Пътт на слабия и на силния.
Размишление върху благата вест.
Сега где ви дам Н-БКОЛКО правила за живота.
Първо правило: колкото и както да разчепквате една прежда, тя съдържа толкова конци в себе си, колкото в началото е имала. При това, не мислете, че като я разчепквате на конци, животът ви ще се нареди по-добре, отколкото по-рано е бил нареден. Това правило се отнася за всички положения в живота. Следователно, както и да разчепквате даден въпрос, той ще си остане такъв, какъвто първоначално е бил.
Второ правило: ученикът никога не тр-Ьбва да се влияе от окръжаващата сръ\да. Постъпи ли веднъж в училището, той тр-вбва да учи за себе си, да се стреми да сверши" с успъх. Дали другарит му ще се учат или не, това да не го смущава. Като учи добре, с това той косвено помага и на другитъч Ако не учи, той ще влияе зле и на околнит.
Трето правило: никога не се товарете повече, отколкото трябва. Всвки да носи толкова, колкото може. Не мислете, че, ако натоварите магарето си повече, ще свершите много работа. Не претоваряйте ума си съповече знания, отколкото можете да носите
Това са. правила, които всички хора знаят, но не са. ги приложили. Ония, които не са приложили тия правила, нека ги при-ложат.
Като ученици, каквато работа да вершите, покрай нея, вие тр-вбва да изучавате и музиката. Музиката, пението не служат само за развлечение на човека, но Т*Б му помагат за правилно разрешаване на трудни проблеми в живота. Чрез музика и пЪние човек трансформира състоянията си. Освен вокална и инструментална музика, съществува още и музика на живота, която е различна за различнит хора, според гамит, в които се движат. Има гами на живота, в които, попадне ли човече веднъж, мъчно може да се освободи от тяхното вредно влияние. И като път или свири, вевка п&сен е в сила да освободи човека от неговото тежко положение, или да СМ-БНИ състоянието му. П^БСНИГБ на ПТИЦИТ-Б, пението на славея, за-пример, внася нъкаква поезия в душата на човека. Има ГГБВЦИ, чиято п-всен внася ра-дост, подем в чов-вшката душа. Който се занимава с музика и п^ние, той има въз-можност да се натъкне на източната и западната музика, да ги сравнява и да се пол зува от т^х.
Изучавайте живота в всички негови прояви и ползувайте се от тях. Доброто дръжте, а злото туряйте настрана. Ще ср^в-щате и приятни, и неприятни нъща в живота си, но не се смущавайте. В природата има и долини, и верхове. Като слизате в н-Ькоя долина, вие ще имате едно състояние. Качвате ли се на нтжой планински връх, ще имате друго състояние. Каквото виждате в природата, сладото сръчцате и в живота. Животът не е площ. Изучавате ли го съзнателно, ще видите, че в него има долини, верхове, морета, рЪки, океани и т. н. В живота, както и в природата, има недосегаеми по своята височина планински верхове и недостъпни по дълбочината си долини. Както туристът се стреми към високи планински верхове, така всЬки човечг се стреми да се качи на н-вкой връх на живота, оттам да разглежда н-Ьщата и да се ио>чава.
Сега, като слушате да се говорят такива н"Бща, вие ще се запитате, защо чов-вк жив-ве, защо се радва и скърби, защо се ражда и умира и т. н. Колкото и да се запитвате за едно или за друго, ще знаете, че може да се отговаря само на такива въпроси, кои^о имат математическо разрешение. Щом даден въпрос не може да се разреши математически, той не може да има никакъв отговор. — Какво нъчцо е небето? — Това е въпрос, за който още не сте готови да ви се говори. Нтжой иска да знае, защо гладува често. Отговорът е следният: Човтлс гладува, за да познае страданието. Като се нахрани, той ще се радва. Това не са. фило-софски отговори, но разумният ще си послужи с Т-БХ, както с брашното, и ще направи една пръхна пита. Ще кажете, че не разбирате това нещо и трябва да ви се обясни. Знайте, че природата си служи само с загадки, за да застави хората да мислят. Ако им обясни всички явления, ттз нъ*ма да мислят. На същото основание, и ние загатваме нещата, без да ги обясняваме докрай. За да развие своя ум, чоаъчк тр-вбва сам да мисли, да не очаква наготово да му реша-ват въпросит. Като ученици, вие тр-вбва да се занимавате главно с ония въпроси, които допринасят нъчцо за разбиране на живота.
Като ученици на Великата Школа, преди всичко вие трвбва да бздете здрави, не само физически, но и психически. — Кой е психически болен? — Който е недоволен, който се съмнява, който не владее ума, сърцето и волята си. Чов-вк не е виновен, че се е раз-болЪл, но е виновен, ако не се лъкува. Чо-В"БК не е виновен, че не може да влад-ве ума, сърцето и волята си, но е виновен, когато не рабоги върху възпитанието си. Той трябва да възпитава ума сърцето и волята си, да дойде до пълно самообладанле.
Сега, да се вернем към въпроса за музиката. Като ученици, вие трябва да пт^ете и да свирите, да си служи I е с музиката. Нвма чогтек на земята, който не знае да пЪе. И гозорът е музика, песен Колкото по-му-зикален е човек, толкова по-музикално говори. Казват за нтжого, че говори сладко, че говорът му е песен. Разумното говорене е музика, пъхен. Някой казва, че не се нуждае от музика. — Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са. все музика. Българинът се движи между две гами: мажор-на и миньорна. В българските народни птзени преобладават миньорнитъ' гами. Тези гамн не се отразяват добре върху възпитанието на българина. Той трябва да ИЗМ-БНИ нъчцо В своята птзсен, за да придобие онзи елемент, който му липсва. За да разбере, какво му липсва, той тр-вбва да изучи добре физическия свет. Този свъ"г е предговор към духовния. Не познава ли физическия СВ-БТ, човток н'вма да разбере и духовния. Ако чо-в-вк, изобщо, не само българинът, не разбере физическия, видимия свт>т, по никой начин нъчма да разбере невидимия, духовния. Сега ще ви дам една нова песен „Нева-санзу" — на чужд, източен език. Тя не може да се преведе на български език, понеже сричкитъ1 н-вма да се съвпаднат. Освен това, ако думитъ- й се преведат на български, тт> ще изгубят силата си. Като п-ве вдъхновено, ЧОВ-БК твори. В този смисъл, п-внието е творчески процес. В пъхеньта „ти съзнавай, ти люби", пътт, по който човек минава, е гладък, без препятствия. В птзсеньта „Нева-санзу" пътт не е равен. Чо-втж трябва да сл^зе от височина в долина, да разреши нтжой мъчен въпрос в живота. Изобщо, музиката помага на човека при известни болести. С нея той може да се лекува. Музиката е по-добро средство за лекуване от всякакви лекарства и инжекции. И когато не може да реши н-вкоя задача в живота си, човек пак трябва да п-ве. П-Ьят не само обикновенит хора, но и най-великиг адепти и светии. Тяхната музика същестзува по-отдавна от тази на земята. Музиката на съвременните хора представя малка св-Ътлин-ка вср-вд гол-вма тъмнина. Колкото малка да е тази свтуглинка, един ден тя ще се усили. Тя е начало на бъдещата музика, без която новата култура не може да дойде на земята. Ако не се създадат нови музикални форми, и новата музика не може да дойде. Като професия, музиката е едно н-Ъщо; като творческа сила, като дарба, вложена в човтжа, тя е друго нътцо. Човек не трябва да пренебретеа в себе си това, което природата е вложила.
Човек трябва да п-Ье, да свири, да се развива музикално. За да пъе и свири, той тр-Ьбва да бъде свободен, да не се стеснява. Не е ли свободен, чов-Ьк не може да усгтева. Като слуша н-Ькоя хубава п-всен, той иска да я изпъе, но се стъснява. Мине ли през ума му някоя светла мисъл, той иска да я приложи, но изведнъж се спре, изгуби в-Ьра в себе си. Една пътен е добре изпита, или една идея е правилно приложена, когато може да създаде нътцо в човека.
Шзсеньта „Нева-санзу" ще остане с думите, които ви дадох, макар и неразбрани за вас. Неразбраните неща са. далечни, а разбраните — близки. Това, което човек не може да възприеме, е далеч от него; това, което възприема, е близо до него. Непостижими нъчца са ония, които стоят далеч от човека. Постижими са ония, които са близо до него. Като се стреми към непостижими нъчца, човек трябва да бъде внима-телен, да не се натъкне на нъкаква опасност. Стръмен е пътт към непостижимото. Той е пълен с изненади и опасности, каквито човек среща вечер в гората или в тропическите места. Колкото да са опасни местата, през които адептът минава, той е зашитен от тех, защото вътрешно е въоржжен. Обаче, слабият може да пострада в безопасните места. И окултните науки крият в себе си големи опасности, които могат да изненадат всеки невъо-ржжен човек. Много религиозни хора са полудявали от етрах. Много хора са полудявали при пътуване по море или океан. Случвало се е параходът, с който пъту-ват, да се запали. Като нема къде да бе-гат, те полудяват от етрах. Има случаи, когато човек полудява, само като му съоб-щат некаква неприятна вест: или че парите му са пропаднали, илга къщата му е из-горила, или синът му е умрътг. В такива случаи, ЧОВ-БК трябва да има самообладание, първо да пров-Ьри, верно ли е това, което му съобщават. При каквито изпитания да се натъква, ЧОВ-БК трябва да п"Ье, да се хармонизира.
Сега, ако речете свободно да задавате въпроси, вие първо ще питате, какъв е сми-сълът на страданията и радостите, какъв е смисълът на живота и на смъртта, защо ЧОВ-БК тр-Ьбва да се ражда и преражда. Като отидете на онзи свет, там ще видите СВОИТ-Б минали животи като на кино. Като разглеждате своит-в добри и лоши постъпки на миналото, вие ще разберете, защо днес имате добри или лоши отношения с хората. Отношенията ви с хората отчасти само обя-сняват въпросите за радоститъ1 и страданията в живота. Като разглеждате своитъ* минали животи, ще видите, че на н-вкои хора сте правили ГОЛ-БМИ добрини, жертвували сте се за Т-БХ, а на други сте правили гол-вми пакости и злини. Като проследите дългата история на вашия живот, вие ще разберете причината и последствията на нещата. Това, което ще видите на другия СВ-БТ, можете да го видите още докато сте на земята, но за това се изисква високо съзнание. Докато дойдете до това високо съзнание, оставете миналото си настрана. Миналото ви нека бж.де развлечение за бъдещето, а сегашнвто да ви бъде като работа, която ви предстои да свершите.
Веднъж дошли на земята, вие тр-Ьбва да бъдете внимателни, защото ще се натъкнете на опасни мъхта. Минавате ли през тия м-БСта, вие тр-Ьбва да бъдете добре въорж-жени, да не пострадате. Ако искате да преминете н-Ькоя дълбока р-Ька, вие тр-Ьбва да имате здрав пояс. Искате ли да минете през нтжоя гжста гора, трябва да носите револвер в джоба си, да не ви изненада разбойник или някой звер. Отивате в н"Ь-кой магазин да си купувате дрехи. Търго-вецът ще ви изгледа внимателно от главата до краката. Той иска да разбере, носите ли револвер, т. е. звонкови пари в джоба си, за да ви стане на крака или не. Ако разбере, че разполагате с звонкови, той веднага скача на крака и предлага услугиг си. Убеди ли се, че сте беден, той не мърда от местото си. Като проследите живота на съвременните хора, виждате, че все има нещо, което ги респектира. То може да бъде парата, силата, знанието, доброто и т. н. Тър-говецът услужва за звонковит-, а клиентът е внимателен и учтив към търговеца, за да го предразположи, да му даде добра стока. Учтивостта и вниманието и на двамата е користно — всЬки иска да получи нещо. Като се натъкват на грубия, материален живот, религиозниг и духовни хора казват, че не се нуждаят от пари. — Щом живтзят на земята, т- се нужлаят от пари, но парит- не трябва да бъдат идеал в живота им. Т-в се нуждаят от знание, от сила, от н-вкаква велика идея, иа която да служат. Каква по-велика идея може да търси чов-вк от идеята да служи на Бога? Н-вкои казват, че не се нуждаят от Бога. — Това е неразбиране на н-вщата. Бог е глава на човешкото ГБЛО. Какво представя ГБЛО без глава? Казано е в Писанието: „Глава на твоето Слово е истината." Както т-влото на чов-вка не може без глава, така и душата, и духът не могат без глава. Главата е начало на нъчцата. В широк смисъл на думата, начало на нъчцата е Бог. Следователно, без глава, без начало, без Бога нищо не се постига. Който разбере значението на думитъ-„служене на Бога", той е вл-взъл вече в духовния св-вт, дето владее пълна хармония, пълен ред и порядък, абсолютен вътре-шен мир. Духовният св-вт не е н-вкъде да-леч от хората. Той е около твх. От съзнанието на чов-вка зависи, дали ще жив-ве на земята само по физически начин, или ще жив-ве и духовно. Като развива своит-в духовни центрове, чов-вк влиза в връзка с духовния СБ-БТ, главно с разумнит-в същества от този св-вт и се учи от т-вх. Чов-вк сам опред-вля своя път. От живота му зависи и посоката на неговото движение. Сега, като говорим за духовния живот, ние не искаме да налагаме на хората правила, как да живеят. Иска ли да жив-ве добре, човек тр-вбва да спазва само един морал: или страх от Бога, или любов към Бога. Страхът е отрицателна страна, а любовьта — положителна. За предпочитане е чов-Ьк да вл-Ьзе в положителната страна на живота и така да се подига, отколкото в отрицателната.
Като говоря за страх от Бога, аз имам пред вид онзи свещен трепет към Бога, който освобождава човека. Да се бои чов-Ьк от Бога, това значи, да мисли, какво прави. Като се страхува от Бога, чов-Ьк се стреми, каквото прави да е благоугодно на Бога. Нтзма ли това чувство в себе си, човек допуща в ума си различни мисли, които го сковават, както циментовата каша сковава предметите. И в окулттната наука има мисли, които са подобни на циментовата каша. Постави ли човек крака си там, мъчно може да го извади. Щом се втверди, кашата трябва да се счупи. Не може ли сам да счупи втвердилия се цимент, чов-Ьк тр-Ьбва да търси външна помощ. Освободи ли веднъж крака си от циментовата каша, втори пжл не трябва да го поставя. Втората каша ще бъде по-лоша от първата.
И тъй, иска ли да води морален жи-вот, чов-Ьк тр-Ьбва да има или страх от Бога, или любов към Бога. Има ли едното или другото, той ще се превъзпита, чов-Ьк ще стане. Чрез страха, чов-Ьк ще придобие мвдрост, която ще го спаси. Чрез любовьта пък той ще влЪзе в закона на благо-датта. Любовьта е път на най-малките съпротивления. По този пжл и децата вервят. Обаче, пътт на страха е път за гениалните хора, за адептит"Б, за боговетъч Божествата никога не вервят по пж.тя на любовьта. Ако нямаха страх от Бога, с силата си, т биха разрушили св-Ьта. Но понеже имат страх, тъ- вервят по пътя на мъдросгьта. С любовьта работят малкит-, слабит-в същества, а с страха — великиг същества, боговетФз. Само страхът от Бога е в състояние да смири, да укроти силнит хора. Нямат ли този страх, тъ- щ-Ьха да проявяват силата си навсвкъде, но с това щъха да предизвикват силиг на природата. Да предизвикаш силитъ- на природата срещу себе си, това значи, да бъдеш тъпкан на общо основание. Ето защо, силнит- същества, адептиг и боговет- са предпочели да имат страх от Господа, и Той да ги тъпче, отколкото хората. Нямат ли страх от Господа, тъ- ще бъдат давени, както кучетата се давяг.
Едно голямо, силно куче хванало едно по-малко, повалило го на земята и започнало да го дави. Малко го куче се борило, падало, ставало на земята, докато успало да се освободи от голямото и хукнало да бъта. Скоро то настигнало друго куче, по-малко, и постж.пило с него по същия начин, както гол-вмото, което му дало добър урок Като се освободило, и малкото куче хукнало да бъта. По-малкитъ1 кучета бътат от по-сил-НИГБ, но от страх, а не от любов. Давене е това. №БКОЙ иска да е силен, че каквото да става с него. — Не е така. Силният тр-вбва да има страх от Бога. Не се ли страхува, той сам ще се разруши. И най-го-л^митъ* и силни гранати се пукат сами. Пукне ли се веднъж, нищо не остава от силата й.
Чов^Ьк трябва да бъде разумен, да не изразходва силитъ' си напразно. ВеЬка граната, като се пукне, трябва да изверши никаква работа. Природата не изразходва силитъ1 си напразно. За да не правите големи гръчлки в живота си, препоржчвам ви да вервите по пж.тя на любовьта. Който иска да ходи по пътя на мъдростта, той трябва да знае, че този пжл е мъчен. Като грешите, Бог ще ви тъпче. Благословение е за човека Бог да го тъпче, но това не става често. Малцина са. хората, които се ползуват от тая привилегия. Това не значе, че Бог ще сл-Ьзе на земята като ЧОВ-БК и ще почне с краката си да тъпче онзи, който е пристъпил Неговия закон. Когато благоприятните условия се см-Ьнят в неблагоприятни, това е Божият крак, който тъпче. Н-Ькой ЧОВ-БК се издиг-нал до положението на генерал, който командува п/Ьла армия, но ако пристъпи Божия закон, кракът на Бога започва да го тъпче: уволняват го от служба, лйшаватъ го от права, от пенсия, изгубва уважението на СВОИГБ другари и войници. Той се чувствува сам, изоставен, без никакво внимание от страна на приятели и познати. Такова бгЬ-ше положението и на цар Давида, който взе женага на Урия Хетееца. Бог му даде един добър урок. Синът на Давида започна да го гони, и той трябваше да бвга бос, без царска корона на глава. С това Бог му напомняше положението, от което го въздигна. От прост овчар Давид слана цар, Божий избранник.
Това, което стана с Давида, ще стане с всеки, който нарушава Божиитъ- закони. За никого не е направено изключение, и за вас нт>ма да се направи. За да не изпада в гакива окултни каши, ЧОВ-БК тр-Ъбва да бъде разумен, да се вьорж.жи с знание. Като учи добре, чов-вк може да мине спокойно и през най-опасни мъхта. Като учи, човек разработва и ума, и сърцето си. Той е го-тов да се жертвува за Бога, за ближнит си. Каквито блага придобие, той дава от т'Ьх и на ближнит си. Даде ли н^Ьщо от себе си, той го забравя. Такъв човек обича работата и не очаква други да работят за него. Каквото човек придобие с своя ум и с своето сърце, това остава за него. При това, всъка работа, която човек верши с любов, колкото да е маловажна, е на мъхтото си. Тя е толкова почтена, колкото и най-гол-вмитъ- и високи служби. Обаче, кол-кото да е добра работата, която човек верши, не трябва да заеме цълия му живот. Като работи нътцо н-вколко години, нека см-Ь-ни тази работа с друга. И цар да е, човек пак н^ма да царува цъл живот. Като царува 40—50 години, ще отстъпи престола си на своя син.
Сега, като вервите по пж.тя на обикновения живот и на обикновената наука, вие постепенно навлизате в своя вътрешен, ра-зумен живот, дето работит са постоянни, а явленията не стават в ограниченото време и пространство, както на физическия свет. РБ стават извън времето и пространството. Човек всЬкога може да бъде цар на себе си, да господарува на своиг поданици — клеткит си, и да ги възпитава. Това, което става вътре в човека, става и вън от него. И обратно: това, което става в външния свет, става и в човека. Като съпоставя външния св^т с вж.трешния, човек дохожда най-после до истината.
Сега, каквото да се говори на хората, т тр-Ьбва да прилагат. Как ще разберете, каква е семката, ако не я посадите и не видите плода й? Как ще разберете живота, ако не го изучавате? Красив и сериозен е животът. Сегашният живот на хората не е нищо друго, освен външна дреха на истинския живот. Ще дойде ден, когато тази дреха на живота ще се махне, както затворникът сваля затворническия халат при излизане от затвора. И Христос бъше затворник, с вънец на глава и мантия, която свалиха от гърба му. Освободи ли се живота от своята външна мантия, вие ще го видите такъв, какъвто е в дей-ствителност.
Когато се говори за страдания, хората за-почват да се страхуват. Вземете пример от Христа. Той понесе най-гол^миг страдания без страх, защото обичаше Бога и се страхуваше от Него. Той пазъше свещено за-кснит Му. Който не спазва БОЖИИГБ закони, той е страхлив човек. Бият ли ви, кажете като Христа: Вие не биете, както трябва. Не сте научили още това изкуство. Обират ли ви, кажете им, че не са научили това изкуство, както трябва. Дайте пример на хората, как се бие, как се обира и т. н. Да биеш никого по правилата на любовьта, това значи, ако е болен, да го излъкуваш; ако е умрЪл, да го възкръсиш.
Съвременнит хора се страхуват да не ги оберат, да не ги уволнят, да не ги бият и т. н. Колкото и да се страхуват, всичко това ще стане, но да стане поне на време. Не стане ли на време, тогава е лошо. Ще дойде ден, когато ще ви оберат, ще ви уволнят от работата ви, ще ви набият и от вас ще останат само сухи кости. Като минете покрай къщата си, ще кажете: Всичко това едно време бъше мое. Каквото и да е останало от вас, знайте, че то е нещо реално. Работете, именно, за тази реалност. Как ще работите? Или по пътя на любовьта, или по пжгя на мъдростта. Обичайте Бога и страхувайте се от Него, за да изпълнявате волята Му и свещено да пазите Неговш"Б закони.
Т. м.
37. Лекция от Учителя държана на 1 май 1929 г. София.—Изгр-Ьв.