Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ
През лятото се заредиха хубави и топли дни и моят по-голям брат Борис взе инициативата за една екскурзия из родния ни край - Габровския балкан. Събрахме се малка група братя и сестри от София. Екскурзията беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът, който да е оставил такива силни впечатления в мен както Узана. Узана е едно обширно, полегнало с лек наклон на юг, плато, потънало в сочна трева и от всички страни заобиколено с вековни букови гори. Единият край на поляната е малко възвишен с подаващи се под зеления ки¬лим скали, наречени Марков стол. В средата на поляната имаше пак струпани скали, където ясно се чуваше ромоле-нето на подземен поток. Това място си бе спечелило името Дяволската воденица. Потокът извираше на повърхността чак в долния край, редом с единствената не добре очертана пътека. Там, зад малък пояс от гори, изпъкваха красивите очертания на връх Куруджа. Цялата тази панорама поглъ¬щаше вниманието на новодошлите със своята импозантност и неземен чар. По онова време Узана беше девствено и чис¬то място. Нямаше постройки, беше рядко посещавано и то от самите селяни, които докарваха своя добитък за паша през летните месеци. Моят брат беше просто влюбен в Уза¬на и всякога с възторг говореше за него. И този път се раз¬положихме на Марков стол. Накладохме буен'огън от сухи букови дърва, хапнахме нещичко с горещ ароматен чай, и в приятни разговори и размисъл, си отдъхнахме. Преди при¬готовленията за спане, защото щяхме да нощуваме там на открито, решихме да се разходим около скалите. Изведнъж под стряхата на една от тях моят брат се спря и втренчено погледна към земята. Той беше завършил естествени науки, добре познаваше живите форми. "Елате, елате да видите нещо интересно - събра ни той. - Виждате ли, тези конусоо-бразни трапчинки, подобни на идеално оформени фунийки, дълбоки по шест-седем сантиметра? Това са капаните на Мравешкия лъв." Самата конусовидна дупка, направена в сухата почва под скалния навес с идеално оформена конус-на повърхнина, беше цялата покрита със' ситни идеално сфе- 68
рични зрънца, направени от глина, но твърди, с размер око¬ло един милиметьр, които едва се крепяха по стръмната по¬върхнина. На дъното забелязахме едно черно кръгче, голя¬мо два-три милиметра, това беше главата на Мравешкия лъв, който се е свил и чака. Той не е по-голям от шест-се-дем милиметра. Видяхме как една мравка приближи и се докосна до тази фунийка. Заоблените и твърди зрънца поч¬наха да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полетя. А Мравешкият лъв, за да улесни още повече това търкаляне, заподхвърля отдолу също такива зрънца, които падаха върху другите зрънца по фунийката и улесняваха тяхното събаря¬не. Мравката безпомощно се мъчише да се избави от тази лавина, но напразно. Долу беше нейният край. Гледах дълго това устройство, тази гениално изработена с подръчни мате¬риали примка срещу иначе хитрите мравки. Но какво нещо е Природата - какъв подтик, каква мъдрост за използването и на най-малките възможности на техниката и то по един най-съвършен начин. И си мисля колко на прав път са мно¬го учени, които като се вглеждат в устройството на живите форми на природата, в техните органи за усет, за защита и на всички други техни приспособления и изяви, изхождат от там, за да направят най-различни апарати. Приятната екскурзия завърши, ние се прибрахме в Со¬фия. На първата беседа след това, Учителя ме погледна, ус¬михна се и каза: "Напишете за следния път тема за най-ин¬тересното насекомо." Учителя всякога ни даваше теми за разработване. За този случай не бях споделил с никой и за това бях крайно изненадан, като разбрах, че Учителя знаеше за моите мисли и вълнения, за впечатленията, които имах от това странно насекомо. Точно така, като че ли и Той е бил при нас.