Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“
Това е една от най-важните години в историята на Бялото Братство. Съставена е книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“, а на годишната среща Учителя обявява присъствието на Христос.
Годишната среща продължава от 15 до 21 август. Присъстват 63 членове на Веригата и само двама отсъстват. Поканите са раздадени лично, чрез приятели, а не по пощата. За първи път се среща и името на Боян Боев - един от най-приближените ученици на Учителя.
Многократно, особено през първия ден, Учителя говори за присъствието на Христос, Който е „близо до физическото поле“, „с нас“, „пред нас и между нас“, „присъства“. На тази среща са дошли и духове от различни народи и „всички те са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които се радва“.
С това присъствие Учителя обяснява мъчнотиите, които му се създават преди срещата. „В този град се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни.“ А особено, „когато се даваха стиховете от Господнята книга, духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми“.
Учителя обръща специално внимание на техните съмнения и доказателствата, които искат. Обяснява им, че не могат да видят Христа, защото не са нагласени, че съмненията ги спъват, а доказателствата ще им са дадат при определени условия.
Учителя подчертава, че на християнството трябва да се гледа като на една велика наука и трябва да се търси неговото практическо приложение, за да се повдигне светът. Предупреждава ги за великата война, в случай, че Европа не приеме доброволно Царството Божие, и че промените, които ще настанат в света, са резултат от изчерпването на съвременната цивилизация, която само механично е напреднала, а духовно е изостанала.
Христос е дошъл в света „да изнесе една нова светлина, да озари умовете на хората“. Учителя им казва, че Христос, Който ги е ръководил в миналото, ги ръководи и сега. Той иска да им помогне и, ако Го слушат, ще ги изведе. И добавя, че всички те и други, които са викани, образуват съвременния Йерусалим, който ще даде пример на хората.
Едно от основните положения за тази година е да се примирят едни с други, да изгладят разногласията помежду си и да простят на хората; да се държат в съгласие с Господа и да Го опитат. И понеже Господ е с тях, тази година не им се дава да постят. При това, ако искат да постигнат нещо, да не се молят сами. Учителя им говори още за молитвата и им дава седем петъка, през които да се молят за нуждаещите се членове на Веригата.
Една особеност тази година е, че Господнята вечеря е по-тържествена. Учителя говори върху символите й и разликите й от причастието и измива нозете на всички присъстващи.
Тази е срещата, на която Учителя обяснява пътя, който са минали членовете на Веригата и задачата, за която са дошли сега. Преди 6000 години те са били в Египет, където са придобили египетска мъдрост; после са отишли в Палестина, откъдето поради съпротивата на еврейския народ са заминали за Вавилон, да учат тогавашната вавилонска мъдрост - магията; били са и в Гърция при основаването на нейната култура, а след падането й под римска власт - в Рим, където са приели християнството. Накрая са изпратени сред славяните, а след хиляди години ще отидат в Америка, за седмата раса. В България те са били изпратени след светите братя Кирил и Методи, за да просвещават българския народ и дълго са живели сред него. Всички те са били свещеници с различен сан. Техните знания, обаче, не са дали желания резултат. С мнозина други те са спъвали този народ, вместо да го повдигнат и сега идват да се поправят. И да са благодарни, че народът ги е приел, защото другаде биха познали двуличието от миналото им и биха им дали подобаващото се място.
Същевременно Учителя говори, че те са изпратени да проправят пътя на Царството Божие, т.е. да подобрят условията на земята. При това атмосферата в България е много тежка, българинът е много свързан с материалното, което се вижда и от отсъствието на ясновидци и слухари. Все пак, въпреки че са малко на брой, те са като кваса, който в малко количество дава резултат. Учителя ги нарича още „солта“ на този народ и им казва, че тяхното и на народа бъдеще зависи от тази сол.
На 6 юни 1912 г. Учителя изпраща телеграма до сем. Иларионови със следното съдържание: „Моят поздрав. Аз ще тръгна скоро от София.“ Иларионови Го посрещат и настаняват в закупената през 1911 г. братска къща в с. Арбанаси. В нея Той прекарва два месеца сам и там съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“. Това са стихове от Библията, групирани според трептенията си, с които предизвикват различните цветове. „Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и нея ние ще ползуваме.“ Учителя прочита тези стихове на годишната среща на Веригата и дава пояснения за употребата им.
Учителя възлага отпечатването на книгата на брат Димитър Голов. Наскоро след това, през есента, книгата е отпечатана в Придворната печатница в София, най-добрата по онова време. Оформена е луксозно, с кожена подвързия. Учителя я раздава с автограф, лично и поименно на всички, които са присъствали на събора.
