1915 - Протоколи от годишната среща на Веригата
И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, гдето трябва да сме за 4-ти август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2-ри август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри , в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец.
Oнова, което обръщаше вниманието на no-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане — умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят. Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост — веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите.
4 АВГУСТ, ВТОРНИК
Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К. Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през конто слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм юго-запад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа еечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.
В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тезы, коитоо още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойное, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друга влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него — картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краски. На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12 глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и „Отче наш" и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, конто с а събрани днес да вършат Неговата воля. (Обаждат се: Благодарим). Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, конто имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света. Туй, което Той днес върши, вършил го е в миналото, хиляди и милиони години творил е и приготвя земята и Небето, можем да кажем, заради нас; дали тази дума ще вземете колективно или единично, эаконът е верен. Верен е, понеже духът, който живее в един човек и в множеството, е един по отношение на човешките души. В свръзка с това ще вэема 28 стих : „Отче, прослави Името Твое. Тогаз дойде глас от небето: И прославих, и пак ще прославя". За да може едно същество да се прослави или да стане Името My известно, трябва да бъде съвършено. Думата „съвършено" вземам в широк смисъл, която се отнася към човеците, не към Бога. Когато художникът иэработи една картина и я завърши и счете, че няма никакъв недостатък, излага се на показ.Да се прослави нещо, значи да се представи съвършено пред разумните същества. Да се прослави Името Божие, а Името Божие е турено върху нас — ние сме слава Господня. Казва се, че почитта и славата на бащите, това са техните деца; почитта и славата на младоженеца е неговата невяста; почитта и славата на учителя са неговите ученици, на господаря — неговите слуги, на царя — неговите поданици, разбира се, когато отношенията за това са правилни, когато всякой разбира както трябва своите длъжности. Най-почтената длъжност, конто Господ може да ни даде в света, е да бъдем слуги и затова сме ние на земята.
В първо време искам да си освободите умовете от разни грижи за разнообразни несбъднали се мисли и желания и от хиляди работи, конто сега ви смущават. Всички тия непотребни работи турете долу във вашия килер, направете, тъй да кажа, едно пречистване на умовете и сърцата си, за да може Господ да внесе нещо във вас: Духът да дойде да ви поясни нещата. Божественият Дух, Конто слиза отгоре, е носител на Божествената Мъдрост. Този Дух работи сега между нас и трябва сърцето и умът ни да бъдат отзивчиви. И ако досега Бог не ни се е открил, то е защото сме същества недоволни и неблагодарни. Всякой ден, час след час Бог ни праща Своите. благословения, но ние сутрин, като ставаме, не My благодарим за благостта, която ни е показал в миналото. И се питаме често защо не успяваме. Ние приличаме на плувец, който се е натоварил с голяма тежина. Как ще може той да плава, ако не хвърли товара си? С товара си той по-скоро ще потъне. Хвърлете товара от гьрба си — ето първото нещо, което трябва да направите.
Когато Христос се обръща в прочетената глава „Отче, прослави Името Твое", тогаз дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя". Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда: прославлението се предшествува от страдание. Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любое, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи, всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаете грез какви страдания имаше да мине, каза: „Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти", Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук. Страданията и Любовта са, конто съединяват човешките души. Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато от идете на Небето, Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния живот. А „духовен живот" разбира хора живи, не хора мъртви. Колкого е no-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоэ и вне по се доближавате до славата Божия. Сега, необходимо е да се запознаем с това Име, чрез което се спасява. Всички стари мистици-кабалисти никога не са произнасяли това Име, човешкият език не е толкова гъвкав да го произнася правилно, всякога са Го съэерцавали и са се чудили. Например Любовта: обичате човека, но щом му се изкаже, нзгубва своята сила.
Ако думата бъде пропита с необходимите вибрации, тя ще внесе голяма сила. Някой каже: „Аз те обичам", но думите му не могат да произведат ефект. По това може да съдим и за интензивността на нашия живот, доколко може да облагодетелствува хората. Искате ли да знаете дали имате силен живот, приближете се при страдащ човек и произнесете думи - вижте дали в душата на този човек ще произведат някаква любов; вне тогава ще забележите, че имате сила. Ако те не проиэведат ефект, тогава това показва, че вашата душа не вибрира така, че да произведе Божествена Любов, Че в нас Любовта не се проявява, това няма какво да го доказвам: ежедневното наше обхождение с хората показва доколко имаме Любов и сме готови да прославил; Бога на земята. Този въпрос е личен, понеже не сме създадени да се съдим тук. Но всякой един трябва да разгледа себе си и да работи върху себе си или да остави Господа да работи върху него. В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, конто ни споле-тяват на този свят. Защо ни сполитат? Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа -- как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всякой ден ние чувствува-ме тази грубеет, Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкого човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината — одялан, половината — не; и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злого — неодяланата. Ние казваме, че искаме да работим за Славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да бъдем благодари и на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с конто нагрубяваме Господа, връща ни ги Господ назад и падат върху нас. Всякой ден има такива повръщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, теэи наши лоши желания, не ги праща според окултния закон одесеторено, а ги смекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполуки в търговията, учени-ците не почитат учителя, жената не почита мъжа -- това са все резултати на отношения, конто имаме към Господа. И за да проверите известни*ваши отноше¬ния към Господа, призовете Господа във вашата индивидуална душа, в подсъзна-нието, и поставете задачата да поправи вашите обноски. Ще забележите каква магическа сила ще се прояви. От моята опитност, no-мощен и no-безопасен от този закон няма. Може да вземе хиляди години, но абсолютно никаква опасност няма в него, не се харчи и енергия, най-евтин метод, който ще ви костува най-мажо. Има друг метод, но много скъп. Ако изправим нашите отношения към Господа, Той би се проявил и почувствувал у нас като музика, поеэия; светът днес ще се отвори и ще почнем да възприемаме миелите на ангелите, на велики-те хора, ще видим, че светът върви много добре и работите на зелита ще се определят. Те са всъщност определени, но понеже мислим, че не са определени, всякой ден в желанията си да ги определил! ние ги забъркваме. Това, което 78
УГрото£р(1иотгодищнатасрещана'Веригата 1915 година G3 Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Господ ден след ден пише, а ние все заличаваме. Първото нещд което трябва да направим сутрин, когато станем, е да се спрем 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, конто имат сила на живот в себе си. Земете тези под категорията на Любовта; думите, конто изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота, Земете думата „живот" - под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрсст, побе-да, победа в цялостта. Вибрациите на думата „цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбдаа мисъл. Под думата „цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, опти-мизъм, мъдрост, Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в дейс-твията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията „разум" влиэат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума „индивидуализиране", эначи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат и следующите неща: лекуване, присъсгвие на духа, сила, младост и растене. В растенето на живота влизат други думи, конто го обясняват: успех, оживотворе-ние, почивка, надежда, съгласие, миротворство и изкупление. В Истината влизат следующите думи, конто я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхнове-ние, доброта, упование, Който иска да познае Истината, не може без тия пома-гала. Се га, да вземем думата „вярност"; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие; тия са две думи, конто следват една след друга. Влнзат и други думи, конто я обясняват: хубост, невинное?, смирение, сладост. Остава още една кате¬гория, нея ще оставя. Освен тия думи, може да намерите и други в българския езнк, с конто може да правите известии упражнения. Защото, когато искате да изработите една чер¬та, във вас трябва да нмате една дума — тя ще бъде методът, начинът, оръдието, чрез което ще приложите силата и. Искате да бъдете мек и благ; първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете нежен. Когато други хора са спрямо нас нежни, нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма плас-тичност. на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, тун показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаем, че едно от качествата на Святия Дух е нежността. Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух". Ние може да Го огорчаваме с много дребни работ И тогава ще дойдат при нас духове на тоэи същня уровен, на който бяхме ние: Господ ще прати духове груби, приблизител-но като нас, и други по-напреднали; и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произ¬несем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова, именно, процесът на развитието е медлен. И защото мето¬дът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. 79
£О ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиАсо ТърноВо В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен — утеши се; ще доиде Божес-твеният Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. И особено, когато се намираме в едно общество между души, конто са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: „Този човек ни разбира". Защо? Той в душата и сърцето е в съгласие с вас, Земете една майка; защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата сьщо. Най-напред те не са толкоэ нежни, но като имат деца и вложат за тях своя живот, нежността започне да се обработва. Някой ще каже: „Нямам деца". Всин-ца имате деца: ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще си ги вижда, Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, конто вшш латке", „мамо". Казвате: „Колко е прия¬тен днешният ден". То са децата, конто Бог е пратил да ви зарадват. Вне сте видими за тях, а те са невидими за вас. Когато децата станат видими, бащата е невидим; когато бащата се вижда, децата се не виждат. То е закон, две мнения по него не може да има. Ако искате да бъдете видим, децата трябва да бъдат горе на Небето и обратно: ако искате да бъдете невидим, вне трябва да се качите горе, а те да слязат долу. Един ден ще дойде някой отгоре да ви освободи; вие не може да нап уснете поста си, докогато не дойде дежурният да ви замести. Ония, конто нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрал на онзи свят. Преди някой ден една жена ми разправи следующия случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата. Той казал на дъщеря си: „Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва". Майката на дыцерята се била помина¬ла преди няколко години. Той и говорил това несъзнателно. Ако запитате този човек, ще каже: „Никога не съм го казвал това". Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мне¬ние, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден около 4 часа след обед валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата": — Я гледайте! Този човек какво вижда? Попитали го какво вижда, той отговорил: — Буква та X, — Какво казва този знак? — попитали го. — Христос казва: „Или на Мене гледайте, или сте изгубени*. И знакът след това се изгубил. Да попитате този човек за това сега, ще ви каже: „Не помня". Всякой има такива посещения на Божествения Дух. само че някой ги чувствува по-осезателно, а други не са толкоз чувствителни. Колкого повече нашето подсъзнание е будно и ние придобиваме един подем на духа, Господ се приближава и ни дава знак за Своето прославление, И какво казва Господ? „Готов ли си днес да направит нещо? Има там много хора, конто стра- 80
УГротоКраиотгодшинатасрещана'Веригата 1915 година GS дат; готов ли си да отидеш да им помогнеш?" Някой отговаря: „Сега имам работа, извинявай, нямам време". Господ ще наобиколи всички един по един, докато намери онзи, който е готов да бъде носител на Неговите мисли, готов да изпъл-нява Неговата Воля. И сега Христос, като казва в прочетения стих: „Прослави Името Си", на друго място казва: „Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Отца Ми; каквото ми е казал, това и върша". Сега ние всинца можем ли да иэпълним тази Иегова Воля? Някои от нас за петдесет, за хиляда години? Всяко желание, което се ражда във вас, не мислете, че ще остане безполезно; мисълта, която е дошла чрез Духа, ще принесе своята полза. Исайя има един стих: „Словото Ми не ще се върне празно". (Ис.55:11). И бъдете уверени, че Славата Божия няма да се върне без плод. Той е днес между нас да насади най-добрите работи за Живота. Не само у Hat, но и в други, конто не съзнават това, И във всички, конто са готови, Той ще посее тези семена. Сега, може да миелите, че понеже вне сте сьбрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, конто и безсъзнателни еднакво се ползуват от Божествената Благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстой в този свят, да имаме някои елемен-тарни качества, от конто ние се нуждаем. Когато говоря за думата „нежност", не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкоснове-ние с по-низши и огрубели хора; понеже, като почнем да се молим на Господа и като раэтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализи-раме пред Бога. Оттам може да се молим и да действуваме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вне вече не работите за себе си. И всякой един, който иска да Прослави Името Божие, трябва да влезе в своя кръг; а то значи да не бъдем хора да служим на човеците, а на Бога. Някой от нас каэва: „Аз не искам да слугувам на еди-кого"; но и при това ние слугуваме. Тъй че слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитство. В духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, конто са паразити; те все очакват. Едно дете може да чака в майка си 3-9 месеца, но не 24 години. Малкото, то е паразит; първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото. Трудолюбие се изисква от нас. И когато работим по тоэи път, трябва да се прнближаваме към Бога и да чакаме, докато Той ни отговори, да.не бързаме. Във всяко бързане напаксстяваме на своето развитие, смущаваме ума и сърцето си. И в тия войни, в конто сега живеете, вне всички, конто присъствувате тук, сте изложени на много опасности, Често гледаме рели-гиозни хора, изложени на големи опасности и призовават Божието Име. Успо-койте най-първо себе си, докато Духът заработи и обърнете ума си нагоре. Аз съм виждал хора при големи опасности да си кършат ръцете и да си скубят космите; това няма да им гомогне да ги послуша Господ. Но ако рекат „Господи,
6. Всемнровкят учнтсл...
81
ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико ТърноВо Ти Си всякога благ, никога не си ме оставил и сега ще ме избавиш, аз вярвам и на Тебе оставям съдбата си", Господ ще послуша и ще помогне. Ще направя още някои бележки и ще сключа тази обща беседа. Най-еле-ментарното, което е потребно за всички приятели от Веригата, е учтивост на мъжете и жените. През тази година трябва да започнете с учтивостта в духа, душата и сърцето. Може да съзнаете, че някой има недостатъци — не го съдете, понеже като съдите него, съдите Господа, Господ казва: „Аз зная, .че е груб, но Аз работя върху него". Стойте малко далече, ако някой е много груб. Не сте длъжен да отивате да го облагородявате. Турете между него и себе си едного, двама, трима. десет, двайсет души, не се приближавайте. И тогава нека търсим тия учтивости в хората, макар от света. Аз съм срещал светски жени, много учтиви в с войте обноски. Прекрасно качество! А у нас, като влезем в християн-ството, мислим, че трябва да бъдем прямолинейни, откровени. Господ всякой ден е определил колко думи трябва да кажем и затуй казва Христос, че за всяка реч, конто не е турена в твоите уста от Бога, Господ ще те държи отговорен. А колко думи трябва да казваме? Да намерим това ч- тия думи, конто Господ е казал. Нищо повече. И ако държим този начин, досега щяхме да сме много високо. Ние някой път говорим много малко, но някой път говорим повече, отколкото Господ е каэал. През тази година да говорим толкоз, колкого Господ иска. Десет или петнайсет хиляди думи — кажи ги и не бой се. Някой иска да държи проповед; то значи Господ ти е турил много думи. Турил ти е, да кажем, десет думи, но ако ги кажеш, както Господ ги е турил, животът ти ще разбере много повече. И тъй, да почнем от учтивостта един към други. Ще аи кажа; нашите при¬ятели в невидимия свят ни считат, че няма учтивост между нашите приятели. Аз не ви считам за неучтиви, но приятелите, конто присъствуват сега, считат ви .малко неучтиви". Така минаваме ние, българите, на Небето - за неучтив на¬род. И всякой българин носи тази неучтивост. Ще я намерите в ежедневния живот на българина, между мъж и жена, между дъщерята и майката, между сина и бащата. Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас, Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, эащото с"трахът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всякой от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благое -ловението ще мине и замине без да получите това благословение. Затуй ви моля като приятели да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вэемете, иэмийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вне намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степей. То е най-прост превод — в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степей и до оригинала. Какво значи човек да иэкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, промене- 82
!Лрсто%р(Ш.отгодишнатасрещана.'Веригата 1915 година ние на дрехите, конто имате сега? Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе сн. Тази година ще работам индивидуал но за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепява-нето на ума, сърцето и душата, Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете също отделно. Сега е общо събрание, после може да ви разделя на още две; ще наредим така, че мъжете да се събират сутрин, а жените — вечер. И ще пристъпим към известно практическо приложение на Христовото уче¬ние, Доста философия! Някои от вас знаят повече, отколкото аз във философия-та. И ви сърадвам. Но в едно куцате всички -- практически не знаете колкого мене. По философията може да ме оборвате, но в практиката не можете. Ще ми бъде приятно да ме оборите и на практика. Тогава ще се сбъднат думите на Христа: „След Мене който дойде, ще прави по-големи чудеса." Като казвам „по¬вече от мене", то е превод в четвърта степей, Намерете оригинала, Христос казва: „Ученикът да бъде както Учителя си". Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме „Моят жи¬вот не е живот"; за такъв като нас се каэва, че е no-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам. Ние казваме „това не е така", „онова не е така", а как трябва да бъде не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите. И чрез страдание ще се оправи светът. Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите. Ще ги турим да бъдат дежурни, Виждали ли сте някой луд кон? За него трябва хомот и здрав кол и ще видите как ще земе ешкина си5*. То е превод, вие ще намерите оригинала. Всякой от вас ще търси оригинала. Искам през тази година да се занимавате и разсъждавате и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявам. Конто присъствуват сега между нас, ще внесат много мисли. Сега всички наши приятели по целия свят, и видими, и невидидго, ви позд-равляват. (Обаждат се: Благодарим!) Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват; туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, конто присъствуват (имената на някон от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди годи¬ни запознати) искат да се запоэнаят с вас. За бра вили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма эащо да ви кажа имената им, те сами ще ви ги кажат (тур.)- ВърВеЖ, ход на kon (йел. ред.) 83
Вс&мироВият Учител Беинса Дуно и Вели/со ТърноВо • тайната е там. Всинца имате приятели, нито един от вас не може да се оплаче, че няма; всинца имате и то много добри приятели от миналото. И тия ваши приятели са работаици с Христа и имат всички добри желания за вас. Сега те ви поздравляват пак. (Обаждат се: Благодарим!) Някои от гях са били наскоро на земята, но някои от тях от хиляди години не са се ггрераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямага част от тях не са идвали. И понеже настава ден, зърнали са ви и са ви.намерили. В астралния свят сега има ден, слънцето е изгряло, вследствие на това те са ви намерили, а известии приятели, конто са ви преследвали, те ще ви загубят. (Обаждат се: Ллнш.)Тяхната сила ще започне малко да се намалява.(Обож-дат се: Амин.) И туй ще бъде прославление Името Божие тия години(О6аж-дат се: Амин.) И чрез тях Господ ще се прослави. През цялата година ще ви говори Господ. Да не миелите, че всичко ви казах; казах само началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос. Аз пък лично ви поздравлявам и желая да бъдете всички радостни! (Обаждат. се: Амин.) И весели да можем да прекараме този събор! Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голямата трапеза да угостим нашите приятели; приготвено е угощение за тях. Да имате благословението на Господа! (Обаждат се всички: Амин.) В часа 1.30 се сеърши събранието. А и подиробед, от 5 часа насет-не, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния салон.