Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
ТЕНДЖЕРА С ФАСУЛ
Един обяд, тъкмо се бяхме нахранили, една сестра дой¬де при мен и каза: "Беше много приятно на обеда, имаше чудесна хармония. Хайде без да даваме гласност да пригот¬вим за вечеря голяма тенджера фасул. Ей така, само за те¬сен кръг изгревчани, няма да каним, само който дойде. А Учителя ще поканим чак вечерта. Имам много хубав, гра¬дински фасул и другите необходими продукти за неговото приготвяне са налице, ще ида да ги донеса." Привечер всич¬ко беше готово. На печката в кухнята ври фасулът, гъст, едва една трета от тенджерата, до нея неизменно двата гра¬мадни чайника, пълни всякога с гореща вода. Тъкмо да поч¬нем да нареждаме масите за ядене и споделяме със сестрата как и кой да покани Учителя, гледам Той влиза в кухнята и право при мен. Погледна ме и каза: "Прибавете към фасула и кипящата вода от големия чайник." Погледнах го изнена¬дан. От къде Той знаеше за нашите намерения, когато в кух¬нята бяхме само със сестрата и не сме споделяли с никого за нашата идея, пък и времето беше едно мрачно, умърлу-шено, нямаше изгледи да дойдат тук гости от града. И си мисля, толкова много супа ще стане, какво ще я правим? Навън по масите нямаше още никой. Но казаното от Учи¬теля е свършено. Прибавихме горещата вода към гъсто сва¬рения фасул и необходимите още подправки и стана раз¬кошна бобена чорба. Като излязох след това навън от кухня¬та, гледам масите пред салона, на които се хранехме, напъл¬нени с хора. Бързо наслагахме чайниците и приборите за ядене, дойде и Учителя. В залисията си бяхме забравили за тази официалност - да Го поканим. Разсипахме чорбата, стигна за всички, на всекиго по пълна-препълна чиния и даже остана малко и за прегладнелите. Как стана, че дойдо¬ха толкова хора, не разбрах. Но ако не бяхме изпълнили указанието на Учителя, пресметнах, че на всекиго щеше да се падне по оскърбително малко. Щяхме много да се изло¬жим. Как Учителя знаеше! По какъв подтик дойдоха толко¬ва приятели от града? 67