Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
МОРИЯ И КУТХУМИ
След Първата световна война човечеството беше пре¬живяло безсмислието на егоизма, на чудовищната лакоми и на вкостенелите назадничави идеи - че силният трябва за ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командва и управлява. Но въпре¬ки това имаше все още хора, които бяха проводници на тези идеи. Те не знаят един велик, основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя така: "Всяка сила, колкото и голяма да е тя, щом върши насилия и беззакония, ще дой¬де друга, по-голяма от нея сила, която ще я ликвидира." Ис¬торията по блестящ начин е показала правотата на този за¬кон. Къде са великите империи на древността? .Вавилонска-та, Персийската, Египетската, Римската, империята на Александър Македонски или на Чингиз Хан и коя ли оше не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една бе¬зумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпро¬водена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. След това-в човечеството се събуди подтик да намери смисъла и порядъка на този свят. Появи се жаждата към нови идеи, нови мисли, нов живот, едно ново, по-съвършено, човешко общество. Всичко това създаде условията за раждане на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния чо¬вешки ум. Едно от тях беше и Теософското движение, което имаше своето седалище в Индия. То се прие и у нас и него¬вите последователи пълнеха страната ни с преводна и ори-гинална литература. Те прокарваха мисълта, че учението им се ръководи и вдъхновява от двама велики Учители със свръхчовешки качества - Мория и Кутхуми. Изтъкваха, че живеели някъде в Хималаите, но не казваха къде, както и не поясняваха дали тези Учители са във физически тела или в някакви други - за каквито те в своята литература тъй мно¬го говореха - тела, които могат да видят само избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички в обикновен формат и се разпространяваха от последователи¬те им. От гледище на естетиката, образите бяха безупречно красиви. От френологично гледище напълно отговаряха на образи с изключително високи качества. Беше много прият- 82
но да ги гледа човек. Обаче съм се запитвал, ако наистина това са великите създатели и ръководители на Теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които изнесоха първи пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Лед-бийтър и други, да издигнат и оповестят човека Кришнамур-ти като Миров Учител, като нов Христос, щом като не един, а двама има? Този въпрос така си оставаше в мен без отго¬вор. Един ден група братя и сестри се бяхме събрали в сало¬на за хранене. Някой беше донесъл картичките с образите на Мория и Кутхуми. Всички с оживление започнахме да ги разглеждаме, най-вече от гледище на френологията. Извед¬нъж, както бяхме се навели над тях, вдигам глава и гледам през прозореца на салона, Учителя излиза от стаичката си. Веднага блесна в мен идеята да отида и да Го запитам за тях, какво Той ще каже. Грабнах картичките и право при Него. Пред Учителя бях всякога свободен, естествен и неп¬ринуден. Показах Му ги и казах: "Учителю, какво ще каже¬те за тези двама велики Учители?" Той ме погледна, усмих¬на се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годи¬ни." Разбрах - това са идеалните образи на хора от далечно¬то бъдеще, дадени от много способен художник. Въпросът, който си бях задал получи отговор. А по-късно научих, че известният руски художник Рьорих е нарисувал тези образи, по време на експедицията си през Хималаите. •