Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХII брой 3 1999
Празниците на природата. Есен - зима
Пързалката на слънчевия лъч.
Танцът хаотичен на прашинките.
Игра или борба между небесното
и земното привличане?
Хаосът е подреден като звуци на красива дума.
ПРАЗНИКЪТ НА ЕСЕНТА
Импулсът, даден през пролетта като прилив на енергия от Космоса към Земята, се реализира през есента, когато се събират плодовете на тази енергия. Затова, пролетта и есента са два полюса, в проявяването на Космическия ритъм. По закона на този ритъм, от количеството и напрежението на енергията през пролетта, можем да разберем, кава ще бъде есента. През лятото можем да познаем, каква ще е зимата. Ако то е горещо и сухо, зимата ще бъде снежна и студена.
Заглавие на раздел
От 22 септември Слънцето навлиза в Южното полукълбо и активните творчески сили се пренасят там, а в Северното полукълбо започват да действат други сили, които носят мекота и вътрешна топлина. Това течение символизира жената, докато лятното, огненото – мъжа. През есента човек се вглъбява в себе си и обработва нещата отвътре. Външната светлина и топлина намаляват, а вътрешните сили се увеличават. Това е моментът, в който жената /душата/ може да прояви своята вътрешна светлина и топлина, т.е. своето добро. Активизира се духовната сфера на живота. Тогава започва и учебната година, защото се създават благоприятни условия за умствена работа.
Поляризирането на силите, макар и субективно, е свързано с едно обективно явление, което става в Космоса. В началото на пролетта Слънцето навлиза в зодиакалния знак Овен, който е знак на слънчевата екзалтация, т.е. то проявява в него енергията си, затова е и този прилив на ативност във външен план. В началото на есента Слънцето навлиза в знака Везни. В този знак Сатурн е в екзалтация, а той представлява разумността, но едновременно с това е емблема на студеното течение в Природата. Тогава се наблюдава прилив на умствена и духовна енергия, вглъбяване, движение навътре, силите на външния и вътрешния живот възстановяват своето равновесие.
През есента на своя живот човек трябва да събира плодовете на ативната си дейност от пролетта и лятото. Всички мисли и чувства, посети през пролетта и лятото на живота, дават през есента своя плод.
Времето на есенното равноденствие, когато Слънцето е в знака Везни, се празнува като време на хармония и равновесие.
Заглавие на раздел
ПРАЗНИКЪТ НА ЗИМАТА Зимата се отличава с най-голямо отсъс¬твие на светлина и топлина във Външния свят. ВсичКо е сКовано от студ и лед, Животът се е оттеглил във вътрешната сфера на Битие¬то. През лятото човеК изучава заКона на свет¬лината, а през зимата - заКона на вътрешна¬та топлина. Светлината е във връзКа с Мъд¬ростта, а топлината - с Любовта. Външни¬ят начин за изразяване на любовта е чрез свет¬лината и знанието, а вътрешният - чрез топ¬лината и доброто. През зимата душата на Земята се от¬тегля Към центъра, т.е. прибира се в себе си и подготвя условията за нов Живот, Който тряб¬ва да се развие напролет по нейната повърх-ност. Вглъбена В себе си, земята пази поКоя на ВсичКи същества В зародиш, Които населя¬ват нейната повърхност. Душата на Земята им придава нови импулси и ги подготвя за но¬ва проява на БоЖествения Живот. Когато чо-веК задейства вътрешната топлина и свет¬лина на душата, те създават условия за раЖ-дането на висшето АЗ, на БоЖестВеното де¬те Исус.
22 Житно зърно
Висшето БоЖестВено начало 6 човеКа се проябяВа след Като той насочи силите си Ьъм Вътрешната същност на Битието. Вън¬шният му ЖиВот е само услобие, подготоВКа за прояВа на тази Вътрешна страна. Най-доб¬ри условия за тоВа предлага зимата. ТаКа КаК-то студът запазва зародишите, същото ста-Ва и при чоВеКа: Когато настъпят студените и мрачни зимни дни В неговия ЖиВот и Външ¬ните услобия са неблагоприятни за него, той трябва да се Вглъби В себе си. АКо не дойде този студ, чоВеК не моЖе да се роди, не моЖе да събере сили за ноВо начало. Той би се разпи¬лявал по периферията на Живота. Сатурн, Кой¬то упраВляба зимата, направлява тази Вът¬решна Концентрация на силите. Коледа е празниК на зимата, празниК на раждането на Висшето АЗ и от дълбоКа древ-ност се е чествал Като празниК на пробуЖда-нето на чоВешКата душа. Този празниК Винаги е бил едно Възпоменание на чоВеКа за пърВич-ното негоВо естество, за изначалната чис¬тота на душата.
В Исус се раЖда една душа, Която не е минала през прераждането, една душа, Която ни поКазВа състоянието на чоВеКа преди гре¬хопадението. И таКа, първият празниК на Природата, е празниКът на пролетта, на прилиВа на енер-гия - това е празниКът на Любовта. Втори¬ят - празниКът на лятото, на свещения огън е празниКът на Мъдростта. Третият голям празниК на Природата, през есента - е празни¬Кът на Доброто, на ПраВдата, на разпределе¬нието на благата. И най-после, В началото на зимата - 22 деКембри, празнуваме момента на висшето познаване на Божествената при-рода. ТоВа е Коледа, празниКът на Истината. Празниците на Природата имат дълбоК смисъл. Те са дни, В Които при различни Кос-мичесКи услоВия душата се намира В различни отношения с ВелиКата Разумност. По материали от Боян Боев Подготвил: Д-р ЙорданКа ПопоВа
Есен е. И слънцето залязва. В цветната си шепа есента стиска дните, постепенно ги стопява. Хладен дъх повява в нежността и не знаем до кога ще стигне топлината. Слъцето залязва. И е есен. Пъстрият концерт от цветове бавно се превръща в проста песен. Всеки цвят на пръсти се прибира в белия. Духат все по-бели ветрове. После всичко ще се подреди, ще заеме точно своето място и ще стане голо, чисто, ясно. Житно зърно 23