Двата природни метода, VI серия (1923-1924)
23. Родени изново
Беседа, държана на 2 март 1924 г.
Истина, истина ти казвам: ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие. (Йоан 3:3)
В природата съществува един език, аз го наричам „живия език на битието“, или живия език на нещата. Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж; съществителните, прилагателните, причастията, съюзите му не следват същите закони, каквито са законите на обикновената реч. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книги, защото книгите в природата са живи.
Христос взима думи от този език и казва: „Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие“. В този стих не се казва „да влезе в царството Божие“, но „да го види“. Всички вие имате най-обикновени понятия за виждането. Искате да видите някой цар или някой ваш приятел, но кои са условията да виждате? Първото условие: трябва да имате очи, трябва да имате способност да виждате. С виждането заедно се подразбира вашето съзнание да бъде будно, да имате разбирания върху нещата. Човек и без да разбира, може да вижда.
„Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие.“
Ако Христос беше в наше време, бихте Го запитали да обясни този стих, както и тогаз, на времето си, Го запита Никодим. Той тогава го обяснявал, но понеже от това време са се изминали 2,000 години, то сега този стих остава само като един малък пасаж от този жив език на природата. Но в този малък пасаж има дълбок смисъл, той от време още е изпитан. Аз съм ви привеждал и пак ще ви приведа онзи разказ, дето някой си, след като изучавал Библията и Евангелието дълги години и не могъл да намери основата на това учение, разсърдил се един ден и си казал: „Толкова хора са писали в Него, Исая тъй казал, Йеремия тъй казал, Аврам тъй казал, пророците, апостолите тъй казали, но нищо не им разбирам“ – хвърля книгата в огъня и я изгаря. Цялата книга изгоряла, но останало от нея едно малко парченце. Взел го, прочита на него: „Бог е Любов“. Той разбрал туй малко семенце и си казал: „Значи Бог е Любов. Тъй щото, всички тези пророци, апостоли са писали, защото Бог е Любов. И ако съвременният свят съществува, съществува по причина на това, че Бог е Любов. Ако Бог не беше Любов, ние не бихме съществували, т.е. не бихме имали условия да се развиваме, да пишем, да учим, да водим всички тия спорове, които сега съществуват“. Така разсъждавал той.
Сега някои хора се занимават с големи спорове, но големите спорове са направени от малки спорове. Чудни са хората, когато искат да унищожат големите, дебелите въжета, с които бесят хората. Тези въжета не са виновни. Те са направени от хиляди, хиляди нишки, които са заплетени наедно. Следователно със заплитането на тия множество нишки може да се обеси всеки човек, а от тия малки паяжини никакви бесилки не могат да се направят. Ако в този свят не съществуваха въжетата, ние нямаше да имаме бесилки; ако пък си служихме само с паяжини, щяхме да бъдем много по-културни хора, отколкото сме сега. Дебелите въжета показват, че сме чрезмерно материални, имаме такава голяма тежест, че трябва с такива въжета да ни държат.
Същото нещо е и по отношение на яденето. Всички казват, че човек трябва да яде много, за да живее. Где е онази истинска мярка на природата, где е онзи кодекс на природата, дето се казва по колко и как трябва да ядем? Че трябва да ядем, съгласен съм, но где е онова истинско мерило, дето се казва по колко трябва да ядем? Я попитайте паяка по колко трябва да яде. Той в своя кодекс казва: „Най-малко по една муха на ден трябва да изяждам“. Попитайте вълка по колко трябва да яде. Той, според своя кодекс, казва: „Най-малко по една овца на ден трябва да изяждам“. Попитайте някой от съвременните богати хора по колко пъти на ден трябва да яде. Той ще ви каже, че трябва най-малко по три пъти на ден да се яде: по една печена кокошка и при това по едно кило винце отгоре, защото печената кокошка без винце не върви. „Ами че защо Господ е създал винцето?“ Туй е заблуждение! Господ не е създал винцето. Гроздето, да, донякъде това е право. Господ го е създал, но винцето – не. И печената кокошка не я пекъл Господ.
Съвременните хора казват: „Ние сме културни хора, елате в нашите домове, да видите какви са, да видите как е направен нашият кокошарник, по най-модерен начин – кокошките ни не живеят, както едно време. После, нашите кокошки не снасят яйцата си по земята, да ги ядат кучетата, както беше едно време, а ги снасят на много хубави места“. Казвам: Да, много хубави са тия кокошарници, но колко от тия кокошки взимат яйцата си? Една кокошка, като влезе в този кокошарник, повече не излиза от него, макар че той е направен по най-модерен начин.
И сега всички съвременни философи искат да ни убедят, че съвременният свят е културен! Съвременните хора искат да ни убедят, че еди-кой си е патриот. Аз бих се радвал, ако той е патриот. „Ама еди-кой си обича църквата!“ Аз бих се радвал, ако той обича църквата, но ясно трябва да се определи в какво седи любовта към народа, любовта към човечеството и любовта към църквата. Има неща неизбежни в природата, върху които не може да се спори. Трябва да ядем! Върху това не може да се спори. Но какво трябва да ядем? Тук може да има вече спор! Има религиозни хора, които казват, че Господ е създал всичко заради нас. Кое всичко? – Всичко добро. Да, всичко добро Господ е създал заради нас, но кое е добро? – Това е важният въпрос за разрешение. Ако Бог е създал всичко заради нас, тогава заколете един вълк, опечете го и яжте! Защо не ядете мечките? Защо не ядете паяците? Ако всичко е създадено за ядене, защо не колите всичко, да го ядете? Защо правите разлика, едно нещо ядете, друго не ядете? Отворете стария завет и вижте какво казва Мойсей на евреите! Давам ви един кодекс, според който свинско месо няма да ядете. Защо? – Защото копитото на свинята е раздвоено. И заяк няма да ядете. Защо? – Защото и той имал нещо раздвоено. Всичко това произволно ли е? – Не е произволно. И тъй, като се казва, че всичко Господ създаде, какво се разбира под това „всичко“? – Всичко, което е добро.
Всички тези обяснения, които ви давам, са посторонни, те нямат нищо общо с цитирания стих: „Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие“.
Тези неща обаче не може да ни задържат от да не се родим изново. Този, който иска да види царството Божие, неговите очи трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира една благородна душа, а благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността. И след всичко това искат някои да ни кажат в кой път трябва да се върви. За сега аз зная, че съществува само един път, по който може да се върви. Да, има и други пътища, има още два пътя, но за кого са те? – Те са за необикновените хора. Има само един път достъпен за всички, той е пътят на Любовта! Тъй че когато говоря за Любовта, аз разбирам пътя, който е достъпен за всички, защото има и други пътища, които не са достъпни за всички. Туй трябва да се знае!
Тогава да ви приведа една аналогия. Невъзможното за вола е възможно за птиците. Ако през една балканска теснина прекарвате няколко хиляди говеда и кажете на вола: „Мини през това място!“ – той ще ви отговори: „Не мога да мина през тази теснина. Нека всички мои другари излязат от това място, за да мога да си пробия път“. Значи там, дето волът не може да мине, една птица може да прехвръкне. Някои хора казват: „Туй нещо е невъзможно“. Да, ако си един вол, ако си едно млекопитающе, невъзможно е, но ако си една птица – възможно е. Светът е толкова широк, че ако си една птица, ще можеш да прехвръкнеш отвсякъде, ще можеш да постигнеш целта си. Птицата е онзи умният човек, който има светъл ум. Той ще може да прехвръкне отвсякъде и ще може да разреши всички въпроси. А онова млекопитающе, то е онзи материалист човек, който е потънал дълбоко в материята, в ядене и пиене, и казва: „Не може да се разрешат тия въпроси“. Той никога не мисли. Ние, в дадения момент, не може да го осъждаме, че той е такъв или онакъв, че той е четвероного. В дадения случай такива са условията. Но да оставим животните! В дадения момент ние се обръщаме към вас, към разумните хора. Какви трябва да бъдем ние, хората на двадесети век?
Преди 2,000 години Христос каза: „Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие“.
Значи едно от условията да видите царството Божие е да се родите изново. А днес нас ни препоръчват един много лесен път. „Елате – казват – при нас и вие ще видите царството Божие.“ Е, това е много по-лесно. Ако е за виждане царството Божие, защо да не отидем там? Не, знания трябват тук! За да се роди човек изново, изискват се условия и трябва да се знае какви са тези условия. Под думата „условия“ ние разбираме онези живи сили в природата, които може да изменят, да трансформират човешкото естество. Известни сили може да се трансформират – туй е закон в природата. Водата може да се транформира в няколко състояния. Тя може още и да се разложи на своите съставни елементи, водород и кислород. Тия елементи може да се разложат на известни силови линии. Тия силови линии може да се разложат на своите живи елементи. И може още да продължаваме да говорим с този език на живата природа.
Какво можем да разберем под думата „силови линии в природата“? Всяко движение в света става по причина на тези силови линии. Онези англичани, които изследват хималайските планини, направиха две експедиции по тях и сега се готвят за трета експедиция. Те забелязаха, че като се качват на тези големи височини от 7–8,000 метра, колкото по-горе се качват, явява се едно странно явление: от пъпа нагоре те се изпотяват, пот тече от тях, а от пъпа надолу краката им измръзват. Те забелязват още, че като дойдат до известна височина, забравят какви са по народност. Дали са англичани или друга някаква народност, не им важи вече. Едновременно с това у тях изчезва всяко желание, всякаква амбиция да продължават да се качват нагоре. Обхваща ги едно особено състояние и за да се върнат в първото си положение, изисква се дълго време. А сега вие мислите, че тези състояния, които имате, са истинските ви състояния, че те са постоянни. Да, постоянни са, но ако се качите на височина около 7,000 метра, ще забравите, че сте българи, всичките ваши идеи ще изчезнат, ще се явят нови идеи и във вашите души ще изникне нещо ново. Туй се забелязва и у хора, които дълго време са боледували от някоя тежка болест. Тялото на такъв човек така се префинва, че той казва: „Аз не искам да живея вече, искам да си замина“. Ама че бил женен, че имал мъж или жена, че имал деца – за нищо не иска да знае. „Нека се грижат сами за себе си. Нищо, нищо не ме интересува!“ Нищо не го връзва за земята. Той вече от нищо не се интересува. Как ще се разреши животът му – не иска да знае. Той казва: „Всички тия неща са празна работа. Те ме спъваха досега. Отсега нататък аз схващам нещата по-другояче. Виждам, че има по-велики неща, с които мога да се занимавам“. И действително, тия състояния, в които се намирате сега, са временни, има неща по-велики от тях. Разбира се, тия състояния, в които сега се намирате, са необходими, те са Божествени, но не трябва да мислите, че само те са, които ще разрешат най-важните ви въпроси в живота. Не, не, ние очакваме някакво друго бъдеще, в което ще се подигнете.
Аз ви казвам, че след 2,000 години земята ще бъде в друго положение. Досега земята само е слизала. Тя има две движения: едното надолу, другото нагоре. Съвременната наука по този въпрос прави своите загадки и много от учените хора, макар и да знаят как седи този въпрос, не изказват своите дълбоки разбирания. И те твърдят, че земята има две движения: едното е спирално, в което земята постоянно слиза надолу и като дойде до известно място, тя започва обратно движение, обратна посока – почва като един винт да се качва нагоре. Земята вече е слязла до дъното и отсега вече започва своето движение нагоре. Този винт вече се върти в обратна посока. Питам ви тогава: Като се качвате нагоре, като англичаните, какво ще правите? Ще вземете ли предпазителни мерки? Това движение се ръководи от разумни същества, които са много предвидливи. Те са взели всички предпазителни мерки. И ние трябва да предвидим, няма да си сложим тъй живота. Вие казвате: „Да си уредим работите, че тогава ще мислим за това нещо“. Казвам ви: Като уреждате временните си работи, гледайте да уредите само онези от тях, които са от по-важен характер за вашето бъдещо развитие.
Вие още не познавате себе си. Вие досега още не сте били щастливи, не сте имали още нито един момент от истинска радост. Целият живот, който сте живели досега, той е написан, представлява само една драма или една трагедия. Той е живот само на падания и ставания. И от единия край до другия вашият живот е изписан само от скърби и страдания. И нека, като хора, да се попитаме: „В края на краищата какво остава у нас от живота ни като хора? Кое е онова, което може да ни отличи като души?“ – Единственото нещо, което може да ви остане в живота в дадения случай, това са само вашите разумни отношения към Бога. Отношенията към Бога са отношения към Любовта; отношенията към Любовта са отношения към живота; отношенията към живота са отношения към движенията; отношенията към движенията са отношения към растенето, развиването и т.н. Това са скачени живи сили в природата. Хванете ли едно от тези положения, този живот се нанизва в правилния път на своето развитие.
Често, когато ние взимаме един стих и го обясняваме, когато развиваме някои теми, има една опасност, че говорителят някой път може да направи една хирургическа операция и тя да излезе малко несполучлива. Колкото и да е велик този хирург, рядко се случва, като прави той една операция, да не отреже и малко здраво месце. Затуй аз казвам, че единственият най-добър хирург, когото аз познавам да прави най-сполучливо своите операции, това е природата, това са слънчевите лъчи. Само те режат най-правилно: отрязват гнилото месо, без да закачат здравото. Дойде ли до човека, трябва да знаете, че той като закачи със своя нож, все ще отреже малко и от здравото месо. Даже и най-добрите хора на света, като режат, все ще отрежат нещо с техния език. Техните думи няма да бъдат изпълнени с любов. И ако вие вземете човешките думи и ги претеглите, все ще видите по техните трептения, че някои от тези думи, макар външно да са сладки, но вътре са просмукани с отрова, с нечистотии.
Христос се обръща към страждущите и им казва: „Едно нещо ви трябва: да се родите изново!“
Христос е подразбирал как именно ще се родим. На онова дете, което трябва да се роди, трябва майка. На майката трябват условия. На нея е необходимо здраве, слънчева светлина и топлина, които благоприятстват за този плод, за туй, която тя ще роди. Под тия думи „раждане“, аз не разбирам раждането на туй тяло. Не, под „раждане“ аз разбирам туй съзнание, което трябва да мине от майката в детето. Човек не е туй, което виждаме външно. Ние се лъжем, заблуждаваме се, като търсим човека в неговата външна форма. Човек, сам по себе си, не е това, което наблюдаваме отвън. Хиляди години трябва да го проучаваме, за да видим какво нещо е човешката душа в своето естество. Има известни моменти в живота, когато човек е красив. Защо е красив? – Ние схващаме неговата духовна интелигентност. След туй той пак се оттегля вътре и ние го виждаме пак груб, облечен е в нещо друго. Не е виновен за това, но не е и прав. Казвам: Този човек не е лош, но не е и добър; не е глупав, но не е и умен. Е, какво подразбираме, като казваме, че не е глупав, но не е и умен? Ние, съвременните хора, наричаме умен човек онзи, който може да уреди своите лични интереси. А човек, който не може да уреди своите лични интереси, наричаме го глупав, но често глупавите хора, по отношение на бъдещето, са по-умни. Следователно сегашните умни хора за в бъдеще ще са глупци, а сегашните глупци ще са бъдещите умни хора. Това са само отношения на нещата. Казват някои: „Докажи ги!“ Как мога да ги доказвам? Времето, съзнанието, с което ние живеем, те ще докажат дали ние сме живели в правия път или не.
Казва Христос: „Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие“.
За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух, туй, което съвременните хора отказват. Да оставим сега въпроса за душата, няма да говорим за нея, хората я отказват. Кое съществува за тях? Те казват, че човек има ум. Как ще докажем, че човек има ум? Умът можем ли да го пипаме? Ние казваме, че човек има сърце. Туй сърце можем ли да го пипаме? То не е туй сърце, което тупти и разпраща кръвта по цялото тяло. Казват за някого: „Той има любов“. Тази любов можем ли по някакъв външен начин да я видим? „Той – казват – има светла мисъл.“ Тази светла мисъл може ли да се пипне или да се види? Не може нито да се пипне, нито да се види. Значи всички ние боравим с неизвестни величини. Писатели, всички казват за някого: „Той е силен човек“. Добре, но в какво седи неговата сила? – Силен човек е, защото могъл да счупи една тояга. „Е, умен човек е той!“ Защо? – Умен човек бил, защото могъл да разреши една математическа задача, или защото могъл да изнамери някой научен факт. Това са само факти, които показват, че има известни сили вътре в човека, с които той може да работи. Не са заблуждения тия неща! Не са само тия очи, с които човек може да вижда. Има и друго зрение в човека. Има хора, които едновременно виждат отпред и отзад. Такъв човек вижда какво става пред него и зад него, зад гърба му. Как ще обясните това? – Такива хора имат двоен фокус, двойни центрове на зрението. Такива хора виждат чрез умовете на другите хора. Казвам: Има още и такива хора, които като виждат чрез умовете на другите хора, техният ум се помрачава, че нищо не виждат. Следователно вие може да четете книгите на някой писател и след като ги прочетете, да ви дойде една светла идея, но може да прочетете книгите на някой друг автор и след като ги прочетете, умът ви така да се помрачи, че да кажете: „Всичко е тук на земята, няма друг живот!“
Всъщност, като говорим за земята, като казваме, че всичко е тук, какво подразбираме? – Това са само субективни, вътрешни схващания. Ние още не сме проучили реалния, обективния свят. За да може човек да говори за природата, за тези живи сили, той трябва да има две качества. Те са следующите: да може да става невидим, да изчезва, и после пак да се явява. За това нещо той трябва да знае основните закони за трансформиране на материята от едно състояние в друго. Запример, представете си, че аз седя пред вас на амвона, и тъй, както седя, постепенно ставам все по-ефирен, и гледате по едно време, няма ме никакъв. Пред вас става това. Обикаляте наоколо, няма ме, изчезнал съм! Аз не казвам дали това е вярно или не, но казвам, че онзи, който иска да се занимава с велики въпроси, той трябва да е разрешил този въпрос. Вие сте просто ужасени и си казвате: „Дали това не е някаква илюзия, дали този човек не е илюзиорен?“ Гледате, след малко аз пак започвам да се сформирам и вие отново дойдете на себе си. След това пак се изгубя.
Представете си, че вие сте в такова едно събрание и това се случи пред вас. И вие, като излезете, веднага разправяте на външния свят за това, което сте видели. Те ви казват: „Ти на мене ли ще разправяш! Аз да видя с очите си това нещо, няма да повярвам!“ Но ако влезе един от тия външните и види това с очите си, и след това вземе да разправя на другите отвън, и те няма да му повярват и ще кажат: „И ти си като другите, и на теб хлопа дъската!“ Следователно, като дойде да разрешаваме един важен въпрос, всички хора казват, че нещо не ни е на място, липсва ни нещо, а другите, които не разрешават този важен въпрос, всичко им е на място!
Христос казва: „Липсва ви едно – трябва да се родите изново, за да видите царството Божие, тези нови сили да влязат във вас, да се проявят“. Не е достатъчно само това, да кажете: „Аз обичам Господа!“ Този език е неразбран. Има един положителен език. Онзи, който е влязъл в невидимия свят, или онзи, който се е родил изново, той ще види нещата тъй, както са. И когато излезе от тази реалност, той ще има един особен оттенък в цялото си естество. Той няма да ти разправя, че бил в царството Божие и какво видял, но щом дойде в дома ти и види, че има някой болен, че ти си изхарчил всичкото си имане и си заборчлял, той ще положи ръката си върху този болен и ще ви избави от тия страдания. Може да имате някакво главоболие, някакво вътрешно неразположение или какво и да е недоразумение, но от неговото присъствие всичко туй ще изчезне. Това може да направи той.
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък, от лишения. Целият свят, тъй както го виждам, е свят на отрицание. И затова, като ви срещне някой, веднага иска да проникне в душата ви, да разбере дали във вас има нещо честно или искате да вземете нещо от него. Днес в държавата има отрицание; в църквата има отрицание; в училищата има отрицание; в домовете има отрицание – навсякъде има отрицание. Учителят дига ученика на урок, той не си знае урока, иска да го излъже, написал на ръкавите някакви формули. Ученикът разправя урока си, поглежда към ръкавите. Учителят го хваща, но с това не се поправя работата. Защо този ученик пише формулите на ръкавите си? Синът лъже баща си, дъщерята лъже майка си. Защо? – Има причини за това нещо.
Когато човек е сиромах, той може да попадне в слабост да излъже – поддава се на лъжата. Следователно умните хора в този случай не трябва да излагат един сиромах на изкушение, да излъже. Възможно е и най-силният човек в света да се подхлъзне. Има такива сили в света, които благоприятстват за подхлъзването на един човек. И затуй аз казвам, че повечето хора в съвременния свят нямат морален устой. Те може да имат морален стремеж, но морален устой нямат. Този морален устой отсега нататък може да се създаде у тях. Някой човек мисли, че има сили да устои на всичко, обаче щом влезе в живота, вижда, че няма сили, поддава се. Питам: Онзи човек, който има жена, деца, а отгоре на това изпратил син и дъщеря в странство да се учат, и няма средства, не ще ли той да се подхлъзне? Той обикаля натук-натам. Ще може ли да живее един морален, един идеален живот? – Не може. За сина и за дъщерята са потребни по 5,000 лева, значи 10,000 лева. За жената и децата 2,000 лева, а той, като чиновник, едва изкарва 3,000 лева. Другите откъде ще ги изкара? – Той ще ги изкара от някоя каса. И сега ние ще прилагаме един стар обичай, механически да съдим хората. Този въпрос е от памтивека същият, но разрешава ли той споровете, разрешава ли въпросите? – Не.
Христос казва: „Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие“.
Щом се родят хората изново, те ще имат тази сила да стават големи и малки, да изчезват и отново да се явяват. Следователно всеки човек, който се е новородил, той ще може да прекарва на ден с един грош, а понякога и с 10 стотинки. Този човек може да живее на една плочка, може да живее и в една хралупа, не му трябват такива големи къщи, да плаща 3,000 лева месечно. Вечерно време той може да нощува в една дупчица и на сутринта да излиза пак голям. Ще бъде като една птичка. За него жилищна криза няма да има, той лесно разрешава въпроса. Питат го: „Къде живееш?“ – „Не е важно къде живея.“ Той може да живее и из Рилската пустиня в някоя дупчица, и сутрин пак да си излиза. Онзи, който не разбира законите, минава през хралупите, през храсталаците, гащите му винаги скъсани. Онзи, който разбира законите, адептът, ще бъде много хубаво облечен. И сега всички хора казват: „Ние трябва да бъдем просто облечени“. Не, ние виждаме пеперудите, насекомите, които Господ обича, как хубаво са облечени! Ако Господ тях облича, и хората трябва да бъдат много хубаво облечени. И ако ние не сме добре облечени, причината се крие вътре в нас.
Днес, когато някой не постигне целта си, той се обезсърчава и казва: „Аз не вярвам вече в Господа!“ Че съвременните хора не познават Господа! Те досега само богове са имали. Затова аз наричам съвременните хора многобожници. Човек, който не е възприел Любовта, който не живее съобразно нея, той е многобожник. Този човек не е лош, но не е и добър. Той казва: „Аз не вярвам в Господа, аз съм се разочаровал“. В кого се е разочаровал? В този Господ, Който е създал света, можеш ли да се разочароваш? Той ти е дал толкова съществувания! Той ти е дал хляб, дал ти е родители, приятели, сега и в миналото. Той винаги те е поддържал. Спрял ли е Той своето благословение? Ти как Му се отплати? Аз не казвам на вас, казвам на себе си: Господ, Който ми е дал толкова благословения, с какво трябва да Му се отплатя?
Сега, ако аз ви кажа, че идвам в името Божие да проповядвам, според мене това е едно тщеславие. Аз трябва да ви проповядвам така, че да не считате какво съм направил много нещо за вас. Да ви проповядвам, да дойда тук при вас, да ви кажа няколко благи думи, това е една приятна работа! Някой казва: „Трудно е да се държи една беседа“. Да, трудно е, ако се говори по правилата на новата граматика, по правилата на новите системи, по правилата на науката на последователността, както съвременните хора я схващат, но да се разговарям, да ви говоря Истината, това е много лесно.
Казвам ви: Слушайте, ако се не родите изново, не можете да видите царството Божие. Вие казвате: „Възможно ли е това?“ – Възможно е!
Един от древните царе, наречен в една арабска приказка Аладин-Един, излязъл да се разходи един ден в гората. Хващат го разбойници и колкото пари и скъпоценности имал, всичко му взели. Той им казва: „Вие сте много добри хора. Аз ви направих днес тази услуга и сега нямам повече, но един ден, ако се намерите в много трудно положение, в голяма беда, елате у дома, да ви дам още малко. Изпратете ми тази книжка, но гледайте да не я изгубите“. Той им подава една книжка, на която си направил някакви знаци. Така правим и ние. По някой път срещаме този Велик Дух или Господа, на Когото служим, оберем Го, а Той напише нещо на една книжка, даде ни я и казва: „Един ден, когато се намериш в трудно положение, изпрати ми тази книжка или ела при мене, аз ще ти направя една услуга, ще ти кажа как трябва да живееш“. И всичките наши мъчнотии са все от този характер.
Когато човек дойде до умиране, кой е онзи, който може да му помогне? Той може да е заобиколен с много приятели, със свои близки роднини, но само тези живи сили вътре в природата, само тази велика Любов е, която може да въздигне духа и душата ни, за да разберем вътрешния смисъл на живота.
Сега, при вашите сегашни схващания, туй може да не е в съгласие с вашите възгледи за науката и живота, но така е. Самите англичани, които правят своите експедиции по Хималаите, описват туй странно явление. Те констатират, че от пъпа нагоре има известни топли течения, вследствие на което те са цели в пот, а от пъпа надолу има известни електрически течения, които носят студ, затова и те изстиват. Този закон действа и у нас. Запример, в едно отношение ти имаш най-хубаво настроение, най-хубаво желание да направиш някакво добро, но в друго отношение ти имаш желание да направиш най-голямото престъпление. Това са сили в природата, които действат вътре в човека. В такъв случай човек е една неутрална зона, през която минават силите на живота. Човек казва: „Животът ще мине“. Да, животът ще мине, но всеки индивид трябва да научи своя личен, индивидуален живот: животът на сърцето и животът на ума. Той трябва да разреши тия важни въпроси и то по един най-правилен начин.
„Ако се не родите изново, няма да видите царството Божие.“ Това е бъдещето на човечеството. Ако се не роди човек изново, той е осъден на смърт. Старите алхимици са изследвали закона за подмладяването. И сегашните учени изучават туй подмладяване и казват: „Човек може да се роди изново“. Туй раждане е съзнателно. То не е раждане на забрава. При това раждане човек съвършено изменя своето естество. Той забравя всичко старо, съзнателно минава от едно състояние в друго и започва новия живот. Тогава той влиза във връзка с всички живи сили на природата и животът му вече няма да бъде една тежест, но – едно благо. Обаче докато дойде до това „новораждане“, той ще мине през такива тежки състояния, каквито човешкият ум не може да схване. Представете си, че вие се намирате в положението на Христа, закован сте на кръста. Какво ще бъде разрешението на вашия въпрос? Да виждаш делото, всичко това разрушено, учениците ви избягали и при вас идват римските войници и ви заобикалят. Ще кажете: „Всичко е свършено!“ Не, не, тази възвишена душа знае, че в света има един жив закон, че не е всичко изгубено. И от този момент започва силата на християнството, но тази сила седеше в самия Христос, а не във външните условия. Всички души трябва да имат тази мощна сила. И аз ви доказвам, че онзи, който трябва да се роди изново, не трябва да поставя своето упование на една фалшива почва.
Сега ние, съвременните хора, имаме едно схващане за Бога, че с Него ние не можем да се разговаряме. Така е, ние не можем да се разговаряме с Бога при известни условия, но при други условия – можем. Още повече, че преди 3,000 години един от пророците е казал, че Бог живее в сърцата на смирените хора. Как живее? – По един особен начин. Това е една от великите тайни. И когато аз казвам, че ние трябва да разрешим великите въпроси на живота, аз подразбирам, че може да ги реши само туй същество, в сърцето на което Бог е влязъл да живее. Когато Бог влезе да живее в нашите сърца, Той разрешава тези въпроси. Не е ръката, която разрешава въпросите, но моето тяло: разрешава ги моят дух, моята душа, моят ум, моето сърце и моята воля. Каквото духът разрешава и душата разрешава, каквото умът разрешава и сърцето разрешава, каквото сърцето разрешава, туй и човешката воля разрешава. Следователно Онзи, Който ще разреши в нас всички въпроси, ще ни научи какво трябва да правим.
Думите, че ние трябва да се усъвършенстваме, че трябва да се посветим, всички тия думи, сами по себе си, са празни, ако не бъдем свързани с живия Господ на Любовта. Нека да излезе някой да покаже, че със своите усилия, със своята мощ той е могъл да се подигне! Всички велики хора, всички велики Учители на човечеството, в техните сърца е живял Бог, говорил им е този велик Божи Дух. Там, дето Господ не е говорил, това слово не е вярно. Някой може да философства, да минава за много учен, за адепт, но не му ли е говорил Господ, това слово не е вярно. Там, дето Господ не говори чрез душите, чрез умовете, чрез сърцата на хората, това учение не е вярно. Когато Бог говори за своето учение, Той го оправдава. Той казва и прави. Той не казва, че туй ще стане за в бъдеще. Не, казва и става!
„Човек може да се роди изново!“ Той няма какво да чака, да се приготовляват условия за това. Човек трябва да се роди изново! Кога? – Още днес, още сега. Някой може да ми каже: „Аз съм новороден“. Радвам се, аз ще дойда при вас и ще ви питам да ми разправите нещо от вашата опитност за това новораждане. Интересува ме тази ви опитност. Как се новородихте? Вие сте били в Америка, питам ви: „Как минахте океана, с кой параход?“ Ако кажете, че минахте през океана, пътувахте от Америка до България, но не знаете през кой път, не знаете как минахте, ще ви кажа, че вашето учение не е право, не е този пътят, който води към новораждане. Вашето съзнание трябва да бъде будно през целия път! Когато човек се новороди, той се свързва с всички по-висши светове, подразбирам същества от по-висши йерархии. На земята ние сме свързани с по-низши същества, а над нас има по-висши, разумни същества. Тези висши същества в нашия живот взимат такова участие, каквото участие взимаме ние в живота на по-низшите същества от нас.
„Ако се не родите изново – казва Христос, – не може да видите царството Божие.“
И затова през всичките векове са проповядвали, че непременно трябва да бъдем свързани с Бога. Апостолът казва: „Който няма Духа Христов, той не е Негов“. Какво нещо е Духът Христов? – Духът Христов е избликът на великата Любов. Тази Любов не е като обикновената. Тя е Любовта на ангелския свят. Любовта на тези възвишени същества, които регулират живата природа. На тия висши същества Бог е поверил разпореждането с живата природа. Всички тия живи сили, всички тия елементи са под тяхна власт. И колко смешни са съвременните учени хора, като искат да подчинят природата, да я турят под своя власт! Те трябва да знаят, че ангелите са настойници на тази жива природа. Откак съвременното човечество е решило да подчини природата под себе си, да се разправя с нея, както иска, оттам насетне го сполетяха най-големите нещастия. Не е позволено да се подчинява една жива сила и да се злоупотребява с нея! И всеки, който се опита да направи това, той ще си счупи главата. Много народи, много религии са пострадали по тази причина – искали са да подчинят природата и да вършат с нея, каквото искат.
Казва Христос: „Ако се не родите изново, не можете да видите царството Божие“.
Вие нямате един определен възглед, какъв трябва да бъде животът на земята. Аз още не ви проповядвам за един живот на небето, то е невъзможно, но казвам, че за да бъде животът ви смислен, непременно трябва да се родите изново. Така ще видите царството Божие. Щом се родите изново, ще видите, че тези живи сили ще бъдат на ваше разположение, и ще знаете как да подобрите живота си. Казано на друг език: Бог е, Който ще подобри живота ви. Всичките ви досегашни страдания ще изчезнат и ще настане в живота ви радост и веселие. Казва се там в Писанието: „Царството Божие е в мир, радост, правда и Духа светаго“. Значи царството Божие е не само в радост, а в мир и в правда. А на съвременните хора им трябва най-вече правда. Справедливи трябва да бъдем! Ние не страдаме толкова от липса на любов, колкото от липса на справедливост. В съвременния свят няма справедливост. Няма ли справедливост, на всяка стъпка ще има жестокосърдечие.
И тъй, когато Христос е произнесъл великия закон, че човек може да се роди изново, Той е скъсал връзките на робството. Сега хората са роби и за да се освободят от това робство, непременно трябва да се новородят. Новораждането е освобождаване, скъсване на тия връзки, които сега ни спъват. И колко спънки среща всичко туй хубаво, което можем да направим! Колко пъти някой писател написва хубави работи, но те биват подхвърлени от съвременното човечество! То се интересува от други работи. Страда сърцето на този поет, неоценен е той! Един художник нарисува една хубава картина, но не я оценяват, подхвърлят и нея. Един музикант напише някое хубаво музикално парче, но и той ще бъде подметнат. И едните, и другите неща са изгубили своята цена. Защо? – Дошло е време, когато всички хора трябва да бъдат новородени, за да видят царството Божие, а щом Го видят, те ще се научат как трябва да живеят.
И тъй, новият живот няма да го почерпим от земята. Няма майка в света, която да е толкова умна, да научи своя син и своята дъщеря как трябва да живеят. Няма държава в света, толкова правова, която може да научи своите поданици как трябва да живеят. Всички трябва да се новородим, да видим царството Божие и да влезем в Него да живеем. Там е дълбокият смисъл на живота, там е красивият език, от там можем да почерпим тази нова наука, по която да проучим целия живот, отдолу нагоре. Я вижте, онзи българин, който ходил в странство, в Америка, в Англия, и се движил във висшето общество, колко се е префинил, каква нежност, каква учтивост е добил! Казват: „Това българин ли е! Колко се е променил!“ Почерпил е той онзи велик дух на американеца, повлиял се от него и замязал на американец. И тогава казват, че и българинът може да живее като американец. Да, но условия се изискват! Следователно, когато видим царството Божие, когато придобием тези условия за вечен живот, и българите ще имат тази учтивост, тези добри качества на американеца и на англичанина. И онзи, който се е родил изново и видял царството Божие, той може да живее съобразно законите на това царство. Главният елемент на царството Божие е свободата, но не тъй, както вие я разбирате. Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение и с един поглед ще прониквате в нещата. Онзи мраз около вас и под вас ще се стопи. Онова тропическо слънце ще пекне и всички благородни зародиши на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израстнат. Тогава вие ще кажете: „Всичко това става у мене, защото Духът Божии е работил над туй слънце горе“.
Казвате сега: „Какво говори Господ?“ Не туряйте този Господ някъде вън! Не си правете кумири, никакви идоли! Не казвайте, че Той е в тази или онази църква, в тази или онази държава на настоящето или миналото! Ако искате да имате за Бога едно вярно понятие, излизайте вечерно време да гледате небето! Той е една творческа сила. Всички тия планети, които съставляват нашата слънчева система, влизат в друга система от планети. Двете заедно влизат в трета система от планети и т.н. Всички тия планети, системи, слънца, тъй струпани, съставляват цялата вселена или тъй наречения „град Божи“, дето Бог живее. Неговият ум, неговото съзнание е толкова велико, че Той обхваща най-малките същества, които се докосват до Него, и урежда живота им. Може ли да схванете какво нещо е Бог? Всички тия ангели, всички тия същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят какво нещо е Бог. Те застават с един свещен трепет пред това Велико Същество, от сърцето на Което изтича тази велика Любов, която поддържа целия космос. Малко от това благословение достига и до нашата земя. Само в млечния път има около 18 милиона слънца. В нашата слънчева система има около 100 милиона слънца и т.н.
Днес ние казваме: „Прочути са нашите химици!“ Ами какво щяхте да кажете, ако бяхте още в самото начало, да видите тия химици, които първоначално събираха тия вещества, разпръснати из цялата вселена? Какви бяха тия техници, които първи създадоха законите за движението на туй множество слънца? Ние казваме: „А, слънцето!“ Да, но вие не знаете колко красив и колко велик е този свят! Когато вие се новородите и видите царството Божие, когато погледнете към небето нагоре, вие ще видите онези светли лица, онези интелигентни сили пред вас. Вие ще видите такава култура, каквато не сте помисляли! Тогава вие ще бъдете в положението на апостол Павла и ще кажете: „Видях и чух неща, които не съм мислил, нито сънувал“. Туй е, което Бог е приготвил и което вие може да видите.
Казва Христос: „Ако се не родите изново, не може да видите царството Божие“.
„Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Следователно от един човек, роден от плът, не може да очакваме плодовете на Духа.
И тъй, това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте Го дълбоко! Ще отделите особено време за изучаването на Евангелието. Вие ще Го изучавате не когато сте в най-доброто настроение на духа си, но когато имате най-голямото страдание, каквото светът не може да си въобрази. Тогава ще прочитате по една глава и ще видите как добре ще я разбирате. Когато майката роди едно дете и е щастлива с него, ако в това време чете Евангелието, тя не ще може да Го разбере, но когато майката е изоставена от своя съпруг или когато изгуби своето дете и прочете една глава от Евангелието, тя ще разбере вътрешния му смисъл. Следователно Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите. Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на онази висша интелигентност, по отношение на Великото. Аз не казвам „глупави“ по отношение на съвременните учени хора. Аз не отричам, че има учени хора по известни специалности, но казвам, че това учение е алфа и от него трябва да се започне. Има ли нещо по-хубаво в човешкия характер от това, когато някой ми направи една пакост и поискам да отмъстя, и в момента, когато се готвя да му отмъстя, да кажа: „Не, няма да му отмъстя!“ От Сенкевич има един роман за двама рицари, единият от които направил голяма пакост на другия. Лишил го от дъщеря му, отнел имането му и най-после го улавя и ослепява. Зет му поискал да отмъсти вместо него. Успял да хване този рицар в ръцете си, но го погледнал и казал: „Иди си!“ Това е подигане на човешкия дух! Има един начин за отмъщение: ако искаш да отмъстиш на един човек, отмъсти му с любов! Няма по-голямо отмъщение от отмъщението чрез закона на Любовта! Ако на един човек отмъстиш с любов, той ще каже: „Аз се страхувам да отмъстя на този човек“. Ако ти отмъстиш на един човек, по който и да е начин, и той за в бъдеще ще ти отмъсти.
И тъй, всички отмъщения ще престанат, когато този закон на Любовта дойде и подейства в нас да се новородим и да видим царството Божие. Видим ли царството Божие, ще видим и Лицето на Бога, а видим ли това Лице, никога няма да Го забравим. Този закон ще напишем в сърцата си и като видим Божието Лице, ще кажем: „Господи, заради Тебе всичко мога да направя!“ Това е, което Христос отпреди 2,000 години е проповядвал на човечеството. Това е, което Божественият Дух и днес проповядва в човешките сърца и се стреми да убеди всички хора в тази велика Истина.
Писанието казва: „Когато дойде Син Человечески на земята, Той пак ще проповядва на хората туй учение, но тъй ясно, че ще Го разберат много повече хора и ще Го приложат не само външно, но и вътрешно“.
„Ако се не родите изново, не може да видите царството Божие.“ Щом видите царството Божие, ще видите Божието Лице и всички въпроси ще се разрешат.
Беседа, държана на 2 март 1924 г.