Противоположни процеси

Противоположни процеси.

Размишление.

Какво ще стане с човека, ако отиде сам на бойното поле да воюва? — Ще бъде убит. За да не го убият, той трябва да отстъпи по всички правила на военното изкуство. Значи, човек сам не може да воюва. Воюването е процес на колективно съзнание. Следователно, щом става въпрос за воюване, човек трябва да се сверже с хората и така да предприеме войната. Докато не е разбрал, какво представя воюването, човек мисли, че е силен, умен, способен, вследствие на което е готов всвки момент да воюва. Първоначално той е самонадеян, но като срещне юлъми препятствия, постепенно започва да отстъпва, не само по теоретически, но и по практически съображения.

Сега, заприм-вр, вие четете Посланията на Апостолит, но не разбирате техния вът-решен смисъл. Ако четете Посланието на Павла към Римлянит-, 8 гл., в стиховет- 28-31 е казано: „Знаете пък, че на тт>зи, които любят Бога, които са. призвани според Неговото предопределение, всичкото на добро им съдействува. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да е Той първоро-

90 ден между многото братя; а които предопредели, гЬх и призва; а които призва, тъ\х и оправда; а които оправда, тт>х и прослави".

Мнозина четат Евангелието, Посланията, но като не разбират вътрешния смисъл на думит-в, чудят се, защо всичко е така писано. Питам: Ти защо отиваш сам на бойното поле? Не знаеш ли, че който отива сам на бойното поле, той отстъпва? Ако воюва с много хора, ще отстлши ли? Следователно, ако цялото човечество воюва за една велика идея. ще отстъпи ли? — Н-вма да отстж.пи.

Съвременниг хора четат Свещената книга, както и ред книги, в които се описва живота и страданията на великит- хора, но като дойдат страданията до тт>х, бътат, не ис-кат да губят разположението и спокойствието си. За колко време човтж може да бж.де разположен? Сръчцате един чов-Ьк весел, разположен, мисли, че нищо не е в състояние да го смути. Кажете му една обидна дума и вижте, какво става с неговото разположение. Дайте му н-Ьколко грама рициново масло и вижте, къде отива неговото спокойствие. Преди да е взел рициновото масло, той не иска да го безпокоят, да развалят спокойствието му. Той иска да чете само, да се занимава с научни въпроси. Обаче, като изпие рициновото масло и се прочисти, той се усв-ща облекчен, подмладен, подвижен. Докато рициновото масло действува в стомаха и чървата, чов-Ьк не се чувствува добре. Въ

91 него става голяма реакция. Рициновото масло е подвижна течност, която се бунтува в стомаха на човека, иска да изл-взе вън. Щом раздвижи известни енергии, които са. застояли в стомаха и в чървата на човека, рициновото масло излиза навън. Излезе ли навън, човек се успокоява и се чувствува облекчен и подмладен. Има мисли, попаднали в ума на човека, които действуват като рициновото масло. Тъ- произвеждат реакция в човешкия ум, защото искат да излъзат вън от него. Тази реакция ние наричаме борба. Човек се бори, докато се освободи от тия мисли. Освободи ли се от тях, той се облекчава и подмладява. В резултат на тази борба, в него се явява нъкаква св-втла, възвишена мисъл. Както след рициновото масло апетитът на чов-Ька се усилва, така и след всЬка отрицателна мисъл се усилва желанието на човека да учи, да придобива нещо ново. Който л-вкар и да извикате при никакво физическо неразположение, той непремннно ще ви пре-поржча рициново масло.

Като ученици, вие тр-вбва да разбирате процесит-в в природата правилно, за да се ползувате от ГБХ Заприм^р, Н-БКОЙ се оплаква, че му казали една лоша дума. Лоша дума е само онази, която не е в хармония с чов-вка, докогото се отнася. В това отношение, вие тр-вбва да знаете, какви сили крие всЬка дума в себе си, за да можете

92 предварително да разбирате ефекта, който тя би произвела. Вие трябва да знаете, какви сили се крият в мислит и в чувствата, с които си служите, за да разбирате, какъв ефект могат да произведат върху човека. Ако поставят Н-БКОЙ човек В магнетически сън и чрез внушение му кажат, че на рж.ката си има рана от изгор-вло, като се събуди от този сън, той ще изпитва на ръката си болка от изгоръло. Това показва, че докато човек е ограничен, докато се подава на влиянието на чужди мисли, той никога п-Ъма да б.вде свободен. Свободата е процес на съзнанието. Свободен човек е онзи, съзнанието на когото действува в ръ\д-ка, ефирна материя. Потъне ли съзнанието на човека низко въквде, в гжстата материя, той изгубва свободата си. Гжхтата материя представя сбор от същества, подобни на разбойници, които имат единствена цел, да оберат чов-Ька. — Верно ли е това? Как може да се провъфи истината? — Много просто. Всички хора, които говорят истината, имат приблизително еднакъв строеж на думит. Какви и кои ех тия думи, вие не можете да знаете. Истината сама избира думш-в, с които си служи. Турите ли една от нейнит- думи, дето не трябва, тя ще предизвика изгаряне в съзнанието. Чов-вк може да бъде изгорен от една дума, от един поглед, от една мисъл или от едно чувство. Всъ-

93 ко изгаряне не е нищо друго, освен дисо-нанс в съзнанието.

И тъй, за да се справи с процесите, които стават в съзнанието, човтж трябва да има знания. Нтжой с« страхува от влияния. Друг се страхува да не изгуби любовь-та си. Трети се страхува да не го отдъ\лят от идеала му. Кога се страхува човтж? — Когато нъчиа знания. Апостол Павел казва: „Кой ще ме отдали от любовьта Христова?" Който е възлюбил Бога, той не може да бж-де отд-влен от Него. Който не е възлюбил Бога, той сам по себе си е отд-влен. Каква е разликата между този, който не е от-д-Ьлен от Бога, и онзи, който е отд-влен? Разликата между двамата е такава, каквато между благородния и неблагородния метал. Благородният метал не се окислява, а небла-городният се окислява. Каквато е разликата между праведния и гръчнния, такава е и между онзи, който люби Бога и този, който не Го люби. Тялото на праведния е устроено по един начин, а на грешния — по друг. Това зависи от ГБХНИТ-Б мисли и чувства. До-бритъ- мисли и чувства строят по един начин, а лошит — по друг. Това, което чо-в-Ьк гради с помощта на добри мисли и чувства, е устойчиво и никога не се губи. Съграденото, обаче, с лоши мисли и чувства, не е устойчиво и лесно се губи. Казва се, че чов-ък тр-Ьбва да пази това, което е съградил в себе си. Това се отнася до

94 връзката му с Бога. Следователно, чов^к трябва да пази свещено връзката, създадена между Бога и неговата душа. Никоя външна сила не е в състояние да скъса тази връзка, освен самият ЧОВ-БК. Никакви страдания, нещастия, изпитания, мжлнотии не са. в състояние да скъсат връзката между човешката душа и Бога. Човешкиг връзки, обаче, лесно се късат. Достатъчно е да кажете нещо обидно за нтжой чов'вк, за да го накарате да се отдалечи от вас. Н'Ькой верви и се оглежда насам — натам, какво ще кажат хората за него. Какво ще кажат хората? Каквото виждат. Ако виждат, че не си обл-вчен, както тр-Ьбва, ще кажат, че не си обл^чен. Ако нам-врят, че си прост или учен, непременно ще си кажат мнението. Когато хората дават мнението си, дай и ти своето. Ако намириш, че говорят истината, нищо друго не ти остава, освен да потвердиш думит- им. Ако намираш, че не говорят истината, ще се опиташ да ги корегираш. Кажат ли за тебе, че си учен чов-вк, ще им кажеш, че не са прави, защото има много н-вща, които не знаеш. Пазете се да не скж.сате връзката си с Бога. Що се отнася до чов-вшкитъ" връзки, ТБ лесно се късат, лесно се заверзват.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се справите с всички мисли и чувства, които, като рициновото масло, идат да отнемат разположението на духа

95 ви. Какво можете да кажете за чов^к, който от всичко се плаши? Ако всека мисъл може да го застави да се откаже от убежденията си, този чов-вк не заслужава да бж-де свободен. Той е роб на условията, на злото в света. Ще кажете, че Бог е Лю-бов и прощава на всички. Бог е Любов, но за разумните. Бог е Мъдрост за мъдрите. Бог е Истина за истинолюбивитъч Какво е Бог за гръшниттз, тъ- сами знаят. Ако аз отговоря на този въпрос, ще предизвикам изгаряне в съзнанието ви. Какво е отношението на Бога към грешните, не ме интересува. Аз се интересувам само от отношението на Бога към праведните, които вер-шат Неговата воля. От две хиляди години насам християните се занимават с отношението на Бога към грешните, но светът още не е оправен. Те говорят за страшния съд, за ада, но хората още продължават да гр-вшат. — Защо? — Защото се занимават с неразрешими въпроси. Не разрешавайте неразрешимите въпроси. Защо хората грътпат, защо говорят лошо едни за други, това са. въпроси, които днес не могат да се разрешат. Оставете тия въпроси настрана, за далечното бъдеще. Какво мислят хората за вас, не е важно. Интересувайте се от това, какво Бог мисли за вас, какви са. Неговите отношения към вас. — Къде е Бог? — Той е извън времето и пространството. Като хора, дошли на земята да се

96 учат, вие жив-Ьете в ограничен свет, в време и пространство. Дойдете ли до въч-ността, вие трябва да излъзете от ограничения свт>т и да влезете в области, извън времето и пространството.

Следователно, искате ли да знаете, какво представя Бог в време и пространство, изучавайте себе си. ВСЕКИ може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е дал до-стъп в съзнанието си. Н-Ькой се опла-квал, че съзнанието му било обхванато от нъкое чуждо същество, което внасяло в него мрак. Това чуждо същество му нашепвало отрицателни мисли, с цел да го отклони от правия път. То му казвало, че е за-блуден, че не трябва да се занимава с философски въпроси, че от него нищо н-вма да излезе и т. н. Изпаднете ли в такова положение, ще знаете, че това е злото в свъ-та, което се изразява чрез същества, които имат за цел да спъват хората. Значи, чо-вък може съзнателно или несъзнателно да даде ход на тия същества в себе си. Ако това е възможно за злото в света, колко повече чов-вк трт>бва да даде път на доброто в себе си! Колко повече човт^к трябва да бъде готов да изпълнява Волята Божия!

Като наблюдавам лицата на хората, виждам, какви са. страданията им. Т4 се мъчат, страдат, но въпреки това не могат да разрешат задачит на своя живот. Т"Б искат да ги разрешат механически. Меха-

9? ническото разрешаване на задачитв е намиране на неизвестнит X и У. Това не е истинско разрешаване на задачитъ\ Да се наяде човек днес, това на е резрешение на въпроса. Това е временна помощ само. Докато живъе на физическия свет, при преходни условия, човек се нуждае от храна, за да извади живота, който е вложен в нея. Днес хората дъвчат храната си. Ще дойде ден, когато Т-Б ще се хранят по друг начин.

Сега, както изучавате влиянието на различните храни върху организъма си, така трябва да изучавате влиянието на МИСЛИГБ върху ума си и на чувствата върху сърцето си. Да може човек да се справя с своите мисли и чувства, това значи, да е постигнал нещо положително. Външно чов-вк може да се показва тих и спокоеи, като че нищо не е изгубил, а вътрешно да се усътца отмал-вл, неразположен. Това е състояние на обиране. Този чов-вк е изгубил всичкото си богатство. Силен чов-вк е онзи, който може да запази докрай са/грешното богатство, което Бог му е дал. Ако Бог е в вас, кой може да вземе богатството ви?

Като ученици, вие тр-вбва да пазите своето вътрешно богатство. Всеки чов-вк е изло-жен на изпитания, на изкушения, с единствената цел да го оберат. За да запази своето богатство, чов-вк минава през ред вътрешни борби. ВСЕКИ чувствува, че н-вщо го

98 дебне. Това дебнене съществува навсЬкъде в природата: лисицата дебне кокошката, вълкът — агнето, крадецът — богатия, сж-дията — престъпника. Като знаете това, съзнанието ви тр-Ьбва да бъде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си с Първата Причина на въчцата. Той винаги разчита на Божественото в себе си и му дава път да се прояви. Чов-ьк трябва да знае, как да се справя с мъчно-тиит- си. Не знае ли, той ще бъде победен. Вземете примъф от борцит-. Години паред Т-Б се упражняват, за да могат да се про-тивопоставят на всеки, който ги напада, от-вън или отвътре. Българитъ- се нападат едни други с тояга, с кривак. Иска ли н-Ькой да си отмъсти, той дига кривака си и не гледа, кжле удря. Англичаните пък се боксират. Обаче, злото не се побеждава нито с кривак, нито с юмруци, нито с бок-сиране. Човтж тр-Ьбва да знае, как да по-стъпва с злото. Не знае ли, злото ще го повали на земята. Като се бори дълго време с мъчнотиитв си, както и с злото, ЧОВ-БК изгубва най-после своя вътрешен мир, вследствие на което животът му се обезсмисля. Съвременниг хора постоянно се опла-кват, че са изгубили нъчцо. Н-вкой се оплаква, че е изгубил мира си, друг — любовь-та си, трети — н-вкоя светла мисъл или благородно чувство. Ако отидете в н"Бкое село, ще чуете? че селянинът плаче за изгу-

99 бената си кокошка или овца. При това, хората губят най-породистиг си кокошки и овце, най-красивит-в си мисли и чувства. Ювде отиват т? — В някой чужд курник, или в нъкое чуждо стадо, или в устата на нЪ-кой звер — вълк, лисица и т. н. Какво трябва да прави човек, за да не губи свои-т красиви нътпа? Трябва да се огради с здрав, бодлив тел или с будно съзнание. За разумния човек по-добра ограда от силната мисъл н"Ьма. За военния по-добра ограда от револвера нтзма. За овчаря по-добра ограда от бодливия тел няма. Слаб ли е човек, още при първото сражение отстъп-ва. Той трябва да се кали, да издържа в борбата с тъмнитъ- сили. Съществата, които работят с тъмнитъ- сили, познават всичкото изкуство на отбрана и нападение, разпола-гат с всички методи: т-в убиват, крадят, кощунствуват, палят, горят. Т са. майстори в всички области. Силата на духовния човек седи в познаване на истината. Познава ли истината, той никога няма да бж.де излъган. Ако в борбата си с н-Ькое тъмно същество не бъдете излъгани, победата е на ваша страна. Победите ли го, всичкото негово богатство е на ваше разположение. Духовният човек пък употр-Ьбява любовь-та, като бойна сила при сражението. Мощна сила е любовьта. Достатъчно е тя да огради чов-Ька, за да го победи. Като се намери в обржла на любовьта, и най-голтшият престлш-

100 ник отстжлва. Той предава орхжието си и трътеа след нея. И при това положение, обаче, ЧОВ-БК тр-Ьбва да бъде буден, да се пази от хитринит на тъмнитъ4 същества.

И тъй, който попадне в обржча на лю-бовьта, той тр-Ьбва да знае, че е нейн пл-Ьн-ник. — Докога? — Докато дойдат да го откупят. Черното братство плаща скъпо за всЬки свой човек, попаднал в пл-Ьн. ЛЮ-бовьта не иска да го задържи за винаги при себе си, но само, докато му предаде един урок. След това тя го изпраща доволна, разположена и го кани и втори одет да я посети. Обаче, така може да постъпва само адептът. Обикновеният човт,к не може още да воюва с злото. Той не тр-Ъбва да му се противи, защото, като породиста кокошка или овца, злото ще го изяде. Един ден, когато се въоржжи с любовьта, той ще воюва с злото и сигурно ще го победи. Днес всЬки човеж може да стане жертва на злото, но не трт>бва да се страхува от него. Когато ЧОВ-БК изпълнява волята Божия, Бог воюва заради него. — Как? — Той го превръща от овца в лъв, от лъв в лъвица. Ако сте овца, и вълкът дойде да ви нападне, вие веднага ще се превернете на лъв. Вълкът лъв не напада. Ако сте лъв и дойде друг лъв срещу вас, веднага ще се превернете в лъвица. Лъв лъвица никога не напада.

101 Мнозина се см-Еят на тия думи, защото не са. се спирали да изучават проявит-в на всички живи същества. Като изучават живота на животните и растенията, хората ще дойдат и до познаване на себе си. И обратно: като познава себе си, чов-вк ще познава и другит-Б. Срещате, заприм-вр, н-вкого, който маха с ръка около главата си. Който не разбира състоянието му, ще го нарече смах-нат. Не е смахнат чов-вкът. Той маха с ръката си, за да се освободи от Н-БКОЯ лоша мисъл, която е налегнала съзнанието му. Иска ли чов-вк да се освободи от никаква тежка, отрицателна мисъл, няма защо да маха с ръка. Нека вземе една лъжица рициново масло, да се прочисти. В психическия живот, влиянието на рициновото масло можем да уподобим на влиянието на до-брит мисли.

В прочетената глава от Евангелието се казва, че чов-вк не трябва да къса връзката си с Бога, с любовьта. Запази ли тази връзка, той ще има правилна обхода към хората. Как да се отнася чов-вк към хората, това не може да се учи. Правилната обхода произтича от чов-вка. Който има любов в себе си, той знае, как да се отнася с хората, с всички живи същества. Ако три деня е жадувал и нам-Ьри една чаша вода, той ще бъде готов да раздъли водата си с вс-вки, който би му поискал. Н-Ьма ли любов в себе си, той ще каже: Аз съмъ

102 жадувал три деня. Следователно, първо аз трябва да задоволя жаждата си. За свое оправдание, той ще каже: Човеж не може да обича другиг повече от себе си. Трябва ли да р^жа от месото си, за да дам на дру-гит-в да се хранят? За чов-Ъка, който не носи любовьта в сърцето си, е оправдано първо да мисли за себе си, а после за другитъч Обаче, има хора, които са. готови да рЪжат месо от себе си, за да дадат на н-вкого, който умира от глад.

Един прим-Ьр из английския живот илюстрира добре, какво се крие в човечл-кото естество и за какво е способен човтж при критични моменти. При една катастрофа по море, един английски параход постра-дал. Само десет души от екипажа могли да се спасят. Т-Б се качили на една лодка и се понесли по бурнитъ1 вълни на морето. Така прекарали осем деня, без троха хл-Ьб в устата си. Огладнътш, отслабнали, Т-Б започнали да се поглеждат, какво да напра-вят, за да не умрат от глад. Най-после, по силата на атавизъма, тъ- единодушно решили да нападнат едного от ГБХ И да го изядат. Въпросът се решил с жребие. Като пж.гували още нтжолко деня и не могли да стигнат н^кое пристанище, под напора на глада, т"Б били принудени да изядат още един от групата си. В дългото си пътешествие, лишени от хлЪб, ОТ вевкаква храна и от изглед за скоро спасяване, тЪ

103 изяли още шестима от своитъ* другари. В деня, в който стигнали до едно пристанище, в лодката останали само двама души.

Този пример очъртава слабостта на човежа. Щом се намъфи в критично положение, той се натъква на известни атависти-чески състояния. Това е едно разрешение на въпроса. Обаче, има и друг начин за разрешаване. Ако предстои на никого да умре от глад, това ни най-малко не му дава право да изяде друг нъжой, за да спаси себе си. Това Н'БЩО става и в съзнанието на човежа. Това, именно, представя драмата в човешкия живот. Когато се намери в трудно положение, като тия англичани, човеж сам не забелязва, как посъта даже върху нъжоя своя добра мисъл, или върху нъжое благородно чувство и го изяжда. Това говори за не-устой на човешкото естество. Животът подлага човежа на ред изпитания, да познае себе си и да се кали.

Днес всички хора се намират пред този изпит и трябва правилно да го решат. Ако не може да го реши правилно, човеж се чуди, какво е станало с него, че е сгр-в-шил. — Тр-ъбваше ли да сгрътиа? — Това не е важно. Важно е, като си сгръчпил, да изправиш погръчпката си. Щом си подпи-сал една полица, нищо друго не ти остава, освен да я платиш. — Ами ако сгр-Ьша втори пж.т? — Пак ще платиш. Колкото пъти гр1зшиш, толкова пъти ще плащаш.

104 Важното е да изправяш погръчлкитъ- си и да се учиш от тъ\х. Изправяй погръчлкитъ" си и напред верви. Докато не изправи по-гр-вшкитъ" си, чов-Ьк не може да бъде сво-боден. С други думи казано: Докато не стане приятел с доброто, човеж не може да се освободи от злото. Щом се сприятели с доброто, човгЬк напуща вече бойното поле. Не е ли сверзан с доброто, той непременно ще бж.де бит. Сверже ли се с доброто, това значи, да се яви добре въорж-жен срещу злото.

Мнозина казват, че като въфват в Бога и Го обичат, лесно могат да се спра-вят с злото, с мъчнотиитъ- си. Важно е, как обичат Бога и каква е вярата им в Него. Един млад момък тръгнал с своята възлюбена на разходка в една гжста, красива гора. Той й казал: Цонке, докато си с мене, не се страхувай от нищо. Имай пълна въфа в мене! При каквато опасност и да се намъфим, аз ще стрелям с ре-волвер. — Напълно в'Брвам в тебе, отговорила момата. По едно време тт> чули пред себе си тежки стъпки и н-Ькакво шумолене. Момъкът пръв зърнал мечка пред Т-БХ и моментално, без да разсъждава, качил се на една дива круша и гледал оттам, какво става долу. Момата, останала сама с мечката, започнала да вика и да плаче. Обаче, мечката спокойно минала и заминала покрай нея, без да я засегне. След това момъкът сл-Ьзълъ

105 от крушата и казал на момата: Както ви-ждаш, Цонке, мечката се уплаши от моя ре-волвер и нищо не ти направи. — Не, с такива заблуждения не се живее. Аз бих казал на момата: Цонке, много ще плачеш, докато ходиш по ума на своя възлюбен.

И тъй, ако човеж втурва и уповава на нтзщо, това е Божественото в него, а не човешкото. Докато в-врва на човешкото, ВСБ-кога ще има плач и ридание. За да не плаче, от човека се иска абсолютна вера в Божественото. Ако е въпрос за в-вра, днес всички хора в-Ьрват, но не в едно и също нещо. Едни верват в силата на човека и казват, че човеж може да направи всичко. Това са тъй наречените светски хора. Другите, тъй наречени регигиозни, вт>рват в духовете. Те казват, че духовете могат да направят всичко. И едните, и другите се за-блуждават. Така не се проповедва. Искате ли да проповедвате на хората, говорете им за любов и вера в Бога. Ако всички хора дойдат до любов към Бога, те ще имат еднакви резултати в работите си. Те вли-зат в областта на вечната хармония. Най-малкият дисонанс в живота на човека показва, че той е влезъл в религиозния материализъм. Нито светският материализъм, нито религиозният материализъм могат да спасят човека. Нито човек е всесилен, нито духовете и светиите, на които религиозните се кланят. Единственият, Който може

106 всичко да направи, това е Бог. Дръжте в ума си тази свещена идея за Него. Не е лошо да изучава човт>к светския и религиозния материализъм, но той трябва да ги постави на определените за тт>х мъста: чо-втзкът ще постави на своето място; духовете и светиите — на своето. Дойдете ли до Бога, и Нею ще поставите на местото Му. Най-хубавото, красиво и чисто место в човешката душа се пада на Бога. Той е слънцето на човешкия живот. Той огрева и най-забутаните ж.гли на неговото естество и ю прави добър, силен и красив. — Каде е Бог? Накъде да Го търсим? На коя страна да се молим? — Ако обичате Бога, вие ще знаете, къде е Той. Любовьга открива всички неща. Дали Бог е на земята, или на небето, вие ще Го намерите по пж.тя на любовьта. Казвам: Дето е Бо1, там е изток. Противоположната страна на изток е запад, т. е. човешкото. Значи, Бо: е на изток и отпред, а човек — на запад и отзад; злото — от-лево, доброто — отдесно. Това са четирите посоки на съзнанието, които определят движението на човека.

Размишление.

33. Лекция ог Учителя, държана на 3 април, 1929 г. София. — Изг рев.