Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО
Село Мърчаево е разположено в западните поли на Ви¬тоша, откъдето се открива прекрасен поглед към пернишка- 247
та котловина и възвишенията на Голо Бърдо. От всички шопски села в околността на София, то беше едничкото, къ¬дето се образува братски кръжок. В него влязоха хора, енер¬гични и трудолюбиви, изпитани в борбата на живота. Те не бяха с някакво толкова дълбоко религиозно чувство, но всичките до един интересни натури, които бяха дошли в до¬пир с идеите на учението по пътя на собствения си опит. След онази януарска бомбардировка Учителя с една малка група приятели се евакуира в Мърчаево. Учителя бе настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат Темелко. Започна нов етап от живота на Братство¬то, описан в разговорите "Изворът на Доброто". В Мърчаево Учителя прекара докъм месец октомври 1944 година. След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат Темелко, ос¬танал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посе¬тители на тази обител. В онези дни братята и сестрите от Изгрева и София се евакуирваха в други по-близки или далечни селища на стра¬ната, но те не изпущаха при първа възможност да посетят Учителя в Мърчаево, така че връзките ни оставаха трайни. Трябва да отбележим, че всякога и навсякъде, където отиде¬ше Учителя, най-напред обръщаше особено внимание на изворите. За Него изворите представляваха един велик сим¬вол на всеотдайност, на жертва и на щедрост. Затова първа¬та Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителя и приятели¬те с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това се¬мейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името "Извора на Добро¬то". В работата при устройването на този извор взеха учас¬тие приятелите, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, изнасени в Мърчаево. "Извора на Доброто" привлича¬ше вниманието и стана любимо място на приятелите. Око-ло извора се направи красива площадка с разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше по три стъпа¬ла, те символизираха трите принципа - Любов, Мъдрост и 248
Истина, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора се направи друг го¬лям извор, който Учителя нарече "Извора на Мъдростта". За външен вид и украса на извора също се вложи много ста¬рание. Около изворите всякога беше оживлено и се водеха приятни разговори. Водата на селото беше варовита и неп¬риятна за пиене, а тази на изворите се оказа мека, сладка и приятна. Като се разчу това и селяните, почнаха да взимат вода за пиене от тях. Недалеч от Мърчаево, на около четири километра на запад, в чудно красива и магнетична долина извираше и един топъл минерален извор. До идването на Учителя селя¬ните го употребяваха само за изпиране на дрехи. Но когато Той посочи високите качества на водата му, тяхното благот¬ворно влияние при пиене и къпане, то цяло село и съседни¬те взеха да я употребяват за тези цели. След няколко години се пуснаха сонди и за избликналата целебна вода се напра-виха бани и басейн за къпане. Тази долинка с топлата мине¬рална вода стана важен хигиеничен и курортен център, осо¬бено необходим за трудовите хора от град Перник. Около извора и баните се построиха много вили и къщи, стана цяло селище, което нарекоха Рударци.