Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ПЪТЯТ СЕ ОТВАРЯ
04.09.1944 година — село Светляево.
Днес по обяд отидох сама да бера лешници в отсрещната гора. Казах на Рилка като дойде брат Христо в коя посока да ме намери. Той ме откри с един музикален мотив. Бях набрала много лешници. Когато Слънцето захождаше, тръгнахме по шосето. От далече видяхме две жени да махат с кърпи.
Когато наближихме къщата на Рилка, разпознахме сестра Ирина Кисьова и Веса Несторова. Те ни махали с кърпи. Поздравиха ни и казаха:
— Сестра Лиляна ние отдавна Ви чакаме! Учителят ни изпрати да ни покажете новата песен, за мира, както сте я коригирали и да ни я изпеете.
Бях уморена от брането на лешниците и не ми се пееше, но заради Учителя я изпях. Те си носеха хартия и моливи и си записаха корекциите. Закусихме, умихме се и се вчесахме. Отидохме при Учителя. Вече се беше стъмнило. Той седеше в коридорчето на едно ниско миндерче до прозореца и говореше на няколко възрастни братя. Целунахме му ръка и той каза:
— Утре вече пътят ти се отваря! Ти можеш да отпътуваш с брата!
Ние се сбогувахме първо с него, после с всички сестри и братя и рано сутринта отпътувахме. Едва тогава узнах, че влакът няколко дена не е пътувал, поради сериозна повреда. Пристигнахме благополучно във Вършец, където ме чакаше и мама. Последните дни в село Светляево бяха пуснали по радиото песни от Русия. Учителят внимателно ги слушаше и след малко каза: „Хубави са техните хорови песни!"
Сега сме във Вършец. Аз слушам по радиото такива песни и новините, които всяка минута се менят. Съветската Червена Армия влязла в България. Всички излязохме на площада във Вършец, за да посрещнем шумкарите от гората. След няколко дни с коли ни отведоха в София. По пътя имаше постове от съветски войници и офицери. В София официално посрещнахме на булевард „Цар Освободител" Червената армия.
Започнаха най-напред трудови дни, репетиции, и малко по малко и представления. В операта започнаха моите изпитания като „Дъновистка". Веднъж режисьорът пожела да дойде в дома ми, за да ми покаже мизансцена на „Виолета" от операта „Травиата" от Верди. Учителят ми беше казал: „Когато режисьорът се опита да се държи извън ролята ти, ти отвори от тази беседа, тази страница и постави беседата върху лицето си!" Така и направих. Когато той се разнежи, направи няколко крачки и се приближи към мен, отворих беседата, сложих я върху лицето си и той прочете словата, които Бог говореше:
„Ако посегнеш на сестра си, Бог ще ти прати язва и ти ще умреш от нея!" Той се вкамени, разгневи се и веднага си отиде. Първият удар беше, че ми дадоха пак противната ми роля Есмералда. Те, за да си отмъстят ме връщаха на тази роля, след като години наред пеех все централните роли: в „Риголето" — Джилда, в „Марта" — Марта, в „Сивилският бърснар" — Розина, в „Лучия ди Ламермур" — Лучия, в „Травиата" — Виолета, в „Отвличане от сарая" — Блондхен, в операта „Фиделио" — Марцелина. След девети септември аз пях още четири години в операта. В репертоара ми влязоха оперите на Доницети: „Любовен елексир" (Адина) и „Дон Паскуале" (Норина).