Сляпороденият
Размишление.
„И като заминаваше, вид едного человека сляп от рождението си." (– 1 ст.). Уче-ницит Христови запитаха Учителя си: „Коя е причината, че този човек се е родил слъп? Дали той е сгрвшил, или родителитв му?" Христос им отговори: „Нито той е сгръшил, нито родителите му, но да се проявят божиит двла." По гювод на слъпородения се започна спор: Кой е този, който отваря очит на слъпит ? Евреит признават, че Господ е говорил на Мойсея, но не позна-ват Христа и не знаят, отде е дошъл Той. – Бог е говорил и на Мойсея, и на Христа. Той е говорил и в миналото, говори в настоящето, ще говори и в бъдещето. Бог говори на всеки, който Го слуша и върши Неговата воля. Който върши Божията воля, лесно се справя с мъчногиите и противоречията. Той дава път на Божественото в себе си и проявява любовта си към Бога и към своя ближен. Той знае, че Бог е Любов и люби всички живи същества. Каже ли нвкой, че може да обича всички хора, той не разби-
- ) Йоана, 9 гл.
257
ра законит. Колкото е възможно обикнове-ният човек да носи земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора.
Мнозина се оплакват, че не ги обичат хората, или че едни са обичани повече, а т – по-малко. Това е верно. Любовта не се раздава еднакво. Не можеш да обичаш всички хора по един и същ начин. Нъко-го обичаш повече и повече му даваш; друг обичаш по-малко и по-малко му даваш. Даването е външен израз на любовта. Понъкога се случва обратното: на онзи, когото обичаш, даваш по-малко. С това искаш да скриеш любовта си. Това са човвшки прояви на любовта, поради което често се натъкват на големи противоречия. И Христовит ученици се натъкнаха на противоречие, когато разпнаха Христа на кръста. Т не можаха да разберат, как е възможно, Христос, възлюбеният Син на Бога, да бъде разпнат. Трябваше ли един про-рок, като Христа, Който праввше толкова чудеса, да бъде разпнат ? Христос дойде между хората да ги научи да живеят правилно, ло т не поверваха в Него. – Кога човек не вврва в великит и учени хора? – Когато мисли, че много знае. Страшно е да си въобразиш, че много знаеш. Земята е велико училище. Който е слъзъл на земята, трябва да учи, всъкога да е готов да придобива знания. Мъдрецът се учи от всички, а глупавият си въобразява, че всичко може
17
258
да направи и няма нужда от знания. Можеш ь-ли да носиш земята на гърба си ? Ако не можеш да я носиш, трвбва много време да учиш, за да придобиеш и това знание. Има. съществе, високо издигнати, които носят земята на гърба си. Т знаят такива закони, до които обикновенит учени още не са дошли.
Отговориха евреит на слъпородения; „Ти си роден в гр!хове, не можеш да учиш нас." И го изпждиха навън. Го-, лвмо противоречие е за онзи, кой го мисли, че много знае, да види, как един смирен човек отваря очитв на елвпия. Христос вврваше в Бога и работеше в Негово име, затова правъше чудеса. Като чу Исус, че онзи, на когото отвори очит, бил из-пжден, рече му: „Ти вврваш ли в Сини Божия?" – Кой е той. Господи, да вврвам в Него? Рече му Исус: „ Кой го приказва с тебе, Той е." А той рече: „Вврвам, Господи!1* – и поклони Му се. (– 35 – 38 ст.}.
И тъй, за да се справите с противоречията, трвбва да разглеждате нвщата вътреш-ао, а не външно. Докато човек гледа на св1-та само като на външна проява, вевкега ще сг натъква на противоречия. Той ще се намира в положението на слъпородения: ще ч^ва, без да вижда. Всички около него ще разискват върху въпроса, защо святът с създадеа така, а не иначе, но нито т ще разберат истината, нито той. Обаче, като се отворят очит му, той ще разбере вътреш-
259
ния смисъд на живота и ще види, че свъ-тът е разумно .създаден. Молете се на Бога да се отворят очит ви, да разберете, защо светът е създаден така, а не както вие искате. Светът постоянно се изменя, защото Бог непрестанно работи. Казано е в Писанието: „Ето, създавам нова земя и ново небе. Старото ще си отиде, нов свет ще се създаде." И човек е подложеи на по-сгоянни промвни: старият човек ще си замине, нов ще се създаде. Идат нови времена. Когато дойде Божественото време, старият човек ще си отиде и, вмЬсто него, ще дойде новият човек, освободен от противоречията и страданията. Докато хората мра-зят и завиждат, новото ще бъде далеч о! тях. Идете в една менажерия, да видите, какво правят животнит в една клетка, като гледат, че други ядат. Щом им замирише на месо, т започват да вияг, ста-ват неспокойни. Докато не донесат и на тях месо, т не престават да впят. Вижте, какво правя1 хората, като чуят, че някой се ползува с уважението на ближнит си. Т стават неспокойни, недоволни, не могат да си намърят място. Това е животинското естество в човека. То не може да търпи и се дразни, когато нещо не му достига. Който иска да бъде уважаван и обичан, трябва да обикне Бога. Щом прояви любовта си към Бога, всички ще го обичат . Друг път не съществува. С други думи казано: Ако вер-
260
виш в правия пжл, всички ще те обичат и уважават.
Първата и най-голяма заповъд е да въз-любиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си." Това се иска от всички хора, защото могат да го направят. От всеки се иска да направи това, което може. Голями възможности и условия са. даде <ш на чов.,а. Защо тогава да не обичаш Бога и своя ближен? Ще кажеш, че не виждаш ближния си, а още повече Бога. Ако си елвп, имаш право да се оправдаваш, че не виждаш. Обаче, и слъпият има отношение към хората. Той хваща ръката на ближния си, докосва се до него и го обиква. Защо и ти- да не обикнеш Бога, поне като слъпия ? Докосни се до ръката Му и ще Го обикнеш. Ще цитирате стиха от Евангелието : „Ако виждаш брата си и не го обичаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш?" Тази идея отчасти е верна, но питам: Защо искаш да видиш Бога в Неговото величие и сила ? Намъри Бога в най-малкит Му прояви и там Го обикни. Тръгни от малкото към голямото, а не обратно. Ако не можеш да вдигнеш един малък камък, как ще вдигнеш цълата земя ? Започнете от малката любов и постепенно отивайте към голямата. Едно малко страдание може да стане причина да проявиш любовта си. Като
261
видят, че страдаш, мнозина ще дойдат да те утешат, и ти ще проявиш благодарност и любов към тях. Ако не забременее, жената не може да стане майка, т. е. не може да прояви любовта към детето си. През големи страдания минава майката, докато най-после роди детето си, и скръбьта й се превръща в радост.
Следователно, за да възприемеш една идея и да я реализираш, трябва да станеш бременен. Не можеш да бъдеш в положението на безгрижната мома и да възприемеш една светла идея. Майка трябва да станеш! Само така ще разбереш нъщата и ще ги реализираш. Щом си дошъл на земята, ще напуснеш моминството, ще из-губиш външната си свобода и ще се обре-мениш. Това е закон. Важно е, след като напуснеш моминството си, да не остарееш, т. е. да останеш вътрешно млад и чист. Това е състоянието на девата. Който не се вкисва, не губи чистотата на своиг мисли, чувства и постъпки, той е девата на живота. Мнозина са напуснали моминството си, но не са станали деви. Нвкои са останали моми, но не са дошли до девството. Изкуство е човек и като женен, като и неженен да запази онази чистота, чрез която животът се проявява. Това значи, слъпият да прогледа, да придобие онова духовно знание, което може да го сверже с Бога.
262
И тъй, ако работитв ви на земята не вервят добре, ако имате противоречия, причината за това е, че не сте възлюбили Бога. Възлюбете Бога, Който е съзцал всичко. – К&де да Го намърим? – Никж.де и на-всЬкж.де. От вас зависи да намърите Бога. Ако прозорецът на къщата ви е мальк, малко светлина ще прониква през него; ако е голвм, много светлина ще имате в кж-щата си; ако излвзете вън, ще имате изобилно светлина. Ако напуснете земята и отидете на слънцето, ще имате друго разбиране за него. Вьрвайте в светлото бъдеще и не се обезсърдчавайте. Не мислете, че хората не ви обичат и почитат. Ог вас зависи да бъдете обичани и почитани. Обичьта подразбира запален огън, на който е турено ядене да се готви. Добре е да отидете в нвкой дом, дето огъньт гори, и яденето се готви. Но какво ще правите, ако сте сами в кж.ща-та? Ще се заемете да накладете огъня и да си сготвите. Нека други се ползуват от вашия труд и от вашето ядене. От всвки се иска любов. Първо ти ще обичаш, а по->~ле хората ще те обичат. Това подразбира поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господъ". Започни да работиш, и Господ ще ти помогне. Пръв ти запали огъня, и ядзнето само по себе си ще дойде. Ако си болен и се свержеш с Бога, лв-карьт сам ще дойде при тебе. Слвпият не търсвше лвкар, както правят днес болни-
263
т. Христос сам го намъри и отвори очи-3% му,
Защо идат противоречията в живота? – За да минете от едно по-низко в по-високо положение. Без противоречия никой не може да се повдигне. Ще мннеш през противоречия, както мина слъпороденият. Какво поголямо противоречие може да сж.-ществува от слъпотата ? Всички хора около слъпия се радват на красивия свет, всички се развиват свободно, а той е ограни-чен, дава му се като на болен, с лъжичка. Тук го бутнат, там го бутнат, никой не иска да го знае. Обаче, когато Христос влъзе в него, очит му се отвориха, и тон вид външния свет. От обикновен чо-«ък стана необикновеа. Учени хора дойдоха при него и го запитваха, кой отвори очит му, как прогледа, откога е слъп и т. н. Радвайте се на противоречията, които от-варят очит ви. Нямате ли такива противоречия, ще останете завинаги слъпи.
Днес аз говоря за онъзи, които имат съзнателно отношение към противоречията .и мъчнотиит. Който не се отнася съзнателно към живота, той мисли само за забогатяване. Не е лошо да бъде човек богат, но ако пороби душата си в придобиване на богатство, той е изгубен. Ти трябва да се качиш на богатството, както конникът на коня си, и шофьорът на автомобила, а не богатството върху тебе. Като стигнеш до мъстоназна-
264
чението си, ще слъзеш от коня, ще го за-ведеш в дама, а ти сам ще влъзеш в къщата; ако си на автомобил, ще го внесеш в гаража и ще продължиш пътя си пеш,. докато срещнеш приятелитв си, които те гър-сят. И Христос отиваше в Ерусалим, въз-седнал на ослица, но като дойде до храма, слвзе от ослицата и пеш вльзе вътре. Христос прати двама ученици да нам-врят една ослица и да му я доведат. Ако ги питат, защо им е ослицата, ще кажат, че трябва на Учителя.
Преди години пътувахме с един прия-тел до Пазарджик. Като слязохме на гара-та, потърсихме файтон, но не намерихме. Казахме на едно момче да ни изпрати файтон от града, но то забравило да изпълни поръчката, и продължихме да чакаме. Най-после видъх една обикновена кола и казах на приятеля : Да се качич на колата и да платим на коларя, колкото иска. Така стигнахме в града. Важно е да разрешавате противоречията. Как ще ги разрешите, това е второстепе-нен въпрос. Можете да ги разрешите, като се качите на автомобил, на файтон, а можете да се качите и на проста, селска кола. Пазете се от привидното благоприличие. Ще кажете, че не искате да пътувате с проста кола. Използувайте условията, преди да сте се вкиснали. Превръщайте неблагоприятните усчо-вия в благоприятни. Само така ще разрешите правилно прогиворечията си. Само така»
265-
Христос, т. е. любовта ще спре пред вас и ще отвори очите ви да прогледнете.
Христос мина край слъпия, възлюби го-и го запита: Искаш ли да прогледнеш ? – Искам, Господи. Когато Божественото мине край вас и ви запита, искате ли да прогледате, веднага кажете: Искам, Господи1. Та' къв трт>бва да бъде стремежът на всъка душа. Докато не се отворят очит ти и не прогледаш, не отстъпвай от своя стремеж. Много препятствия ще срещнете на пътя си, но вервете напред. В вас ще се яви рев-ност, съмнение, подозрение, но и това да не ви обезсърдчава. Вервете напред, докато придобиете любовта. Препятствията са необходими. Т усилват стремежа ви към любовта, към Бога. Ревността, съмнението събуждат човешкия ум. Човек започва да мисли и дохожда до правилно разрешаване на въ-просит.
Каква е разликата между слепия и онзи, който е прогледал ? Слт>пият живФ>е в чувствата, в областта на сърцето си; прогле-далият живее в мислиг си, т. е. в своя ум. Който не ревнува, живт>е в тихите вълни на своето сърце. Той е доволен от живота си, но е ОГБП, нищо не вижда. Щом започне да ревнува, умъг му се пробужда, очит му се отваряг, и той вижда Бога, Който го пита: Верваш ли, че Христос е Син Божи ? Какво ще отговори той ? – В^Ьрвам,. Господи.
266
Сега ще кажете, че знаете това, върху което ви се говори. Според мене, истинско знание е онова, което разрешава въпросит. Ако знаеш нещо, но не можеш да разре-шиш най-простит задачи, знанието ти не е истинско. Има два вида знание: теоретическо и практическо. Следователно, не е достатъчно да кажеш, че ревнуваш нъкого и си започ-нал да мислиш. Важно е, мисълта ти да е права. Прояви ли се ревността в тебе, кажи: Нека и този човек да се ползува от лю-бовьта на хората. И той заслужава да бъде обичан. – Защо всички хора да не прогле-дат? – Това е друг въпрос. Ако си про-гледал, а около тебе има много слъпци, ще кажеш ли, че не искаш да прогледаш, докато и на тях се отзорят очит ? Тогава ще разсж.ждаваш по друг начин Христос отвори очит на слъпородения, и той прогледа. След това фарисеит го разпитваха, кой е този, който отвори очит му, как ги отвори. Откога е бил слъп? Отварянето очит на слъпия събуди ревност в окржжаващит, но с това и умът им запоша да работи. В тях се събуди мисъл, спор, който преди това не съществуваше.
Съвременнит хора правят голями усилия, но, въпръки това, мзлко успъват. – Защо ? – Защото се спъват от ненежни нъ-ща. Т се запитват, например, защо някой е повече обичан от друг, защо един е по-богот, по-силен от другитв. Ти си бе-
267
ден, малък, слаб, защото минаваш през тЬсна, малка врата Ако минаваш през голяма врата, голям ще бж.деш. Малкото дете излиза от утробата на майка си през тъсна врата и влиза през широката врата на дивота. Така то започва да расте и да се увеличава. От малкото излиза голямото. Като расте, детето започва постепенно да мисли, да чувствува и да се проявява. Така се събужда неговият ум, неговот.) сърце и неговата душа, и то проглежда. Запитаха Христа: „Той ли е съгрвшил, или родителитв му, че се ро-дил слвп? Христос отговори: ,Ниго той, нито родителитв му, но да се явят Божиитв лвла". Следователно, каго среднете слъп, щз знаете, че това е станало, за да се прояви Бог. Има крайно страхливи хора, на които за-тварят очитв, когато минават опасни мвста. И като ги преминат, отварят очитв им, и тв проглеждат. Понеже и вие сте минали вече опаснитв мвста, наближило е времето да се отворят очитв ви и да прогледате. И тъй, в стремежа си да придобие лю-бовьта, човек минава през ревносттй. Не е лошо да бъде човек ревнив, но за доброто. Майката Заведеева дойде при Христа и каза: „Учителю, нека единият ми снн да седне от двсната ти страна, а другият – отлвво". Това възбуди равността на остача-литв ученици, и тв запитаха, кой е достоен да седне от лввата, или от двсната страна на Христа. Христос им отговори: „Бог опре-
268
д-вля мъстото на човека. Земният порядьк се различава от небесния. Ако не станете като малкит деца, не можете да влвзете в Царството Божие". За да иска майката Заве-деева специално място за синовет си, това показва, че тя живъла с стари идеи. И до-днес още хората живеят с старит идеи, поради което сами се спъват. Влъзте в новия път на любовта, дето всички препятствия и мъчнотии изчезват. Да живееш в любовта, това не значи, че ще измЬниш коренно характера си. Ако си нервен, и в новия път ще бъдеш нервен, но ще разрешаваш задачит си правилно. Ако си мек, разположен, и като човйк на любовта пак ще бъдеш разположен. Ако си нервен, радвай се, защото така ще при-емеш любовта. Нервният стои по-високо от разположения, безгрижен характер. Чрез нервит си той лесно ще приеме любовта. Нервността не подразбира лошавина. Едно се иска от човека: да разбере БОЖИИТЕ пътища и да благодари за всичко, което му е дадено. „Който служи на Бога с любов, него ще почете Отец ми" – казва Христос.
– Божият Дух носи всичкит блага на живота.
32. Утринно Слово от Учителя, държано на 6 септемврий, 1936 г. София. – Изгръв.