Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ИЗГРЕВА - МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО
През 1927 година, съборът също се предвиждаше да бъде на Изгрева, като се взе решение да се построи там салон за провеждане на беседите на Учителя. Още през пролетта на същата година започна строежът, с помощта на всички братя и сестри. За съборните дни салонът беше готов. Той беше построен на съседно място до Изгревската поляна, от северната й страна. Неговото изложение беше прекрасно. Грамадни прозорци към югоизток гарантираха обилна светлина и слънчева топлина. Самият строеж привлече вниманието на всички братя и сестри от София и провинцията, като създаде едно приятно и пълно с радост оживление.
Братята и сестрите от София, щом се откъснеха от ежедневните си задължения, бързаха с радост да дойдат тук и да видят, как се ражда един нов свят. Скоро се разбра, че Изгревът не е далеч. Построи се и кухня, поставиха се маси пред салона за общо хранене, направи се и навес, при дъждовно време да ни приютява. Целият този строеж и хармонията, която се създаде на Изгрева с проведения събор, привлече нов прилив на братя и сестри, като заселници на Изгрева. Така той започна да се оформя като Братско селище.
Заглавие на раздел
Но през школната година, същата 1927 година, макар и да имахме направен салон на Изгрева, Учителя продължи да провежда своите беседи в салона на улица "Оборище" №14. Едва щом идва топлата и приветлива пролет на 1928 година, след една беседа, Учителя запитва приятелите, дали желаят лекциите и беседите да стават вече в новия салон на Изгрева. Всички са съгласни и приемат промяната с възторг.
Заглавие на раздел
Започването на беседите в салона на Изгрева и устано¬вяването на Учителя на постоянно жилище там, отбелязва нов интензивен период от живота на Братството. Словото на Учителя се почувства много по-осезателно, бликащо от недрата на велика мъдрост. Приятелите привикнаха да ид¬ват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен прогрес. От всички краища на София в ранните утринни часове идваха с искрена радост учениците на Учителя. Всяка сутрин на чис¬тата поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастичес¬ките упражнения, дадени от Учителя. В съпровод на цял ор¬кестър се изиграваше и Паневритмията. Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една картина, която със своята красота предизвикваше усе¬щане за един свят, пълен с хармония и блян. Изгревът постепенно стана най-важният и мистичен център на Братството и на нашия духовен живот. Празници¬те, които ние имахме по време на годишните равноденствия и на Петровден - ден, който тачехме като рожден и имен ден на Учителя - празнувахме по най-тържествен начин. Освен това даваха се редовно концерти от нашия добре уре¬ден оркестър. Имаше срещи и разговори, беседвания и вече¬ри, давани от братя и сестри по някакъв техен повод, по ня¬кой подчертан случай или по-важно събитие в техния жи¬вот. За жилище на Учителя на Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекара през съ¬борните дни на 1926 година. На следващата година, когато се построи и салона, над него се направиха две стаички, ко¬ито Му служеха за жилище. А първата, долу, стана приемна, тъй като при Учителя идваха постоянно хора, за какво ли не. Под прав ъгъл на салона се направи навес за хранене, когато времето беше дъждовно. В последствие този навес се подобри, като му се сложиха врати и прозорци, а също и бо-рови дъски за под. Направи се отделение за кухня, а до нея стая, в която по-късно се настани бай Ради, нашият брат 156
градинар. По този начин навесът стана една топла и уютна столова, в която се провеждаха всички срещи между прия¬телите от София и провинцията. А когато почнахме да лету¬ваме на Рила при Седемте езера, тя играеше изключително важната роля на изходна база.