Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХII брой 3 1999
Празниците на природата. Есен - зима
Пързалката на слънчевия лъч.
Танцът хаотичен на прашинките.
Игра или борба между небесното
и земното привличане?
Хаосът е подреден като звуци на красива дума.
ПРАЗНИКЪТ НА ЕСЕНТА
Импулсът, даден през пролетта като прилив на енергия от Космоса към Земята, се реализира през есента, когато се събират плодовете на тази енергия. Затова, пролетта и есента са два полюса, в проявяването на Космическия ритъм. По закона на този ритъм, от количеството и напрежението на енергията през пролетта, можем да разберем, кава ще бъде есента. През лятото можем да познаем, каква ще е зимата. Ако то е горещо и сухо, зимата ще бъде снежна и студена.
Заглавие на раздел
От 22 септември Слънцето наблиза В ЮЖ-ното полуКълбо и аКтиВните творчесКи сили се пренасят там, а В СеВерното полуКълбо започбат да дейстВат други сили, Които но¬сят меКота и Вътрешна топлина. ТоВа тече¬ние символизира Жената, доКато лятното, ог-неното - мъЖа. През есента чобеК се Вглъбя-Ва 8 себе си и обработва нещата отвътре. Външната светлина и топлина намаляват, а Вътрешните сили се увеличават. ТоВа е мо-ментът, В Който Жената / душата/ моЖе да прояви сбоята Вътрешна светлина и топли¬на, т.е. сбоето добро. АКтиВизира се духовна¬та сфера на ЖиВота. Тогава започва и учебна¬та година, защото се създават благоприятни условия за умствена работа. Поляризирането на силите, маКар и су-беКтивно, е свързано с едно обеКтивно явле-ние, Което става в Космоса. В началото на пролетта Слънцето наблиза в зодиаКалния знаК Овен, Който е знаК на слънчевата еКзалтация, т.е. то проявява В него енергията си, затоба е и този прилив на аКтивност Във външен план. В началото на есента Слънцето навли¬за в знаКа Везни. В този знаК Сатурн е 6 еК-залтация, а той представлява разумността, но едновременно с това е емблема на студе-
ното течение в Природата. ТогаВа се наблю-даба прилиб на умстВена и духовна енергия, вглъбяване, двиЖение навътре, силите на вън¬шния и вътрешния Живот Възстановяват сво-ето равновесие. През есента на своя Живот човеК трябва да събира плодовете на аКтибната си дейност от пролетта и лятото. ВсичКи мисли и чубс-тва, посети през пролетта и лятото на Жи¬вота даВат през есента своя плод. Времето на есенното равноденствие, Ко¬гато Слънцето е в знаКа Везни, се празнува Като време на хармония и равновесие. ПРАЗНИКЪТ НА ЗИМАТА Зимата се отличава с най-голямо отсъс¬твие на светлина и топлина във Външния свят. ВсичКо е сКовано от студ и лед, Животът се е оттеглил във вътрешната сфера на Битие¬то. През лятото човеК изучава заКона на свет¬лината, а през зимата - заКона на вътрешна¬та топлина. Светлината е във връзКа с Мъд¬ростта, а топлината - с Любовта. Външни¬ят начин за изразяване на любовта е чрез свет¬лината и знанието, а вътрешният - чрез топ¬лината и доброто. През зимата душата на Земята се от¬тегля Към центъра, т.е. прибира се в себе си и подготвя условията за нов Живот, Който тряб¬ва да се развие напролет по нейната повърх-ност. Вглъбена В себе си, земята пази поКоя на ВсичКи същества В зародиш, Които населя¬ват нейната повърхност. Душата на Земята им придава нови импулси и ги подготвя за но¬ва проява на БоЖествения Живот. Когато чо-веК задейства вътрешната топлина и свет¬лина на душата, те създават условия за раЖ-дането на висшето АЗ, на БоЖестВеното де¬те Исус.
22 Житно зърно
Висшето БоЖестВено начало 6 човеКа се проябяВа след Като той насочи силите си Ьъм Вътрешната същност на Битието. Вън¬шният му ЖиВот е само услобие, подготоВКа за прояВа на тази Вътрешна страна. Най-доб¬ри условия за тоВа предлага зимата. ТаКа КаК-то студът запазва зародишите, същото ста-Ва и при чоВеКа: Когато настъпят студените и мрачни зимни дни В неговия ЖиВот и Външ¬ните услобия са неблагоприятни за него, той трябва да се Вглъби В себе си. АКо не дойде този студ, чоВеК не моЖе да се роди, не моЖе да събере сили за ноВо начало. Той би се разпи¬лявал по периферията на Живота. Сатурн, Кой¬то упраВляба зимата, направлява тази Вът¬решна Концентрация на силите. Коледа е празниК на зимата, празниК на раждането на Висшето АЗ и от дълбоКа древ-ност се е чествал Като празниК на пробуЖда-нето на чоВешКата душа. Този празниК Винаги е бил едно Възпоменание на чоВеКа за пърВич-ното негоВо естество, за изначалната чис¬тота на душата.
В Исус се раЖда една душа, Която не е минала през прераждането, една душа, Която ни поКазВа състоянието на чоВеКа преди гре¬хопадението. И таКа, първият празниК на Природата, е празниКът на пролетта, на прилиВа на енер-гия - това е празниКът на Любовта. Втори¬ят - празниКът на лятото, на свещения огън е празниКът на Мъдростта. Третият голям празниК на Природата, през есента - е празни¬Кът на Доброто, на ПраВдата, на разпределе¬нието на благата. И най-после, В началото на зимата - 22 деКембри, празнуваме момента на висшето познаване на Божествената при-рода. ТоВа е Коледа, празниКът на Истината. Празниците на Природата имат дълбоК смисъл. Те са дни, В Които при различни Кос-мичесКи услоВия душата се намира В различни отношения с ВелиКата Разумност. По материали от Боян Боев Подготвил: Д-р ЙорданКа ПопоВа
Есен е. И слънцето залязва. В цветната си шепа есента стиска дните, постепенно ги стопява. Хладен дъх повява в нежността и не знаем до кога ще стигне топлината. Слъцето залязва. И е есен. Пъстрият концерт от цветове бавно се превръща в проста песен. Всеки цвят на пръсти се прибира в белия. Духат все по-бели ветрове. После всичко ще се подреди, ще заеме точно своето място и ще стане голо, чисто, ясно. Житно зърно 23