Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
ПИСМО ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
София, 25.03.1920 г.
Обична Еленке и Костадине, Получих вашите писма. Всичко в живота може да се върви по две направления - или приближаване, или отдалечаване от Господа. Човек по някой път се самозабравя и вследствие на това се натъква на ред мъчнотии, които пък събуждат в него съзнанието да се учи.
В беседите от III серия, Които ви изпращам, ще намерите ценни показания за много неща. Прилагайте Словото на опит. Всяко честолюбие, всяко тщестлавие, всяка спотаена гордост, била тя каквато и да е, от какъвто род и да е, тя е спънка. И духовните хора се спъват като мухите в тая паяжина на дявола. На земята засега ще имате тия спънки. Борба ще има, но Господ е силен.
Г-Жа Мария Хараламбева, която е пострадала, и то е за добро. Всеки трябва да се въоръжава с Любов към Отца на Светлината. Ако ви се удаде случай да я посетите, насърчете я да изтърпи до край. На сила се влиза в Царството Божие. С Любов се взема, с обич се крепи. Светлината сега иде отгоре и тя ще дойде. В края Живият Бог ще победи. Любовта ви към Христа да бъде постоянна.
Аз, Като се поуредят пътищата, ще ви посетя. Ваш верен. Поздрав на всички приятели. Подпис (П.К.Дънов)