Заведоха Исуса, VIII серия (1925-1926)
5. Откъде ида
Беседа, държана от Учителя на 13 декември, 1925 г. в гр. София
„Защото зная отде съм дошъл и накъде отивам, а вие не знаете отде ида и накъде отхождам“.
В този случай думата „зная“ нито е славянска, нито е българска, нито е английска, нито латинска, нито френска, нито германска; тя не е дума и от еврейски произход, а произлиза от един стар език. Значи, коренът на тази дума се намира в санскритски език. И гърците са я взели от там. Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. Според сегашната философия - че от несъзнателния живот произлиза съзнателния, т.е., че от малката микроба, която няма съзнание, произлиза човекът, който има съзнание - това е вярно 50 0/0, според както развиват тази идея; но вярно е и другото положение, че от съзнателното излиза и безсъзнателното. Питам: когато онзи герой, или онзи учен професор, или онзи светия заспи на своето легло, де отива той, де отива неговото съзнание? Отивате при него, побутвате го, но съзнанието му го няма. Той диша, изпълнява всички процеси, обаче е в безсъзнание. Ти го буташ, но няма го в тялото. Де е отишъл той? Значи, има нещо в човека, което е безсъзнателно, и то трябва да се определи. Следователно, два живота са свързани един с друг. Единият живот е безсъзнателен, а другият е съзнателен. В безсъзнателния живот причините са вън, а в съзнателния живот причините са вътре, но понятията „вън и вътре“ трябва пак да се определят. Например, вземете вие простата готварска сол, разтворете я във вода и после изпарете този разтвор на слънце или на огън. Какво ще стане с готварската сол? - Тя отново ще кристализира. Колкото пъти и да я разтваряте, тя все ще кристализирва по един и същ начин. Това показва, че силите на солта са вътре в нея, затова формите й във всички случаи са едни и същи. Но вземете една проста морска мида, или един охлюв и ги счукайте на дребно и после се опитайте от тях да възпроизведете първоначалната им форма. Ще можете ли да направите същата форма? - Не, от счупените парченца охлюв никога няма да можете да направите първоначалната форма. Същото нещо е и с мидата. Ето защо ние казваме, че причината, която е образувала охлюва или мидата е извън тях, не е вътре в тях. Причината, която е сформирувала вашите тела, вън или вътре във вас ли е? Във вашето тяло ли е тази причина? Ако причината е вън от вас, тогава, да вземем когото и да е от вас и да направим с него същия опит, какъвто направихме и с готварската сол. Да вземем някой учен професор, да го разтопим в едно голямо гърне и после да го изложим на слънцето, да се изпари водата му. При този процес, ще може ли той отново да се възстанови? Ако той може да се възстанови, силата на живота е вътре в него, но, ако не стане това, той е една мида или един охлюв. Следователно, този професор казва: аз не съм завършил още своите опити. Всички тия черупки, които образуват мидата, това са само забавления за децата. Едно време аз съм събирал тия черупки, за да забавлявам с тях децата. А сега, хората събират тия черупки и казват: много нещо знаят учените хора за тия миди и охлюви. Питам ви: какво са мислили тия старовременни миди и охлюви? - Те са мислили, как да завладеят морето. Много учени са тия миди и охлюви! Вие сега ще кажете: ние не виждаме никаква ученост в тия миди и охлюви.
Аз ви питам: ако един ангел погледне в мозъка на един човек, ще види ли някаква ученост? Пък и вие, ако разтворите вашия мозък, ще видите ли някаква ученост? Ако го разтворите, вие ще се отчаяте, никаква интелигентност няма да видите в него. Интелигентността се забелязва само на лицето на човека, а в мозъка стават само известни конвулсии, известни напрежения, каквито и с водата, когато ври в затворен котел. Тази пара иска да се освободи от котела, вследствие на което, предизвиква известно напрежение. Същото е и у нас. Тази енергия, която ние наричаме мислова сила, иска да се освободи. Значи, интелигентността се изразява на човешкото лице; то е огледалото. И тогава аз казвам: човек може да направи огледалото, и всичко, което е в огледалото, той може да го направи, но огледалото не може да направи човека. Каква реалност се съдържа в едно огледало? В това огледало се отразява цялата вселена, както и човекът, както и всички негови движения. Каквото направи човек, огледалото го отразява. Огледалото показва нещата точ в точ. Огледалото е толкова разумно! Накъдето мръдне човек, точно същото и то прави. Човек не може да направи нещо, което и огледалото да не направи. Ако огледалото тъй отразява, тогава питам: човекът, който е пред него, интелигентен ли е? Аз няма да разрешавам този въпрос, оставям го на вас. Всички вие сте хора, свършили четири факултета. Всички вие, които ме слушате, ходите все инкогнито, но сте много учени. Вие сте толкова учени, че някой път разрешавате задачата на света с един калем, тъй както турците. Например, вие някой път казвате: животът няма никакъв смвсъл. Това е факт. Питам този, учения професор: защо животът няма смисъл? - Животът няма смисъл, казва този учен професор, понеже, имах един другар, на когото преди няколко дни дъската му мръдна. Утре може да мръдне и моята дъска. Каква е сигурността за това? Че мърдат дъските на хората, мърдат, разбира се, но каква загуба представлява това нещо? Ако аз обеля задната част, амалгамата на едно огледало, наистина, то няма да може повече да отразява, но питам: какво се е изгубило? Пострадал ли е светът с това? Де е реалността, в огледалото, или в мене? Реалността е вътре в мене, а не в огледалото. Огледалото е едно приятно забавление за децата. И аз мога да кажа, че едно от великите изобретения на човека, това е огледалото. По-хубаво, по-красиво изобретение от огледалото, човек не е могъл да измисли. То причинява радост, но по някой път, причинява и скръб на човека. Младият, като се поогледа, зарадва се, усмихне се, а старият като се огледа, потекат му четири реда сълзи и казва: е, добър е Господ, за вбъдеще може да се подмладя. Това огледало, все-таки ми е нужно, за да ми покаже, като се огледам в него, дали съм се подмладил. И наистина, ако това огледало му покаже, че е млад, значи, подмладил се е.
Сега Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и накъде отивам, а вие не знаете отде ида и накъде отхождам“. Каква е била интимната мисъл на Христа, като е казал, че „аз зная отде съм дошъл и накъде отивам“? Това е един от най-важните въпроси, които съществуват в окултната наука, и всички адепти, всички велики Учители се подвизават, за да се пробуди в тях туй, великото, Божественото съзнание, да знаят - отде са дошли и къде отиват. Не е достатъчно само да мислиш върху този въпрос, но той, в своя дълбок смисъл, съдържа една велика идея, която трябва да се разбере.
Ще се поспра сега и върху самите идеи, да видя, какво представляват те изобщо. Казват, че идеите създават света. Въпрос е, дали идеите създават света, но идеите поддържат света. Ние можем да кажем, че хлябът е създал човека, но това не е вярно. Че хлябът поддържа живота на човека, това е вярно, но хлябът да е създал човека, това е само привидно така. В какво седи силата на онази, добре екипирана армия, която има хиляди свои оръжия, картечници и топове? В самите топове ли седи силата, или в самите картечници, или в самите оръдия, или най-после, в самите хора, които я управляват? И ние правим следната аналогия: всички ония всевъзможни идеи, с които сега работим, това са само оръдия, пособия. Идеите са нещо външно, а зад всяка идея, зад всяка една мисъл, всъщност, седи нещо разумно. И както казват някои, зад всяка една мисъл в човека седи човешката душа, човешкия дух. И тези идеи, тези мисли са важни доказателства, доколко вие можете, в дадения случай, да си служите с тях. Вие можете да си служите с всяка една идея, с всяка една мисъл. В Божествения свят, идеите, мислите не са създадени, да разрушават. Идеите и мислите в Божествения свят са създадени да съграждат, за да се домогнем до онзи прав път. Но известна идея, известна мисъл може да се изопачи. Една свещена мисъл, една свещена идея, щом се материализира на физическия свят, има вече възможност да се изврати. И следователно, при това извращаване на мислите, по някой път, ние попадаме в грешки. За да можем да се избавим, ние, които живеем на земята, както и всички останали хора, трябва да имаме известен стремеж. Вие ще кажете: добре, аз искам да осигуря живота си. - Отлична идея е да осигуриш живота си! Аз искам да добия образование. - Отлична идея е! Аз искам да стана културен човек. - Отлична идея е! Аз искам да стана благороден човек. - Отлична идея е! Питам: всичко това, което вие желаете, можете ли да го осъществите? Всички отговарят: можем. Но от всички хора, които сега съществуват на земята, и които поддържат тези идеи, ние не сме срещнали до сега нито един човек, който да е доказал, че е разбрал тази идея. Какво виждаме ние в света? Съвременните учени хора изгубват знанието си. Съвременните богати хора изгубват богатството си. Съвременните хора изгубват своето здраве, изгубват своите добродетели, изгубват своята чест, изгубват своята разумност. Питам: где са се изгубили те? Значи, това, което се губи, няма основа в себе си. Ако могат да ме подкупят с някакви земни блага, значи, аз съм човек без всякаква идея. Ако аз мога да ходя от едно заведение в друго и да мисля, че спасението е там; и ако мога да вярвам в един, а после в друг Господ; и ако мога да вярвам в един човек, в друг човек, това е изгубена работа. Онзи човек, който е на земята и живее в тази слънчева система, в колко слънца може да вярва? Аз не говоря за същества, които живеят в друга слънчева система. Там може да има две слънца и тия същества ще вярват и в двете слънца. Но тия, които живеят на земята, ще вярват само в едно слънце, ще вярват само в това, което виждат. Вие нали сте реалисти? Питам: в какво вярват съвременните учени хора? Всички техни герои не са ли умрели? Съвременните хора отричат живота след гроба, като поддържат, че зад гроба не остава нищо, няма никакъв дух, а при това, когато умре някой, казват, че неговият дух витаел около гроба. Аз съжалявам тези герои, на които духовете витаят около гроба. Ще ви представя една картина. Представете си един богат човек, който след смъртта си витае около своята къща. Още приживе, той си направил една хубава, богата къща, но след смъртта си духът му витае около нея, макар че сега са я взели други някои. Той обикаля около къщата си, въздъхва си и казва: ах, аз направих тази къща! На другия ден пак витае около къщата си. Питам: този човек герой ли е? Аз съжалявам този богат човек. Може ли такъв един народ, или такова едно общество, или такъв един човек, с такива идеи да се повдигне? - С такива идеи те не могат да се повдигнат.
Ние разсъждаваме здраво върху въпроса. Можете ли вие да живеете, ако майка ви ви храни постоянно с шоколадена кашица или със сладки бонбончета? Мислите ли, че това дете, което се храни постоянно с шоколад или със сладки бонбончета, може да стане някой виден професор? Онова дете, което се храни с българска пита, печена в жаравата, има сто пъти по-голяма възможност, да стане от него някой виден професор, отколкото от това дете, което се храни с шоколад и сладки бонбончета. Казвам: шоколадената кашица, това е едно модерно изобретение. Ако се храниш с такава шоколадена кашица, никакъв професор не може да стане от тебе. Ако се храниш с българска пита - и професор, и художник, и музикант можеш да станеш. Храниш ли се с такава шоколадена каша, само на каша ще станеш. Това са само форми. Няма какво да ви доказвам тия факти, те са толкова на лице, но казвам, че този хляб, тази българска пита, трябва да бъде хубаво опечена. Какво седи зад този хляб? Всеки хлебар не може да прави хляб. Зад хляба седи едно велико изкуство, което хлебарят е вложил в този хляб. Аз казвам: тези, които правят хляб, за в бъдеще трябва да са свършили четири факултета, трябва да имат докторат. Те трябва да са свършили правните науки, да са свършили философия, да познават естествените науки и математиката. Само такъв човек може да бъде кандидат за хлебар. Само той може да прави хляб. При това, той трябва да бъде здрав, да не боледува никога. Той трябва да бъде човек със светли идеи, които да вложи в хляба, та като ядеш от този хляб, тия негови докторски идеи да влязат вътре в тебе и да просветят ума ти. Вие ще кажете: е, то е лесна работа. Не, ето един въпрос за майките. В това отношение, всяка мома, преди да се ожени, трябва да е свършила четири факултета и да знае да меси хляб. За вбъдеще, в шестата раса, ще има следния закон: всяка мома, която иска да се ожени, трябва да е свършила поне четири факултета и да знае да меси хляб. Как ще се жените тогава? А сега онази, младата мома, с бялата шапка, без да знае да меси хляб, разхожда се нагоре-надолу и всички казват за нея: да оженим тази мома, че да се поддържа човешкия род, да се продължава човечеството! Хубаво, природата няма нищо против това, да се женят хората, тя е за това; но когато дойдем до онзи, разумен човешки живот, има други правила, които човек трябва да спазва. Той не трябва да ходи по пътя на животните. Животните са разрешили въпроса за себе си. Пеперудите, рибите, птиците са разрешили въпроса за себе си, а ние разрешаваме друга една задача. Каква? Ние разрешаваме отношенията си към Бога, връзката си с Бога. Каква е тази връзка? Тя е връзка, която ще освободи човека от онова материално робство, от онзи вътрешен гнет, под който се намира. Тази връзка ще даде простор и свобода на неговия ум, на неговото сърце, простор и възможности на неговата душа и сила на неговия дух, за да се прояви. Аз взимам думата „човешки дух“ не в неговата първична проява, но в неговата вторична проява, когато духът изразява живота. Христос казва: „Аз зная отде ида и накъде отхождам“. Питам: как е научил Христос тази велика тайна? Той все я е научил отнякъде. Тогава аз ще ви запитам: защо са създадени тия пустини, като Сахара и други някои? Защо са създадени тия високи планински върхове, дето нищо не расте? Пустините и високите планински върхове са създадени за най-разумните същества в света. Когато искат да изпитат някой адепт, или някой учен човек, дали той е разбрал живота, пращат го в някоя пустиня, дето нищо не живее, дето всичко умира; изпращат го там, при най-бедните условия, дето никой не може да живее, и там го изпитват. Освен в пустините, този адепт го пращат още и по най-високите места, по най-високите върхове на планините, дето само мъховете и мъхообразните растения живеят, от тях да се учат, как да растат - те да им бъдат професори. Мъховете имат тия знания. И наистина, колкото се качвате по-нагоре, виждате, че млекопитающите, разните животни, птиците и всички останали растения, се намаляват все повече и повече, докато стигнете до най-високите върхове и виждате, че там живеят само мъховете. Само те могат да живеят по тия места, те са много учени. Там трябва да отиде този адепт, да потъне дълбоко в своето съзнание и да се научи на великите закони, как трябва да се живее.
Сега, съвременните учени хора, искат да научат тайната на живота и мислят, че тя се крие в парите. Всеки говори за златото и казва: „Парице, парице, всесилна царице!“ Парите, които те търсят, са дълбоко скрити в земята, затова, ако искат да ги намерят, не трябва да се опитват да пробиват човешките каси, но да слязат дълбоко в земята и там, да питат някоя от тия златни жили, как се е образувало това злато. Защото, това злато все иде отнякъде. Ако ви запитат, какъв е произходът на златото, какво ще кажете? Как ще обясните, какво нещо е златото? Вие ще кажете: златото е един елемент. Добре, но това злато, същевременно, представлява емблема на човешката разумност. И защо съвременните хора не са разумни? Защото имат много малко злато в ума си. Днес в човешкия ум има много повече желязо, отколкото трябва. И всичкото зло в света днес се дължи на това, че в човешкия ум, в човешките мисли има чрезмерно желязо, вследствие на което, започва един процес на ръждясване. Като ръждяса желязото, заемат се да го чистят. Като се очисти желязото в ума на хората, те казват: хайде да се обичаме! Започват да се обичат, но после пак ръждясват. Отново се очистват, пак ръждясват - и така - непрекъснато се продължава този процес, който именно дава влияние на отношенията на хората помежду им.
И тъй, ние виждаме в живота един непрекъснат процес на изтриване и ръждясване. И когато някой човек най-после напълно се изтрие, хората казват за него: Господ да го прости! Професор бил този човек, свършил най-после лекциите си, изтрил се. За него казват: еди-кой си професор починал. Аз казвам: еди-кой си професор се изтрил; нека дойде на негово място някой професор, който не е изтрит. И най-после, виждаме - всички проповедници, свещеници, майки, бащи - всички се изтрили, а хората казват, че заминали за онзи свят. Другаде, виждам, носят някой герой, издигат му паметник и пишат на него: „Тук лежи еди-кой си герой, въздигнал българския народ“. Какво направил за него? - Освободил го от турското робство. Ами вижте в историята, колко пъти освобождаваха евреите - ту от римско робство, ту от египтяните, но освободиха ли ги като народ? Не, има едно вътрешно робство, за което хората още не са намерили този мехенк-таш, който турците наричат „пробен камък“.
Христос казва: „Аз зная отде ида.“ Отде иде Той? Къде е добил това знание? Христос доби това знание в пустинята. След своето кръщение къде отиде Той? - Цели 40 дни Христос пости в пустинята, но къде отиде след това? Никой от вас не се е спирал, да мисли, върху този въпрос. Между хората ли отиде Христос? - Не, Той отиде в едно пусто място, дето нямаше никакъв живот. Вие ще кажете сега: това унижава престижа на Христа. Не, това не унижава престижа Му. Вие не разсъждавайте така лекомислено, така плитко. Всеки зародиш носи условията в себе си, но се изискват специални, съответни условия, при които той може да се пробуди. Житното зърно си носи своите условия. Ябълката, крушата, всички плодни растения, от какъвто бит и да са, те имат съответни условия за своето развитие. Като дойдем до човешкия дух, като дойдем до човешките мисли, и те си имат съответни условия за своето развитие. Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият дух може да се пробуди. Докато вие ядете кокошки и пиленца, докато пиете винце и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди във вас. Едно време и рибите в морето са яли сурови пражоли, както и до днес ядат. Един евангелски проповедник, като разказвал за Финландия, как живели там хората в любов, казвал: културни хора са финландците. Като отидат в някоя гостилница, поръчват си някоя пражола, изядат я, турят парите в чинията и си отиват — никой не взима тия пари. Честни, културни хора били те! Нима в това седи културата? Не, в умовете, в духовете на тия хора седят велики мисли, велики чувства. Туй ядене, тия пражоли, това е външната страна на тези велики идеи, които стоят зад тях. Тия хора имат убеждения! Казвам: като е отишъл Христос на това място, Той е научил нещо. Някой път вие се оплаквате - защо са тия мъчнотии, защо са тия страдания в света. Ако вие искате да живеете без никакви мъчнотии, без никакви страдания в света, можете; но вие ще бъдете един глистей. Като ви прережат, пак ще продължите живота си. Един глистей, който живее в човешкия стомах, не е нищо друго, освен една пражола, която постоянно расте и никога не умира. Но питам: каква философия разрешава този глистей, в човешкия стомах? Той става ли учен там? Ти ядеш, а той се храни, изсмуква соковете ти. Питам? Ако ние в света заемем това положение - на глистея - че искаме да живеем в утробата на природата, да смучим от нея наготово соковете й; тя да работи, а ние да ядем - мислите ли, че можем да заемем някое благородно положение? Всеки от вас, у когото е влязъл един такъв глистей, гледа ли с благовидност на него и казва ли, да не го смущават? - Не, той е недоволен от този глистей и казва: няма ли някой виден професор, който да ме посъветва, как да изхвърля навън този глистей? Той отива при някой виден професор и му казва: Господин професоре, в мен се е загнездил един глистей, та ме измъчва, кажете ми как да го изкарам. Професорът си изважда един тефтер, предписва някое лекарство. Препоръчва му някой път 3 - 4 дни пост, а след това му дава тиквено семе. Някой път болният изкарва глистея навън, някой път не може. Защо този глистей е влязъл в неговия стомах?
По този начин природата, невидимият свят го запитват: ти и тя не си ли мязате? Ние сме чудни! Съвременните хора искат, някой път природата да ни стане роб, да ни даде лекички удоволствия, а ние само да ядем и да пием; да ни даде дрехи, автомобили, къщи, да не пипне децата ни. Ние искаме, небето да гледа на нас с всичкото си почитание и уважение, а ние само да се разхождаме, да ядем, пием. Отлично това, което искаме, но питам: това, което желаем за себе си, искаме ли го и за другите? Постъпваме ли съобразно небето! Това, което небето прави, това, което небето изисква, правим ли го и ние? Аз ще ви оставя сами да си отговорите, понеже вие сте умни хора. Всеки от вас знае, до колко изпълнява волята Божия. Казвам: когато Христос отишъл в пустинята, Той влязъл в съприкосновение с Божествения Дух. Когато Христос излезе от водата, Духът слезе отгоре Му като гълъб и рече: „Този е моят възлюбен Син, Него слушайте!“ Защото Христос, като излезе от водата, не отиде да проповядва своето учение, а отиде да пости! Той трябваше да пости 40 дни и после да възприеме Божия Дух, за да резбере, кои са причините, които спъват хората да изпълнят волята Божия. И разбра Той. Там се яви изкусител при Него и Му рече: „Направи тези камъни на хляб!“ Той каза: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко живо Слово“. „И аз до сега мислих, че без хляб не може да се живее, но сега разбрах, че и с друг хляб може да се живее“.
Второто положение, което Христос научи е, че трябва да уповава на Бога и то разумно. Този дух по-нататък взима Христа, изкачва Го на едно високо място на храма и Му казва: „Хвърли се отгоре, защото е писано в Писанието, че ангелите ще те носят на ръце, да не би да препънеш в камък ногата си“. Христос му отговори: „Мене много пъти е носила майка ми на ръце, но аз разбрах, че спасението седи в това, да не изкусявам Господа, а с Духа си да живея в Господа и да изпълнявам Неговата воля“. Само в това седи спасението. „Значи, волята Божия не е в това, аз да се качвам по високите места. Ти ме качи горе, ти ще ме снемеш долу, няма защо аз да се хвърлям отгоре“. Какво подразбира това? Някоя мома се влюбва в някой знатен момък. Той е високото място на някой храм. Дяволът я качва на това високо място и й казва: „Хвърли се от това място, да му покажеш, че го обичаш“. С това ще покаже ли тя, че го обича? Че колко хора не са се хвърляли от храма? Във вода са се давили, сублимат са гълтали, от третия етаж са се хвърляли, от скала се хвърляли, за да покажат, че се обичат, но любов ли е това? Това е една извратена идея в ума на хората. Ти няма да се хвърляш! Ще седиш на това място и ще кажеш: аз разрешавам въпроса между Бога и мене, няма какво да Го изкушавам, няма какво да се съмнявам в Него, аз Го познавам; няма какво да казвам: Господи, ако ме обичаш, прати отгоре ангелите, да ме хванат! Какво научи Христос в пустинята? Духът Му каза: „Ще дойде онзи, който изкушава хората“. Високото място на храма, това е гордостта. Ние се гордеем със своите къщи, със своето богатство, със своите знания, със своята сила. Дойде изкусителят и ти казва: „Ти си учен, ти си велик, ти си пратен за спасител, да носиш великата култура“. Той ти прави по този начин инжекции, инжектира те. Аз съм виждал тия спасители, светът е пълен с тях, но те не са могли и до сега да го спасят. Защо не могат да го спасят? Христос разбра това. Духът Му каза: „Ти няма да се поддаваш на тия слабости“.
Сега, като развивам тези идеи, някои ще кажат, че и този начин на живеене не е прав. Добре, аз правя едно научно възражение. Ако ние трябва да се установим върху известни форми, ако трябва да ги възприемем и да считаме, че те са неизменяеми, питам тогава: защо природата не се спре върху първичните форми, които създаде и върху тях да прояви всичкия живот, ами създаде този, почти безконечен ред от форми, докато дойде до човека? Защо създаде всички тия форми? - Тези форми представляват училище, през което е минал човешкия дух. Тези форми са листата на една велика книга. Трябва да знаете, че всяка форма има два начина на разбиране. Вие може да разглеждате, какво е устройството на всеки лист, а след това, можете да четете, какво е написано на него, какво е съдържанието му. В един лист, в една черупка, в рогата на един вол може да четете много нещо. Защо волът носи рога? Защо конят носи копита? Върху копитата на коня, върху рогата на вола вие може да четете за условията, при които те са живяли. Ние можем да се смеем на вола, на коня, но много нещо е написано върху тях. Те представляват листата, по които може да се чете. Най-после, като дойдем до нас, и върху нас има много неща написани. Върху всеки едного има много нещо написано. Е, какво е написано? Ние не знаем да четем, защото, от сутрин до вечер, сме заняти само с мисълта: какво ще ядем и пием, с какво ще се облечем, каква къща ще си направим и т.н. Дъщеря ни се родила, син ни се родил, постоянно мислим за тях.
Хубаво е това, което мислим, но ние още не сме намерили тия условия, при които нашите синове и дъщери могат да бъдат щастливи. Аз съм за щастието на хората, аз съм за живота па хората. Ще каже никой, че трябва да служим на старото. Нямам нищо против старото, но, ако този стар живот, в който вярваме, може да внесе в нас разумност, нямам нищо против него. Ако в паленето на свещи може да се внесе разумност в живота, нямам нищо против, нека всинца палим свещи! Но питам: онези, които цели 30 - 40 години палят свещи и не са придобили тази разумност, необходима в живота им, какво са придобили. Аз не осъждам нещата, но разгдеждам въпроса принципално, питам: какво се постига с този стар живот? Като разглеждам всички въпроси на живота, като вярвам в един, във втори, в трети, какво се постига с това? Най-после, ние се спираме и казваме: ти не мислиш като мене. Че ти не мислиш като мене - това е красивото! Аз като зная, че ти не си едно огледало, което да ме отразява, а си едно разумно същество - това ме радва. Представете си, че аз предложа на съвременните учени хора един автомат във форма на човек - с ръце, крака, очи, уста и вътре в него поставя един грамофон; и го заведа така, че този автомат да произвежда най-видните речи на някои философи, на някои богослови, декламира стихотворенията на най-видните поети, питам: този автомат учен ли е? Аз мога да накарам този автомат и да нарисува нещо, но той художник ли е? Пък мога да го накарам и да изсвири нещо, но той музикант ли е? Красивото в света е, не да има ехо на нещата, но да имаш насреща си един разумен отговор. Когато аз мина покрай някоя долина и извикам: жаден съм! - Какво ще ми се отговори? - Жаден съм. Аз казвам: пие ми се вода! И автоматът отговаря: пие ми се вода. Това не е ли подигравка? А щом има едно разумно същество, на което кажа: жаден съм! - то веднага ще се отзове съчувствено. Ще ми каже: „Братко, тук наблизо, има един отличен извор, еди-на кое си място е той“. Отиде, донесе ми една чашка вода и ми каже: „Заповядай“! - и аз вече имам пред себе си бистра водица. Това значи, да имате насреща си едно разумно същество, което да схваща вашите нужди и в дадения случай, пожелава да ви услужи. Не е ли хубаво това нещо? Не е ли хубаво да виждаме във всеки наш ближен един хубав, възвишен свят. Ние изучаваме Бога, изучаваме най-отдалечените звезди, а за най-близкия си човек казваме: е, той няма никакви идеи. Как да няма идеи? Той е цяла вселена! Красив е този човек, Господ го е пратил на земята, има в него идеи. Дойде някой човек в дома ти, а ти казвнш: няма какво да се занимавам с него. Питам: постъпил ли си благородно? В дадения случай, какво ще кажат ангелите за тебе? Нека вземем пример от съвременните учени хора, как те се интересуват и наблюдават и най-малките явления в природата. Когато става някакво явление на небето, те веднага взимат своите тръби и наблюдават. Те са точни като часовници, следят и най-малката промяна. Аз няма да кажа, че се учудвам на тия хора, защото не съм от тия, които се учудват, но ги похвалявам за тази им точност и казвам: ето една отлична черта в тия хора! Те навреме насочват телескопа си и от малките работи чоплят, оттук-оттам, гледат да научат поне малко нещо, да разберат, как се движи някоя звезда или комета, следят, как тя се отдалечава или приближава. Красиви са тия неща! Когато някой философ създава своята теория за слънцето, той разправя неща, които не съществуват, като да са от 1001 нощ, но между всички тия факти, все има нещо вярно, все имат някои верни заключения. Питам ви тогава: тази душа, която вие сте срещнали и за която казвате, че не искате да се занимавате с нея, разбрали ли сте, отде иде тя и накъде отива?
Често сегашните християни плачат за Христа, че преди 2000 години страдал много. Че Христос страдал преди 2000 години, Той е забравил тия свои страдания, даже и не ги поменава, но Христос, като гледа съвременното човечество, в душата Му се заражда една тъга, че тези хора, които са живели вече 2000 години след Него, не са се възползвали от Неговата опитност, и не могат още да вървят, тъй както трябва. Една тъга се вижда по лицето на Христа, малко замислено е, не е така весело. В онова предание от Сенкевича, какво се разправя за Христа и за апостол Петра? Апостол Петър бягал от Рим. Христос, като го среща, запитва го: „Къде отиваш, Петре?“ Петър му отговорил: „Господи, отивам някъде навън да проповядвам“. Христос му казва: „Тогава, аз ще отида в Рим, втори път да се разпна“. Петър веднага се досети и каза: „Господи, няма защо ти да се връщаш, аз ще се върна назад“. Колцина от вас, като Петра, бягате от Рим! Ами че, вашият мъж е Рим и вие бягате от него, като казвате: не искам този мъж, не искам неговите идеи; той е толкова долен, толкоз гаден, той е непоправим. Възмущава се тя. Бяга тя от Рим, но Христос я среща и пита: „Къде отиваш, жено“? - Отивам да търся своето щастие. Казва й Христос: „Аз ще отида при твоя мъж“. Велики герои изисква днес светът, и мъже, и жени! Герои, не страхливци, изисква светът! Светът изисква морални герои, а не герои на парите, не герои на силата. Изисква се геройство в онази непоколебима вяра, в онази непреодолима Любов, вътре в човека! Не е важно, какво вие може да мислите заради мене в дадения случай, важното е, какво съм аз всъщност. Какво съм аз, това зная. И казвам: велик закон е да служим на Бога! Няма по-велико нещо в света от това, да служим на Бога! И питам: ако ние си подадем ръце, да служим на Бога, няма ли да оправим света? - Ще го оправим. И ако ние се съединим помежду си, ако се съединим с небето, няма да има нищо невъзможно.
При сегашните условия на живота, ние трябва да се съединим! Не говоря за това съединение, което прави пакости, но за онова съединение, което може да ни направи носители на великото, Божественото в света. Ние трябва да се съединим, и това съединение, за в бъдеще, ще даде още по-добри методи. Аз не разбирам съединение като тия телефони, като тия електрически жици, които носят отоплението и осветлението. Един ден ние можем да премахнем тия електрически жици, и тогава великото, Божественото, ще преминава през нас, като през жици. Ние ще бъдем възприематели и ще предаваме тази Божествена енергия. Вие искате да приемете Божествената енергия, но готови ли сте за жертвата? Аз не говоря за тази обикновена жертва; за жертва, която изисква юначество, никога да не се колебаете и съмнявате в Бога. Смели и решителни да бъдете!
Нима онзи човек, който е изнамерил някакво изобретение, с което може да спъне човечеството, е учен човек? Аз похвалявам онези, които измислиха кинематографа; аз похвалявам онези, които измислиха телефоните, печатането, фабриките за платове; аз похвалявам всичко онова, което подтиква човечеството напред; аз похвалявам и всички онези изобретения, които ще дойдат в бъдеще - за подтик на човечеството, но важно е, какви трябва да бъдат нашите отношения. Нали нашите отношения трябва да бъдат любовни. В какво седи тази любов? Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и къде отивам“. Че Христос знаеше това, с туй именно, Той разреши една велика задача, и когато Го туриха на кръста, Той каза: „Прости им, Господи, защото те още не са разбрали великата Истина, както аз я разбирам, нека имат още една малка благодат, за още 2000 години. Трябва да се знае, обаче, че прощава се само на онзи, който прощава, а на онзи, който не прощава - не се прощава. На онзи, който е показал милост, прощава се, но на онзи, който не е показал милост, не се прощава. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, каквато и погрешка да направи, щом иска да служи на Бога, ще му се прости. Всяка една душа, каквато и да е тя, трябва да се приближи при Бога. Ще ви приведа тогава онзи пример - за цар Соломона, по отношение на неговото съчинение: „Песен на песните“. Соломон е писал Притчите, писал е Еклисиаст, но „Песен на песните“ представлява един малък любовен роман. Различните тълкуватели се произнасят различно върху „Песен на песните“, но аз вземам мистическата страна на въпроса, туй, което повдигна Соломона в света - сунамка. Той, царският син, се влюби в тази мома, млада овчарка, която пасеше стадото си и го накара цял ден да обикаля около нея. Соломон ходил в Египет, да се учи, но не могъл да научи уроците си, не могъл да научи, според светото разбиране, онази велика книга на живота, и предлага сърцето си на тази млада овчарка. Той имаше слабост към жените, беше човек на влюбването и разлюбването. Сегашните хора казват: красивото в живота не седи в жененето, но ние искаме да се влюбим, за да почувстваме, какво нещо е Любовта. Тяхната любов аз уподобявам на състоянието на тия, който пият шест-годишно винце, седнат на масата Х,У,Z, заръчат си, всеки от тях, по 1/2 килце винце, пийнат, развеселят се и започнат: „Ой, вино, вино, руйно вино!“ - замислят се дълбоко; пият една чаша, че втора, че трета и започват отново да пеят. Ако е някой българин, провикне се някоя българска песен: „Заплакала ми е гората, гората, още и планината.“ И наистина, плаче гората, това е много вярно. Плаче гората, че е изсечена, че е изгорена. Плаче гората, но от кого? - От човека. Такива са сегашните любовни чувства на хората - чувства на винцето. Няма нищо установено. Да обичаш един човек, значи, да виждаш в неговата душа нещо красиво, хубаво, да внесеш в нея нещо ново, да му пожелаеш доброто. И той като те обича, ще види в тебе същото. Туй е красивото, Божественото в живота!
Сега, вие като ме слушате, ще кажете: кажи ни нещо реално! Добре, да ви кажа нещо реално. Представете си, че аз съм един милиардер и взема да подписвам: на този един чек от няколко хиляди лева, на онзи един чек от няколко хиляди, на трети - няколко хиляди, и то все звонкови, златни; всички, като излезете от тук, ще кажете: има смисъл да се слушат такива проповеди, те са нещо реално. Аз казвам: господа, виждате ли тази пражола? Дам на едного една пражола от 1000 лева, на другиго 2000 лева, на трети 10 000 лева и т.н. Всичките пражоли са хубави, отлични. Да, това нещо е хубаво от моя страна, хубаво е от ваша страна. Щом се свършат пражолите, пак настава първото положение - на недоволство. Следователно, въпросът седи другояче. И ние не трябва да се самозабдуждаваме. Любовта е вложена вътре в човека и човек най-първо трябва сам да прояви любовта си, а също и другите да я проявят. Ние сме хората, които сега трябва да проявим любовта си към Бога. В Писанието се вижда, че още Мойсей е заговорил на своя народ: „Да възлюбиш Господа Бога твоего.“ Христос като дойде, и Той потвърди този закон. И ние казваме: всички ние трябва да проявим Божията Любов. Само така можем да имаме една наука в света. Каква наука? - Наука за действителния живот. И тогава, всички науки пред нас ще се оформят. Днешната математика също ще се оформи. Ако аз съм един народен учител, щях да кажа на един от своите ученици: „Стоянчо, я ми напиши една единица!“ Какво нещо е единицата? Как трябва да му обясня, какво нещо е единицата? - Най-първо, ще му обясня единицата с едно житно зрънце. Ще му дам едно житно зрънце и ще го накарам да го посади. После, ще му дам едно ябълчно зрънце, или едно зрънце от круша и след 10 години ще му кажа: „Слушай, Стоянчо, единицата, това е отношение на две разумни същества“. Да можеш да напишеш единицата, това значи да познаваш Бога.
И тъй, единицата е отношение на човека към Бога. Единият полюс е Бог, другият сме ние. Тази част, която се вижда сме ние, а другата, невидимата, е Бог. Следователно, от тази единица се произвеждат всички други числа. Единицата ражда 2-та, 3-та, 4-та, 5-та, 6-та, и т.н. Аз ще оставя сега тези работи, защото това е толкова дълбока философия, но казвам: в този смисъл, научили ли сте, какво нещо е математиката? Какво нещо е единицата? Някой ще каже: аз познавам Бога. Ами че - като хванете, при електричеството, положителния и отрицателния полюс едновременно - ще имаме ток, хванем ли само единия полюс, ток няма да имаме. Щом, обаче, хванем едновременно и двата полюса, туй течение може да бъде толкова силно, че да светнем, без да изгорим. Тъй да светнем, че от нас да излизат пламъци. Казвам: ти си намерил този огън, който носи живота. И тогава, от главата ти, от очите ти, ще излиза светлина, и около тебе ще излиза една температура около 100 000°. Питам тогава: кой ще бъде този герой, който ще може да те пипне? Ще кажем: това са само предположения, това са само хипотези. Казвам: само при такъв един огън могат да се родят свещените идеи. През такъв огън са минали и пророците, и апостолите, и Христос. Огънят, страданията не са нищо друго, освен превръщане, омекчакане на твърдите вещества в организма на човека. Защото умственият, духовният свят не търпят никакви съединения. Всички елементи във въздуха не се намират в съединения. Следователно, материята в умствения свят трябва да бъде свободна, а не в съединено състояние. Само тогава ще се роди в нас онази възвишена, благородна и свободна мисъл. И когато се качваме към възвишеното, към благородното, ще почувстваме Божията Любов. Ако опитаме тази Любов само за една минута, или само за една секунда, никога няма да я забравим. И всеки от вас, който само веднъж е близнал от този Божествен мед, той е готов вече да стане мъченик. Това са мъчениците. Те са видяли този свят и за това казват: за този свят сме готови да пожертваме всичко. Те няма защо да плачат. Ако дъщеря ти, синът ти или мъжът ти не те слушат, ти не трябва да бягаш от тях, но ще ги учиш. Ако бягаш, Христос ще те срещне. Какво трябва да правиш? - Ще хванеш двата полюса на този ток и ще кажеш на мъжа си: ела и ти да се хванеш! Ако успееш да го накараш само веднъж да се хване, ще каже: жено, аз вярвам в твоя Господ и съм готов, като тебе да жертвам всичко. Този мъж ще се промени, ще познае Господа. Ще дойде това време.
Та казва Христос: „Аз зная отде ида“. Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта. Той носеше тази Любов, която свързва всички хора на земята. И днес Христос е едно звено, което свързва, примирява всички хора, обединява всички народи, привлича ги към Бога, за да ги направи разумни, да внесе в тях тази велика идея на живота. Тъй щото, Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас — това е великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като живот, като Мъдрост и като светлина. Бог да бъде Бог на Мъдростта, Който се изразява в тази Светлина. Бог да бъде Бог на Истината, Който носи свобода. Тази вътрешна свобода подмладява, защото, само свободните хора може да се подмладяват. Човек, който няма тази Истина в себе си, той ще се ражда и умира, а човек, който има тази Истина в себе си, той постоянно ще се подмладява. Човек, който носи тази свобода в себе си, той никога няма да остарява, никога в света няма да срещне мъчнотии, които да го обезсърчат. И Любовта, като влезе в него, трябва да бъде разумна. Той не трябва да изкушава Бога - да се качи в една малка шлюпка, в една малка черупка и да каже: аз ще премина с тази черупка Атлантическия океан и Господ ще ме пази. Не, ти ще се качиш на един голям, модерен параход и като капитан на този параход ще преплуваш океана. Бог не се занимава с такива малки работи, затова, ще вземеш голям параход. Ти можеш да се качиш и на един малък кораб, но кога? Когато намалиш милиарди пъти този океан, когато го превърнеш в едно малко езеро, което и децата могат да преплуват. Когато този океан стане малък, като някой шадраван, тогава и децата ще го преминават от единия край до другия. Вие ще кажете: аз преплавах великия океан. Аз ще ви кажа: да, голям герой сте. Но, ако искаме да преплаваме Великия или Тихия океан, който е между Бога и нас, там се изисква един голям, модерно построен параход, който да се кара от огъня на Любовта. Този параход трябва да бъде построен от материята на светлината, и всички матроси трябва да са хора на свободата. Само с този параход може да се преплава Великия или Тихия океан и да се отиде до онзи бряг - на Вечния Живот.
Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и къде отивам, а вие не знаете отде сте дошли и къде отивате“. Защо не знаете? Сега, след като ви говоря тъй, вие ще кажете: то се говори така, но още не му е дошло времето, човек може да живее и по друг начин. Не, човек може да живее само но един начин - той е най-красивия начин, той е начинът - човек да служи на Бога. Туй е съзнателният живот. Човек не трябва да бъде ексцентричен. Човек, който служи на Бога, в каквото общество и да влезе, нито ще се окислява, нито ще ръждясва, нито ще се изтрива.
Сега, аз желая, всеки от вас да си зададе въпроса: аз зная ли отде ида и накъде отивам? Аз не ви решавам този въпрос, той е личен за всеки едного от вас. Задайте си този въпрос, разсъждавайте върху него ден, два, три и повече, не се смущавайте, той е един от кардиналните въпроси.
Христос си зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни. Там Той учеше този въпрос. И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше. Някои казват, Христос знаял всичко. Само Бог знае всичко. Само Бог не може да се разпъва. Но всички Негови служители има какво да учат. И Христос, като дойде на земята, имаше какво да учи, и Той учеше нещо. Онзи, който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, който Го изявява, всякога се учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода. И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света. Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ? - Люби Бога! Люби ближния си! В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, Люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си. И действително, думите „люби Бога“ значат - да вземеш нещо от Бога. Да любиш ближния си, значи - да проявиш Божественото навън. Единият начин е Бог да се прояви за нас, а другото положение е - да проявим Бога.
Днес вие сте по-близо до Царството Божие, отколкото онези, преди 2000 години. Тези хора са били герои, а вие, които се върнахте на земята, имате много работа; много важни въпроси има да разрешавате. Например, вие имате да разрешавате семейни, обществени, научни въпроси, и можете да ги разрешите само по начина на Божията Любов. Ако ги решите по този начин, ще разберете вътрешния смисъл на живота, на науката, в тяхната благородна страна. И ако имате любов към ближния си, вие ще имате един реален метод на разрешение, с който ще може и да се проявите. И тогава, между вас няма да има никакви противоречия по въпроса, как трябва да живеете.
И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“. Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“. Преданието казва, че Соломон, във времето на Христа, е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам.
„Аз зная отде ида“, казва Христос.
Сега и на вас пожелавам да знаете, отде идете и накъде отивате. Няма по-хубаво нещо от това, да знаете - къде отивате и отде идете. Да знаем, че идем от онзи светъл, възвишен свят на Любовта, на Мъдростта, дето светлината царува; от онзи светъл свят на Истината, дето свобода царува, дето братство и равенство царува, за което хората копнеят, дето хората се познават, един за друг животът си полагат и с любов се обграждат, и за Бога живеят.
Беседа, държана от Учителя на 13 декември, 1925 г. в гр. София
- Йоан 8:14