Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
„МОЕТО СЛЪНЦЕ ДНЕС ЩЕ ИЗГРЕЕ"
30.Х. 1943 г. Изгрева, София
Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам семките и костилките им в едно шишенце.
Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, които води Хитлер. Две певици от операта получиха стипендии от министър-председателя и от министъра на просветата. И на мен ми предлагаха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема. „Ти, каза ми той – ще пееш тук, на българите!"
Вчера брат Христо дойде при мен, след беседата в петък и ми донесе едно малко листче, върху което бяха написани 4-5 такта от българска мелодия, която Учителят изпял същата сутрин. Днес, въпреки заетостта ми с репетиции, отидохме с брата на Изгрева. Учителят току-що се бе окъпал и се прибираше горе. Преди да се изкачи по стълбата, той ни отключи приемната стая долу и ни покани да влезем и да го почакаме малко. След известно време, влезе при нас и седна. Косата му беше още мокра.
– Учителю – казах му аз – много ме натовариха вече! На най-високото място съм, но не ми е хубаво там!
– На високите върхове има много вятър и шапката на човека може да хвръкне!
Аз весело се разсмях:
– Вярно е, Учителю!
Брат Христо също се смееше. Учителят продължи:
– Концерта на Братя Янкови наближава.
– Венцислав ми акомпанира през време на мизансценните репетиции, които правя в стаята си, под режисурата на артиста Стефан Македонски. С него работя частно и му плащам.
– Хубаво! – каза Учителят.
– Днес брат Христо ме придружи да дойда при вас, но аз съжалявам, че не съм била вчера на сутрешната Ви беседа, Учителю. И да чуя хубавата българска песен, която Вие сте изпял.
Учителят тихо изпя без цигулката си:
„Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее. То светлина и радост ще ми донесе! Мила моя мамо, моето слънце днес ще изгрее. И радост светла в живота ми ще внесе! Тогава мамо, аз ще се проявя! Готов ще бъда да проявя доброта в света. Ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре! Мамо, ти ще имаш добър син. Мила моя мамо, моето Слънце днес ще изгрее! И живота ми с радост ще се изпълни!"
Една от фразите изпях с вариация. Той много я хареса и ми каза, така да я запиша. Бях уморена от сплетните и дребнавостите в операта, но когато влязохме при Учителя, всичката ми умора, всичката ми мъка изчезнаха! Възродих се при Него!
Брат Христо, заедно с Венцислав и Любомир, бяха идвали няколко пъти през това време, без мен.
Вгледах се продължително в лицето на Учителя и забелязах, че заедно с радостта се долавя и една дълбока тъга в погледа му.
– Учителю – казах му – не искам вече да пея в операта! Много несправедливо постъпват с мен. Художественият съвет ми възлага роли, които не са за мен и аз не искам да ги пея!
Учителят помълча малко и каза:
– Ти не обичаш много да повтаряш заради другите. Ти си даровита и бързо заучаваш, а те те уморяват с много повторения заради другите, които не са надарени и мъчно заучават. На сцената сега ти пееш ролите, които си ги живяла в миналите си животи на Земята. Така ти бързо ликвидираш кармата си и заедно с това, там ти ще извършиш една Божествена работа! Сега в Германия, в Полша и другаде много виртуози останаха без ръце, много деца останаха без родители, много видни музиканти, професори загубиха ръцете си, нозете си и живота си. Едни ослепяха, други оглушаха!
Сълзи изпълниха очите ми. Обзе ме срам за моите малки болки, пред страданията на тези мъченици. Учителят продължи:
– Днес цяла Европа гори! Ние трябва да се молим, да им помогнем с молитвите си. До мен непрекъснато достигат воплите на страдащите!
– Учителю – изплаках аз – простете ми, че Ви занимавам със себе си! Ще търпя! Заради Вас, всичко ще пея, всичко ще търпя с любов!
– Ако ти не роптаеш и понасяш всичко с любов, ти по-скоро ще ликвидираш кармата си! И най-долната работа да ти възложат, приеми я с усмивка! Те, скоро, сами ще те освободят!
– Учителю, свидний, Учителю, Вие ми осветихте пътя! Вие ми поехте скръбта! Леко ми е сега! Бих пяла и служила на целия свят!
– Страданията развиват корените на любовта, а пък радостите развиват клонищата на любовта. Страданието е метод за растене! Страданието е любов! Ако Христос не беше страдал, той щеше да бъде един обикновен човек!
Господи, Учителю, помогнете ни да се проявим така, както вие искате! Всичко да бъде за вашата слава! И за доброто на всички!