Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
ОРГАНИЗАЦИЯТА
Георги Събев: Имаше охрана на лагера и в него се влизаше с парола. Не зная от кого беше наредено това дежурство, но зная, че се спазваше. Имаше два портала северен и южен. На тях стояха по двама дежурни, които се сменяха на всеки два часа. Караулният началник завеждаше новата смяна и освобождаваше старата. Нощно време се поставяха и секретни постове, които бяха в услуга на дежурните от портала. Охраната вършеше една важна работа. Тя не допускаше външни хора в лагера и по този начин се предпазвахме от кражби и други неприятности. Караулен началник беше брат Петко Христов, капитан, ръководител на Шуменското братство.“
А в писмо на Боян Боев от 10.11.1950 г. четем:
„...В първите години съборът се свикваше от средата на август и продължаваше една седмица и повече. Когато наближаваше датата на събора, се образуваше комитет, който да го организира. Специална квартирна комисия в Търново настаняваше гостите на квартира в околните частни къщи и в хотелите на града, а по-късно гостите се настаняваха в околните вили на палатки. Специална домакинска комисия се грижеше за домакинството: за общите обеди и вечери, за ремонтиране на вилата.
В съборните дни, в ранна сутрин всички се нареждахме в двора на вилата пред изгрев слънце. След молитви и песни се изпълняваха гимнастически упражнения. След това почваше беседата. Често пъти имаше през деня втора, а дори и трета беседа. В другото време Учителя имаше частни разговори с присъстващите. В свободното време братята и сестрите се събираха на малки групи, за да разговарят върху основните мисли на беседите, върху зададените задачи през време на събора и си записваха по-важните мисли.
Учители провеждаха всеки ден занятия с децата, присъстващи на събора. В тези дни те прилагаха новите принципи и методи. Децата с радост очакваха тези занимания. Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа.
Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър.
Понякога съборяните правеха обща разходка до Арбанаси, за да посетят братските места. В 1912 г. там има една къща и земя, а в 1919 г. купуват още една къща и 3 дка за Братството.
В свободното време се групираха и научно-философски групи, в които се обменяха мисли за отношението между идеите на Бялото Братство и нашите проблеми.
През първите събори се изпълняваха особен вид гимнастически упражнения, а сегашните шест гимнастически упражнения, без музикалното, се дадоха на събора през 1922 г. и оттогава се въведоха в цялото Братство.“
Ето какво още си спомня за събора през 1925 г. Георги Събев:
„...На събора се готвеше общ обед, а вечеря и закуска се правеше с чай и маслини първо качество по шест маслини на човек. В кухнята, която беше под открито небе, постоянно имаше казан с гореща вода, откъдето всеки желаещ можеше да получи по чаша. Горещата вода беше едно от най-важните задължения на дежурните. Тогава се надпреварвахме да пием гореща вода.* Дежурните по кухня бяха с бели престилки и бели забрадки.
Тогава ми направи впечетление, че при такъв голям приток на хора с различно обществено положение, пол и възраст на никого нищо не се губеше. На едно дърво беше окачена табелка с надпис: „Намерени вещи“.
Обикновено след приключване на съборите се е изнасяла голяма литературно-музикална програма. На събора през 1925 г. със „Стихотворение за търновския събор“ Олга Блажева изразява своето възхищение от търновските събори:
В здрача на тлееща радост
аз будя нетленни следи
и пея за дивната сладост,
що носят ни тъмни беди...
Учителя много е харесвал това стихотворение.
* Вода за пиене в пръстени стомни са носили всички участници от чешмата, която се намираше на Софийското шосе на 200-300 метра от вилата. (Бел. състав.)