро, че с нищо да не уроня неговото честолюбие. Като дойде при мене някой честен и крайно честолюбив човек, ще му кажа: На еди-кое си място в гората има един камък. Дигни камъка, измери от него около 20 м. разстояние на изток и започни там да копаеш. Като копаеш известно време, ще намериш в земята заровено гърне със злато. Извади гърнето, вземи, колкото злато ти трябва, и след това по същия начин зарови гърнето. На същото място има и друго гърне, което по никой начин няма да пипаш. Този човек ми благодари и отива на определеното място в гората, да си вземе малко злато и да посрещне нуждите в живота си. – Няма защо да благодари на мене. Тези пари са на един човек, който е заминал за онзи свят преди стотина години, но понеже се чувства вързан с тези пари, иска да се освободи от тях, като помага на бедни, нуждаещи се хора. Ти ще му благодариш и ще се помолиш за него.
Казвате: Защо ни залъгва този човек с тия пари? – Това е само за изяснение на мисълта ми. Гърнето е във вас. Всеки човек има известно количество злато в себе си. И той външно може да бъде толкова богат, колкото органическо злато има в кръвта си. Има хора, които и да придобият богатства, пак ще осиромашеят. Един американец, беден говедар, получава съобщение някъде от Америка, че вуйчо му, голям милионер, умрял и му оставил наследство шест милиона долара. Той отишъл да получи наследството си и веднага ударил на разкошен живот: напуснал селото си, напуснал работата си и започнал наляво-надясно да дава угощения, вечери, веселби. Прекарвал времето си в ядене и пиене, и след шест месеца само провалил всичкото си богатство, като останал пак беден говедар, какъвто бил по-рано.
Някой казва: Аз искам да бъда богат. – Като американският говедар ли? – Искам да съм учен. – Като американският говедар ли? Богатството има смисъл, ако то може да освободи човека от всички негови пороци и заблуждения, и по този начин да отвори душата му като извор, който постоянно блика и раздава от своето богатство на всички. Богатият човек трябва да бъде безкористен, като планински извор. Тогава всеки жаден пътник ще уталожи жаждата си от неговата чиста, кристална вода. Водата на този извор представлява Божественото, което трябва да се прояви във всеки човек.
И тъй, от всички хора сега се изисква абсолютна вяра! Мъчнотиите в живота са малки, но необходими спънки, да покажат, доколко вярата на всеки е заякнала. Заболи ви крак, например. Не викайте лекар, опитайте да си помогнете сами. Ако не можете сами да си помогнете, обърнете погледа си нагоре, към истинския лекар, и Той ще ви помогне. Хване ви ревматизъм. Вие ще му кажете: Аз ще ти дам едно угощение за добре дошъл, но след това ще бъдеш тъй добър, да напуснеш тялото ми. Тук не ти е мястото. Кажете ли на ревматизма си така, ще видите, че той в скоро време ще излезе вън от организма ви. Заболи ви глава, пак ще кажете: Според вярата, която имам, искам да престанат болките в главата ми. Като правите тези опити, така само ще познаете, доколко вашата вяра е силна. Когато новото учение се възприеме от всички хора, лекарите, свещениците, проповедниците ще се пенсионират от старата работа и ще им се даде нова работа: лекуване по новия начин, свещенодействие по новия начин, проповядване – по новия начин. Кой е този нов начин? – Начинът на Любовта. Когато казваме, че човек трябва да работи с Любов, а не с пари, ние подразбираме, че в него не трябва да съществува желанието да му се плаща. Той трябва да работи с любов, а как ще се възнагради работата му, това за него не е важно. Това е грижа на онези, за които той работи. Който работи за Бога и мисли, че трудът му трябва да се възнагради с пари, той се самоунижава. Ако някой лекар лекува в името на Бога, от него трябва да излиза голяма сила. Казва се в Писанието, че една болна жена се докоснала до дрехата на Христа и усетила да излиза от Него голяма сила. С колко лева може да се заплати тази сила? – Тя струва много. Следователно, ако болният мисли, че се изплатил напълно като даде 100, 150 или 200 лева на такъв един лекар, той се самоизлъгва. Като оздравее, болният трябва да каже на лекаря: Братко, благодаря ти, че ме излекува. Приеми от мене това малко възнаграждение, което едва ще посрещне разноските, които си направил за мене, ти идеше отдалеч да ме лекуваш. Обаче, аз ще ти бъда признателен и ще вървя по твоя път, ще служа на Бога и на ближните си с любов. Така ще постъпи всеки, който иска да върви в пътя на Любовта.
Казвате: Ние можем да живеем и без пари. Да живеем без пари, подразбирам да имаме знания, да знаем изкуства, да имаме добри и правилни отношения с хората, да сме готови на разумни жертви. Започне ли човек да свири на цигулка и след няколко часа се умори, той трябва да си почине. Как? – Като смени свиренето с нещо по-лесно. Той ще започне да пее, ще се прояви и като добър певец. Щом се умори да пее, ще започне да проповядва. Ако се умори и като проповедник, ще отиде между бедните, страдащите хора, да прави добрини. Умори ли се и от тази работа, ще вземе една мотика и ще отиде на нивата да копае или да насади няколко плодни дръвчета. Значи, човек трябва да разнообразява работата си, да прави диверсия, т е. да преминава от една работа в друга, и по този начин да си почива.
При сегашните условия ние не трябва да изкореняваме старите дървета, но да ги присаждаме с нови, облагородени присадки. Ние не трябва да разрушаваме старата си къща, докато не направим нова, по-хубава и по-солидна. Някой казва: Моята колиба е стара, ще я разруша. Докато не си съградиш нова, поне десет пъти по-хубава от старата, не напущай старата. Поживей си още малко време в нея! Същото се отнася и до вярата. Докато не си създадете нова вяра и не уякнете в нея, дръжте старата. Всеки ден присаждайте на нея нещо ново и отглеждайте грижливо тези присадки, докато те заякнат и могат да издържат на всички бури и ветрове. Когато Христос дойде на земята, Той донесе нещо ново и в науката, и в религията, и в изкуствата, което и досега продължава да се разработва, докато дойде един ден всичко да се приложи в целокупния живот.
Казвам: Божественото учение изисква вяра, която да произтича от закона на Любовта. Когато обичаме Бога, ние имаме абсолютна вяра. Поколебае ли се Любовта ни, и вярата ни се поколебава. Христос се чудеше за неверството на хората. Неверството показва, колко е любовта на хората. Любовта на съвременните хора е много малка. Днес синът не е благодарен от бащата, и бащата не е благодарен от сина; дъщерята не е благодарна от майката, и майката не е благодарна от дъщерята. Учителят не е благодарен от учениците си, и учениците не са благодарни от учителя си. Управляващите не са доволни от подчинените си; и подчинените не са доволни от управляващите. В целия свят съществува недоволство. В умовете на всички хора има голямо брожение. Те нямат тази тъй необходима за живота абсолютна вяра. Защо? Защото Любов нямат. Хората още не са възприели и приложили в живота си Божията Любов. Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на ада. Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е. възвишения и разумен свят. Тези закони ще освободят човека от робство, ще внесат в него абсолютна чистота и невинност, ще го направят пъргав, като дете, светъл като ангел. Всички можем да бъдем млади.
И тъй, днес пожелавам на всички да станат млади, да хвърлят старите си дрехи, да хвърлят мустаците и брадата си, коренно да се видоизменят. Телата ви да станат пластични и вътрешно красиви, като на малки деца. Постигне ли се това, нека дойде другото учудване: Как станаха тия хора толкова красиви? И тогава ние ще отговорим: Всеки, който служи на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Доброто, може да стане външно и вътрешно красив, да се подмлади, да заживее чист и свят живот.
Беседа от Учителя, държана на 6 февруари, 1927 година в гр. София.
- ) Марка 6:6.