Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
Келтските празници на природата
Данън Пери, Ян Търнбул
Има различни начини за измерване хода на годината. Ние познаваме Юлианския календар от 12 месеца, който е обичаен за нас. Друг начин е видимото движение на Слънцето около Земята, като при това движение се отбелязват най-високата и най-ниската точка - двете слънцестояния, и средните точки - равноденствията.
Келтските народи са се вслушвали в друг годишен часовник. Той отбелязва четири точки в годината. Тези точки са свързани с промяната на циклите в полята и градините и са опорни моменти, в които животът просто и естествено променя посоката. Всеки подобен обрат е своеобразен празник, с който се приветствува промяната.
Имболк / 1 февруари/ е празник на измиване лицето на Земята. В навечерието на празника старата женска богиня на зимата Кайлич пие от свещения извор и се преобразява в девата Бригита.
Това преобразяване става във всеки от нас, когато изживяваме промяната от периода на вътрешно съзерцание към външната съзнателна изява.
Келтските хора имат традиция да удрят зелшта с пръчки, за да се събудят семената.
Това е времето, когато се увеличава светлината, а тъмнината намалява.
Белтейн / 1 май/ . Първият ден на май е бил отбелязван хиляди години като ден на плодородието, когато Природата ярко излага на показ своята красота, за да отвори дверите на новия живот. В келтската традиция Белтейн е известен като Магията на цветята. Този празник се празнува с танци. Това е време за работа, за проявление на любовта на физически план.
Телтан / 1 август/.Това е празник на жътвата, на реколтата. На.този ден келтите са празнували ритуален брак между Слънцето и Земята. Космичното съчетаване на мъжките и женски енергии било много признавано като много важно за поддържане на хармонията и изобилието.
Самхейн /31 октомври- 1 ноември/ Самхейн е вратата, входът към светилището - към утробата на майката Земя, от която израства всичко, което е интуитивно и съзерцателно и присъщо за Земята..
Вечерта срещу 1 ноември е "Хелоу уин"/ нощта на вси светии/. Всички духове на Зелшта тази нощ си заминават.
Келтите особено ценели ясното, отворено пространство, което следвало след тази нощ и нарекли това Време за начало на тяхната година. Те палели огромни огньове, в които изгаряли образите на старата година и хората се освобождавали от страховете и тревогите на миналото.
На този ден светът на физическата реалност и светът на духовната реалност се обединяват.
Келтите се вслушвали в чувствата на Земята и точно са предусещали промените в сезоните. Слънчевият календар на слънцестоянията и равноденствията е външен, мъжки, докато келт- ският е вътрешен, женски. Затова си струва човек да го изживее.
Природата е - което виждаме Хълмът -следобедното поле - катеричката - залезът - бръмбърът или природата - е небе. Природата е - което чуваме –
морето - пеещият кос- гръмотеВицата - щурецът –
или природата е - глас. Природата е - което знаем –
но не казваме с уста - че мъдростта ни е безсилна - пред нейната простота.