Размишление. Съвременните хора тр-вбва да пазят ня-колко правила, ако искат да усп-Ьват в жи¬вота си. Т"Б са. следните: Никога не чоплете раната си. Имате ли никаква рана, не я пипай¬те, оставете я свободно да зараства. Имате ли никакви слабости, правете ред усилия да се издигнете над т1зх. Който не може да се справи с своиг слабости, той не може да се нарече ЧОВ-БКЪ^| Без да иска, чрез слабоститт> си, той изпада в животинско състояние. Това са правила, които се отнасят до всички хора. Съзнателно или несъзнателно, всЬ-ки ЧОВ-БК се стреми да стане уд на великия Божествен организъм, за да може правилно да расте и да се развива._ Ръката на човт>ка може правилно да расте и да се развива. само когато е сверзана с ГБЛОТО му. Отдт>-ли ли се от гЬлото, тя престава да се разви¬ва и в скоро време изсъхва. Веруюто на чо¬века може да се развива само тогава, когато той е сверзан с всички разумни същества, които подържат същото в-Ьрую. Аз говоря за онова втфую, което носи живот, знание и свобода на чов-Ька. Изгуби ли това в-Ьрую, чо-вт>к изгубва всичко. В него се зараждат ред болезнени състояния, психически и физи-
16 чески, докато най-после умира. Какво означава смъртта? Смъртта не е нищо друго, освен постепенно отделяне на удоветъ- от общия организъм.| Мнозина мислят, че след смъртта всичко Ъе свершва. Добре е с смъртта да се сверши всичко, но не е така. Човеж продължава да жив-ве и след смъртта, и то, толкова по-добре, колкото по-съзнателно е жив-вл на земята. Днес всички хора се стремят към при-добиване на щастие. Чудно е, как могат да се стремят към щастие, когато д-Ьлят живота, а също така и любовьта. Сам по себе си жи-вотът е недъушм. Нъчиа живот само на зе¬мята, или само на небето. Животът е един и непреривен. Същото казваме и за любовьта. Твва, което хората наричат щастие, се заклю¬чава в сверзването им с Бога. Свержат ли се веднъж с Бога, щастието започва да тече в живота им като ръжа. Докато не дойдат до съзнание, да разберат, къде се крие техното щастие, тъ- го търсят ту в же¬ната или в мъжа, ту в децата, ту в богат¬ството, ту в знанието, ту в силата, но в края на краищата от всичко се разочаро-ват. След всЬко разочарование иде стра¬данието, което не е нищо друго, освен език на Бога. Чрез страданието Бог говори на хо¬рата, че пжлът, по който търсят щастие, не е прав. Въпръжи това, с СВОИГБ криви ми¬сли и разбирания, тъ- искат да заставят ра-
17 зумнит същества да мислят като тях. То¬ва е невъзможно. Следователно, разумният не може и не трябва да верви по пътя на неразумния. — Ама Бог е всесилен. Той е в състояние да измъни всичко. — Тъкмо защото е всесилен, Той оставя човека да страда, да се огранича¬ва и заробва. Той не си служи с насилие. Веднъж е дал свобода на чов-вка, Той го оставя свободен, да изпълнява или да не из¬пълнява великит закони на Битието. Изпълня¬ва ли ги, ще бъде свободен. Не ги ли изпъл¬нява. сам се ограничава и лишава от даде¬ната свобода. Щом се ограничи, страданията неизбъжно го следват. Невъзможно е ръката да жив'Ье свободно и щастливо, щом се отдъ¬ли от общия организъм. Отдъли ли се от общото, човек няма условия вече за работа: той ходи тукъ-там, очаква на другит хора. Оттук иска няколко лева, оттам парче хлъб, докато най-после всички затворят вратите си за него. Ще дойде ден, когато течението на ръката за този човек ще се прекъсне, и той ще остане сам в живота, без никаква вън¬шна подкрепа. Най-после той ще разбере, че трябва да работи, но не отдълно от общия организъм, а в съгласие с него. Той ще на-м'Бри мъстото си в великия организъм на живота и ще почне да работи. Следователно, докато работи в съгласие с общото, човек се ползува от Божието благословение, и то заслужено, а не като по- 2
18 даяние. Подаянието е изключение в живота. В изключенията няма никаква обмъна^ Обаче, обмена съществува в работата. Когато две същества работят съзнателно и с любов, между ГБХ става правилна обмЪна. Като ра¬боти. като верва, като люби, човек всвкога ще бъде здрав. Здравето е резултат на пра¬вилна обмъна на енергиите в организъма на човека от една страна, както и на правилна обмъна между душит, от друга страна. Дой¬де ли нъкаква болест, тя е нарушаване на закона за правилната обм^на^Щс кажат нъ-кои, че болестите, нещастията са от Бога, че Бог е благоволил за това. Казано е. оба¬че, в Писанието, че Бог не благоволява в смъртта и страданията на човека. Може ли бащата, който е родил един син, да иска неговото нещастие? Може ли бащата да изпра¬ти крадци, разбойници да оберат, да убият сина му? Може ли бащата да изяде сина си? Това е невъзможно! Щом е дошъл на земята, човек тръб-ва да се учи, да си изработи прави разбирания, прави възгледи за живота, за природата и за себе си. Той трябва да се откаже от своит механически разбирания и да ги замъхти с ор¬ганически. които всъкога могат да се подло-жат на опит. Щастието на човека не зависи от окржжаващата среда, а от самия него. Човеж трябва да разчита на онази Божестве¬на, потенциална енергия, вложена в него. Има ли тази енергия в себе си, той може да раз-
19 чита на външни и на вътрешни благоприятни условия. Изгуби ли тази енергия, с нея заед¬но изгубва всички добри условия за работа и за живот. Само Божественото в човека да¬ва условия за работа, за градеж. Вън от Божественото, всъка работа, всЬки градеж е временен. Само Божественият живот осигу¬рява на човека чистота, успъх и щастие. Да жив^е човеж в съгласие с Божественото, това значи, да жив-Ье в душата си, която ни¬кога не се петни. Нищо не е в състояние да отнеме чистотата на душата^ Съвременнит- хора не жив-вят още в душата си, и въпръжи това говорят за любов, за сродни души. Момък обича някоя мома и я нарича сродна душа. Защо я зарича срод¬на душа? Защото му давала нещо хубаво от себе си. Тя изливала красиви чувства към не¬го, заради което я нарича сродна душа. И фурнаджията дава хлЪб на клиентит си, но не е сродна душа за гЪх. А какво по-хубаво нещо има в св^та от хл-вба? Въпръжи това, вие не можете да кажете, че който ви дава хл-Ьб. той е ваша сродна душа. Вие можете да наречете сродна душа само онази, която е готова да се жертвува за вас при всички условия на живота ви^ Прави възгледи трябва да имате. Не е въпрос само да говорите. ВсЬ-ка дума, която излиза от устата ви, тр-Ьбва да е пров-врена. Говорите ли за любов, всъжи трябва да я почувствува. Говорите ли за сво-бода, дайте свобода на себе си, дайте я и на
20 другите. Не прилагате ли сами това, което го-ворите, вие лъжете себе си, лъжете и другит Бъдете искрени в чувствата си. Ако едно чувство е животинско, не му придавайте по-ви-сок характер. Научете се да определяте нъ-щата според тяхната стойность^ Ако едно чувство е животинско, да се прецени като жи¬вотинско; ако е човешко — като човешко. На всвко нещо трябва да се дава състветна цена. Следователно, като ученици, вие не трябва ни¬то да подценявате, нито да надценявате нъщата. Сега, от всички хора се изисква разу-мен живот. За да живъете така, трт>бва да се освободите от своит слабости. Като ви¬дите НБЩО, не бързайте да се произнасяте. За да се произнася върху известен въпрос, чо-вък трябва да има знания. Същевременно, той трябва да бъде абсолютно справедлив. Кой каквото прави, каквито чувства го вълнуват, това е негова работа. Всвки е отговорен за себе си. Всъка постъпка се опредъля от - последствията си. Не се мътете в чуждите работи. Задача на всвки чов-Ьк е да работи върху себе си, да се справя с своит слабо¬сти и неджзи. Що се отнася до живота на другит, това не е негова работа. Лесно е да се критикува, но който критикува, той сам трябва да даде един идеален метод за жи-вЬене. Между хората трябва да сж.ществуват правилни, разумни отношения, каквито съще-ствуват между всички планети. Правилнит отношения между планетит се опредълятъ
21 от тяхнит разстояния. Докато тия разстоя¬ния се пазят. и отношенията между тях оста-ват едни и същи. Измънят ли се растояния-та, и отношенията между гЬх се накърняват. Каквото е външното отношение между плане-тит, такова е вътрешното отношение и между хората. Л> са поставени на известни раз¬стояния едни от други. Това разстояние не трябва да се нарушава. Наруши ли се вед-нъж, нарушават се отношенията помежду им. Сега, като говоря за разстоянието между хората, това не значи, че тия отношения са абсолютно неизмънни. Отношенията на хората са органически, а не механически, вследствие на което т подлежат на промъни. Отноше¬нията на планетт са неизмънни обаче, пси-хическит отношения на хората мънят своит центрове. Както човек мъни отношенията си към хората, така променя и отношенията си към различнит планети. Как ще си обясни¬те промъната, която става с хората, ако не приемете влиянието на планетите върху тях? Има случаи, когато до известна възраст човек се намира под влиянието на една пла¬нета, а след тази възраст попада под влия¬нието на друта някоя планета. Сам човек се чуди, какво е станало с него, че се е измъ-нил толкова много. Запримъф, срътцате един чов-вк, който Ц-БЛИ 20 години е живъл в чистота и светост, но в един момент той се измъня и започва да живъе по друг на-чин. По-рано молитвит са били единствено-
22 то му развлечение, но сега не се интересува от тях. — Защо? — Срещнал е на пътя си една красива мома, заради която сърцето му е трепнало. Тази мома го отбива от него¬вия път и му дава ново направление в жи¬вота. Защо тръгнал подир тази мома? Защо¬то му била сродна душа. Какво сродство е това, което утре може да се разруши? Не, ако е въпрос за сродство, знайте, че всички души, които са излъзли от Бога, са сродни. Всяко обикновено, човешко отношение хората го нари-чат сродство. Какво сродство е това, което трае само день-два? Днес I ледате парче же-лъзо чисто, светло. но след няколко деня го виждате покрито с ръжда. Там, дето става окисляване. никакво сродство не съществува. Всяко окисляване говори за несъвершенство на нъщата. Какво сродство е това, ако с при¬ближаването си към една мома. момъкът изопачава характера й? Сродни души са ония, които вевки момент подигат и облагоро-дяват характера а-у ВСЕКИ човек трябва да съдържа качествата на златото. Истински ха-рактер е този който при никакви условия не се изменя. Като се намърят в трудни положения на които не могат да издържат, хората казват: Такава е волята Божия. Не така не се говори. Само светията, само праведният човек може да каже, кое е волята Божия, и кое не е. Нъ-кой краде, заради което го турят в затвор. Като се види ограничен, той казва, че волята
23 Божия била такава. Не, волята Божия не е в чов-вшкиттз закони. Краде ли човеж, човешки¬те закони непременно ще го хванат. Боже¬ствените закони н-Ьмат нищо общо с човеш¬ките. Светията познава волята Божия и я из¬пълнява. Когато нъчшя красива мома дойде при него. той я погледне, измери Я С погледа си и знае вече, какви са намеренията й. Тя или бъта от Н-БКОЙ момък, или иска да из¬кушава светията. Той й казва: Сестра, ако си дошла при мене да водиш чист живот. ти трябва да минеш по този път, по който аз съм минал. Аз съм се молил по три-че-тири часа на ден, а ти искаш без молитва да постигнеш нещо. Това е невъзможно. Ща¬стието не се постига лесно. За да бъде щаст-лив, преди всичко човек трябва да даде мъ^ сто на Божественото в себе си. Божествено-1 то е храна на душата. Ако не е приел тази храна, той никога не може да бъде щастлив. Когато Божественото се постави за основа, животът на хората се превръща в рай: птичките ГГБЯТ. изворите бликат. цвътята цъвтяг, плодовете зр'Ьят, децата скачат и се радват. Млъкнат ли птичките пресъхнат ли изворите. не благоухаят ли цветята, Бо¬жественото се е оттеглило. Божественото съз-дава братски отношения между хората, а чо-вешкото ги разваля. Това се отнася и до лич¬ния живот на човека. Видите ли. че Н-БКОЙ човеж боледува, става песимист, ще знаете, че Божественото го е напуснало. Ще кажете,
24 че това е закон на природата. Не, това е ре-зултат на нарушаване на природнит- закони. В Божииг и в великит природни закони н"Бма никаква измина. Т са постоянни и не¬изменни. Следователно, докато живъе съобразно великите закони на Битието. чов-Ьк всякога ще се ползува от Божието благословение. Кой¬то жив-ве според тия закони, той никога не петни душата си. Щом своята душа не опе-тнява, той никога не може да петни душит на своит ближни. Види ли н-Ькоя красива мо¬ма, той се радва на красотата й, без да опе¬тни с нещо нейната душа. — Ама тя го цъ-кунала. — Щом е по-слаба, тя може да го н/влуне. Ако бт^ше по-силна от него, тя няма право да пристъпва към него. Закон е: слабият всЬкога пристлшва към силния, но не силният към слабия. Ако бащата пръв пристъпва към детето си. от последното ни¬що н-Ьма да излезе. Първо детето тр-вбва да пристъпва към баща си. После и бащата мо¬же да пристъпи към детето си^ Дете, което първо пристъпва към баща си, да го п/влуне и погали, е на прав пж.т. От това дете ве-лик чов-вк ще стане. Като жив-ве по този на-чин, чов'Ьк ще изработи в себе си онази вж.трешна чистота, към която душата му се стреми. Не жив-Ье ли така, той изпада в ме-ханическит условия на живота, които во-дят към гр"БХЪи Докато гръдни и вер¬ши престъпления, чов-вк се намира в живо-
25 тинския морал. Колкото повече се издига чо-вът< над обикновените условия на живота, толкова по-бързо навлиза в духовните усло¬вия, които го водят към велик, възви-шен морал. Докато дойде до този морал, чов-Ьк неизбежно ще греши, но същевремен¬но ще се изправя. По външния вид на чов-Ь-ка. по лицето му ще познаете, какъв е не-говият морал. Който е придобил великия морал, той благоухае. Дето влезе, той разнася своето благоухание. С морала, който из¬лиза от него в вид на струи, той по дига падналите, утешава страдащите. Духовните отношения поди1 ат хората, физическите ги събарят. Като говорим за отношенията на хора¬та, това не значи, че трябва да се механи-зират. Отношенията на хората трябва да бж,-дат чисти и свети. Желаете ли да целунете някоя мома, вие трябва да искате позволение от нейния велик Баща. Как ще получите това позволение? Ще се молите ден. два, три. ще пишете писма до Баща й и ако Той ви по¬зволи, можете да я цълунсте^ Така трябва да постжлват младите моми и момци, когато искат да изразят едно красиво чувство. Ако така постъпваха, грЬх н-вмаше да имат но понеже не спазват този закон. грехове правят, и страдания имат. За да изпитва чув-ствата си, човек трябва да прави умствени маневри. Едно чувство е чисто и свето, ако чо¬век еднакво го отправя и към мла-
26 дата мома, и към стогодишната баба. Отвра¬ти ли се от бабата, неговото чувство е кори-столюбиво. Едно сърце, един ум. една ду¬ша, един дух жив-Ьят и в младия, и в стария. Дойдете ли до външната форма на не¬щата. там въпросът е друг. Младата мома е по-вече желана от бабата. Това различие. именно, води към падане^Това различие говори за отсжтствие на благородство в човека. Ако чувствата на човека и в младини, и в ста¬рини са издържани, това говори за приежт-ствие на Божественото в него. Ако външни¬те условия не причиняват никакви промъни в човека. той е дал път на Божественото в себе си. И тъй, искате ли да живеете идеално, да бъдете в хармония с всички живи същества, отворете душите си за Божественото. Закони¬те на Божественото са. закони на любовьта. Т не са писани, както човешкиг закони. Т не подлежат на промени, както човешките. За¬коните на любовьта са. написани в човешка¬та душа. Отворете душата си и всеки ден прочитайте по един от законите, написани в нея. Четете и прилагайте тия закони. Щом е дошъл на земята да учи, човеж трябва да различава животинските закони от човешките, човешките — от ангелските, ангелските — от Божествените и да знае, къде и как да ги прилага. Невъзможно е човек да служи на Бога като човек, с своите ограничени раз¬бирания. Иска ли да служи на Бога, той треб-
27 ва да има чистотата и знанието на ангелигк— Как се постига тази чистота? — Чрез мо¬литва, чрез работа и чрез учене. Н/вкой се изправи, прочете набързо една молитва и тръ¬гне на работа. Така не се постигат нтдцата. Ония, които са се посветявали на служене, са. прекарвали по ц-вли часове в молитва и съ¬зерцание. Молитвата не подразбира шепнене на думи, но Ц-БЛИЯТ живот на човтжа тр-вбва да се преверне в молитва. Това е новото в света^ И тъй. стремете се към новото в свЪ-та. Новото не се изказва с думи. Сегашните хора имат различни разбирания за отношения и за морал. Как ще им обясните, кои от¬ношения и кой морал са. правилни? Казано е в Писанието: „По д-влата им ще ги познаете". Тъй щото. ако в дружбата между мома и мо-мък има подигане, ще знаете, че Т-Б СЖ вне¬сли н-вщо ново в отношенията си. Това по¬казва. че мислите и чувствата на двамата сж указали добро влияние. Ако чов-вкът на но¬вото влЪзе в един дом. той ще донесе Божието благословение в този дом. Ко¬гато чов-вкът на новото види, че н-вкой гр-Ь-ши, той нищо не му казва, нито го ежди. но дълбоко в себе си се моли за него. Щом се помоли сърдечно, молитвата му се приема. Не се минава много, онзи. който гр^ши. съзна¬ва погр-вшката си и се изправящ Новото из¬ключва вевкаква обида, вевкакво еждене, вся¬каква критика и недоволство. Живеете ли въ
28 новото, ще пазите чистотата на сърцето и на ума си. Чистотата е първото условие за пра¬вилни отношения между човешката душа и Бога, между човека и разумните слинества. Човекът на новото се отличава по това, че изключва от себе си всвкаква лъжа, всв-какво лицемерие, всвкаква грубост. Направи ли нъкаква погр-Ьшка той веднага я изправяЛ Ако брат му съгреши по отношение на него, той е готов веднага да му прости. Прости ли веднъж, той забравя погр^шката му. Как постъпват сегашнитъ- хора помежду си? НЪ-кой обидил нъжого. и веднага иска извинение. Обиденият го прости но после разправя на всички, как го е обидил. Това е човешко отношение, но не и отношение между души. Обиди ли те нтзкой и му простиш, забрави всичко. Създай нови, чисти отношения с него. Следователно, докато човек не изправи отношенията си към Бога, Божият Дух нЪ-ма да работи в него. Не работи ли Духът в човежа, всичко красиво в неговия живот се изгубва. Онзи, в когото Духът работи, жив-ве в новото^. Той се е отказал от ста¬рия живот, от старит разбирания, от ста¬рия морал. Той никога не критикува, защото знае, че гр'вхът пе е нещо новосъздадено. Той води началото си от най-стари времена. Не е лесно човек да се откаже от старото, от изопаченото в себе си. Всвки човек но¬си нещо старо, т. е. изопачено в себе си. За да се справи с него, той трябва да има
29 знания, да знае, как да постъпва. Ако няма новото знание, човек ще има пак стари ре¬зултати : днес ще падне, утре ще падне; днес ще счупи крака си, утре — ръката си, докато стане инвалид, негоден за работа. За да се справите с старото, вие трябва да създадете помежду си хармонична атмосфера. Не можете ли да образувате хармонични отношения по¬между си, вие не сте готови за нов живот^ При това състояние, колкото да ви се говори за новото, вие ще се намирате в положение¬то на богатски син, който, като получи го-лъмо богатство от баща си, за което не е готов, впуща се само в ядене и пиене. Той скоро изяжда парит си, без да придобие нъ-що съществено. Защо не е придобил нещо съществено? Не знае човекът, какво да пра¬ви с богатството. Знанието е сила. Който не може да се справи с знанието, той ще си причини ред пакости. Засега човтж придоби¬ва знанието си бавно и постепенно. Колкото повече знание придобива, толкова повече съ¬знанието му се пробужда. Като изучава себе си, човек дохожда до познаване на външния и на вътрешния свет. Той разбира, какво може да възприеме от различнит светове. Запримър, ако възприема нъщата чрез черния дроб, той се сверзва с низшия свет. Ако ги възприема чрез сърцето си, той се сверзва с човешкия свет. И най-после, ако ги възприема чрез мозъка си, той се сверзва с възвишения
30 свет, с света на мисълта. Мисълта е Бо-жественият свет в човека. Който не може да възприема мислите чрез горната част на мозъка, той не знае, какво нещо е Божестве¬ното.! То може Да се уподоби на чист пла¬нински извор, който слиза в долината и пои всичко, каквото срещне на пж,тя си. Сега, за да прилагате новото, образувайте помежду си малки групи, в които да вли-зат млади и възрастни братя и сестри, за да си въздействувате взаимно. Между млади и стари няма никаква разлика. Младият и ста-рият са. все един човек. Стар човек е онзи, който се връща у дома си. Той е ходил на работа и се връща вече у дома си. Млад е този, който отива на работа. Значи, разлика¬та между младия и стария се заключава само в посоката на ГБХНОТО движение. Дето се срещнат, т ще се спрат, ще си кажат по няколко думи и ще продължат плтя с% Когато говорим за стари и млади, ние раз¬бираме физическия живот на хората. Дой-дем ли до ангелския живот, там няма стари и млади. Там всички са 33 годишни. Там по-стари от 33 години и по-млади от 33 години не съществуватъ^ Желая ви сега да приложите в живота си закона на любовьта, като закон за все-прощаване. Правете опити в името на лю¬бовьта да простите на всички^ Както Бог про-
31 щава гр-Бховетв на хората, така и г трябва да прощават и СВОИТЕ грахове, и граховете на ближнитъ' си. Само така може да се запази великата хармония в живота. Има нъща, кои¬то ЧОВ-БК сам трябва да направи. Ако той сам не се сверже с разумния св-вт, ни¬що не може да постигне. Гениалността, све-тостта се дължат на колективната работа на разумни и възвишени същества^ Без общото участие на тия същества, чов-вк не може да разчита на никаква гениалност. Сле¬дователно, всичко възвишено и благородно е резултат на обшит-в усилия на същества от човешкия, ангелския и Божествения св-втове. Когато казваме, че всичко в живота е пости¬жимо, ние разбираме общата, разумна деятел-ност на тритъ1 св-вта — физически, ангел¬ски и Божеотвен. Искате ли да постигнете н-вщо невъзможно, направете връзка с добри-тъ1 хора на земята, с ангелитъ- от ангелския св-вт и с Бога^ Направи ли тази тройна връзка, човтж ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможниг работи за чов-вка са възмож¬ни за Бога." Има ли тази връзка, той ще раз¬полага с такъв капитал, с който може да посрещне ВСИЧКИТЕ СИ нужди. Желая ви да направите тройната връзка, за да имате постижения и в трит света. Са¬мо по този начин ще развиете физическото си тъчю, ще подобрите сърцето си и ще про-светите ума си.
32 — Бог е Любов. Бог е Мж-дрост. Бог е Истина. Божията Лю¬бов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас. 2. Лекция от Учителя, държана на 4 септемврий, 1929 г. София.—Изгр^в.