Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
КРУШИТЕ
Салонът, в който Учителя държеше своите беседи, и трапезарията, в която се хранихме при неблагоприятно време, бяха разположени под прав ъгъл и пред тях имаше засадени лешници и една дюля с разкошна корона. Под тези дървета бяха наредени дълги маси, на които се хранехме при хубаво време. На един обед съм седнал до Учителя. Раздадоха за десерт едри, жълти круши. Пред Учителя сложиха от тях в една чиния. Той взе една круша, отряза парче и ми го подаде. Като го изядох, ме попита: "Хубава ли е крушата?" Отговорих Му, че не ми харесва, че е кисела и стипчива. След това, от същата чиния, Той взе друга круша, отряза и от нея парче и ми го подаде. Тази круша беше сладка и ароматна, топеше се в устата като крем. Когато ме запита за нея, аз разбира се отговорих, че е много хубава. Погледна ме тогава, подаде ми цялата круша и ме попита: "Знаеш ли защо едната беше кисела и стипчива, а другата с толкова приятни качества?" Отговорих Му, че не зная. Тогава Той се усмихна и ми каза: "Киселата и стипчивата е получила повече от влиянията на Земята, а крушата с приятните качества е получила повече от влиянията на Слънцето." Спрях се замислен и Му казах: "Нима и растенията получават влиянията на космичните сили на нашата Слънчева система, на които представители са Слънцето, Луната и планетите, така както се приема от астрологията?". "Да, разбира се" - отговори Учителя.