Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ИЗГРЕВА - МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО
През 1927 година, съборът също се предвиждаше да бъде на Изгрева, като се взе решение да се построи там са¬лон за провеждане на беседите на Учителя. Още през про-летта на същата година започна строежът с помощта на всички братя и сестри. За съборните дни салонът беше го¬тов. Той беше построен на съседно място до Изгревската поляна, от северната й страна. Неговото изложение беше прекрасно. Грамадни прозорци към югоизток, гарантираха обилна светлина и слънчева топлина. Самият строеж прив¬лече вниманието на всички братя и сестри от София и про¬винцията, като създаде едно приятно и пълно с радост ожив¬ление. Братята и сестрите от София, щом се откъснеха от ежедневните си задължения, бързаха с радост да дойдат тук и да видят как се ражда един нов свят. Скоро се разбра, че Изгревът не е далеч. Построи се и кухня, поставиха се маси пред салона за общо хранене, направи се и навес, при дъж¬довно време да ни приютява. Целият този строеж и хармо-нията, която се създаде на Изгрева с проведения събор, привлече нов прилив на братя и сестри, като заселници на Изгрева. Така той започна да се оформя като Братско сели¬ще. Но през школната година, същата 1927 година, макар и да имахме направен салон на Изгрева, Учителя продължи да повежда своите беседи в салона на улица "Оборище" №14. Едва щом идва топлата и приветлива пролет на 1928 година след една беседа, Учителя запитва приятелите дали 155
желаят лекциите и беседите да стават вече в новия салон на Изгрева. Всички са съгласни и приемат промяната с въз¬торг. Започването на беседите в салона на Изгрева и устано¬вяването на Учителя на постоянно жилище там, отбелязва нов интензивен период от живота на Братството. Словото на Учителя се почувства много по-осезателно, бликащо от недрата на велика мъдрост. Приятелите привикнаха да ид¬ват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен прогрес. От всички краища на София в ранните утринни часове идваха с искрена радост учениците на Учителя. Всяка сутрин на чис¬тата поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастичес¬ките упражнения, дадени от Учителя. В съпровод на цял ор¬кестър се изиграваше и Паневритмията. Стройните редици, движещи се в кръг, облени от лъчите на слънцето, създаваха една картина, която със своята красота предизвикваше усе¬щане за един свят, пълен с хармония и блян. Изгревът постепенно стана най-важният и мистичен център на Братството и на нашия духовен живот. Празници¬те, които ние имахме по време на годишните равноденствия и на Петровден - ден, който тачехме като рожден и имен ден на Учителя - празнувахме по най-тържествен начин. Освен това даваха се редовно концерти от нашия добре уре¬ден оркестър. Имаше срещи и разговори, беседвания и вече¬ри, давани от братя и сестри по някакъв техен повод, по ня¬кой подчертан случай или по-важно събитие в техния жи¬вот. За жилище на Учителя на Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекара през съ¬борните дни на 1926 година. На следващата година, когато се построи и салона, над него се направиха две стаички, ко¬ито Му служеха за жилище. А първата, долу, стана приемна, тъй като при Учителя идваха постоянно хора, за какво ли не. Под прав ъгъл на салона се направи навес за хранене, когато времето беше дъждовно. В последствие този навес се подобри, като му се сложиха врати и прозорци, а също и бо-рови дъски за под. Направи се отделение за кухня, а до нея стая, в която по-късно се настани бай Ради, нашият брат 156
градинар. По този начин навесът стана една топла и уютна столова, в която се провеждаха всички срещи между прия¬телите от София и провинцията. А когато почнахме да лету¬ваме на Рила при Седемте езера, тя играеше изключително важната роля на изходна база.