Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
Често Учителя се изкачваше и към по-високите места и върхове на западния дял на Витоша, следван от група бра¬тя и сестри. При една от тези екскурзии Учителя пожела да посети хижа "Острица", която по-късно изгоря, но направи¬ха на същото място друга по-удобна. "Събрахме се около 40-50 души - отбелязва Борис Николов, който е присъствал - и възлязохме полека нагоре. Дните бяха слънчеви и тихи. Спряхме за по-дълга почивка при едни чудно красиви и обли камъни. Накладохме огньове, завряха чайниците, пих¬ме чай и събрани около Учителя, пяхме песни. Той беше хьлбоко замислен и почти не разговаряше. Явно беше нещо гпмъчен, нямаше и апетит, а сестрите се чудеха какво да 249
приготвят, за да бъде приятно и вкусно за Него. Когато стигнахме хижа "Острица", слънцето вече клонеше на за¬пад. Хижата бе.ше празна, само пазачът се мярна и изчезна. Останахме сами, пълни господари на хижата. Разположих¬ме се добре и турихме в ред разхвърляното домакинство. Вечерта запалихме печката, стана топло и уютно. На друга¬та сутрин, както ни е обичаят, излязохме на връх "Острица" да посрещнем слънцето. Пяхме песни, направихме гимнас¬тическите упражнения и Учителя държа кратка беседа. Не¬бето се отвори над нас и пак се затвори. Така прекарахме пет-шест дни в друг свят. Шестият ден, привечер бяхме оп¬ределили за слизане. Учителя се приближи към мен, бяхме пред хижата и като гледаше хубавата земя при тъй спокой¬но падащата вечер, рече: "Може да останем още няколко дни, че вече няма да дойдем." За провизии пратихме хора в Мърчаево, а ние се преместихме в хижа "Еделвайс". Една хубава алея водеше! към тази малка хижа, скрита в гората. Там също бе останал само пазачът и хижата беше изцяло на наше разположение. Прекарахме пет или шест дни сред чудна тишина, чистота, въздух и слънце. Имаше пълна хар¬мония между всички. Вечер пеехме песни, разговаряхме, Учителя се освежи и ободри. Сутрин отивахме на една поля¬на; четвърт час по на изток, заобиколена от млада борова гора. Едно приказливо поточе прекосяваше поляната и съз-даваше«чудна прелест със своето чуруликане. Сочни треви и пъстри цветя се разстилаха наоколо ни. Тук правехме сут¬решната си молитва. След гимнастическите упражнения, Учителя държеше кратка беседа. Присъствието на Великия разумен свят се чувстваше от всички. Лицата горяха, сърца¬та преливаха от обич. Великият свят слезе със своя мир и хармония между човеците. Учителя се радваше, като ни гле¬даше и като слушаше песните. Това беше Негова среща с Небесните Братя. В деня на връщането направихме обща закуска на масите в хижата. Учителя подкани приятелите да тръгнат, а Той остана пред хижата. Нещо предният ден па¬зачът се пипнеше да прави някаква пейка, но не беше така сръчен, та му казах да остави, аз да му я направя. Той се съгласи с охота. На сутринта преди тръгването имах нещо малко да довърша. Щом приключих, веднага предадох инст- 250
рументите, а Учителя все още стои отвън и ме чака. Така като ме гледаше, ми каза: "Иди легни под пейката и напи¬ши деня, часа, минутата и още напиши: България - пълен неутралитет!" Това беше директива на Бялото Братство, до тези, които щяха да управляват България."