Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
- сп. Житно зърно бр.2 1999 стр.39-40
Сила и живот
Лек ветрец. Сред зелените хълмове-едиичък малък храм.
Шики Девата на клематиса; Няма значение с коя част от нашия свят контактуваш - дали с едно цвете в неговата пълна изява, както съм сега аз, която те привличам с плътния слой от мека багра и ухание, или с едно малко листче детелина, с шепота на вятъра, с дъждовната капка или със самото слънце. Всичко съдържа в себе си дъха на Бога. Въздуха, който дишаш не е ли изпълнен с Него, не е ли твоя жизнена сила? Не можеш да разделиш живота на части - всичко е Божествено. Когато приближаваш до някои от нас, които сме причинни фактори на изявата, ти се приближаваш до Бога, идваш по-близо до единството на живота. Може би е по-лесно да се види доброто в ненакърнената красота на едно цвете, понеже вие, хората разделяте нещата на добри и лоши, но когато проникнеш по-дълбоко във всяко нещо, ще откриеш, че Бог присъствува навсякъде.
СИЛА И ЖИВОТ
Борис Николов
Днес Вече се говори за „Космична Разумност". Ние казваме „Космичен живот". Те са неразделни. Няма място в Космоса, където Животът да не присъства. В нашия свят Космичният живот е проектиран в органичните форми. Учените днес не могат да обяснят произхода на органичните форми. Дарвиновата теория разглежда условията като фактор и това е неоспоримо, но условията не обясняват произхода на самите форми. Едно плодно дръвче, една тревичка, едно цвете,една птичка, един човек - откъде се ръководят тези форми и защо се явяват в този вид? Ние казваме: всяка форма на Земята представя проекция на живота на един далечен свят във Всемира. Естествено е, че там може да има човечество, подобно на нашето, че и самият живот там не ще бъде много различен от нашия. Животът прониква Всемира.
Ние познаваме светлината като връзка между световете и следователно между човечествата. Всъщност какво е Виждането на една звезда? Тя е слънце, подобно на нашето. Какво представлява тази вълна, която нашето око долавя като лъч? Всъщност това е сфера или сферична вълна, която се разгъва в пространството със скорост 300 000 километра в секунда. Каква ще бъде тази сфера, след като светлината се е движила хиляди години? Какво разширение на енергията ще стане? Ние не можем да имаме предс¬тава за това. При такова разреждане физическата енергия преминава в психическа -разкрива се нейната по-дълбока вътрешна същина. Следователно мислите, които приема¬ме, се подхранват от Космичният живот. Но разреждането продължава и то отива до безкрайност, и превръщанията на енергията се извършват - силата се превръща в мисъл, в чувство, в добро, разкрива се нейната все по-дълбока същина. Това не е еднопосочно движение, каквото познаваме в триизмерния свят, а сложно многоизмерно движение. Може би само нашето въображение може да ни даде представа за него. Такова сложно явление е „Виждането"'.
житно зърно 39 • • -ч .. « § е а • si • • <> » « • а ■ • • • « • е «■ • • *
И така, ние принадлежим на ЕДИННИЯ ЖИВОТ, ние сме част от него и едно с него. Сега Вече другояче познаваме Космичния жибот и други отношения имаме към него. При една Вдълбочена Вътрешна работа Всемирът ни се разкрива в необозримото свое разнообразие и красота. Така ние намираме и себе си. Всъщност, това „себе" отпада при разширение на съзнанието. Това означава, че трябва да работим, за да бъдем едно с Големия всемирен живот. Тогава може да се каже, че сме жители на Всемира и можем да посетим далечните светове в Космоса и да общуваме с човечествата там. Това е смисълът и значението на вътрешната работа на ученика, това е задачата на ШКОЛАТА. Учителят Петър Дънов gage голямо знание и методи за работа, и какъв език намери Той, прост и ясен, за да го предаде. Слово, музика, поезия, движение, упражнения - цялата природа включи в това СЛОВО. Това знание е предадено в беседите, лекциите, разговорите, песните и молитвите. Това знание е богатство за бъдещото човечество и то един ден ще го подири.
София, 12 юли 1978 г.
- Кажи ми колко тежи една снежинка? -запита малката птичка гълъба.
- Нищо - отговори гълъбът.
- В такъв случай трябва да ти разкажа една чудесна история.
Веднъж стоях на клона на една ела, близо до стеблото, когато започна да вали сняг - не така силно, както при виелица, а нежно, кротко като сън, за който не си спомняме. Тъй като нямах какво друго да правя, започнах да броя снежинките, които падаха на моя клон. Техният брой стигна точно 3 541 953. Когато 3 541 954- mama снежинка падна на клона ми, без тегло, както ти каза -клонът се счупи.
След тези думи малката птичка отлетя.
Гълъбът, авторитет още от времето на Ной, помисли за малко върху току що разказаната му история и накрая си каза:
- Може би липсва само гласа на още един човек, за да дойде мирът на този свят...