Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
СПОМЕНИ НА ХРИСТИНА АЛЕКСАНДРОВА ОТ ТЪРНОВО
Варосвах малката къщичка, която използвахме за склад, а сестрите Иларнонова, Бойнова, Дивитакова, 3.Петкова и Дойнова подреждаха горницата на вилата. Бяхме донесли килими, пътеки. В предния южен салон се провеждаха събранията, а северният беше Светая Светих. Там се молехме. Аз полюбопитствах да видя какво са направили сестрите, а те вкупом викнаха: „Вън, вън, ще изцапаш!" Аз се умъчних; зер, те бяха всичките образовани и богаташки, а аз — сиромашка жена. Отидох и си продължих работата.
На обяд Учителя пратил брат Дивитаков да ме повика за храна. „Вие яжте, аз да си довърша работата, че тогава ще ям" – отвърнах му аз. Но след малко братът се върна и ми каза: „Учителя не желае да почне без тебе." Аз се измих и тръгнах. Учителя ми беше запазил място до себе си на дългата маса. Той не беше разрешил обедът да започне без мене. Това силно ме притесни, но и много ме зарадва, защото почувствах, че Учителя ме цени - мене, бедната, неука жена.