Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
Често Учителя се изкачваше и към по-високите места и върхове на западния дял на Витоша, следван от група братя и сестри. При една от тези екскурзии Учителя пожела да посети хижа „Острица“, която по-късно изгоря, но направиха на същото място друга по-удобна. „Събрахме се около 40-50 души - отбелязва Борис Николов, който е присъствал - и възлязохме полека нагоре. Дните бяха слънчеви и тихи. Спряхме за по-дълга почивка при едни чудно красиви и обли камъни. Накладохме огньове, завряха чайниците, пихме чай и събрани около Учителя, пяхме песни. Той беше дълбоко замислен и почти не разговаряше. Явно беше нещо измъчен, нямаше и апетит, а сестрите се чудеха какво да приготвят, за да бъде приятно и вкусно за Него. Когато стигнахме хижа „Острица“, слънцето вече клонеше на запад. Хижата беше празна, само пазачът се мярна и изчезна. Останахме сами, пълни господари на хижата. Разположихме се добре и турихме в ред разхвърляното домакинство. Вечерта запалихме печката, стана топло и уютно. На другата сутрин, както ни е обичаят, излязохме на връх „Острица“ да посрещнем слънцето. Пяхме песни, направихме гимнастическите упражнения и Учителя държа кратка беседа. Небето се отвори над нас и пак се затвори. Така прекарахме пет-шест дни в друг свят. Шестият ден, привечер бяхме определили за слизане. Учителя се приближи към мен, бяхме пред хижата и като гледаше хубавата земя при тъй спокойно падащата вечер, рече: „Може да останем още няколко дни, че вече няма да дойдем.“ За провизии пратихме хора в Мърчаево, а ние се преместихме в хижа „Еделвайс“. Една хубава алея водеше към тази малка хижа, скрита в гората. Там също бе останал само пазачът и хижата беше изцяло на наше разположение. Прекарахме пет или шест дни сред чудна тишина, чистота, въздух и слънце. Имаше пълна хармония между всички. Вечер пеехме песни, разговаряхме, Учителя се освежи и ободри. Сутрин отивахме на една поляна; четвърт час по на изток, заобиколена от млада борова гора. Едно приказливо поточе прекосяваше поляната и създаваше чудна прелест със своето чуруликане. Сочни треви и пъстри цветя се разстилаха наоколо ни. Тук правехме сутрешната си молитва. След гимнастическите упражнения, Учителя държеше кратка беседа. Присъствието на Великия разумен свят се чувстваше от всички. Лицата горяха, сърцата преливаха от обич. Великият свят слезе със своя мир и хармония между човеците. Учителя се радваше, като ни гледаше и като слушаше песните. Това беше Негова среща с Небесните Братя. В деня на връщането направихме обща закуска на масите в хижата. Учителя подкани приятелите да тръгнат, а Той остана пред хижата. Нещо предният ден пазачът се пипнеше да прави някаква пейка, но не беше така сръчен, та му казах да остави, аз да му я направя. Той се съгласи с охота. На сутринта преди тръгването имах нещо малко да довърша. Щом приключих, веднага предадох инструментите, а Учителя все още стои отвън и ме чака. Така като ме гледаше, ми каза: „Иди легни под пейката и напиши деня, часа, минутата и още напиши: България - пълен неутралитет!“ Това беше директива на Бялото Братство, до тези, които щяха да управляват България.“