Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
1918 година
Събор поради войната и интернирането на Учителя не се състоява.
От тази година са запазени четири писма до сем. Иларионови също и един наряд, който Учителя изпраща от Варна за изпълнение празника на пролетното равноденствие. За първи път обръщението в писмо до Иларионова е „обична ми Еленке" — Константин е болен Учителя иска да я подкрепи и насърчи.
Политически събития. Положението в тила и на фронта става неудържимо. Избухват войнишки бунтове. Тяхна кулминация е Владайското въстание. На 15 септември при Добро поле силите на Антантата правят пробив на отбранителните ни линии. Втората национал катастрофа надвисва над България. На 3 октомври цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис. Министър-председателят Радославов избягва от страната. Съдбините на България се поемат от победителите. Страната е в разруха, стопанството е замряло, царят глад и спекула. Такава е картината след продължилите шест години войни.
От 1 януари 1918 г. протосингел на Търновската митрополия е Тодор Хлебаров. Той остава такъв до 31 март 1928 г.
Учителя се връща от Варна в София.