Абсолютна реалност.
Размишление върху чистотата.
Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". Свободата на човека седи в неговите разбирания. Съществуват два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и относително разбиране, абсолютна и относителна възможност, абсолютна и относителна реалност. Ще кажете, че не е важно, дали нещата се разглеждат в гЪхната абсолютност или относителност. Или не е важно, дали разбиранията на хората са стари или нови. — Не, не е така. Не е безразлично, дали чов-Ьк ще бъде обл-Ьчен с нови или с стари дрехи. Вижте, колко голяма е радостта на детето, когато майка му го об-лъче в нови дрехи! Все едно ли е да пие човек вода направо от извора, или да пие от шише, което цъли месеци е стояло затворено?— По-добре да пиете от извора, отколкото от шишето. Чов-Ьк трябва да пие вода направо от извора. Изворът подразбира Първата Причина, от която човек може да черпи вода. Тази вода подържа живота му. В този смисъл, истината представя отношение на хората към Първата Причина на н-Ьщата. Изл-Ьзе ли от Бога, чов-Ьк разполага само с една възможност: да намери истината.Следователно, Бог е вложил в човека само една възможност — да нам%ри истината и да я познае. — Защо Бог е създал св-вта? — За да живЪем. За да живЪе, човтж трябва да е свободен. Без свобода животът не може да се прояви. Който не е свободен в живота си, и да придобие любовьта, тя ще му причини голями страдания. — Защо? — Защото любовьта живъе в абсолютна свобода, а не в ограничения. Всяко ограничаване на мислите и на чувствата на самия чов-вк внася ограничаване и на любовьта му. А любовьта не може да жив^е в ограничения. Ограничи ли любовьта в себе си, чов&к ограничава и Бога. Рече ли да ограничи Бога в себе си, чов-вк се натъква на голями противоречия. Той влиза в стълкновение с себе си. Когато две т-вла влизат в стълкновение едно с друго, винаги побеждава по-силното, по-голямото. Ако един автомобил се сблъска с трен, авто-мобилът ще се разруши напълно, а тренът ще усЬти слабо разтърсване.
И тъй, човтж има само една възможност —да познае истината. Тази възможност, обаче, има отношение към две точки на правата, началната и крайната, както и радиусът има отношение към центъра на кръга и към всвка една от точкит-в на окржжността. Казано е в Писанието, че Бог е възлюбил истината в човека. Оттук дохождаме до извода: за да на-мъри и познае истината, човтж тр-вбва да въз-люби Бога. Да възлюби човеж Бога, това значи, да възлюби ближния си, защото Бог живъе в ближния на човека. Първото отношение, към което човек трябва да се стреми, е да възлюби ближния си заради Бога, Който жив^е в него. Щом възлюби ближния си, и ближният му ще го обича. Не може ли човек да обича ближния си, и ближният му няма да го обича. Не може ли човек да обича Бога, и Бог н-вма да го обича.
Сега, ще се яви възражението: Не може ли да се жив-ве без любов?—И това може, но който жив^ве без любов, той сам ще се унищожи. Запитали веднъж Паганини, може ли да свири на три струни. Той изл-взъл на сцената и свирил на три струни. После го запитали, може ли да свири на две струни. Той свирил и на две струни. — Ами на една струна? На този въпрос Паганини нищо не отго-ворил. Да се задава такъв въпрос, това значи, да се запитва, може ли да се живЪе без любов, или може ли светът да бж-де другояче построен? На ГБЗИ въпроси не може да се отговаря. Единицата не дава от-чет за постъпкит си. Щом е тъй, ще знаете, че единствената връзка между човещката душа и Бога е любовьта. Тя може да се проявява» само по един абсолютен начин. Пожелае ли човек да бъде като Бога, това значи, дру-гит същества да имат отношение към него. Абсолютната любов включва едно отношение само: човек да обича Бога, и Бог да обича човека. Спазва ли това отношение, човек има правилно отношение към всички живи същества. Ако при това положение запитат човека, защо е нужно да служи на Бога, той трябва да отговори: Защото Го обичам. — Защо трябва да страдам за Бога? — Защото Го обичам. — Защо трябва да се раждам и умирам? — Защото обичам Бога. Има ли лю-бов към Бога, човтж може да си обясни всички прояви на човешкия живот: загуби и печалби, страдания и радости, недоразумения и противоречия и т. н. Вън от любовьта тия нътца остават неразбрани.
Влъзете ли в закона на мъдростта, там противоречаята се изясняват по друг начин. Обаче, знание се изисква за това. Ако дадете една хубава цигулка на нъкое дете, то ще верти ключовег й, ще ги дига и сваля, без да придобие нещо. В края на краищата детето ще развали цигулкта, но н-вма да се научи да свири. Докато не може да нагласява цигулката си, човек по никой начин не може да свири. Щом нагласи цигулката си, той започва да свири и всеки ден придава по Н"БЩО ново към свиренето си. Същият закон се отнася и до чов-Ьшкия живот. Не може ли да настройва струнит на своя живот, т. е. да ги нагласява в хармония с своето сърце и с своя ум, човек не може да свири правилно, т. е. не може да живъе правилно. Следователно, между струнит- на човешкия живот от една страна, както и между струнит- на човешкия ум и на човешкото сърце от друга, трябва да съществува пълна хармония.
Защо трябва човек да люби ближния си? — Защото Бог живъе в него. Щом люби Бога, човек трябва да люби и ближния си, в когото Бог живъе. Не спазва ли това отношение, човтж изпада в крива линия на живота си. Що е кривата линия? Какво представя окржжността?—Окржжността е крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център. Всички радиуси имат еднакви дължини, т. е. еднакви отношения и възможности към центъра на кръга. Ако един от радиусит-в на кръга стане по-дълъг или по-къс, хармонията в този кръг се измЬня. За да се запази тази хармония, всички същества в кръга трябва да имат еднакви отношения към центъра. Следователно, окржжността е крива линия, съставена от неограничен брой прави линии, които имат еднакви отношения към центъра. Като знаете това, вие вадите заключение, че човек трябва да има само едно отношение—към Първичния център на живота, към Бога. Движи ли се около повече центрове, той се натъква на големи противоречия. Спази ли своето истинско и единствено отношение, човек ще знае, какво да прави, какво да си позволява и какво не. Като не разбира този закон, човек понякога се отказва да яде и мисли, че с това ще постигне нт^що. Обаче, като погладува нтжолко деня, той започва да се страхува, да не умре от глад. — Кой му е забранил да яде? Има нещо, което Бог е забранил на човека, но ни най-малко не му е забранил да яде хл-Ьб. Бог е забранил на първия човек да яде от дървото на познаване на доброто и на злото. От плодовете на всички останали дървета той има право да яде. Следователно, не яжте само от тия плодове, които могат да ви огръшат. Щом сгръши нещо, човек при-бътва вече до лъжата. — Ама аз искам да бъда добър. — Не поставяй тази мисъл в ума си. За чов-Ька е важно да люби Бога — първо и главно отношение в живота му. Първото отношение е праволинейно, от периферията към центъра, по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния му, криволинейно движение. Това движение започва от центъра на кръга и верви към всвка точка на окржжността. В първото си отношение, ЧОВ-БК се стреми само към Бога, а в второто — към всички живи същества, към ближниг си, които СА излъзли от САЩОТО Начало — от Бога. Първото отношение е абсолютно, а второто—относително.
И тъй, като държите в ума си мисълта за двет-в отношения в живота, вие можете да се предпазите от ред изкушения. Запри-мЪр, отивате при н^кой ваш познат, искате да ви даде пари на заем. Той ви погледне, помисли си малко, но ви отказва, няма вж.трешно разположение да ви даде пари. Вие започвате да говорите по негов адрес, че той е не-справедлив, че не е християнин и т. н. Това е изкушението, на което се натъквате. Колкото сте вие християнин, толкова и той е християнин. Ако вие бихте дали първо място на Бога в себе си, този човек, в когото също така Бог живъе, щъше да отвори сърцето си за вас и да ви услужи. Който те обича, той всъ-кога е готов да те нахрани. Като отидеш в дома му, ти н-вма да носиш голяма торба и да очакваш да я напълни, но ще вземеш с себе си своята естествена торбичка — стомаха си, и ще вложиш в него една малка част, без да го претоваряш. Речеш ли да вземеш повече, отколкото можеш да носиш, ти вершиш престлшление. Ходиш ли на гости, никаква външна торбичка не трябва да носиш с себе си. Канят ли ви нъкъде на гости, всеки да вземе толкова, колкото сто-махът му нормално приема. Не само това, но нямате право да взимате за кого и да е от вашит близки. Който иска да опита гостоприемството на ближния си, той сам трябва да го посети. Иначе, ще произлъзат ред недоволства, недоразумения, осжждания и т. н. Слушате никого да казва, че н-Ькой не го погледнал, както трябва. Как трябва да го погледне? Един е гогледът, който човек трябва да отправя към ближния си. Той е погледът на любовьта. Вън от лю-бовьта, всЬки поглед представя отклонение от Божественото, от правия път на живота.
Съвременните хора са недоволни от себе си, от отношенията помежду си. Т нами-рат, че отношенията им не са правилни. Какво показва това? — Това показва, че т нъ-мат любов към Бога. Дето любовьта не съществува, там нтзма никакви възможности. Любовьта съдържа в себе си всички възможности. Любещият човек е подобен на из-вор. Който отиде при този извор, той ще задоволи жаждата си и ще благодари за благото, което е получил. Ще кажете, че не е лесно човек да отиде при извора на любовьта. Това зависи от бързината, с която човек се движи. Ако някой пътува с бързината на свет-лината, за осем минути той може да слъзе на земята, да задоволи жаждата си и да се верне назад. Който се движи с малка бързина, той се отегчава от дългия път. Като види, че му предстои дълъг път, докато постигне своята цел, той се обезсърдчава. Жив-Ье ли в закона на любовьта, човек нъ-ма да се обезсърдчава, нито да се отегчава. Страданията ще бъдат изключени за него. Любовьта изключва всъкакви страдания, всъ-какъв страх. Когато даде път на любовьта в себе си, човтж може да направи всичко, каквото желае. Любовьта е вложена в човеш-ката душа. Достатъчно е човек да отвори душата, ума и сърцето си за Божественото, за да изяви любовьта си към всички живи същества. — Ама да не осиромашее човекъ от това? Когато чов-Ък изявява любовьта си, от ден на ден той повече забогатява. Дето е любовьта, там е изобилието. Дето любовьта отсжлттвува, там сиромашията царува.
И тъй, иска ли да забогатее, чов-Ьк трябва да прояви Божественото начало в себе си. Като се говори на хората за Божественото начало, мнозина от гЪх се съмняват в съществуването на това начало. Въпреки това, ГБ казват, че Христос е Син Божий. Тогава, как примиряват в себе си противоречието, Син Божий да бъде предаден от свой ученик? Нъжои се чудят, как така Христос, Син Божий, да се остави на един ученик да го предаде? Той не го ли позна? Не само това, но Христос направи Юда ка-сиер, да има възможност да обира касата. Как се подаде Христос на евреиг и остави да бъде разпнат? Обаче, Христос доказа силата си по обратен път. Той доказа на чов-Ьчеството, че Онзи, Който Го е изпратил на земята да изпълни Неговата воля, и от смъртта ще го възкреси. Наистина, хората първо се съблазниха в Христа, но после пов-вр-ваха. Първоначално се разочароваха, но после се очароваха. Не е лесно човеж да познае истината.
Кой може да познае истината? Само онзи може да познае истината, който има абсолютно отношение към Бога. Познае ли истината, човеж придобива пълна свобода. Дето е свободата, там любовьта царува. Яви ли се нъкакво недоволство, любовьта изчезва. Любовьта изключва веЬкакво недоволство. Обичате ли никого, не го учете, как трябва той да ви обича. Любовьта не се проявява по правила. Човек обича разумното в хората. Синът обича баща си, защото е разу-мен. Дъщерята обича майка си, защото е разумна. Въз основа на същия закон, Бог обича човека, понеже е Негово разумно дете. Бог обича това, което е излъзло от Него. Измъни ли отношенията си към Бога, човек сам си поставя препятствие за великата Божия Любов. Каквото да прави, при каквото положение да се намира, чов-Ьк никога не трябва да изменя на своето първо отношение. Дълбоко в душата си той трябва да знае, че обича Бога и, каквото прави, всичко е все за Него и в Негово име. Той трябва да пази това свещено чувство в себе си, никой да не знае, от какво се вдъхновява в живота си. Започне ли на всички да разправя за любовьта си към Бога, той скоро ще я изгуби. Няма защо да разправяте за отношенията си към Първата Причина. Какви са отношенията ви, доколко са трайни, това и вие не знаете. Бог сам ще ви изпита. Освен Бога, никой друг няма право да изпитва брата си. Който си позволи да изпитва любовьта на ближния си, той е орждие на лукавия.
Мнозина се страхуват да се предадат в ръцет на Бога и да Го обикнат, за да не изгубят отношенията си и към другиг хора.Обикнете Бога и не се страхувайте! Щом обикнете Ц-БЛОТО, вие непременно ще обичате и частит-, ще имате отношения и към т-Ьх. Когато обича Цялото, ЧОВ-БК дава простор на любовьта си. Не Го ли обича, той внася ограничения в любовьта си. Щом любовьта се ограничи, с нея заедно и истината се ограничава. При първото положение ЧОВ-БК жив-ве в абсолютната реалност. При второто положение той се намира в относителната реалност на нъщата. Влъзе ли в относителната реалност на живота, ЧОВ-БК СИ служи с много мърки. Влъзе ли в абсолютната реалност, той си служи само с една м-Ьрка. Който люби Бога, той се движи от светлина в светлина. Който верви в пътя на относителната реалност, той верви от светлина в светлина и от тъмнина в тъмнина, от светлини в тъмнина и от тъмнина в светлина. Той минава в различни фази. За такъв чо-вък казваме, че се движи в света на В-БЧ-нит промени. Днес обича н-Ького, утре не го обича. Този човек се движи в относителната реалност, която е свет на постоянни промъни. В този свет нъщата се разлагат, гният и миришат. Трябва ли тогава да се обличате с дрехиг на умр-Ьли хора? За предпочитане е ЧОВ-БК да ходи гол, или с своит скъсани дрехи, отколкото да носи дрехи на мъртавци. Каквито дрехи носи ЧОВ-БК, С такива влияния се огражда. Съвременнит- хора носят вълнени дрехи, от вълната на овцет-, и неизб-вжно сеподават на ТЯХНШ-Б влияния. Дамит, особено, носят кожи от лисици, от котки, от зайци по вратовег си, вследствие на което се подават на Т-БХНИГБ влияния. Най-добрит"Б дрехи, които човек тр-Ьбва да носи, това са. ленените и памучните. ВсЬко животно си има свои специфични качества, които се предават и на хората. ЗапримЪр, мечката е интелигентна, но много отмъстителна, много злопаметна. Достатъчно е някой да си позволи да я обиди с нещо, за да не го забрави цт>л живот. Обаче, както не забравя злото, което нтжой й причинил, така сж.що не забравя и доброто, което човтж може да й направи.
Един дървар, нъкъде из Юндола, рЪ-зал дърва и се иатъкнал на особено явление. Срещу него се движела една мечка, с никакво опредълено намърение. Като я видъл, дърва-рьт се уплашил много и не знаел, какво да прави. Като приближила до дърваря, мечката дигнала едната си лапа и я насочила срещу него. Той се успокоил, защото разбрал, че мечката има нужда от него. Той погледнал към дигнатия крак на мечката и видт>л един ГОЛ-БМ трън, дълбоко забит в лапата й. Дърварьт извадил тръна на мечката, нама-зал мъстото с дървено масло и здраво го преверзал с кърпата си. След това мечката тръгнала да си отива, но повела с себе си и дърваря. Той тръгнал след нея, да види, какво иска да му покаже. Мечката го завела до едно м-всто, дето имало нтжолко кошери,пълни с мед. По този начин тя искала да му благодари, да го възнагради за услугата, която той й направил.
Като изучавате своя живот, както и този на ближнит си, ще бъдете внимателни, да не се подавате на лоши влияния. Колкото е силно влиянието на добрите навици, толкова е силно влиянието и на лошит- навици. Има писатели, които подържат мисълта, че човек може да жив-ве по разни начини. — Не, човтж може да живъе само по един начин — по закона на Божията Любов. Всички страдания и разочарования, всички падания и нещастия на хората се дължат, именно, на многото начини, по които Т^Б живЕят. Ще кажете, че човек трябва да прави различни опити, за да се спаси човечеството, за да се оправи свт>та. Има кой да мисли по този въпрос. Който е създал света, Той ще го оправи, Той ще го спаси. Човешкото спасение е относително. Светът трябва да се спаси абсолютно. Това може да направи само Онзи, Който го е създал. Искате ли вие да спасите света, трябва да се вернете към Първата Причина на нещата. Това значи, да възлюбите Бога и Христа. Христос казва: „ Отец ми жив-ве в мене, и аз живея в Него". Следователно, обичате ли Христа, вие ще обичате и Неговия Отец.Можем ли да обичаме Христа, без да сме Го виждали? Да задавате този въпрос, това значи, да си представяте Христа като обикновен човек, Който е съществувал са-мо преди две хиляди години. Христос и днес съществува, и днес жив-Ье. Той казва: „Оти-вам да ви приготвя жилища". Това показва, че Той отива там, дето има жилище за Него. Щом има жилище за Него, Той има грижа и за своитъ1 ближни. Той отива да им приготви жилища.
И тъй, пазете се от отрицателното в живота, за да не изгубите любовьта си, т. е. да не изгубите първото си отношение — отношението към Първата Причина. Държите ли се здраво за това отношение, вие сте в пътя на любовьта. Дето е любовьта, там са. и мж-дростта, и истината. Дето е любовьта, там е знанието, там е животът, там е свободата, там е чистотата. Чистата вода никого не опет-нява. Нечистата вода, обаче, опетнява всичко. Дето мине, тя остава ред утайки и наслоява-ния. Да възлюбиш Бога, това значи от по-следен сиромах да те въздигне до най-го-лЪм богаташ, външно и вътрешно. Колко сирачета са се подигали в живота, щом са се сверзвали с Първата Причина. Обаче, скж-са ли се тази връзка, чов^к разлюбва Бога. Разлюби ли веднъж Бога, той всичко изгубва. — Може ли да ставе това? — Може. Докато е сверзан с Първата Причина, човета расте и развива СВОИГБ дарби и способности. Чрез Т^БХ той дохожда до високо обществено положение, става министър. Обаче, забрави ли Първото Начало, от Което е излЪзъл, той изгубва всичко, каквото е постигнал. Докатое бил сверзан с Първата Причина, той се е ползувал от любовьта на всички хора. Скж.-са ли тази връзка, всички хора се оттеглят от него. От ГОЛ-БМ човтж, С високо обществено положение, той слиза на най-низкото стжлало, дето го очакват страдания и разочарования.
И тъй, запишете си следното правило: Докато Бог ви люби, вие ще имате всичко, каквото душата ви желае. Разлюбите ли Го, всичко ще изгубите. Христос казва: „Отец ми ви люби, защото повярвахте, че Бог жи-в^е в мене, и аз изл-Ьзох от Него." — Може ли Бог да живъе в лошия чов-вк?Бог живъе в всички хора. Привидно чо-вък е лош, но по вътрешно естество, по Божествено начало, ЧОВ^БК е добър. Докато не прояви любовьта си към Бога, чов-Ьк всякога ще бъде слаб. Щом е слаб, той никога не може да постигне желанията на своята душа. Следователно, искате ли да бъдете силни, да реализирате стремежите на душата си, обикнете Бога. — Защо се радва човек на слънцето? — Защото животът иде от него.Защо обича той природата? — Защото тя носи всички блага на живота. Тя отваря широко обятията си за ОНБЗИ, които я обичат. Не я ли обичат, тя се затваря. Тя казва на хората: Всички свои богатства оставям на ваше разположение. Ходете, дето искате: по гори, по планини и долини, преплаваите всички ртзки, морета и океани, но се учете. Като ви-дят толкова богатства пред себе си, хората се забравят, започват да властвуват над тях, а с това затварят вратите, които природата им е отворила. Който се е опитал да ограничи природата, той сам се е разрушил. Това подразбира стиха: „Не убивай"! Не убивай себе си, не убивай и ближния си.
Спазва ли закониг на природата, човек ще спазва и тази велика заповъд. Човешката душа е безсмъртна, но веднъж слЪзъл на земята. човек жив-Ье в относителната реал-ност, в смъртта на материята, на плътта. Докато дойде до абсолютната реалност, човек минава през относителната, през живота на страданията и смъртта. За да вл-взе човек в абсолютната реалност, Писанието му препоржч-ва да не люби свтуга, т. е. временното, преходното, смъртното. Да люби човек света, това значи, да жив^е в относителната реалност на нещата. Да люби Бога, това значи, да вл-взе в абсолютната реалност. Влезете ли в тази реалност, Бог ще ви запознае с св-вта. Въз-любите ли св-вта, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осъдени на страдания и смърт. Това подразбира стиха: „Не любете света". Не схващате ли вътрешния смисъл на този стих, вие ще изпаднете в противоречие, как е възможно да се казва на човека да не люби св-вта, когато е казано в Писанието, че Бог толкова възлюби св-вта, че даде Своя Единороден Син в жертва, за да не погине всвки, който в-врва в Него.
Следователно, искате ли да се запознаете с членовет на едно семейство, първо трябва да се запознаете с бащата на това семейство. Познавате ли бащата и майката на едно семейство, вие ще познавате и ттзхнит синове и дъщери. Обичате ли бащата и майката, вие ще обичате и Т-БХНИТ деца. Невъзможно е чо-вък да обича хората, ако не обича Бога, ако няма правилни отношения към Него. Има ли любов към Бога, той ще обича и хората. Който има тази любов, той има живот в себе си. Дето има живот, там има и отношения между хората. Това виждаме и в ежедневния живот. Хората работят и взаимно си помагат в физическия, в сърдечния и в умствения свет. Някой работи в известна об-ласт на умствения свет и, като дойде до нъ-какви постижения, той ги сподъля с всички ония, които се интересуват от този въпрос. По този начин хората взаимно си помагат, Върху този закон се създава и крепи обществото: един обработва земята, втори шие дрехи или обуща, трети прави научни изслед-вании и т. н. Тъй щото, семействата и обществата се подържат, благодарение на обмъна-та в труда на всички хора. Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първата Причина, толкова и обществата са по-добре организирани.
И тъй, иска ли да запази своя вътрешен мир, човек не трябва да нарушава своето първо отношение — любов към Бога. Щомъ има любов към Бога, той ще обича и ближнитъ1 си. В абсолютната реалност съществува само едно отношение — любов към всичко живо. В относителната реалност, обаче, съществу-ват две отношения: или ще любиш, или ще мразиш. Ср-вдно положение там не съществува. В относителната реалност съществу-ват два полюса на живота: положителен и отрицателен. В абсолютната реалност съществува само един път — път към лю-бовьта, към възходещето, към положителното в живота. Докато живт^е на земята, чо-в^к ще се натъква и на любовьта, и на умра-зата, като сили в живата природа. Дойдете ли до умразата, не се борете с нея, но приложете любовьта. Само любовьта е в състояние да се справи с умразата. Същият закон се отнася и до злото. Не събуждайте злото в себе си преждевременно. Обаче, събуди ли се то по нтжакъв начин, не се борете с него. Трябва ли овцата да отиде при заспалия вълк, да го разглежда, куче ли е или НБЩО друго? Срещне ли на пътя си заспал вълк, овцата трябва да се отбие от пътя си, да го отмине и да не се интересува от него. Като се събуди от сън, вълкът веднага ще почувствува, че овца е минала край него и ще съжалява, че я пропуснал. Види ли, че вълкът се е събудил от сън и се промъква към кошарата, овцата трябва да го гледа отдалеч, като през тржба, да не се мърда от ьгЬ стото си. Докато е в стадото, около господаря си, тя е в пълна безопасност.
Съвременниттз хора сами си правят пакости. Като нъчиат работа, г обикалят злото, философствуват за произхода му, докато го събудят. Щом го събудят, т попадат в примкитъ- му и започват да страдат. Следователно, докато сте слаби още, не събуждайте злото в себе си. Видите ли, че спи, оставете го спокойно, нека продължава своя сън. Видите ли, че е верзано, не го разверзвайте преждевременно. Това са. максими, които трябва да спазвате в живота си. — Може ли злото да сж-ществува в любовьта?—Както микробиг сж-ществуват навевкъде, така и злото прониква и през най-малкитъ^ отверстия, но чов"Бк тр-вбва да бъде разумен, да знае, как да се справя с него. Дали въфвате в съществуването на микробит, това не е важно. Факт е, обаче, че микробите вевки ден задигат десетки и стотици хора и ги отправят на онзи св'вт. Които не разбират и не познават разрушителната сила на тия микроскопически сж-щества, мислят, че злото иде от Бога.—Не, Бог не съизволява в смъртта на гръшника. Той има пред вид доброто на всички души и ги поучава. Обаче, ония, които не изпълня-ват волята Му, тъ- сами се отклоняват от пътя си и се натъкват на страдания и болести.
Това, което днес говоря, се отнася за ония, които искат да се учат. Които не ис-кат да се учат, тъ1 ще вервят по стария път, ще живЕят с старит си разбирания. При сегашнит условия на живота, старите разбирания не са нищо друго, освен стари пътни, на нов глас. Време е вече човек да ликвидира с тия пътни. Днес хората се ну-ждаят от нови пъсни, на нов глас. Хората се нуждаят от нови, чисти дрехи. Човек тр-Ьбва коренно да се преобрази, да обл-Ьче всичко ново. — Как ще се постигне това? —Като възстанови своето първо отношениелюбов към Бога. Възстанови ли първото си отношение, чов-Ьк придобива вътрешен мир и се справя с всички отрицателни състояния в себе си. С други думи казано: придобие ли любовьта, човек лесно се справя с злото. Злото остава вън от него и престава да го безпокои. За да отиде при Бога, човек неизбъжно ще мине през царството на злото, което ще му каже: Като се връщаш, пак мини покрай мене. Така б^ше казал Ирод на мъдрецит, които отиваха да се по-клонят на Христа. Обаче, ангел Господен им каза: Като се поклоните на Христа, ще минете по друг път, който ще ви се покаже, нъчиа да се връщате в царството на Ирода. Следователно, стигнете ли веднъж до Царството Божие, на връщане ще минете през друг пжл, който сам Бог ще ви посочи.
Сега, като гтеете новитъ- упражнения, „Ти съзнавай, ти люби" и „Нева-санзу", вие трябва да влагате нещо дълбоко в ГБХ, да не пъете механически. Цвете ли „ти съзнавай, ти люби", трябва, наистина, да любите, да се проникнете от любовьта, да подигнете съзнанието си поне една степен по-високо от обикновеното. Като пт>ете по този начин, вие ще въздействувате както на себе си, така и на ближнит си, ще събудите в тях желание да пеят. Добър п"Бвец е този, който преживява това, което пъе. Истински поет и музикант е този, който пт^е и свири без пари, от любов към пъ-нието и свиренето. Този пЪвец пли музикант се вдъхновява от любовьта на публиката, от вниманието, с което тя го сл^ша, а не от парите, които ще събере. Не го ли обича публиката, не го ли слуша, както трябва, той напуща сцената.
Като ученици, вие трябва да пъдете, да свирите, защото на небето се допущат само добри пъвци и музиканти. Ако не знаете да п-вете или да свирите добре, дълго време ще стоите пред райската врата, без да се удостоите да влезете вж.тре. Какво ще правите, ако животът на н-вкой ваш ближен зависи от умението ви да пъете или да свирите? Ако п^ъете добре, ближният ви ще бъде помилван. При това положение, вие ще пъете, ще вложите всичката си любов, знание, сила. Следователно, ще знаете, че ВСБКО ваше недоволство и неразположение се дължат на факта, че нъкой ваш ближен, в самит вас, е осъден на смъртно наказание. От вашето ггЬние зависи, да бъде ли помилван той, или не. Щом неразположението ви изчезне, това показва, че вашият ближен е помилван. Много пъвци и музиканти има в света, но тъ1 са в об-ластта на относителното п^ние. Малцина са влезли в областта на абсолютното пъние. Само онзи може да вл-взе в тази област, който има любов в себе си. Той п^е с душата си. Каже ли човек, че не може да пЪе, че е остарЪл, той е влъзъл в областта на относителното п^ние. Млад или стар, човек тр-Ьбва да п^е. Дето любовьта отежтетвува, там безлюбието царува. Дето е безлюбието, там е сиромашията, там са болестите, там е смъртта. Дето е любовьта, там и музика има.
И тъй, искате ли да възстановите любовьта си към Бога, дайте мъхто на Божественото в себе си. То работи в човека, както слънцето — върху семенцата, както Ду-хът Божий—върху душит. Духът има свои помощници, свои съработници в Великото Божие Д-БЛО. Това са всички хора, надарени с таланти и способности. Няма човек в света, в когото Бог да не е вложил нъкаква дарба. От чов-вка се иска работа, за да развие дарбите, които природата е вложила в него.Т. м.
39. Лекция от Учителя, държана на 16 май, 1929 г. София. — Изгръв.