Богомилство и богомили - 1

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно година ХХIII бр. 5 / 2000 г. стр.10-14

Богомилство и богомили

Епископ Симеон Този текст от Епископ Симеон, с неизвестните до момента исторически факти, дава въз¬можност да надникнем през булото на тайната , да усетим величавото откровение на Духа чрез светлата и неустрашима мисъл на първите богомилски епископи, неизчерпаемата енергия, която проявяват за да променят света, да възвърнат исконната чистота , дълбочина и свя-тост на християнството, трагичната им саможертва и безстрашие пред смъртта. Кой е Епископ Симеон? Нямаме точен отговор на този въпрос. Редакционната колегия има основания да предполага, че зад този псевдоним се крие личността на Николай Райнов.

Цар Симеон Велики от своя първи брак има син Михаил, който става монах, а от втория брак със сестрата на Георги Сурсувул има сино¬ве Петър, Иван, Бениамин-Боян и дъщеря Зоя. Бениамин-Боян, като наследник на престола, е пратен да учи в Магнаурската школа. Още шес¬тнадесетгодишен той знае ключа на Великото дело. Пътува на изток с двама сирийци, които го придружават навсякъде - и във Византия, и в Преслав. След като се установява в България, той измолва от патриарх Стефан манастира "Св. Параскева" за усамотение и молитва. Това става през 928 година. Патриарх Стефан напуска тро¬на си и става богомилски епископ. Може би след време ще бъдат направени разкопки на се¬верозапад от сегашния град Преслав, където се крият подземните коридори на манастира. "Боян Магът " ЛшшДИМКОВА На 12 април 928 Боян изпраща на пропо¬вед първите апостоли на Богомилството. Пат¬риарх Стефан отива във Венеция. Той обикаля за три месеца Рим, Дубровник, Флоренция и Малта, където основава църкви и оставя свои ученици да ги ръководят под негова опека. Умира на 11 юли 929 г. Оставя 29 листа перга¬мент "Слово на чудесата", които се намират в голямото книгохранилище на о. Малта. Във Византия е изпратен Никита Стран¬ник, книгохранител на Константин VII, а после На 12 април 928 г. Боян извиква чрез пат¬риарх Стефан презвитер Иеремия - Богомил и му съобщава, че двамата сирийци следващата вечер ще пристигнат там. На 13 април 928 го¬дина те идват и намират в подземната зала Бо¬ян, Иеремия, патриарх Стефан, Симеон Анти-па, Василий Византиец и Гаврил Лесновски. (името на седмия не е споменато). Двамата не¬познати приемат клетвата на седмината, дават на Боян онези 22 таблици, които езотеризмът нарича Богомилско Таро, легендата за Стефа-нити Инхилат и първообраза на Йоановото евангелие. Те слагат върху олтара на подземна¬та зала едно старо изваяние на петолъчна звез¬да, около което се виждат наредени зодиакал¬ните знаци и дванадесетте часа, което извая¬ние обладава голяма магическа мощ. Това е тяхното последно идване в България. Благос¬лавят присъствуващите и си отиват. 10 ±итно зърно

и на Роман Лакатин. Там той има над триста ученика и пътува из Изтока. Неговото твор¬чество се състои от 17 "Посветителни слова", от които се пазят само две, и 109 "Увещателни слова", от които се пазят само 4. Симеон Анти-па в своята "История" изброява 17-те "Посве-тителни слова" и можем да си съставим предс¬тава за изчезналите 15: 1. Две посветителни слова на Малта, в ко¬ ито се разкриват езотеричните тайни на Черве¬ нокосите. 2. Три посветителни слова на Лемнос, в които се говори за първото творчество и за ре¬ да, в който се явили на архетипното небе пър¬ вите Богове на античното постигане. 3. Две посветителни слова за Бащата, про¬ изнесени във Византия, в които се дават старо- кабалистическите предания, от които малка част е достигнала до Елевзис и Делфи. 4. Четири посветителни слова на Египет, в които се излага езотеризма на погребалния египетски ритуал. 5. Четири посветителни слова на Мемфис, в които се разкриват магическите церемонии на примитивната херметична доктрина. Между първите апостоли ясно се откроя¬ва една млада жена Макрина, която още 16 го¬дишна приема кръщение. Тя е известна под името Михаил Унгарец. През 928 г. Боян я из¬праща заедно с Богомил в Унгария. Те основа¬ват църкви в Липиска, Марсилия и Париж. Михаил Унгарец е писал много. В Малта се пазят няколко негови книги, подвързани с желязо и кожа. В "Книга на Означенията" се търси паралел между богомилските ключове на Таро и старите свещени атлантски начерта-ния. Излагат се 22-та аркана на атлантското Та¬ро в тяхната египетска редакция, после извест¬ното днес като "мексикански ключове" атлант-ско Таро, след това кабалистичното Таро на есеите и най-после богомилското Таро. Миха¬ил Унгарец пише по кабалистичните елементи на Богомилството в книгата си "За петела и Млечния път". Запазена е книгата "За тирса и багреницата", където се разкриват седемте пъ¬тя на богомилското посвещение. В друга книга - "За стареца и планината" намираме онези дълбоки истини, които ясно ни показват връз¬ката между Атлантида и Богомилството. В за-коните и речите на Вотан (атлантски посветен и бог) ясно се подразбират думите, които и Бо¬ян е отправял към своите вътрешни ученици. От значение са двете посветителски легенди:

"Змията на Дървото" и "Конете на Елиас". Те показват строго познаване на есейството и гностиката, защото Михаил Унгарец се е сре¬щал с Алтотас и е научил много от него. Други две книги са свързани по форма и по съдържание: "Одежди на Сиянието" и "За небесната жена", в които се трактува един въп¬рос - очистването на духа чрез самооплодява-не. Духът стои пред дверите на чистотата и ед¬на жена му дава седемте "одежди на Сияние¬то", като му говори какво означават те тук до¬лу, на Земята. Както се знае, аналогията меж¬ду младежа и духовнородения почива върху три факта: Първо - една жена трябва да пробу¬ди към узряване младежа, второ - един Учител трябва да разбуди тайната сила в новородения. И в двата случая узряването започва от основа¬та на гръбначния стълб, движи се нагоре, като се спира в цялата нервна система, главно в по¬ловата и симпатико-нервната област. Трето -усилването на живия импулс и неговото темпо зависят главно от непознатите тайни на пола. В първия случай узрява оплодяващата физическа енергия. Във втория случай - духовно оплодя¬ващата енергия. При любовта жената оплодява младежа, за да я оплоди той, когато узрее като мъж, а при духовния живот същото върши Учителят. Ето защо раждането на Христа в чо¬века се символизира от брака и неговите атри¬бути. На тази основа е създадена Соломонова-та "Песен на песните". На нея почива и Апока-липсиса, където виждаме Разпътницата да блудствува със земните царе, т. е. посветените. Оригиналите на двете книги са изгорени, поне¬же са търсени като порнографски. В Малта се пази един препис от Симеон Антипа и още два други. Само първият мина¬ва за единствено вярно копие. То е украсено с 13 миниатюри, изобразяващи Небесната жена в чертозите на Слънцето, а после - нощ след нощ - под балдахина на 12-те царе на Зодиа¬ка. Тук се изясняват всички мистични подроб¬ности на Великото дело във Всемира, на оно¬ва, което наричат Брак на Слънцето и Луната, което в мистериите на Изис се нарича "шест¬вието на сребърната лодка". Като миров праз¬ник са разгърнати пред нас сложните шествия през вековете. Това е опит да се предаде на слаб човешки език онова, което няма нито език, нито линия, нито измерение. На заглав¬ния лист в преписа са изобразени: Дървото на живота, Змията, Небесният мъж, Небесната жена.

&ШШЮ ЗЪрНО 11

Във Византия работи Василий Византиец, който преписва на Боян някои ръкописи още докато Боян учи в школата. Впоследствие той има доверието на Боян и влиза между ученици¬те му. Василий е изпратен в Кипър, където де¬лото има нечуван успех между гърци и остро¬витяни. Той минава често през Александрия, Крит и Малта, където има три църкви, ръково¬дени от негови близки ученици. Кипърската общност скоро достига висока ревност в дело¬то и на два пъти е посетена от Боян и Богомил. Василий не е писал нищо. Той не е бил писа¬тел, но умело е разяснявал. В Малта се пазят майсторски изработени копия на всички Боя¬нови легенди, както и на богомилските беседи. Теодор Преславец, епископ Средецки, прочут като ритор и писател, става най-предан помощник на Богомил. Той обикаля цяла За¬падна и Южна България, като основава цент¬рове в Охрид, Прилеп, Солун, Атина, Коринт. Написал е 42 беседи, наречени "Тълкуване на Исусовите притчи", 13 катехизически поуче¬ния, назовани "Думи по притчи Соломонови", 4 беседи по начертанията на Апокалипсиса. Те се пазят в оригинал в Малта, записани от един негов ученик, Марк Средецки, отпосле презви¬тер на Солунската църква. Всичко тук е инос-казателно - онова, което лъха като пророчест¬во, както и онова, което свири като разруша¬ващ самум. Без преувеличение те могат да се сравнят с острата меланхолична реч на Йере-мия, библейският пророк. Наред с него работи и Петър Осоговец, отпосле Доростолски епископ. Той обикаля Северна и Източна България. Основава църкви в Доростол и година след встъпването си става епископ в Рига, Севастопол, Краков и Виена. Там работата му се сплита с тази на Симеон Антипа и мъчно би било да се определи кое ко¬му принадлежи. Знае се, че споменатите църк-ви са основани от него, но там е работил пре¬димно Симеон Антипа. Църквата във Варсавия (Варшава) се знае, че също е основана от него. Той проповядва яв¬но, по улици, площади, църкви, събрания. По¬насял е презрението на тълпата, упреци и чес¬то е бил затварян, особено в Севастопол и Ри¬га. За да стане ученик, изоставя жена и две де¬ца, които един болярин отглежда по настоява¬не на Боян. Петър Осоговец не е владеел оно¬ва, което епохата нарича "хитрословие". Оста-вил е две книги, които се пазят в Малта. Пър-

"Поп Богомил " Лили ДИМКОВА вата е "Деномесечен указател" - това бихме нарекли сега "Богомилска Астрология". Там на 25 април намираме въпросите, които Пилат задава на Исуса. На всяка страница се срещат рисунки, които уясняват мистичното на деня: ред сфери се кръстосват грубо, свързват се с магични фигури, библейски лица, растения, животни, апокалиптични атрибути. Книгата е работена за някакъв руски дворянин. За него е работена и втората книга "Митарствата на ду¬шата". Исус слиза в ада, пазен от Големия Змей, за да посети местата на митарствата. Над всяка врата стои съответен надпис, разясняващ стадия, през който минава душата. Всички вра¬ти са 21 - толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи да извърши човешкия дух. На второто митарство, под фигурата стои текст: "Ти знаеш ли как яйцето става петел, а петела - жена? И ето, ти не знаеш тия работи." На седмото митарство пише: "Аз минах Врати¬те, Господи Иесусе, аз свърших. Мъртъв труп е душата ми, а Духът ми е при Твоите нозе. Аз умрях. И ето, аз минах вратите." На един от по¬следните листа стои надпис: "Божията Милост

12 ±итно зърно

над Маслинописците излива Светлина. Зората носи вятър, а ти не знаеш отде иде и накъде отива. Божията Милост да бъде над Синовете на Разрушението." Като окултни паметници тези две книги са неоценими, защото никога повече българска ръка не е докосвала тези те¬ми с такъв прост, но пронизващ поглед. Херемон Дубровнишки, или както по-чес¬то го наричат - Камерун Дубровнишки е от Александрия. Учен, дълбоко посветен, той ста¬ва епископ на Дубровник, където стои затво¬рен в едно истинско усамотение. Учениците му идват при него. Той е лишен от някои качес¬тва да организира и ръководи, но уяснява, тъл¬кува, просветлява. Умира млад, но написва много. Характерно за него е това, че той се приближава доста до Платон и първите неоп-латоници. В Малта се пази само една книга, написана от самия него. Другите са преписи на Симеон Антипа. Техните оригинали той изгаря сам, като вижда,че учението ще остане неразб¬рано и поругано. Първата книга "За тайната вечеря" повес-твува два предмета: за тайната вечеря на чове¬ка и за тайната вечеря на вселената. В Библия¬та има записани много моменти на тайната ве¬черя: Когато Ева изяжда плода на познанието, когато Авраам приема двамата странници, ко¬гато Мелхиседек посреща Авраам, когато Мойсей снема скрижалите втория път и др. Ка¬мерун Дубровнишки тънко разглежда двата об¬раза на тайната вечеря: митът за Равноденстви¬ето и Везните върви успоредно с мистиката на двойното самооплодяване у Божествения заро¬диш. Другата книга, "Енигми за чашата", трак-тува тайните на първия момент от Великото дело - Слизането на Христос в ада. В ред въп¬роси и отговори между Кумската сибила и Тар-квиний Горди се развива картината на стран¬ния произход на вътрешните качества. Небес¬ният Гарван, излязъл от яйцето, се връща и но¬си хляб. Но чашата не е още готова и той уми¬ра от жажда. Тарквиний пита Сибила: Що е ча¬ша? - Сибила отговаря: Чашата е девствената утроба на хаоса, която носи деветте Реда. -Кои са тия редове? -Яйцето, Гарванът, Езикът, Посоката, Чашата, Звездата, Чертата, Кръгът, Квадратът. Тарквиний пита: Как Редовете про¬излизат от Хаоса? - Чрез насърчението. - Що е насърчението? - Среда на Словото. - Що е Словото? - Онова, което обитава в хаоса и дър¬жи под власт неродените Редове. - Как Слово-

то се ражда? - Из утробата на пътя на лъча. -Що е лъч? - Следа на Светлината. - Що е Свет¬лина? - Огнището на първото Искане. - Що е Искане? - Устрем за Сливане. - Как Искането се появява? - Заспалият в себе си се пробужда в себе си и вижда себе си вън: Ето устремът да осъществи себе си, да се прояви. Първата му дума такава е: "Да бъде". Тарквиний пита на друго място: Какво ще налееш в чашата? - Не¬бесната течност. - От какво е съставена тази течност? - Тя е спермата на небесната червена змия. - Какви свойства има? - Разтапя всичко. - Но в какво ще я държиш? - Чашата трябва да е от течността, само че втвърдена, защото мъд¬ рите са казали някога, че Змията изяжда деца¬ та си, но не иска да изяде своето яйце. - Как ще втвърдиш Течността , за да образуваш чашата? - Чрез Светлина, Мълния и Земен централен огън. - Откъде вземаш Светлината? - От Слън¬ цето, от палеца, от пъпа (слънчевия възел). - Откъде вземаш мълнията? - От Златото, от Очите, от гръбначното основание. - Откъде вземаш Земния огън? - От светкавицата, от фа- луса, от ктеиса, от женската гръд, от сърцето на праведника. В третата част на книгата Тар¬ квиний пита Сибила: Как ще уловиш Змията? - Змията яде опашката си, върти се в кръг. Ти я пазиш от централната точка, от средното мяс¬ то. - Как ще я видиш у себе си? - Трябва да я целунеш между веждите, да я погълнеш, раз¬ топиш, разтвориш в кръвта си и да я чакаш се¬ дем дни докато кипне и почне сражението на квасната кръвна смес. - Как познаваш това време? - Сместа става тъмнозелена и посте¬ пенно преминава в златното вещество. - По що се познава това в природата? - Там дава черве¬ ната боя на киновара. - По що се познава зми¬ ята в човека? - Коремът и гърбът й са жълти, а главата й тъмна и зеленикава. Четирите й кра¬ ка са четири стихии. Трите й уши са трите из¬ парения, повдигащи се нагоре, раздиплящи се нагоре, разпадащи се настрани. - Какви са те¬ зи начала, по които върви това разтапяне? - Първата змия предава на вътрешната змия в човека своята кръв; тя е заченала и ражда. - По що се вижда, че е намерил човек Змията? - Тя се е простряла пред вратите на прага, тя пази мълчаливо, с втренчен поглед вратите на хра¬ ма. - Как ще я победя? - Кажи й трите чети- рисрични думи, убий я, одери кожата й, одери я до костите на гръбнака, направи от нея стъл¬ ба - стъпала до вратите на високия Храм. Влез

&11ПШО ЗЪрНО 13

>„..-.»..«—ад - - г-- - - ЛшшДИМКОВА "Богомилска посветена " и ще намериш. Жрецът е бил меден, но се е променил в лунен (сребърен). След четири де¬на ти можеш да го обърнеш в слънчев (златен). - Какви са трите четирисрични думи? - Трите първи имена Божии, четени обратно и произ¬несени с висок глас. "Книга за домовете" разглежда 12-те зоди¬акални дома и техния митичен и алхимичен об¬раз. Пълни с прелест са разказите за раждането на Йесус (Слънцето) и на шестте му сестри (планетните кръгове). Той бива воден на Голго¬та като на празник. От 12 града Му пращат да¬рове. Но когато Го приковават на кръста, Той се мъчи в продължение на 12 часа, а когато умира, Духът Му посещава 12-те кръга на Ада. Това тройно шествие на Слънцето през Зодиака е разказано с една велика умисъл: Да се предадат на българската легенда горещите отсенки на първите гностически митове. Адът по разпре-деление наподобява голяма човешка фигура и неговите области се заемат от колената на Яков. Като пояснителна е "Книга за кръговете". Тайните на кръга са тайните на шестте сестри на Сепфора. И когато Израил върви под ръката на Исус Навин към обещаните страни, Мойсей съзерцава на планината гордото шествие на

Слънцето на шестте кръга, чието отражение през Диафантата са 12-те кръга на Ада, Зашо-то 7=4+3 - това, отразено, дава 12=4x3, тъй ка¬то знакът за събиране +, отразен, дава знака за умножение х. Същият легендарен тон е запазен за "Ца¬рицата на Сабах" - подражание на Бояновата леганда. "Посоху" е книга без легенда и мит, едно чисто поглеждане на архитайните направле¬ния. Книгите на Дубровнишкия епископ са пи¬сани за неговите ученици в града, защото той до никъде не е отправял писма. Светомир Македонец работи из Южна Македония, но пътува непрекъснато и основа¬ва църкви на далечни места. Той е комитопул (вожд на племе). Съсловието около трона на Борис I се е наричало "златно болярство", или вътрешно. Оттук и думата "златен болярин" в българските народни песни. А племенните водачи, кметовете на македонските славяни, присъединени при Борис и Симеон към бъл-гарската корона, образували външното боляр¬ство. Те се наричали "комити", т. е. водачи, вождове. Светомир Македонец има двама бра¬тя. За управлението на областта се грижи баща му, който е комит на племето сагулати, по дол¬ни Вардар. За 30 години Светомир Македонец основава много църкви: в Мадрид, Флоренция, Неапол, Равена, Ипон, Скорция, на остров Ми-лет, Сиракуза, Пиза, Аргос, Лемнос, Перховиц (Южна Русия), Ростов на Дон, Генуа, Тулуза, Лисабон, Филипопол, Лима, Алхабад в Индия, Макайа на о-в Цейлон и в много градове на Германия, които сега не съществуват, под Бер¬лин, Дрезден, из цяла Западна Европа. Дори в сегашно време това би било подвиг. Той нами¬ра време и да пише. Малта пази подвързани в шест книги неговите 493 писма към разни цър¬кви. Те са послания на истински пастир, който бди, учи, наказва строго и не допуска заблуж¬дение да размътва потока на живата вода. Всичките му шест книги имат 6320 листа по космогония, алхимия, магия, херметика. Пазят се в оригинал. Тонът е спокоен, отмерен, със¬редоточен, напомнят по език посланията на апостол Яков. (следва)