Божествената връзка
Размишление.
I. Послание към Солуняните, 1 гл.
Красотата на живота се заключава в новото, а не в старото; в младостта, а не в старостта. Младост и старост са две различни състояния, през които минава човешкото съзнание. Сам по себе си, по същина, човек не е нито млад, нито стар. Обаче, в даден случай, той може да бъде млад или стар. Не е страшно, че човек остарява, но страшно е, когато не знае, какво иде след старостта. Тогава той иска да се подмлади, но не може. Той започва да изброява качествата, които имал като млад. Казва: Едно време бях силен, енергичен, пъргав; каквото пожелавах, постигах. В това отношение, старият прилича на един турчин, който често се хвалел, че могъл да прескача голями трапове. – Сега можеш ли ? – запитвали присъстващите. – Мога. Един ден направил опит да прескочи един голямм трап. Той си мислел: Ще направя опита първо сам, без свидетели и, ако из лезе сполучлив, ще го направя и пред близките си. Видъл един трап, засилил се да
го прескочи, но паднал. Като се огледал и видял, че няма хора около него, излязъл от трапа и си казал: Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.
Стремете се към новото, към неизменното в живота. Да се говори, че човек трябва да бъде добър, любещ, милосърден, вярващ, истинолюбив, това са обикновени, основни неща в живота. Това са врати и прозорци на къщата. Коя къща е лишена от врати и прозорци? Коя къща е лишена от маса, столове и съдове за готвене? Обаче, има един живот, който не произлиза от вратите, прозорците и мебелите. Той е над обикновеното и преходното. Този живот изключва всякакво покаяние. И доднес още вярващите говорят за покаяние. Какво нещо е покаянието? Да се покае човек, това значи, коренно да измени живота си. Ако не изправи живота си, а само се извинява, това не е разкаяние. Време е да изправите живота си, а не да се разкайвате; да приложите любовта си, а не безлюбието!
И тъй, ще знаете, че това, което разделя хората, обществата и народите, е безлюбието. – Какво трябва да се прави? – Да се приложи любовта. – Какво ще кажат хората за нас? – Това не е важно. Всички хора търсят любовта. Ще кажете, че любовта носи разочарование. Любов, която носи разочарование, не е истинска. Ние говорим за онази любов, която носи радост и веселие, която осмисля
живота и разрешава мъчнотиите и противоречията. Тя носи истинската мярка за нещата. Имате ли тази мярка, светът не може да ви плаши. – Какво представя светът? – Стар, 120 годишен човек, който едва пристъпва. Нищо друго не му остава, освен да замине за другия свят. Там той ще се обнови, ще научи много неща и ще се върне на земята като малко дете, отново да се учи. Това подразбират алхимиците „вечно подмладяване.“ Засега на земята няма още такива реторти, в които човек може да се подмлади. Висока култура се иска от човека, за да се подмлади моментално.
Съвременнияг човек е изгубил първоначалната си топлина, която е необходимо условие за подмладяване. И яйцето, което кокошката е снесла, има скрита, вътрешна топлина. Изгуби ли тази топлина, яйцето не може да се измъти. Ще кажете, че причината за това е в кокошката. От една страна причината е в кокошката, а от друга – в яйцето. При измътването на яйцето не по-малка роля играе и неговата вътрешна, скрита топлина. Тя представя особен род динамическа топлина, причина за новия живот. В човека тази топлина наричат „топлина на Духа.“ За нея е казано в стиха: „Ако не се родите отново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ Роденият от вода и Дух е нов човек.
Апостол Павел казва: „Да служим на Истинния Бог.“ Как да служи, сам той не е знаел. И като голям познавач на истината, той не е разбирал всичко. Знание е нужно на човека, да познава първо своите вътрешни състояния. Ти трябва да знаеш защо си неразположен, защо се съмняваш, защо си мрачен, недоволен и т. н. Не е достатъчно да съзнаваш, че си неразположен, но трябва да знаеш причината на неразположението. Щом имаш едно изкуство, трябва да го знаеш в съвършенство. Ако си майстор цигулар, ще свириш по всичките правила на музиката; ако си оратор, ще говориш по всичките правила на речта; ако си домакиня, ще изпълняваш работата си като добра майсторка. Каквато служба ти е дадена, ще я изпълняваш, както трябва. Животът изисква от всички точност, съвършенство в изпълнение на техните задачи. – Ние не живеем добре. – Това не ви оправдава. Ти изнасяш отрицателните прояви на човека, но те не съставят живота. Ако съзнаваш, че не живееш добре, ще работиш, да изправиш живота си и да се подмладиш. Затова си дошъл на земята.
Какво означава подмладяването? Да се подмлади човек, това значи, коренно да преобрази ума и сърцето си. Правата и светла мисъл подмладяват ума. Благородните и възвишени чувства подмладяват сърцето. Невъзможно е да подмладиш тялото си, ако
предварително не си подмладил ума и сърцето си. Старият живот, изразен в стари мисли и чувства, не може да подмлади човека. Защо ще цитирате, какво е казал някой от старите философи и учени? И това е добре, но ако става въпрос за подмладяване, цитирайте онези мисли, които и до днес още живеят. Да цитирате стари мисли и да се мъчите да ги възкресявате, това е губене на време и сили. Занимавайте се със Словото Божие, с Неговата истина. Само така можете да подмладите ума и сърцето си. Те са живи и днес, ще живеят и в бъдеще.
Къде ще намерите истината? – Тя е в самите вас, и вие в нея. Ако не беше така, не бихте могли да живеете. Вие живеете и в любовта, и в мъдростта на Бога, но нито истината, нито любовта, нито мъдростта са проникнали още във вашата душа. Когато истината проникне дълбоко в човека, той става свободен, радостен и весел, както детето, което се намира в обятията на майка си и баща си. Истината подразбира освобождаване, подмладяване. Който изгуби истината, изгубва свободата и разположението си. Той е като в мрачен, облачен ден, с понижена температура – всичко около него е в тъмнина. Много естествено! Може ли затворникът да бъде радостен? Веднъж изгубил свободата си, той няма радост, няма светлина в душата си.
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, понеже очакват да дойде Духът в тях, Той да ги научи на всичко. Това е неразбиране на нещата. Имат ли опитност, как учи Духът отвътре? Как ги учи външно, знаят, но как учи вътрешно, малцина знаят. Външно Духът учи човека чрез майката, чрез учителите и чрез обществото. Майката възпитава детето си и, ако не слуша, пръчицата играе по гърба му. Учителят преподава урок на учениците си и, като свърши урока си, изважда един от тях да повтори казаното от него. След това му дава задачи, или теми, които той сам трябва да реши. Ако ученикът не може да ги реши, иде наказанието. Ученикът трябва да мисли право и външно, и вътрешно. Ако не мисли право, той нарушава вътрешния си мир. За да запази мира си и отвън, и отвътре, той трябва да има положителни мисли и чувства. Външно човек може да се излъже, но вътрешно – никога. Външно може да познава живота, да знае всичкит правила наизуст, като декламация, но важно е вътрешното знание. Като отиде на другия свят, ще му дадат една мъчна задача, която трябва да реши в пет минути. Лесно се пишат и декламират стихотворения на земята. Важно е на небето да напишеш едно стихотворение и сам да го издекламираш. Някой знае много стихотворения, но, като отиде в другия свет, не може да си спомни нито едно. – Защо? – Защото
красивите и велики неща се пренасят от небето на земята, а не от земята на небето. Истинската поезия, музика, наука слиза отгоре. Истинският език е небесният. На земята хората говорят на много езици, поради което преводите им са неточни.
Какво представя небесният или Божественият език? Той е езикът на любовта. В този език всички думи са на мястото си. Единен и общ е този език. Който го знае, лесно прави преводи. Обаче, с човешките езици не е така. Един език е по-богат, друг – по-беден, затова и преводите са неточни. На човешки език лесно можеш да кажеш, че обичаш; на небесен език мъчно се изговарят думите „обичам те“. На земята първо казваш, че обичаш някого, а обичта иде после. На небето е точно обратно: първо иде обичта, а после я проявяваш. На небето живеят същества с будно съзнание. На земята ти трябва да се събудиш от сън, за да разбереш, че си буден. На небето, и като спиш, съзнаваш, че си буден. На земята хората често са сънливи. Стават, лягат и прекарват голяма част от времето си в сън. На небето няма сънно състояние. Тук често хората се обиждат, на небето не съществува обида. На земята обидата е допусната. Обиждат се двама души, а после се извиняват. На небето това не се позволява. Ако двама души се обидят, и двамата слизат на земята и, докато не из-
правят погрeшката си, не могат да се върнат назад. Красив е животът на небето, но човек трябва да бъде готов за него. Ако не е готов, ще го набият и ще го върнат на земята.
Един ден Настрадин Ходжа отишъл при гадател, да му предскаже бъдещето. Гадателят му казал, че в скоро време ще замине за другия свет. Той се върнал при жена си и казал: Жена, скоро ще ви напусна. Ще се отделя за няколко деня от дома си, да се приготвя за небето. Той се простил с жена си и отишъл на края на селото, под една круша, да прекара в размишление. Крушата имала плодове и, както лежал, крушите падали една след друга около него. Ходжата лежал, размишлявал и, от време на време, хапвал по една круша. Така минал първият ден. На другия ден той си мислел: Дали съм още на земята, или ме взеха вече в другия свят? Ако съм в другия свят, добро е положението ми. Лежа си, почивам си, и крушите падат около мене. Не се чува гласа на жена ми, никой не се кара, никой не ме обижда. Така минал и вторият ден. На третия ден той чул отдалеч някакви звънци и си казал: Идат вече от онзи свет да ме вземат с музика и песни. Чакай да видя, какво става. Понадигнал се да види с очите си цялата обстановка. Какво видял? – Керван: камили и камилари, носят нещо. Като го видели, камилите се под-
плашили, хукнали да бягат и изпочупили грънцитв, които носели. Недоволни от това, камиларите хванали Ходжата и го набили. След боя той изтрезнял и се върнал у дома си. Жена му го запитала: Какво има да онзи свят? – Докато лежиш спокойно под крушата, всичко е добре. Лежиш си, и крушитв падат около тебе. Повдигнеш ли главата си да видиш, какво става навън, веднага камиларите се спущат върху тебе и те набиват. – Защо те бият? Подплашил си камилитв. Наистина, преди да отиде в другия свят, човек все ще подплаши камилите и ще го бият.
Какво означават думите „подплашване на камили“? В широк смисъл, твзи думи означават неразбиране на нещата. Например, някой проповедник говори, а слушателите му не го разбират. Чуят една мисъл, но я изопачават. Понякога и проповвдникът може да предизвика слушателите си. В желанието си да ги поправи, той изнася в проповедите си технитв погрешки, да им покаже, че не живеят добре. Като го слушат 20-30 години, най-после те се отегчават. Няма защо да се говори на човека, че не живее добре. Достатъчно е да му се каже, че животът е велико изкуство. Той знае, как трябва да се живее, и сам ще намери погрешките си. Ако проповедникът се наеме със задачата, да изнася погрешкитв на слушателите си, след време и те ще намират неговите
206
погръшки. В края на краищата, и двет страни ще се отблъснат. Пазете се от такива проповеди. Ако си проповъдник, работи съзнателно, от любов. Не очаквай да ти се плаща, нито да ти благодарят. Добре е хората да б/кдат благодарни, но благодарността им трябва да изтича отвътре, а ти, който пропо-въдваш, трябва да бж.деш абсолютно без-користен. Постигнеш ли това, хората ще бж-дат доволни от тебе и ще ти благодарят, Едно се иска от хората: да образуват правилна, Божествена връзка помежду си. Дали са проповедници и слушатели, учители и ученици, между тях трябва да съществуват Божествени отношения. Една връзка трябва да съществува – Божествената. Днес хората страдат и боледуват по единствената причина, че много връзки ги държат за земята. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че той е обверзан от главата до краката с хиляди нишки, нъ-кои единични, а други – двойни. Пожелае ли да се повдигне нагоре, веднага нишкит го дърпат надолу. Всяко теглене надолу му причинява болка. – Какво трябва да прави този човек ? – Да потърси опитен лъкар, който знае, как да ръже връзкит на хората. Щом намъри такъв лъкар, болестта му изчезва. Какъв ще бъде лъкарьт, не е важно. Дали е материалист, идеалист или духовен чо-вък, лъкарьт трябва да владее изкуството да ръже нишкит на хората. Това не може да
207
мине безболезнено, но поне с по-малко страдания и без усложнения.
Какво се иска от съвременнитв хора? – Чисти мисли, чувства и постъпки. Само така тв могат да бъдат здрави. Всвка нечистота дава условия за ферментиране. Фер~ ментирането пък причинява болести. Следователно, болният страда от фермеитирели мисли, чувства или постлшки. Щом спре ферментацията и нечистотиитв се изхверлят навън, болестта изчезва. Новият живот има за цел, да премахне условията за ферментация. Чистата мисъл, чистото чувство^ и чистата постж.пка никога не ферменти-рат. Щом ферментират по външно или вътрешно влияние, това показва, че в твх има нвкаква нечистота. Тази е причинатаг дето човек, без да съзнава, опетнява мислитв и чувствата си. Има случаи, когато нв-кой фермент попадне в мислитв на човека и след известно време тв започват да ферментират. Това се дължи на никакво външно влияние. – Кой е виновен за това? – Никой не е виновен. В природата на човека има условия за ферментация. Щом има условия, все нвкой фермент ще попадне при благоприятни условия за него и ще почне да се развива. Затова Псалмопввецът казва: „Господи, бъди ми задна стража". Той иска Бог да го пази, да не изпада в изкушения, които да предизвикват ферментация на мислитв и чувствата му. Без да иска, човек може да се под-
208
хлъзне и след това да носи последствията на своето невнимание.
Като живее на земята, човек е изло-жен на изпитания и мъчнотии, които трябва да разрешава правилно. Ако не ги реши правилно, идат лошиг последствия. Какво е нежно на човека, за да избъгне процесит на ферментация? – Да пази чистота в ми-слит и чувствата си. Това наричаме „хигиена на мислиг и чувствата". От тази хигинна зависи здравословното състояние на човеш-кия организъм. Това е новата хигиена – хигиената на любовта. Който живее според изискванията на тази хигиена, не пита, защо този или онзи не го обичатг. Той е дошъл на земята да възприеме Божията Любов и да я предаде на хората. Той знае, че живее в Бога и се ползува от Неговата Любов. Щом Бог го обича, и хората ще го оби-чат. Когато приемете любовта, трябва да я предадете, както сте я приели, без лъжа и лицемърие. Какво правят младиг моми и момци? Като се влюбят, т външно се пред-ставят безразлични един към друг. Вж-трешно горят от любов, а външно се пред-ставят хладни и незаинтересувани. И обратното се случва, външно дават вид, че са влюбени, а вътрешно – студени. И едното, и другото положение са неестествени. Не всичко, което минава през човека, е негово. Има чужди състояния, на които той се натъква. Това показва, че много фактори оказват вли-
209
зшие върху човешкия живот. Пазете се от чуждит влияния. Ако се натъквате на тях, «е се страхувайте, не ги избътеайте, но изучавайте ги като предметно учение. Минавате край едно умръло куче. Не бягайте веднага, -но спрете се и помислете, защо е умръло на пътя, защо мирише и т. н. Неприятна е миризмата на умрълото куче, но помислете, че и у вас има мисли и чувства, които миришат лошо. Потърсете причината за тях, за да на-мърите начин да се освободите от влиянието им.
Задачата на човека е да се освободи от влч/грешнит заблуждения, които спъват развитието му. Който престава да се развива, преждевременно остарява. А щом остарее, той престава да се учи. Каквато книга да отвори, скоро я затваря и казва: Няма какво повече да уча. Ако отвори Свещената книга, ,и нея скоро затваря. Той не подозира, че тази книга крие истинското знание. В нея има .думи, при произнасянето на които се откри-ват нови светове. Както любовта отваря вратата към Божествения свет, така и нъ-кои думи от Свещената книга въвеждат човека в красиви, възвишени светове. Следователно, всеки човек, когото обичате, представя за вас врата, през която можете да влъзете в духовния свет. Ако обичате нъ-.кого и не можете да влъзете в духовния свет, това показва, че нито вашит отношения към него, нито неговит отношения
14
210
към вас, са прави. Христос казва за себе-си: »Аз съм вратата на кошарата". Който-мине през тази врата, ще чуе гласа Му и ще Го познае. Той ще познае Бога и Неговата Любов. Величието на Христа се заключава в това, че Той послужи като врата за минаване на човешкит души в духовния свЬт. Като знаете това, направете връзка съ-Христа в себе си, т. е. с Божественото Начало.
И тъй, който влъзе през вратата на любовта, ще намъри вратата на мъдростта и на истината. Минете през триг врати – вра» тата на любовта, на мъдростта и на истината, за да изпълните своето предназначение на земята. Какво е вашето предназначение? – Да изпълните Божията воля, както трябва.-Какво е предназначението на струната? – Да се подчини на цигуларя. Струната трябвада бж-де доброкачествена. Това изисква цигуларьт от нея. Останалата работа е негова. Той ще я навива, както трябва, а тя ще мълчи. И чо-вък е струна на Божествения инструмент. Духът е цигуларьт, Който ще свири с лжка си върху вас. Колкото по-доброкачествена е струната, толкова по-хубави тонове издава. Който слуша, ще остане доволен и от стру-нит, и от цигулката, и от цигуларя. Отъ-вас се иска послушание, да се подчинявате ца Великия цигулар. Послушанието се осно~ вава на любовта. Който обича, само той мо^ же да слуша.
211
Като ученици, задачата на всеки едного е да изучава същественото и да се интересува от него. Поетът ни интересува с своята поезия, пъвецът – с своята песен, цигуларьт – с своята цигулка, ораторът – с своята реч, духовният човек – с своит красиви и топли чувства, слънцето – с святлината и топлината си, които изпраща на цвлия свет. Следователно, всвки човек трябва да се интересува от Божията Лю-бов, която се проявява чрез въздуха, водата, светлината, растенията, животнит, хората, ангелит, херувимите и серафимит.
Съвременнит проповъдници и религиозни хора говорят за Христа, като имат пред вид историческия Христос, Който живъл преди две хиляди години. Тогава Христос е бил на 33 години. Според мене, като говорят за Христа, трябва да знаят, че днес Той е пораснал, възмъжал и стана л възрастен. Тъй щото, сггашннят Христос е вече на две хиляди години. Въпръки тово, всички говорят за Христа, Който живъл в миналото, страх ги е да говорят за сегашния Христос. Тв не могат да си предста-вят, какъв е бил Христос като млад и какъв е сега, като възрастен, на две хиляди години. Какво са две хиляди години пред въчността? Това са два Божествени дни. Ако в миналото Христос е живъл 33 години, все едно, че е бил още пеленаче. Днес, когато живее две хиляди години вече, Той ми^
212
нава за малко, двегодишно момченце. В две-т години се крият благата и опитностите на двет хиляди години.
Следователно, бъдете врата за любовта, да минат през вас всички, които отиват в духовния свЬт. Бъдете врата за мъдро-стта, да минат през вас онЪзи, които жи-вЕят в света на знанието и светлината. Бъдете врата на истината за онЬзи, които живеят в света на свободата.
– Божият Дух носи всичкит- блага на живота.
28. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 аг/рил, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгръв.