СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над селото. Снегът беше мек, пухкав – първият сняг на зимата. Когато възлязохме на върха, Слънцето се беше вече подало зад хребета. То затопли и смекчи мразовития нощен въздух. В планината царуваше светло затишие. Беше един от онези мигове, когато се извършва чудното тайнство на обединението и единомислието. Когато великият Живот докосва душите, примирява, заличава различията. Сиянието на Единния Живот обгръща и изпълва всичко. Като постлахме върху снега кой каквото имаше, насядахме около нашия обичен Учител. Зимното Слънце грееше приятно. То милва с нежна ръка на майка. Учителят каза:
- Питат ме в онзи свят ходил ли съм. В онзи свят не съм ходил, но живея в него. При Бога ходил ли си? Не съм ходил, но живея с Него и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Той е във всичко живо. Виждам Го и в най-малкото, и в най-голямото. Радвам се и се веселя, когато чуя Неговия тих глас.
Вие очаквате да видите Бога след смъртта си. Ако живеете по човешки, и като умрете, пак ще бъдете на Земята. Някой казва: „Искам да видя Бога.” Не виждате ли проявената Божия Светлина? Тя е изявление на ангелите, на Бога. Сега работете, да чувствате Неговото присъствие навсякъде и всякога. Сутрин, когато отидете на някой връх там да видите Бога.
Всичко, което е извън нас и вътре в нас, което ни заобикаля, представлява форма, чрез която се изявява Великото Разумно Начало. Зад мен, над мен и около мен е Бог. Докато мислиш за Бога, Той е пред теб. Престанеш ли да мислиш за Него, Той е зад теб. По-добре е когато Бог е пред теб. При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека Бог ще му се изяви в една или друга форма и ще му помогне. Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо? Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква.
Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде.
Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате.
Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога? Това е смисълът на живота.
Велико нещо е да влезеш в досег с тази чиста Интелигентност.
Бог първо ще намерите в малките неща: в кристалите, в изворите, в цветята, а после в големите.
Има хора, които не обичат да им се говори за Бога, но като погледнеш такъв човек, ще видиш че има нужда от Него. Кажете му: „Вие не излизате на светлината, затова сте анемичен и слаб”.
Няма да му говорите за Бога. После ще му кажете: „ Имате нужда от чист въздух. Дишайте дълбоко, иначе ще боледувате.” Друг път ще му кажете: „Кръвта ви не е чиста, трябва да подобрите храната си, иначе ще заболеете.”
Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е реалност. Въздухът и светлината с условия, чрез които може да имате преки, свободни отношения с Бога.