1916

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2

1916г

През 1916 е поискано разрешение за събор, но такова е отказано. България е влязла в Първата световна война. През годината Учителя посещава Търново. Запазени са и пет писма до семейство Иларионови. СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА През тази година майка ми основа в дома си частно училище, събираше децата от махалата, обучаваше ги по методите на Учителя, разучаваше с тях неговите песни. Учите¬ля я пращаше по селата да изнася сказки. Тя беше много интелигентна, имаше дар-слово н затова навсякъде беше добре приета. По мое лично мнение Учителя ценеше майка ми по няколко причини: първо затова, че произлиза от стар възрожденски род, а баща й е давал всичките си средства за осво¬бождението на България. Второ, мама беше много интелигентна, силно духовна, имаше дарба да говори, освен това притежаваше непоколебима вяра. Казваше ми: „И на парченца да ме режат, аз от Учителя не се отказвам!" През 1915 г. отишла на гости в Габрово и там проповядвала идеите си в присъствието на министър Рязков, неин роднина. Говорила «ного компетентно по духовните въпроси и всички я слушали с голямо внимание. ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ София, 20.05.1916 г. ЛЬбезни Елена и Костадин ИларионоВи, Мисля да сте добре по Възможност. Може да имате ня!сои неприят¬ности, но те са В реда на нещата. Земята е училище за търпение, Вяра и надежда. Не тъй, 1ш1сто ние искаме нещата да се слагат, но тъй, КаКто те се случават, тоВа е благото. Блажен е онзи, Който на ВсяКо Време може да черпи сила и мощ от Бога и при големите изпитания и сКърби да е Вътрешно радостен, и пълен с упобание. Господ няма да забрави сВоите си. Той ще им даде сила и мощ да побеждават. Имайте обич един Към друг. Господ знае нуждите на Всички. Изпращам Ви една моя беседа. Тя ще Ви Каже онова, Което бих Ви писал. Препишете я и я прочетете на ВсичКи. Това е моят поздрав на ВсичКи приятели. Моят душевен привет. Ваш верен: Подпис (П.К.Дънов) 109

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново 20.06.1916 г. ЛЬбезни К. ИларионоВ, Получих Вашето писмо. Пет1со сега преписва материала и е Към Края! Относително до хляба, изпратете ми го чрез пощата. Аз ще уредя Всичч Ко. За другото няма КаКВо да се безпокоите. Гледайте другият хляб да не мухляса. Кърпите раздайте и не ги дръЖте*. Вървете напред с вяраи упование 8 Господа и Той ще оправи 8сич1со. Моят поздрав Вам и на Всички. Ваш верен: Подпис (П.К.Дъно8)|

• * *

София, 22.08.1916 г. Л1обезна Е. Иларионова, Надявам се да сте добре. Сега е потребна вяра и сила чоВе!с да издър-1 Жа. Бъдещето само пред Господа е ясно. Само правите по сърце ще наме-1 рят мир. Мирът се е дигнал от земята и човеците трябва дълго Време; да се молят да им го изпрати Бог. Сега Господ съди света и всекиму ще| се даде, КаКВото му се пада. А съдбата Господня е права. Стойте будни и | Внимателни. Да бъдат сърцата Ви силни, умовете Ви - 1среп1ш, да устои-! те докрай, да Видите славните БоЖии дела. Редът ще се продълЖи и за-| напред, до!сат се даде новият, Който моЖе да дойде с Мира. Моят привет на всичКи приятели. Работите постепенно ще се уяс-[ нят. Дайте свобода на Вашия дух или, с други думи, ходете в Свободата) на Духа. Моят поздрав Вам и на Костадина. Ваш Верен: Подпис (П.К.Дънов)

• * *

София, 3.09.1916 г. Л1обезна Е. ИларионоВа, В тия времена, Които сега преЖивявате, се исКа твърда вяра и уп< ние в Господа, Който е неизменяем. Само Той, Единият, остава вин неизменяем. Не се смущавайте от временните бури на Живота. ВсичКо върви по един строг и неумолим БоЖествен заКон. Хората изпълняват, а Бог диКтува. ВсичКо става тъй, КаКто е отредено от съвкупната Карма \ на човечеството. Изпитания идват, но те са за добро. Сега е мрачКаВо, | но после ще стане ясно. Господ се възцарява сега в света. Народите се [ пробуЖдат. Общото съзнание заговорва. Най-после ще дойде Мирът. Ду-ховният свят ще го налоЖи. Бъдете тихи, мир имайте. Аз след време ще ви посетя. Тази година, КаКто виЖдате, не исКаме [ да смущаваме спокойствието на търноВци. Поздрав на всичКи. Ваш Верен: Подпис (П.К.Дъно8) "Кърпите раздайте ..." - Вероятно става Въпрос за Копринените правоъгълни Кърпи, с] Които са се забраЖдали сестрите, Когато са заставали пред олтара за молитва (бел. ред.) 110

семейство 11(1арионови

1916 година

София, 3.10.1916 г. Л1обезна Е. К. ИларионоВа, Пиша и на дВама Ви. Сега е Време за Живата Вяра и лЬбоВта В Госпо¬да. ВсичКо, 1саЬВото стаВа сега В сВета, е от Господа Бога. Той прочистя сВета и съди човеците, и ги нагазва, а Когото Господ нагазва, него и оби¬ча. Тази буря ще престане. Тя носи своите благословения за БоЖия народ. Ще дойде Времето - хората ще се опомнят, народите ще се побрати¬мят. Сегашното сКарвание ще изчезне. Това са братя, 1соито се Карат за наследство. Да бъде БоЖият Мир в сърцата на всинца Ви. Молете се да ви пази Господ и 1фепи в пътя. Това 1сато струвате, Аз ще бъда с Вас и ще ви подкрепям В пътя на Живота. Гледайте да бъдете полезни. Привет на Всички. Ваш верен: Подпис (П.К.ДъноВ)