1917

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2

Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2

1917г.

През тази година събор не се провежда. България е във война, а| месец юни Учителя е интерниран във Варна. Преди това Той отново! успява да посети Търново. Разучаването на беседите продължава, както се вижда от писмата.! А нарядът за следващата година, който обикновено се дава на съборите,] тази година Учителя изпраща в писмо от Варна. Поръчението е да се даде на членовете на Веригата, които са имали писмени покани за последния събор. Запазени са четири писма до Иларионови и едно писмо с обръщение до всички. От послеписа към едно от писмата се вижда, че Учителя се грижи за всяка душа, която го потърси — Той моли да се изтеглят 400 лева от братската каса за С. Симеонова, защото в момента е интерниран и не е в София, а при първа възможност Той ще ги възстанови със свои лични средства. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В началото на 1917 г. от Габрово дойдоха г-жа Калпазанова с мъжа си — известен фабрикант. Тя се запозна с Учителя и искаше Той да й каже нещо. Той й каза: „Ти имаш две свекърви. И с двете живееш добре." Разказа й доста неща. Учителя не беше я виждал никога... При една екскурзия се приближават към Учителя група войници и офицери. Те пожелават да им изнесе беседа. Учителя им казва между другото: „Казвам ви, че скоро ще се върнете от фронта!" В това време се приготовляваха за най-големи сражения и това им се видя невероятно. След една седмица, обаче, войниците напуснаха фронта и военните действия се преустановиха. Всички си отидоха по домовете. СПОМЕНИ НА ИВАН РАДОСЛАВОВ (от книгата „Где е истината" стр. 5 и 47) През 1917 г. Светия Синод решава да вземе особени мерки спрямо П. Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П. Дънов във Варна под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа на войниците, намиращи се на фронта. Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията на Д. Ласков), в които, като се представяше учението на П. Дънов за антиправославно и се подлагаше на осмиване, се преследваше главно целта да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек. Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието на която във вземането на принудителни мерки се домогваха тия, които се криеха зад гърба на градоначалници, военни комендан¬ти, министри и продажни писатели от типа на покойния Д. Т. Ласков. Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха с упорита настойчивост от устата на 112

Спорени на 11ван Радославов

1917 година

църковни служители най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот на нароче¬ния от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов. Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра на вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина вънкашността на Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана {лизо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата на Христа, изобразена на иконите". Изказва опасение, че учението на Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие". С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на Второто българско царство; ето защо, той бил на кнение да се разучи всестранно цялото учение и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъш¬ното му разпространение. На мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна. На това искане на градоначалника се противопоставя началникът на вероизповедно¬то отделение при Министерството на външните работи и изповеданията — Семенов, който в особена „поверителна" бележка до министъра казва: „...В цялата работа не виж¬дам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действащите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам* на народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време на войната, силно се чувства. Ближните на ония, що сложи¬ха кости по полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда — нужда вопиюща за утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави да са в окопи¬те, над които витае образът на смъртта, имат нужда от обнадеждаване. Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая свята надежда? Не е ли това в тревож¬ните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата — респективно на църковнослужителите? А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение и жени на висши военни и граждански служители на държавата там се събират и хора от средната класа, па и такива из работничеството. Как е могло през течение на тоя дълъг период да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието. Но има и нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните после се издават в брошури. Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковнославянския език Г. Ст. Михайловски." Тая записка не се харесва на Ласкова и той казва, че тя щяла да остане „паметна" в архива на Външното министерство. Тя била неочаквана апология на Дъновизма от един висш чиновник. Защо това? — Едно, защото Ласков не може да понесе много уместните изобличения, които се правят на забравилите дълга си негови патрони, и защото по тоя начин се осуетява хитро скроеният план да се използва военното положение, с един замах да се тури край на дейността на един човек, срещу когото в мирно време не могат да се вземат такива крупни мерки, както във военно, особено щом се намеси „състояни¬ето на духовете на фронта"." Към края на юни Учителя е интерниран от правителството в хотел „Лондон", Варна, където остава цяла година, живее в една таванска стая и се отоплява с мангал. Завръща се в София през лятото на 1918 г. Велеречив блам (арх.) - от Велеречив - многословен и от блам - лишаване от доверие: силен израз на недоверие (бел.ред.)

8. Всемировият учител...

113

ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново

ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ София, 21.01.1917 г. Л1обезна Е. ИларионоВа, Вашата Вяра да бъде Всякога жива. Временните промени, Които сти Ват В душата Ви, да Ви не смущават. В Господа няма промяна. Той всяУ га е един и същ. АКо слънцето се затуля или потъмнява, то причината! Вън от Него. Нашият живот често хвърля сянКа на Божието Лице. Аз мисля наскоро да Ви пратя една беседа да си я препишете, по заглавие „Братът на най-малките". Сега д-р Попов ще ви донесе две Кний 1ш, Които ще Ви бъдат полезни. От моята беседа ще научите нещо ном и полезно. Когато я получите, тя ще бъде моето обширно писмо, Коепк държах на Новата Година. ПоздраВ и привет на всичКи приятели и особено на Костадина. Ваш верен: Подпис (П.К.Дънов'

• * *

София, 14.03.1917 г. ЛЬбезна Е. Иларионова, Вашето писмо е на ръКа. Сърцето на всяКого трябва да се пречисти! умът да се просвети с вечната Виделина. Съмнението да отстъпи мяс то на вярата и душата да се облече в дрехата на Истината и да се обно ви със силата на всестранната Божия Обич и Благост. Да се въоръжи! думата МОГА, да спряга тоя глагол всяКога за всичКо добро. КаКва Вели Ка дума е тази в българския езиК. В Писанието, в посланията на Пабл» Господ е турил на едно място следната мисъл: ВсичКо МОГА чрез Хрис та. Аз ще ви говоря и друг път върху тая дума. КолКо е ВелиК този, то може да прави добро, Който може да л!оби безКористно, самоот жено, да учи без възмездие, да просвещава безплатно, да слугува от обич КолКо славна дума е - МОГА да ви спася, Мога да ви избавя, Мога да 6( приведа при Отца на светлините, Мога да ви очистя, Мога да внеса ра дост и веселие в душите ви, Мога да ви озаря с Божията Милост, Мог» Мога, Мога, Мога, Мога, Мога и Мога. Благословен Господ Бог, Койп» МОЖЕ. Слушайте тоя глас, тоя Дух, това вечно Слово, Което МОЖЙ Моят привет на ВсичКи приятели. Ваш Верен. Поздрав на Костадина. Когато пишите на брата си, да го поздраВи-те от мен нарочно.

Подпис (П.К.ДъноИ

• * *

София, 24.04.1917 г. Л1обезна Е. Иларионова, Изпращам Ви наряда за жените. Сверете го и аКо има погрешКи, поп¬равете ги. АКо има няКои от мъжете, Които доброволно желаят да а Взимат, могат и те. Изпращаме ви и 30 яйца за приятелите. Разпредем те ги съобразно, според КаКто ще ви съобщи Драган Попов. Вършете всич Ко според свободата на Господния Дух. Ходете с вяра и Благостта ш Господа ще ви подКрепя. Моят привет на всичКи, Вам и на Костадина. Ваш Верен: Подпис (П.К.Дън 114

Лис(па до сетейство и&арионови

1917 година

Варна, 26.08.1917 г. До Всички приятели. Изворите трябва да извират, реКите да теКат, а човекът да мисли, разсъЖдава и върши Волята на своя Небесен Баща, Неговата Воля да му бъде заКон. Волята БоЖия, Словото БоЖие - цел в него самия. Много листа иде оКапят, много черупКи ще се смъкнат, докато душата достиг¬не своето съвършенство. Господ да ви упътва и води със Своя Дух, да ви поКазва вътре във вас що е доброто и правото пред Него самия. Аз ви предадох едно учение на Христа, учение на Живота, не на буквата, учение не на сеКтанство, а учение на мъдрост, л!обов, Което моЖе да обнови целокупния Живот. Господ, за Когото ви говоря, е Жив в цялата природа, действащ във ВсичКи същества. Той говори вътре във всяКа душа, във всяКо сърце. Аз Ви говоря за Него, с Когото всяКога съм в общение. Познавам гласа Му, дърЖа Учението Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е В Неговото Живо Слово. КаКво благо би било за хората, аКо разбираха БоЖия езиК и се мислеха, че са братя, а не врагове! Да споделяха своите сКърби и своите радости! Близо е часът, ще прозвучи Небесният глас. Имайте мир и търпение. ВсичКо Той ще уреди добре. Ще възКреси, ще оЖиви и ще бъде едно стадо и един Пастир на Живота. Благословението на Христовия Баща отгоре да почине върху всичКи, Ьоито призовават Неговото име на всяКо място и време. П. К. Дънов * * * Варна, 14.09.1917 г. ЛЬбезна ЕленКе Иларионова, До всичКи приятели. Аз опитах българсКия народ и духовенството му имат ли Л1обов Ьм Бога. За мен Истината сега е ясна. Господ е с мен. Аз ходя в пъти¬щата Му, върша волята Му, слушам гласа Му, Духът Му пребъдва в Мо¬ята Душа и Аз пребъдвам в Него. ВелиКо е и славно е да слуЖи човеК на Бога и да пребъдва в ЛЪбовта Му. „Аз Го познавам", Казва Христос. „А НадеЖдата не посрамя, защото Л1обовта БоЖия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа Святаго." Имайте вяра, имайте л1обов помеЖду си. Аз ви запознах с Живия Господ, Когото моЖете всяКога да опитате и познаете, че е благ и Многомилостив, и благоутробен. „Опитайте и ВиЖте, че Аз съм благ, Казва Господ. Потърсете ме в ден сКръбен и ще би помогна, и ще ме прославите." Дерзайте, Аз съм с вас. Христовият Баща отгоре ще ви благослови всичКи, Които с чисто сърце търсите Господа. Мир ви давам Аз, мир и радост нося Аз на всичКи, Които прие¬мат Живото учение на Христа. НеКа изтече всичКата мътна вода, съб¬рана от веКовете. НеКа паднат Павловите л!оспи от очите на хората и те ще познаят Бога, и Той ще се засели меЖду тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. Мир, Казва Христос, на моите ученици по целия свят; Мир на всичКи, Които прилагат моето учение. 115

Ю Всемировият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново

Мир на Верните, Мир на търпеливите, Мир на КротКите, на смирения духом. Мир на Всички, Които търсят Правдата и Царството БоЖи Мир на нажалените, наскърбените; Мир, Казва Господ, на моите чад тяхно е Царството отсега. Мир, Мир иде - Мирът БоЖий за праведни! те по сърце и утеха за всичКи.

ТаКа говори Моят Небесен Отец, Мой и ваш Баща на ВсичКи стра^ ду!ощи. И Аз, вашият брат, ви Казвам: пазете заКона Му, дръЖте Сл< вото Му, ходете в Л1обовта Му и ще чуете гласа Му. И всичКи, от а лям до малъК, ще Го познаете, че е Той, Единият и неизменният В ВсичКо на Живота, и всичКо произтича от Него Самия, от Негова] добра Воля. Ваш верен: Подпи

Господг Ката т Ми]

На СлавКа Симеонова услуЖете заради мен. НеКа остане при Вас и а ще се погриЖа за нея. Моят Баща е Баща на сирачетата. Да ви не плаин нейното здравословно състояние. Ти ще я учиш на ВсичКо добро. НеКа ш да бъде трудолюбива, послушна, да помага през празното си време, д ходи на училище, да се учи добре, да диша дълбоКо, да изКачва баира наго ре, да се ползва от сВетлината. Варете й КоприВени Корени и й давай да пие от водата за пречистване на Кръвта. Извадете 400 лв. от сп< тоВната КниЖКа и ги употребете през годината за СлаВКа. Аз имам т; сума за нея 6 София и ще уредя, Кога се Върна. Бъдете всичКи весели и радостни. Господ е, Който работи. Позд на всичКи приятели и привет. Прочети им написаното, неКа си го имат да го пазят за себе си. Моят поздрав и на вас. Ваш верен: Подпис: (П.К.Дънов|

• * * Варна, 2.09.1917 г.

До всичКи приятели. Ваш Господ Исус Христос Син БоЖий. Господ Бог наш да благослови всичКи, Които с вяра и чисто сърце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата и душите им със своята обилна лЬбов. ДръЖте истината, излоЖена в Неговото Живо слово, Което е Хрис-тос, и КаКто знаете, че сКръбта произвеЖда търпение, а търпението -опитност, а опитността - надеЖда. А надеЖдата не посрамяВа, защото ЛЬбоВта БоЖия е изляна 6 сърцата чрез даденаго нам Духа Святаго. Това е моят поздрав на всичКи, Които вървят в правия път Христов - пътя на БоЖестВената л!обоВ, пътя на вътрешната душевна свобода, пътя на новия Живот и възкресението. Във всяКа вътрешна доброта Бо-Жия, във ВсяКа радост и веселие. Придобивайте БоЖественото знание и го съхранявайте в сърцата са чрез л!обовта Христова. Желая всичКи да станете умни и съвършени в 116

1917-1918 г.

1917 година

'оспода и да бъдете Всички с един ум и едно сърце. Целомъдрени ВъВ Всич-ата пълнота. Мир на Всички Ви от Господа. Ваш Верен: Подпис

• * *

НАРЯД ЗА 1917-1918 Г. (изпратен В писмо до ИларионоВи на 27.09.1917 г.) I. От първата Света неделя, след Влизането месеца В новолуние (23 ептември н.ст. или 10 септември ст.ст.) до пролетното равноденст- !ие (14 март 1918 г. ст.ст.) Всякой ден сутрин да се стаВа 1/2 час преди изгреба на слънцето; изкл!очение от това правило ще се прави само в неделята, когато по наряда за великите добродетели ще си ставаме пак 6 4 часа сутрин. II. В ежедневната си молитва Всякой е свободен да се моли за какВо- то го ръководи духа, само че при започване на своята молитва трябва първом да се изговори спреЖението, както е дадено („будя", „будиш" - за мъЖете, а „мога", „моЖеш" - за Жените), след кое¬ то да се помоли „за въдворявание царството БоЖие на земята, за изпъл¬ нение волята БоЖия на земята и да се прослави името Му, да обедини Бог Всички свои чада по земята и да им даде обещаното царство", и то¬ гава да продълЖи молитвата си. Това е за понеделник до събота ВклЬчително. А за 6 неделята мо-литвата си пак ще подкачаме със спреЖението, към което веднага ще добаВиме: а) „Благославяй, душе моя, Господа" и пр. целия текст, който иде подир тия думи и се Впада по наряда за Великите добродетели, и б) думите: „Търсете първом царството БоЖие и правдата НегоВа и Всичко тоба ще ви се прилоЖи" (Мат. 6:33). След това, ако има още да се молим, ще продълЖим молитвата си. III. Лично за себе си Всеки трябва да се моли да го благослови Бог, да разбере БоЖествения план и да бъде един скромен съработник във вели- Ьото БоЖйе дело на земята. IV. Всякой ден ще се прочита по една глава от Книгата Господня, начиная от първата глава на Битието. V. Сутришните разходки ще моЖем да правим само до 22 септември н.ст. или 9 септември ст. стил. VI. Всички други разпоредби в наряда за великите добродетели си ос¬ тават В сила. VII. Настоящето нареЖдане моЖе да се даде за изпълнявания само на членовете от Веригата и то, Които са имали писмена покана за послед¬ ния събор. И Всички, които ще го изпълняват, трябва непременно да за¬ почнат от Влизането на месеца В новолуние до пълнолуние, а който про¬ пусне тоя срок, ще чака следуЬщето новолуние и т.н.