ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ
Почти всяка сутрин Учителят излизаше на разходка с някои приятели. Каквото и да беше времето, рядко пропускаше да излезе. Той обичаше движението на открито, на чист въздух, на слънце. Учителят се движеше леко, бързо. Неговото внимание беше будно за всеки трепет на красотата. Понякога, през време на разходките, възникваха въпроси, върху които Учителят хвърляше светлина. Веднъж се повдигна въпросът за еволюцията и инволюцията. Учителят каза:
- Инволюцията е излизане от Бога, а еволюцията – връщане към Бога. Инволюцията е излизане от къщи и отиване на работа. Еволюцията означава: Връщаш се вкъщи с опитността, която си събрал. Слизането надолу е отиване в тъмнината, изкачването нагоре е възлизане в светлината. Разказът за грехопадението на човека крие в себе си една от великите тайни на живота В този разказ символично е засегнат въпроса за инволюцията.
Едно време човек е бил при Бога и е живял между ангелите. Той сам е пожелал да слезе на земята да се учи. Хората са слезли в света да се учат и като дойдат до „свинете” и „рожковите” – до неблагоприятните, ограничителните условия, почват да мислят за баща си – Бога. Господ знае какви са хората, затова не им е дал безсмъртие и е допуснал да остаряват всички, които не изпълняват Неговата Воля. Като ги прати на Земята, Господ почва да взема от тях това, което имат. Това е последствие на инволюционния процес.
Докато бяхте вън от материалния свят, вие бяхте идеалисти, стремяхте се към Любовта, искахте да се жертвате, да раздавате всичко. Като слязохте в материалния свят, всичко забравихте. При своето слизане вие сте изгубили нещо. Трябва да се възвърнете към първоначалното си състояние, което сте имали. От далечното минало много същества са изгубили своя първоначален висш живот. Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне живота и Светлината, които са изгубили. Любовта иска да събути всички заспали, да съживи всички „мъртви”. Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причините на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия.
Сега иде нова епоха за човечеството, когато Разумният Свят иска да покаже на хората начина, по който могат да се върнат към своя първоначален Живот, да застанат на здрава, положителна основа. Днес повечето от хората живеят в илюзиите на живота.
При инволюционния процес, т.е. при процеса на слизане към материалния свят, въплътените души са слезли в най-гъстата материя на Земята, при най-голямото съпротивление. При това слизане се развива голяма енергия. Това е най-трудният път, пътят на Мъдростта. Макар, че се проповядва на хората учението на Любовта, т.е. пътя на възлизане или на еволюцията, те все още вървят по най-мъчния път.
Девите, или ангелите, вървят по най-лесния път – пътят с най-малко съпротивление. Значи ангелите вървят по пътя на Любовта, а хората по пътя на Мъдростта. Досега човечеството е слизало. Като почне своето възлизане, то ще се срещне с ангелите и ще се запознае с тях.
Сега е преходно време между инволюционната и еволюционната епоха. Понеже след слизане има качване, на границата между двете, т.е. в преходния период, има най-голямо съпротивление, най-много страдания, затова сега има много спирки и пречки. Като почне еволюционният процес обаче енергиите ще се насочат нагоре. Тогава няма да има препятствия.
Методите на източните народи са били добри, но сега не могат да се прилагат, понеже сме в началото на еволюционния процес, а не в инволюционния, когато са били дадени тези методи. Прийомите, с които си служат в индийската философия, са инволюционни, а сега за европейските народи трябва да се дават нови прийоми – еволюционни.
На границите на инволюционната и еволюционната епоха е Христос. Идването на Христа ознаменува началото на еволюционната епоха, но болшинството от съвременните хора продължават да слизат надолу, т.е. още са в инволюционния път.Така те няма да разрешат своите задачи. Трябва да дойде друг подтик нагоре – към Слънцето.
Сега има три категории души едни, които слизат – те са в инволюционния си период. Други, които се качват – те са в еволюционния период. А има и трети вид души, които са се спрели на едно място, т.е. дошли са до най-ниската точка на своето развитие и още не са почнали своето възлизане. Ако се качваш нагоре и срещнеш някое същество, което се е спряло, и се свържеш с него, то черпи от тебе, следователно ти губиш. А има същества, с които вървиш паралелно. Тук изпъква въпросът за сродните души. На другите ще помагаш, ще се жертваш за тях, но няма да се свързваш с тях интимно.
Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята? За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, за събиране на опитности и след това започва възлизането му и обличането му с по-висши форми. Крайното му движение ще бъде възходящо.
Като не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на възлизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в Небето, а този от другия период ще остане долу, вън от Бога. Вратата ще се затвори временно пред него.
Понеже във разговора се спомена за Христа във връзка с началото на еволюцията, един брат запита Учителя да каже нещо за Христа. Учителят каза:
- Христос е трансформаторът на енергиите, които идват от Бога към човека. Без Христа човек не може да отиде при Бога. Защо? Казано е, че Бог е огън всепояждащ. За пояснение можем да прекараме една аналогия: слънчевата енергия има толкова мощни трептения, че ако тя дойде направо на Земята, човек не би могъл да я издържи. Затова между Слънцето и Земята има няколко трансформатора, през които минава слънчевата енергия. Само така човек може да я издържи.