"ОТЧЕ НАШ"
17.08.1944 година — село Светляево
Сутринта към 9 часа с брат Христо намерихме Учителя при дерето, където заедно със сестри и братя прокарваше вода от едно изворче за чешмичка. Целунахме му ръка. Той извади от джоба си една грамадна ябълка и ми я подаде. Чудя се откъде я извади, тъй като джобовете му бяха добре прилепнали. Учителят тихичко каза да го почакаме. Наведе се над още калната вода, която беше се събрала в едно малко коритце и каза:
— Ето, параходите плуват по океаните.
Върху калната вода плуваха листенца от някакво цвете.
— Сега — продължи Учителят, — нови граници се чертаят в Европа.
Той се поотдалечи от водата, спря се пред едно място, наподобаващо сцена, и каза:
— Ето сцената! Ето полилеите! — като сочеше един клон от дърво, надвиснал над това място. — Ето ложите и партера — и посочи близкия отсрещен бряг с места вдлъбнати като ложи и кресла.
Той бавно се движеше към своята стая. Влязохме заедно с него вътре и затворихме вратата. Той седна и три пъти повтори:
— Естрадата е готова, естрадата е готова, естрадата е готова! Направихме я вече!
Той ни гледаше и се усмихваше. Аз попитах: — Учителю, кога да изпея песните, които Вие ни дадохте?
— Ще му дойде времето! Когато пролетта дойде и птичките запеят. Те не могат да пеят и ти не можеш да пееш, когато природата е скована от студа, егоизма и безлюбието. Не може да се работи без красота. Във всичко трябва да има красота. Красотата винаги е придружена от грозотата. Грозотата е сянка на Красотата. Не може една жена, която е на сто години да я научиш да пее. Всичко в нея е вече затвърдяло. Гласните струни са задебелени. При пеенето трябва да има гъвкавост на мускулите, кордите и ларинкса, за да се предават и долавят и най-малките трептения. Там само има пеене. Не може да пее и този, който нарича майка си и баща си с обидни и негативни думи. Дом, в който се карат, бият и обиждат е ад. Никой не може да пее в такъв дом. Не може да пее и този, който живее нечист живот! Певецът трябва да вдишва безшумно и мелодичната линия да не се скъсва от липса на въздух. Мускулите на лицето, на долната челюст, на устните, на шията, на трахеята, на гръкляна на белите дробове, вземат голямо участие при пеенето. Ти трябва да наблюдаваш и да изучаваш тяхната роля при пеенето. Например мускулите на устните служат за ясното произнасяне на съгласните, сричките и думите!
— Учителю, моля ви покажете ми някои упражнения за добиване на техника при пеенето!
— Ти имаш достатъчно техника. Повече не ти трябва, а за поддържането ѝ, ти прави упражненията... (които Учителят ми бе показал на Изгрева).
Той изпя едно упражнение, което много добре ми подейства. След това го изпяхме всички заедно. Учителят поясни:
— За да се пее добре, при техническите места трябва да има единство и хармония между слънчевия възел и мозъка, да няма противоречие между чувствата и мислите, да няма раздвоение. Когато колоритните тонове се пеят повече в носа, участва мисълта. Когато се пее трябва да се даде възможност на всеки тон да развие своите 16 обертонове. Тогава тонът е чист... Идеалното е връзка между материалното и реалното. Колоритните тонове са израз на мисълта. Буквата „П" е идея, която расте. Буквата „Б" е идея, която расте. За да се изпее и развие, и прояви един тон правилно, ти трябва да бъдеш уверена, че само по този начин ще се изпее този тон! Да няма колебание, че може да се изпее и другояче.
— Учителю, какво да правим с люлеещите и силно тремолиращите гласове? Например сега, постоянно идва при мене сестра ..., гласът ѝ се люлее много силно.
— Никой не може да ѝ даде повече от това, което носи от миналото си. Тя не познава връзката между причините и последствията на нещата. В този живот тя няма да стане певица. За тремолото и люлеенето на гласа са причина нервите, дисхармонията в чувствата и неправилния живот сега и в миналото... Има някакво нарушение между нервните възелчета и центъра на музиката, в мозъка и нервичките на ларинкса. Ако измерим трептенията на гласа, ако тази вибрация е по-дълга от 6 трептения в секунда имаме люлеене на гласа. Ако пък е повече от 6, имаме ситно тремолиране. Ние — каза Той и показа челото си, — имаме тук 25 000 клавишчета. Мускулите на лицето, на ларинкса и техните нерви вземат голямо участие при пеенето. Ти ще трябва да ги изучаваш като се самонаблюдаваш! Долната челюст е една масивна кост, която се отваря и затваря. Ти трябва да изучиш ролята на мускулите, които вземат участие при пеенето.
Учителят замълча.
— Артистите са като децата...
— Учителю, те нямат любов помежду си. Завиждат си.
— Любовта е такова нещо, че колкото тя е по-далече, толкова е по-голяма. Ако например, някой е чак на Слънцето, а друг да е на един сантиметър до теб, то този, който е на Слънцето е по-близо до теб... Ти още ли отваряш онази стая и още ли спиш там?
Ставаше дума за стаята у Рилкини. Той ме попита с голяма любов и сърдечно се смееше. Аз станах права и му изпях една фраза от голямата ария на Лучия, за да му покажа какво движение правя с ръцете си при тази фраза. Той се засмя и ме коригира, като стана прав от леглото си и каза при думите: „Мой си най-после" трябва ръцете да са до гърдите. А при думите: „И аз съм твоя" — ръцете да бъдат прострени напред!
— Но, Учителю — казах аз, — режисьорът ми го показа така. (Направих движението с дланите напред.)
Учителят продължи, смеейки се:
— Ти, рекох, с това движение го отблъскваш от себе си. Най-добре е, когато ти произнасяш името на Едгардо, да отправяш погледа си нагоре и да мислиш за Него, за Бога!
Никога аз няма да забравя този момент. Видях, че Учителят изтънко разбира това изкуство. В този момент той беше много внушителен и красив.
— Учителю, всичките колеги ме упрекват гдето не се храним с брат Христо и мама в стола, който организираха за по-евтино и пo-добро хранене на артистите. Те многократно го изразиха не само пред мен, но и пред брат Христо и мама, които отиваха всеки ден на обяд, за да получат полагаемият им се хляб с купон.
Учителят помълча известно време и каза:
— Ти ще им кажеш: „Аз не ям трупове! Ако ми предложат току-що откъснати плодове, ще ги ям. Аз приемам също току-що откъснати от корена зеленчуци." Ти ще им кажеш също: „Аз не пия вино! Аз пия само чиста планинска изворна вода!" Така ще им кажеш.
След това брат Христо говори дълго време с Учителя за неща, които не ми е позволено да опиша.
Учителят си затвори очите, остана известно време така и запя много тихо една късичка, много хубава песен. Аз я нотирах. Брат Христо записа думите ѝ:
„Аз ще пазя топлината на моето сърце, която внася божиите блага в моята душа. Отче наш, не ни въвеждай в изкушение, не ни въвеждай в изкушение!"
Учителю, кроткий, благодаря Ви не само на думи. Вашият светъл поглед, през който ме гледа цялото Небе, Вашият свещен образ ме води в моя живот по пътя на съвършенството, по пътя към Бога!