Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ДРЪВЧЕТО
Част от южния дял на Изгревската поляна, където играехме гимнастическите упражнения, бяхме разработили. Бяхме посадили плодни дръвчета, лози, а между тях и някои зарзавати, предимно домати и картофи. Една привечер аз съм се изправил на границата между двете части на поляната и се възхищавам на игривите багри, с които лъчите на залязващото слънце шареха по Витоша. Бях потънал в дълбок размисъл. В този момент идва при мен Учителя и ми казва: "Слушай, виждаш ли това дръвче, внимавай да не дойде някой да го изкастри!" Аз се наведох към мястото, което ми показваше и видях пред себе си високо около 70 сантиметра дръвче, кайсийка, с идеално оформена коронка. След като ми го показа, Учителя си отиде. Думите Му не можаха да ме изкарат от залисията, в която бях потънал, не изостриха вниманието ми, за да предотвратя посегателството върху това дръвче. Малко след като Учителя си замина, пристигна един човек от провинцията, когото не познавах лично, и докато се усетя, той извади остър като бръснач нож и за миг изкастри дръвчето. Обърна се към мен и със суров глас каза: "То трябва да се изкастри това дръвче, така не може!" Бях като парализиран, още не бях се върнал от унеса си, че не можах нищо да му възразя. Когато се поопомних всичко беше свършено, а човекът го нямаше. Малко след това идва Учителя и се обърна към мен с упрек: "Нали ти казах да пазиш дръвчето, защо не внимаваше, защо не го опази?" Мълчах смутен, подтиснат, угризен и разбира се нищо не отговорих. Учителя си отиде. Аз останах още там, поразен от станалото. След малко се поуспокоих, погледнах дръвчетата наоколо и видях колко голяма нужда имаха да им се оформят колонките. Защо този човек не направи и с тях това кастрене, а се спря на тази малка кайсийка, която имаше толкова хубава коронка? С тези мисли се разхождах до късно из поляната. Разрешение не намерих. Малко след тази случка, когато платих съвсем несправедливата си глоба от 360 000 лева, си спомних преживяното около това дръвче.
Че има и се създават някакви връзки между хората, растенията и животните, имал съм ред случаи да констатирам това. Освен този, за който вече разказах, ще се спра и на някои други.
Вкъщи имах лимоново дръвче, което растеше в голяма саксия. През една година даде неимоверно много цветове и всички завързваха плодове. Материалните ми работи вървяха много добре. Погълнат от работа, аз не можах да се грижа за него. През зимата, поради нехайство и на близките ми, то измръзна. Гледах го със съжаление и ми беше много мъчно за него, но беше вече късно. През пролетта на следващата година цялото ми материално състояние беше конфискувано. Лимончето беше измръзнало през декември, а само няколко месеца след това, материално бях ликвидиран. А то не беше малко богатство - тридесет милиона лева.
Между нашите по-възрастни братя имаше един много мил и симпатичен, наричаха го дядо Благо. Той също живееше на Изгрева в малка скромна къщичка. Един ден го слушам да разправя интересна случка: "Имах - казваше той -вкъщи много хубав фикус, но понеже належащата нужда от пари ме подгони, реших да го продам. Знаех, че по това време стойността на фикусите се определяше от броя на листата, които имаше. Колкото повече листа, толкова по-скъпо струва. Станах една сутрин и слязох в града при роднини, приятели и познати, за да го предложа за продан. Намерих купувачи. Тръгнах си обратно за вкъщи, доволен от успешната сделка. Но когато се прибрах, за голяма моя изненада намерих, че всичките листа на фикуса бяха окапали. Естествено при това положение не можех да го продам и фикуса си остана вкъщи.