Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
НОВО БИТИЕ – СЕДМИ БОЖЕСТВЕН ДЕН
15.09. 1943 г. – Изгрева – София
Днес времето е великолепно. Венцислав остана в стаята ми, да свири, а ние с брат Христо дойдохме при Учителя. Той ни прие със сияещо лице. Аз му казах първа:
– Учителю, Венцислав спи в другата ми стая, за да може вески ден да свири. Майката и бащата ме помолиха, да се упражнява на моето пиано, защото тяхното било дадено на артиста от операта, Михаил Попов, под наем. Венцислав композира друга, своя каденца за Бетховеновия концерт.
– Хубаво, хубаво! – рече Учителят.
– Аз съм от сутрин, до късно вечер, на репетиции в операта, Учителю. Репетирам ролята на Лучия от операта „Лучия ди Ламермур", от Доницети. Вечер идва у дома режисьора и репетираме мизансцена*. Венцислав свири на пианото и ми акомпанира. Художественият състав ми възложи изнасянето на премиерата. Учителят пак каза:
– Хубаво, хубаво!
Продължих:
– Учителю, искам често да идвам при Вас, да посещавам сутрешните Ви беседи, но освен репетициите за премиерата, имам и много спектакли. Невъзможно ми е да измия гримовете си. Учителю, омръзна ми вече тая сцена!
– Ти и там пееш за Господа! Всичките души, които слушат в публиката, ще дойдат след години тук, при нас. Ти там посяваш в душите им новото!
– Учителю, след месец-два ще започнат ансамбловите репетиции.
– Хубаво! Хубаво!... Почакайте!
Учителят стана и се изкачи до стаята си. След малко донесе една цигулка и започна да свири: „Седмия ден на Битието". Ето думите:
„И така създаде Бог Небето и земята. И всичкото множество Същества по тях. И благослови Бог седмия ден и го освети. Защото в него си почина от всичките си дела. И видя Бог, че всичко, що направи, бе добро! АУМ! АУМ! АУМЕН!"
Ние тихо изпяхме мелодията на „Седмия ден".
– Учителю – казах аз – ние записваме вече с брат Христо, върху Пентаграмата, мотивите на песните. Сложихме мистичните песни: „В началото бе словото", „Имаше человек", „Бог е Любов" и др. Вътре сложихме новите песни, поставихме и мотивите на българските песни. Да поставим ли човека с разтворени ръце и нозе?... Или Вашия образ, Учителю?
Той каза:
– Може и двата заедно!
Брат Христо прибави:
– С бои да се напечата, Учителю!
Трябваше да слизам вече в града, за репетиция.
ОТКРОВЕНИЕ:
– Учителю, откакто Ви срещнах, съдбата ми се промени. Чувствам как раста духовно. Аз виждам пред мен да се откриват все нови и нови светове. Благодаря Ви, Учителю! Господи, да приемем в сърцата си и в думите на устата си – Любовта. Да приемем в слуха си и в ума си – Мъдростта. Да приемем в зрението и в духа си – Истината. Да приемем в ръцете и в силата си – Правдата. Нозете си да повдигнем с Добродетелта!
АМИН!
- Движенията на актьорите на сцената (бел.ред.)