Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
1913 ГОДИНА
През тази година поради войната събор няма. За създалата се обстановка Учителя говори в една беседа, държана в София на 11 август.
Войната е обявена на 14 октомври 1912 г. Тя завършва успешно за България и на 17.05.1913 г. в Лондон се подписва мирен договор.
Балканската война се води за обединение на българските земи, разделени от Берлинския конгрес. България има помощта и съдействието на Небето. Всемировият Учител идва да работи между българите в границите на Санстефанска България. И България има всичките условия да се обедини. На 11 ноември 1912 г. турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие. Фердинанд укрива предложението. Учителя изпраща генерал Стоянов да предаде на фердинад да приеме мира, но той отказва и нарежда да се атакуват турските позиции, укрепени на Чаталджа.
При Фердинанд като адютант служи генерал Алекси Стоянов. Неговата жена Мария Стоянова, придворна дама, е последователка на Учителя. Чрез нея и мъжа й на Фердинанд се предават някои съвети от Учителя.
Фердинанд е завладян изцяло от австрийската политика. Злият му гений му подшушва да нападне съюзниците си от Балканската война, та чрез сила да присъедини към държавата още български земи. Учителя отново изпраща Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не се вслушва в съвета. Думите на Учителя са: „България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач, Кавала и излаз на Бяло море.“
През цялото време, докато К. Иларионов е на фронта, Учителя му изпраща писма, с които повдига неговия дух, вдъхва му оптимизъм и вяра в успешния край на това голямо изпитание - Балканската война. По време на беседа в София, на 11 март, Учителя казва: „Искам да знаете, че в момента брат Иларионов е в Одрин.“ Малко преди това той се е обадил от Пазарджик, като е казал, че техния, 27-ми Дунавски полк1 няма скоро да го пратят на фронта, обаче Дунавската дивизия първа влиза в Одрин2.
Костадин забранява на своите войниците да безчинстват, но в града настъпва истински ад, който разстройва психически брат Иларионов. Турските офицери си предават снаряженията и брат Иларионов занася в Търново сабя и бинокъл на висш офицер, който лично му ги предава. Когато Учителя отива в Търново, Костадин му показва трофеите, но Учителя строго му нарежда да хване влака, да отиде към Одрин и да ги хвърли в някоя пропаст. Майор Иларионов се подчинява на нареждането.
На 1 юни 1913 г. става голямо земетресение в Търново. По този повод Учителя идва в града. Запазени са интересни спомени на Е. Иларионова от това време. Учителя идва в Търново и на 6 декември държи беседата „Постоянството, Благословение от Бога“:
„Сегашните ви страдания са Божественият чук, който иска да ви оглади и придаде по-изящна форма. От вас се иска само търпение. Търпението е едно качество на Бога и за да го придобие, иска се постоянство... Вашето търпение всякой ден се опитва. Може да си търпелив днес и по-търпелив утре, но Божественото търпение ви липсва...Вие се оплаквате постоянно, че имате страдания, но такива още не сте изпитвали. Сегашните ви страдания са както на едно дете, което плаче за своите кукли.“
През 1913 г. не се провежда среща на Веригата поради бушуващата все още война. По този повод на 11 август 1913 г. Учителя държи в София слово, на което казва:
„Забраната на събора - кризата която се прекарва днес, е криза в самите вас. Защото България по невнимание и по неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове и отиде много надалече, заблуди се. Бог за да я накара да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и негодувате. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги иззема известни привидни блага - изпраща свините да се издавят в морето. Ето защо Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция. И българите сега плачат ли плачат. Вие, обаче, освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде, но какви ще ви намери, какво ще ви каже, ако ви намери предали се на сластолюбие, че имате по някоя къща, че сте научили децата си как по-изкусно да се въртят по баловете и прочие. Какво печели човек, ако има всичко това, а изгуби душата си? Пазете душите си. Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Вам сега предстои да скъсате и изхвърлите всичко светско и да приготвите кандилата си, щото иде господарят ви; да не ви завари, че в тях нямате масло.
Любовта е основа на всичко, защото тя е добродетел сляпа към погрешките на хората и от нищо не се обхожда. Тази любов ви трябва най-вече тъкмо сега, защото загубата, която претърпяхте в материално отношение, нека я наваксате със Господа; и ако Той е с нас ние нищо не сме изгубили. Затова научете се да не бъдете под влияние на лошите духове. Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лоши настроения в себе си?“ Искате да се лекувате; тогава не се съединявайте с духове проклети и изгонени от небето. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 1913 г. насам тия духове разтройват човешките души и аз виждам колко големи майстори са те. Затова застанете на страната на Христа, защото подозирам за вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовност да му служите, колко от вас ще издържат? Но питам ви тогава: „Така ли лесно напускате бойното поле?“... За вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са посторонни. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, че вие имате опасност да ги изгубите. Тогава ще кажа: „Каква полза човеку, ако спечели целия свят, а загуби душата си?“ Внимавайте, прочее, да опазите своите души и да ви помогне Христос!
Законът за прогреса на човечеството, за неговото повдигане е да се осъзнае, че всичко което Бог е създал, е добро, накратко този закон се изразява със самопожертването. Без любов не може да има самопожертване. Без самопожертване няма прогрес, няма просветление на мисълта и ума. Слизане и качване - това са живот и смърт, смърт и живот.“
1 Иларионов е работел в Русе, затова е бил в Дунавския полк. (Бел. състав.)
2 Одрин е превзет на 13.03.1913 г. (Бел. състав.)