Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
Освен интензивният живот, в който протичаха дните на Изгрева, не по-малко богат по съдържание живот носеха и топлите звездни вечери. Тогава това небе, изпъстрено със светли точици, като че ли ни освобождаваше от ежедневни¬те материални грижи и с едно чувство на лекота от безгра-ничността, забравяхме за този ярем. Мисълта ни се извися¬ваше към по-висшите сфери на знанието, заета с духовните въпроси, тя пътуваше към мистичното, далечното, отвъдно¬то. През такива вечери Учителя излизаше, а ние събрани пред малката Му стаичка в очакване, бързо Го наобикалях-ме. Звездният мир, който цареше над главите ни, предразпо¬лагаше за дълги разговори. И тогава Учителя започваше: "Ако тръгнете из пространството, ще ви посрещнат разни духове, царства, страни и държави. Най-напред ще ви се из-пречат четири велики царства. Първото е Царството на гно-мите. Там са духовете, които образуват твърдата материя и разполагат със снаряжения и лаборатории. Златото, всички 203 \
руди и всички скъпоценни камъни са тяхно изделие. Те ги правят. После ще дойдем до границите на Царството на ун-дините - духовете на водата, които са добре разположени към вас. После ще срещнем с Царството на силфите - въз¬душното царство. Те са духове, които може да се рече, са най-разположените към нас, затова ще ви приемат радуш¬но. Те ви черпят всеки ден, защото праната, която поглъща¬те ежесекудно и подкрепя и съживява вашата жизненост/е тяхно дело. След това идва Царството на саламандрите, ду¬ховете на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични - те са като англичаните, само с пръст ще ви посочат пътя, без да говорят. От тях угощения няма да очаквате, но ако имате лекета, те ги пречистват. И най-пос-ле ще стигнем до ангелите, отгдето ще ни се отдаде възмож-ност да видим как човек е слязъл и възлязъл." Всички светила, които виждаме по небесната сфера, се изучават от астрономията и астрологията. Астрономията изучава анатомията, а астрологията - физиологията на не¬бесните светила. Астрологията е за гениалните хора, за све¬тиите, за пророците. Думата "астрология" е съставена от ду¬мите "астра" и "логос". "Астра" означава "звезда", а "логос" - "слово". Значи слово на звездите. Само онзи, който гледа на звездите като живи, разумни същества, които говорят, може да изучава астрологията и да я ползва. Ако не можеш да чуеш говора на Луната, на Слънцето, на Меркурий, Вене¬ра, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н., ти не си астролог. Астрологията е стара наука, произхождаща още от Първата култура. Тя е зачената с първата раса, която е съ¬ществувала на Земята в предисторически времена. И днес могат да се намерят следи, останали от нея, пръснати по почти всички континенти: в Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските ост¬рови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенжеро, в долината на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в Древноиндийския епос, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до други планети. В тази именно цивилизация е съз¬дадена и науката за звездния мир. В древните писания се споменава Саабей, като родоначалник на астрологията и ас- 204
трономията, а и слушах и Учителя да ми казва: "И-САА-БЕЙ-БЕН-ААДЕС - Велик посветен от тази раса." Времето, когато човек за първи път е погледнал небето и е започнал да го изучава, ще трябва да приемем, е било много по-рано от времето, което ни дават археологическите разкопки от всички древни цивилизации. Няма да бъде пре¬силено, ако се приеме, че първата раса, донесла тази висока култура, се е създала върху континенти, потънали вече в океана. Нищо никъде не е вечно и неизменно. И континен¬тите също са подложени на раждане и умиране. От тази именно цивилизация има следи у някои народи, при които и днес е останало уважението и почитането, боготворенето на звездите. Например сред народите на Арабския полуостров, преди да дойде Мохамед, преди Исляма още, са боготворе¬ли звездите и когато са виждали падането на метеорит, те са мислили, че пада звезда Бог. Затова Каабето, този паднал болид, се боготвори от мохамеданите, защото са приели, че е паднала звезда, дошъл е Бог. Всички древни народи със знака на звездите са означавали Бога. Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен на развитие¬то на живота. Астрологията, това е физиологията на човешката душа. Трябва да изучаваме планетите и тяхното влияние, но това да става с Любов. Астрологията в никой случай не трябва да служи като средство за материална придобивка - печелене на пари или каквито и да били материални ценности. Без астрологията вие не можете да обясните отношени¬ята между хората. Ако я изучавате механично, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрологията, т.е. отношенията на астрологията към душевния живот на чове¬ка. Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изу¬чавате астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Лу¬ната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие. 205
Изучаването на небето помага за развитието на човеш¬кия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша нач?-ка. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба. Но за да е в състояние да правж това, за да си въздейства, той трябва да познава своите ка¬чества и способности и енергетичния заряд, вложен в него. Трябва обаче да познава също влиянието на светилата -Слънцето, Луната и планетите. Да знае кои от тях създават условия за доброто, успеха, щастието и кои условия за зло¬то, неуспеха, нещастието. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен. Когато е запознат астрологически. при условия за щастие, човек ще използва тези благоприят¬ни стечения, а при създадените условия за нещастие, той ще се противопостави и няма да се поддаде. Като се научи човек правилно да чете себе си, тогава ще изучи и хората, и Природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени ло¬шите аспекти на своята съдба, само когато служи на една възвишена идея. Всички планети, Слънцето и Земята представляват една разумна система. Те са образувани от разумни същест¬ва. Затова техните течения са под контрола на тези същест¬ва, чрез тях те влияят на хората през пространството. Влия¬нието на Слънцето, Луната и планетите е неизбежно, защо¬то те влияят на Земята, а от там и на човека. Всички планети и слънца във вселената представляват банки, от които човек може да извади това богатство, което в дадения случай му е потребно. От човека зависи какво бо¬гатство ще си достави и как ще го използва. Човек може да влезе в съзнателен контакт, в съзнателно отношение със Слънцето, Луната и планетите и да добие от тях това, което му е нужно. С колкото по-възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Когато една душа напусне Земята, тя прекар¬ва около 45 години в невидимия свят, където се правят под- 206
робни изчисления, т.е. определят й хороскоп. Когато се реши тази задача от Разумните същества там, те я пращат на Земята да реализира своя хороскоп. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което Невидимия свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използва тия съчетания. Чо¬век не е господар на планетните влияния върху него, но е господар на положението да използва разумно това, което те му носят. Например, когато Венера има влияние върху някого, тя събужда у него любовта. Но може да събуди у него висшата любов, а може любовта на противоречията. Това, което наричаме движение на сили в силовите центрове на мозъка, то не е нищо друго, освен влиянието на външните планети върху човешкия мозък. Всички астроло¬гични знаци чойек носи в себе си, в своя мозък. Когато планетите дохождат близо до Слънцето, те оказ¬ват благотворно влияние върху човека. Сегашният човек не възприема правилно енергиите на Космоса, вследствие на което в известни места на организ¬ма му се натрупват повече енергии, отколкото трябва, а на други места - по-малко. Това неправилно разпределение на енергиите създава нещастия и страдания. От астрологично гледище, на човека се препоръчва да започне с най-силните си способности или добродетели, за да предизвика движение в себе си. Как ще си обясните про¬мяната, която става с хората, ако не приемете влиянието на планетите върху тях? Има случаи, когато до известна въз¬раст човек се намира под влиянието на една планета, а в труга възраст - под влиянието на друга. Добре е да се изучава влиянието на планетите в раз¬лаганите възрасти - от 7 до 14 години, от 14 до 21, от 21 до 28 ЖТ.Н- Първият човек е бил създаден в петък, под влиянието Ж! Венера. Тя е неговата слаба страна. В бъдеще духовният «век трябва да се роди в друг ден - в деня на Слънцето. Ако искате да се ползвате от добрите влияния на някоя планета, употребявайте такива плодове, които са свързани с яка. Растенията и плодовете съдържат такъв род енергии, ЛЕЖВМТО имат и планетите, с които те са свързани. Планети- 207
те пък от своя страна имат връзка със Зодиакалните съзвез¬дия. Първите хора, които са дошли на Земята и които я уре¬диха, мислеха. Но онези, които останаха да я управляват, те престанаха да мислят. На Земята има същества, телата на които са по-ефирни - светещи. Невидимият свят е затворен за нашия ум, за обикновените сетива и схващания. Но за един ум, който е организиран по-добре, нищо не е скрито от неговия поглед. Изправянето на човека е бавен процес. Когато оста на Земята се изправи, и човека ще се изправи. Тогава клима¬тът на Земята ще бъде мек, приятен, здравословен. Формата на човешката глава ще се преустрои. Ръцете и краката ще приемат по-красива форма. Тогава в него ще залегне идеята за братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти, колебанията, които Земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, разположена между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадението, човечество¬то чрез мисълта си е навлязло в района на тази тъмна пла¬нета. Слънцето е център, на който се събират всички същес¬тва, носители на доброто и светлината. Когато има повече петна на Слънцето, годината е по-плодородна, тогава и повече хора умират, повече се раждат и женят. Силите на Слънцето организират сърцето и белите дро¬бове. Далакът е също проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието му. Слънцето не причинява и не може да причини никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. За в бъдеще Слънцето няма да задоволява човечеството и ще из¬чезне. Тогава само Бог ще бъде Слънцето на живота. Пак беше кристално чиста вечер, звездите трепкаха над главите ни. Какъв чар и мекота лъхаше от тях! Прави са били древните мъдреци, като са казвали, че звездите са очи¬те на ангелите. Защото наистина като ги гледаш, мисълта се повдига към един неземен, пълен с любов и мъдрост свят. 208
Месечината грееше с цялата си пълнота, а Учителя беше за¬обиколен от нас. Той помоли да се изнесе малкият телес¬коп. Телескопът беше направен от един наш приятел, който имаше малка техническа работилница и в нея изработваше киноапарати. Телескопът беше рефлекторен, с вдлъбнато сферично огледало, с диаметър около 20 сантиметра. С него много добре се наблюдаваше релефната повърхнина на Лу¬ната. Учителя често го насочваше към нея. За кратерите, които ясно се очертават там и чийто произход е все още не¬известен, Той казваше: "Направени са от разумни същества, за да събират слънчевата енергия, както става при сферич¬ните и параболичните огледала." Професор Никола Бонев доказва по един оригинален начин, че наблюдаваните от Зе¬мята лунни кратери, нямат случайно разхвърляно разпреде¬ление, каквото би следвало да имат, ако са образувани от падане на метеорити, а има при тях някаква закономерност. В сегашния век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло. Нямаше да се разпръсва, няма¬ше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече. От това гледище Слънчевото семейство ой било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителя казваше: "Разхищение и безсмислени неща в Природата няма." От тук е ясно, че силите, които са образували вещес¬твото на Слънцето и това на -отделните планети и техните чдгьтници, не са били еднакви по сила, напрежение и по сво¬ето естество въобще. Силите, които са образували всяка гзна планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-дру-го естество, по-друго качество от това на грамадното силово шсле, от което е образувано самото Слънце. Известно е от астрологията грамадната разлика във изсшието, което Слънцето, Луната и всяка една от планети¬те оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и живота игасжу нея, на първо място човека. От тук имаме най-яркото 'жстзърждение за това, че всеки един член от Слънчевото се-«яавство е плод на отделни, различни по своето естество, 209
сили. Сила! Знаем ли какво разнообразие от изяви и можности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние позна¬ваме само нещичко от някои сили: електричество, магнети¬зъм, гравитация. Но с това не се изчерпват родовете и видо¬вете сили, които въобще има. Колосът на френската мате-матична мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре каз¬ва: "Най-голямата спънка за нас учените е това, че ние не знаем какво нещо е сила." Онези, които искат да изучават астрология, трябва оше по-добре да разберат, че Злото създава видимите форми, г Доброто ги организира и ги облагородява. Наистина, като се замислих, разбрах колко важен е този закон. Астрологът трябва добре да владее и френологията и хиромантията, за да бъде точен в своите оценки. Той трябва да е видял види¬мия отпечатък, изразен предимно по лицето и ръцете, къде-то има най-много нервни окончания, които бурно реагират на психичния живот на човека. Тук е уместно да кажем как Учителя изрази с много простичък израз пътя, по който върви това организиране, това облагородяване. Той каза: "Когато вълкът изяде едно агне, той става малко по-добър." Природата дава възможност на злото в човека да се прояви и с това идва и един малък процес към организира¬не и облагородяване. Проявите на злото не трябва да ни из¬ненадват, то трябва да се изяви, за да се направи крачка напред към съвършенството. Силите, които създадоха Слънчевата система, създадо¬ха и човека. Господ създаде Слънчевата система, заради чо¬века. Двойникът на човека е поле на тези космични сили. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите, енер¬гиите на природата, физическото тяло на човека живее бла¬годарение на своя двойник. Следователно, ако отношението между двойника и физическото тяло са правилни, хармо¬нични, човек всякога ще бъде здрав. Ако тези отношения не са хармонични, то в човека се зараждат ред болезнени със¬тояния. Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Той поначало е мързеливо същество. Движението е присъщо на разумното. Там, където има разумност, има и 210
движение. Човекът трябва да се включи в движението, за да придобие разумност. Колкото една планета е по-далече от Слънцето, толко¬ва на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества. Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще види оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, как¬ва енергия може да се получи там от тъй отдалеченото Слънце? Естествено, много малко, даже незначително. Ге¬ният на Възраждането Джордано Бруно в предсмъртния си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас из¬вика на инквизиторите: "Навсякъде има живот, навсякъде разум!" И ние сме съгласни с това и приемаме, че е така. Следователно, и там, на тъй отдалечената планета Плутон, има живот. И там живеят разумни същества и то от по-го¬лям ранг, отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да чер¬пят енергия от мировия, необятен по своето могъщество, Силов Океан. Как? Елементарните частици, открити през 30-те години на нашия век, идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия. Тази енергия не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите слънца, защото в опреде¬лено време те биха се изчерпали. Отговор на този въпрос даде геният на атомната физика Енрико ферми като каза, че тези частици вземат енергия от мировото космично сило-зо поле. Ако сега на Плутон живеят същества и имат тела, устроени по същия начин, със същата субстанция, каквато хмат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това небесно силово тале, от този Необятен Силов Океан. С Учителя ние се спирахме на онези ярки, трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които и с най-силния жзескоп, поради своята грамадна отдалеченост, се виждат с»ю като кръгчета. Те са слънца, като нашето Слънце. Не-*есш1 тела, които дават и само дават светлина и потоци пкхя, които носят живота. Около тях, както и около нашето Слънце е повече от сигурно, че има планети, които получа-лаег и използват тези дарове. Благодарение на прецизността 211
на новите фотографски методи през 1943 година можа да се установи присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди. В едно от тези слънца бе откри¬та планета с маса 16 пъти по-голяма от тази на Юпитер. От¬крити бяха и други по-малки планети. Астрономите са си направили труд да изчислят, че ако имаме един наблюдател, който би се намирал върху най-близката до нас звезда, той не би могъл да види Юпитер и с най-силните телескопи, с които сега разполагаме на Земята. Отправяйки поглед към безкрайния звезден мир, Учителя казваше: "В небесното пространство виждате тези слънца, но там колкото светли слънца има, толкова и тъмни. Тези тъмни слънца в мирово¬то пространство са тела, които нито дават светлина, нито отразяват такава, когато върху тях падне светлина. Планети¬те, кометите и някои от мъглявините ние можем да ги виж¬даме, тъй като отразяват част от светлината, която пада вър¬ху тях." Често мислех върху казаното от Учителя. Минаха години, науката и техниката направиха своя грамаден успех. Явиха се изкуствените спътници, които донесоха сведения за света, който ни заобикаля и за звездния мир. Отбеляза се, че един от тези спътници е донесъл голяма изненада - отк¬рил е небесно тяло в съзвездието Кентавър, което нито све¬ти, нито отразява светлина. То обаче излъчва лъчи от рент¬геновия спектър. Тези лъчи не могат да се доловят от наше¬то зрение. Известно е, че човешкото око възприема само малък дял от вълнообразните движения, които изпълват пространството. Всъщност, не са някакво движение, вибра¬ции на еднородна среда, а са частици от специално състоя¬ние на веществото, както приема известният френски физик Луи Деброил. Тези частици са хем вещество, хем вибрации и се движат с грамадна скорост, носят могъщи енергии и вибрират. Когато дължината на вълната им е 8 милионна част от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като чер¬вена светлина, когато те вибрират с дължина на вълната 4 милионна част от милиметъра, тогава нашето око ги долавя като виолетови тонове. Между тези две граници се намират вибрациите на частиците, които ние долавяме като оранже¬во, жълто, зелено, сиво и синьо. Оттук се вижда колко тясна е границата на възможностите за възприемане на вибрации 212
от най-съвършения човешки орган - окото. Тези частици, които излъчват по-дълги или по-къси от тях вълни, не се до¬лавят от нашето зрение. Зад виолетовия цвят идват вибраци¬ите с още по-къси вълни, тези на ултравиолетовите и чак след тях следват рентгеновите. Такива частици, с дължина на вълната от рентгеновия спектър, е излъчвало това неви¬димо небесно тяло. Тези тела учените решават да нарекат черни дупки. Дупка е ограничено празно пространство, в което няма нищо, а нищото не може да дава нещо. Следова¬телно, там има нещо, което Учителя нарече Черни Слънца. То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят гра¬мадна енергия. Защото е установено от физиците, че колко¬то дължината на вълната е по-къса, толкова силата, която те носят е по-голяма. Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и жи¬вота, които Светлите Слънца дават. Една могъща, обсебва¬ща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото прост¬ранство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово прост¬ранство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги на¬рича Тъмни самостоятелни планети. Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите Слънца дават, подхран¬ват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от еле¬ментарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква обаче е задачата на тези Тъмни Слънца? Каква им е служ¬бата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: "Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, види¬мите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги органи-зирва и облагородява". В подкрепа на това, ето една старин¬на поема за сътворението на света, изнесена в символична 213
форма. Тя е написана някога, в дълбока древност, върху се¬дем плочки. Намерени са при разкопките на древния Вави¬лон и успешно разчетени. Там се казва: "В началото на съз¬даването на света се е намирала една тъмна, хаотична мате¬рия, която се наричала Тиа-Мат. Боговете, гледайки тази не-устроена, пуста и безжизнена среда, решили да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиа-Мат бил чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбу-да, разбирайки решението на Боговете, този дракон им от¬ворил война, като с ръмжене и пухтене се готвел за люта битка. Всички Богове трепнали от страх, само Мардук - Бо¬гът на светлината, се решил на борба. С това негово реше¬ние Боговете му признали правото на първенство. Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се про¬мъкне. Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитени¬те погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем сре¬щу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от се-демте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака." - "И светлината свети в тъм¬нината и тъмнината я не обзе" - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчас¬ти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и опре¬делят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електро¬ни, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозант- 214 на гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: "Земята е създадена от една клетка". Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспо¬рен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото. Така напри¬мер като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стиг¬нем до гигантските слънца във вселената, трепкащи над гла-вите ни, то в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образу¬вал, такова е и началото и по същия начин се е образувало всяко небесно тяло. Всички небесни тела са кристали, обра¬зувани по същия начин, по който са се образували криста¬лите преди нас. Как? Там е работата, че учените все още не са разбрали как се образува кристала. Когато човешкият род разбере как започва той и с какво започва, тогава пове¬че от сигурно е, че ще му стане ясно и създаването на небес¬ните тела. Всичко това е плод на сила. Но е смешно да де¬лим силата на естествена и свръхестествена, защото ние все още не знаем какво нещо е сила. Силата е нещо необятно, могъщо, разумно, изпълнено с грижа. И така, един път съз¬даден кристалът, ние вече можем да наблюдаваме и да раз¬берем как той расте. Кристалите имат интересни качества, върху които много трябва да се мисли и изследва. В тях има нещо велико, разумно и дълбоко. Един умен човек казва: "В скалите ние ще научим да четем великите закони, по които е създадена и построена Вселената". Друг казва: "Скалите са застинала музика, зас¬тинала хармония". Учителя казва: "И в минералното царст-ао има живот, но той протича там много медлено". В кристалите се проявяват два основни принципа. Пър-жият е да има форма и да я съхранява, което е принципът на ограничението - Тиа-Мат. При кристалите енергията на от-дежните атоми от веществото, които образуват даден крис-Г5Л. е много по-голяма, когато те са в свободно състояние. Щом обаче, те се свържат в дадена форма, то те губят голя¬ма част от енергията си, която отива за връзка между отдел-ягге атоми, като при това тази връзка е възможно най-ико-вскична по отношение съхранението на енергията, а пост- 215
ройките са здрави и закономерно стройни. Вторият прин¬цип е порядъкът, закономерността и стремежът към съвър¬шенството - Мардук. И наистина, растенето при веднъж създадения кристал става по строго определен ред. Различните атоми и градив¬ни фрагменти са строго и закономерно разположени един спрямо друг, като връзката между тях да е възможно най-здрава при условието на тяхното нареждане. Точно затова те са и устойчиви, като при благоприятни условия към тях се присъединяват все нови и нови градивни частици, спазвай¬ки дадената, схема. Кой е заложил тази схема и как? Расте¬жът на кристала става по пътя на наслагването върху външ¬ните плоскости на кристала на извънредно дребни частици, носени от средата, която го е образувала, а не както при растенията, отвътре навън. Начинът, по който се подреждат частиците влияе върху формата, твърдостта, цепителността, електропроводимостта, топлопроводимостта, пречупването на светлината. По отношение на твърдостта много кристали показват различна твърдост по драскане на отделните стени и плоскости. Минералното вещество, от което е образуван кристалът е еднородно. Но дойде ли това вещество в крис¬тална форма, то вече се подчинява на някакви странни зако¬ни. Например светлината не се пречупва еднакво по разни¬те направления. Същото се отнася и за топлината и елект¬ричеството. При промяна на температурата и натиска в кристалите се образува възбуждане на сила в напрежението, което нещо показва, че в тях имаме непрекъснати процеси, които при тези условия се засилват, особено по върховете и ръбовете на кристала. Ако на един кристал му бъдат отчупе-ни външните ръбове и върхове, изобщо, ако външни причи¬ни нарушат неговата форма, то той поставен при условията, при които се е образувал и в съответната среда, възстановя¬ва своята форма. В кристалите има един стремеж към усъ¬вършенстване, стремеж да се приближават към най-устой¬чивата и най-съвършена форма - сферата. Това се постига по няколко начина: чрез умножаване на стените в простите форми, чрез комбинации и израстъци на няколко кристални форми и най-после, като се притъпяват ръбовете и върхове¬те на стените. Така се получават по-закръглени форми, кои- 216
то са и по-устойчиви. Нека да не забравяме също, че на на¬шата Земя се срещат кристали с грамадни размери, тежащи с тонове. След малкото казано за кристалите, нека погледнем и на нашата Земя. Американският изследовател Сандерсън е изследвал всички онези случаи в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи с кораби и самолети по някакъв тайнствен начин. Той отбеляза, че при тези случаи, координатите на местата, където са става¬ли, са били определени твърде приблизително. И обикнове¬но в момента на бедствието, бордовите радиостанции са бездействали и никой не е чувал сигнали. Сандерсън е отк¬рил 12 такива района, включващи Северния и Южния по¬люс. При това тези райони са разположени твърде симет¬рично от двете страни на Екватора. Още древногръцкият философ Платон, живял между 427 и 374 година преди нашата ера, е отбелязал, че Земята, погледната отгоре, прилича на топка, съшита от 12 парчета кожа. Питагор е приемал същото. До същия извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата руски уче¬ни Гончаров, Макаров и Морозов, без да са били запознати със становището на античните школи. Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос. Онова, което трябва да се приеме по безспорен начин е, че Платон е прав. Той наистина е видял Земята, като топка, съшита от 12 парчета - един грамаден кристал с 12 стени, всяка една, от които представлява правилен петоъгълник. Известно е, че Земята представлява сфера, но не съв¬сем идеална. Тя не само, че е сплесната при полюсите, но има и други отклонения от правилната сферична форма, ко¬ято някога са били по-големи. Има сериозни основания да сг приеме, че формата на Земята не е била толкова кръгла, хаквато е днес. Едва по-късно тя се е заоблила. Някога тя ж>-скоро е напомняла многостенна фигура, отколкото сфе¬ра. Когато кристалът израства от своя странен зародиш, не-ггвите увеличаващи се стени, ръбове и върхове, запазват гьрвоначалната си геометрия. Но естествено е да приемем, ?е редица геологични промени, които са ставали и стават на са допринесли за едно значително отклонение от 217
програмата на модела. Все пак не всичко е останало в без¬порядък. От геологията разбираме, че рудите, полезните из¬копаеми, само на пръв поглед изглеждат хаотично разхвър¬ляни. Установява се известно подчинение на система. Освен това много огнища на древната култура са се оказали не къде да е, а във върховете и ръбовете на този кристал. Така е с центъра на древната индуска цивилизация Мохенджеро. Египет, Северна Монголия, Великденските острови, Перу. Наистина на много места има бели петна, но те постепенно се запълват. През последните години бяха направени сенза¬ционни археологически открития. В Индокитай са намере¬ни следи от древна култура от 7 000 години преди нашата ера. Там, както се отбелязва, са започнали да се занимават със земеделие 2000 години по-рано, отколкото в Средния из¬ток, който досега се смяташе за люлка на човечеството. И тези открития също попаднаха на своето място в системата. Оказа се също, че ръбовете на многостенната форма, съвпа¬дат с много океански хребети, открити в последно време. Те съвпадат с планетните разпуквания на земната кора, с тек-тонично активните зони, които се характеризират с измест¬ване на земните пластове, с издигания и хлътвания, с интен¬зивна сеизмична и вулканична дейност. На върховете на многостенната форма, попадат и центровете на магнитните аномалии, на минималното и максимално атмосферно на¬лягане - местата, където се раждат ураганите. А много от ветровете духат постоянно по посока на ръбовете. Оказва се също, че има известна зависимост между пътищата на пре¬летните птици и местата им за зимуване и ръбовете, и вър¬ховете на многостена. Археолозите са намерили във Виетнам 30 странни предмета, направени от злато, и един от бронз във Франция. Това представлява кух дванадесетостен, стените на който са петоъгълници. На върховете на това геометрично тяло има направени топки. Предположението на някои археолози е, че тези фигури са имали значение за астрологията и астро¬номията на древните народи. Известно е, че тези две науки са вървели заедно, ръка за ръка до 17 век. В епохата на Въз¬раждането, гениалните хора, които положиха основите на съвременната астрономия, като Кеплер, Нютон и Копер- 218
ник, по онова време са били колкото астрономи, толкова и астролози. Правенето на хороскоп, звездна карта за раждането на даден човек, или за някакво събитие от житейския му път, става по дадено място и време. Тези два елемента се опреде¬лят от географските координати - дължина и ширина. Древ¬ните не са имали такава географска мрежа, определяна от меридиани и паралели. И именно при съставянето на хорос¬коп, те са използвали този уред, като са познавали много и добре специфичните влияния на областите. Ние казаваме, че върху човека най-голямо влияние оказват Земята и Слънцето, но ще трябва да приемем, че то не е еднакво във всички области на Земята както по сила, така и по своето естество. Това нещо древните астролози са го разбирали и са били по-добре ориентирани по отношение земното влия¬ние, отколкото днешните. Как можем наистина да си обяс¬ним групирането на отделните раси в дадени области на Зе¬мята? Монголите, намиращи се в Азия, семитите - в Сред¬ния изток, арийците в - Европа, аборигените - в Австралия, негрите - в Африка, индианците - в Америка, макар че ин¬дианците имат нещо общо с монголците, но все пак значи¬телно се различават. Като приемем Земята като един грамаден кристал, със своите ръбове, върхове и петоъгълни стени, ние ще можем да хвърлим нова светлина върху астрологията. Защото прак¬тиката показва, както са приемали древните звездобройци, че когато Слънцето, Луната и коя да е планета се намира на ръба или на върха на кристала, за дадено място, те изявяват своите качества с цялата си пълнота. Тези ръбове и върхове, стилизирани върху лист в две измерения, дават дванадесетте дома в хороскопа на човека. Когато в онези години над нас се разстилаше звездния мир, погледът ни се устремяваше към тази чудна изява на едно непонятно за човека по своето могъщество и велича¬вост Съзнание, пред което той може само да мълчи и благо¬говее. Учителя ни казваше: "Когато човек използва влияние¬то на всички Слънца в Космоса, той дохожда до съвършенс¬тво. Задачата на човека се заключава в хармонизиране на 219
силите на неговия организъм и в създаване на правилни от¬ношения с всички звезди." Сириус по култура днес стои по-високо от Слънцето. Сириус събужда стремеж към чистота, към светлото и въз¬вишеното. Трябва да обясним, че зодиакът представлява пътя на физическото развитие на човека. Той е разделен на 12 части, наречени домове. Всеки дом е свързан с определено зодиа¬кално съзвездие. Следователно всеки дом служи като резер¬воар, в който се влива, ако не цялата, то поне част от енер¬гията на звездите, с които е свързан този дом. За да разбере¬те влиянието на звездите, вие трябва да изучавате тяхното естество. Ето един пример - зодията Овен оказва влияние върху главата, мозъка и лицето. В умствено отношение дава активност на мисълта, дава холеричния темперамент - ак¬тивен и деятелен. Знакът е символ на саможертвата или Бо¬жествения принцип на саможертването. Човек, роден под знака на Овен, е импулсивен, решава нещата бързо и без да мисли много. Той е изложен на големи промени и противо¬речия. В края на краищата той свършва добре, но с белези по главата. Знакът Телец е принципът на Майката, т. е. на онази сила, която създава всички неща. Знакът Близнаци представя принципа на Космичния Божествен Ум. Той свързва всички същества в едно цяло. Тези три знака се повтарят четири пъти в годината. Те съот¬ветстват на четирите полета, през които човек минава, дока¬то дойде на Земята. Той е слязъл от причинния свят в умст¬вения, от умствения в астралния, а от астралния във физи¬ческия, където най-после е и спрял. Всеки градус на Зодиака съдържа в себе си известни дарби и възможности. Роденият под знака Козирог обмисля нещата и тогава се проявява. Главното качество на Водолея е чистотата. Който е под негово влияние, той непременно трябва да се пречисти. Чистотата пък е свързана с водата, чрез която новият живот ще дойде. Добре е човек да се роди в зодията Водолей. Мно¬зина са родени, за да живеят по нейните закони. Този знак определя Висшата мистичност у човека. 220