УПРАЖНЕНИЕ НА ГЛАСНИТЕ БУКВИ
25.10.1944 година — Изгрева — София
Учителят се беше върнал на Изгрева. Днес е мрачен, дъждовен ден. С брат Христо отидохме при Учителя обяд. Бях много разтревожена и дори разплакана. Бяха ми дали неприятната роля. Същия ден имах неприятност и с управата на операта. Учителят веднага ни прие. Разказах му всичко. Той затвори очи и мълчахме дълго време. Учителят каза:
— Човешката слава е преходна, временна! Това е живота на сенките. Ти преживяваш сега тяхното състояние, за това на тях им е леко, върви им, а на тебе ти е тежко, подтисната си!
— Учителю, какво да правя, за да избегна това?
— Като стъпиш в средата на нечистотия, нали се изцапваш? Та ти стой далеч, не стъпвай в тяхното „лайно". Ти да им кажеш: „Като пея тази роля, аз се простудявам, а гласът ми е нужен за no-важна работа. Иначе и вие ще се изложите. Кажи им още, че фашизма е една боя, дошла от Италия. Аз съм се родила артистка, такава съм и сега. Другите сега се учат на това изкуство, а аз идвам готова от миналото си!"
Учителят се обърна към брат Христо и му каза да проучи цялата работа около причината, поради която ми дават тази роля. Аз казах, като избърсах сълзите си:
— Учителю, като бяхме във Вършец пристигна от Берлин артистката Нели Карова, която пееше там по времето на Хитлер. При една среща в коридора ми каза: „И ние сме артисти, но за нас не са писали толкова много по вестниците. Сега ще видим как ще слезете от категорията на която сте се качили". Аз отговорих: „Изкачила съм се благодарение на гласът си и таланта си!" Сега тя ми пречи, Учителю!
— Ти се успокой! Имай търпение. Всички ония, конто не вървят по волята Божия, ще изчезнат! Ако те не приемат учението, ще изчезнат! Ако те пречат на божественото, ще изчезнат! Пияниците не могат да управляват.
Днес, утре, новото ще иска трезви, разумни хора, въздържани хора! сега те ще уволнят „лисиците", „вълците" и „змиите", но от „воловете" те имат нужда. Те като „вол" те претоваряха! [Три дни след този разговор с Учителя, уволниха няколко артистки. (бел.авт.)]
— Ако ти направят забележка за някой тон, че не е чист, ти им кажи: „Камертоните ви не са точни!" Камертона в Природата е точния. За да се изпее точно и чисто един тон, той трябва да съвпадне с вътрешните и външните вълни, в точката на своя фокус. Ти вземаш тоновете чисто и точно!
— Когато репетирах по два пъти на ден с маестро де Веки, от Скала ди Милано, той ми казваше: „Аз ще Ви подготвя така в тази роля, че спокойно ще можете да я пеете по всички големи опери в чужбина! Почти всички колоратурки, най-прочути певици пеят фалшиво" — ми казваше той. „Аз не мога да търпя фалшиви колоратури!"
— Когато се задмине или не достигне точката на фокуса, се получава неточен, нечист тон! Тогава липсва нещо и в тембъра на такъв тон. В най-високите тонове на колоритното сопрано не се образуват всичките обертонове на физическия свят. Тези високи тонове нямат много обертонове. Но останалите обертонове се чуват в духовния и божествения свят. Гласовия орган вибрира интензивно при пеене и тези вибрации се изкачват при по-високите тонове постепенно от гърдите към главата. Певецът може да пее в ниския регистър на едно вдишване до 30 секунди, а във високия регистър, на едно вдишване той издържа до 15 секунди. У някой певци гласните струни вибрират неравномерно, тогава вибрациите се самоунищожават и такъв глас не лети на далече. Летящият глас има равномерни вибрации. В бъдеще окултните певци ще овладеят до съвършенство съотношението между регистрите. Те ще могат да пеят по 6-7 октави. При колоритния глас украшенията трябва да се пеят с лекота. Гласът да резонира повече в главата, а тоновете, които съставят мелодията трябва да се пеят наситено, в гърдите. Ако украшенията се пеят тежко, наситено, те остават нечетливи и бавни и мелодията ще се наруши. Окултния певец трябва да развие до виртуозност различните оцветявания на тоновете си.
— Учителю — казах аз, — в края на песнопойката има едно упражнение на гласните букви. Ние с брата направихме няколко вариации върху това упражнение. Аз изпях почти всички вариации на гласните букви.
Учителят просия от радост и каза:
— Тези упражнения ще се пеят от учениците за развиването на техниката на гласовете им.
Учителят ни посочи още няколко варианта на това упражнение. Брат Христо каза:
— Учителю, тя все иска да напусне операта.
— Да, Учителю, да отида някъде, писарка да стана, но не ми се работи вече в тази опера.
Той си затвори очите и след като дълго време мълча, отговори:
— Ученикът не се връща назад, но върви само напред! Ти ще търпиш още малко време! Ще дойде ден, че те сами ще те освободят! Ако те не те приемат добре с любов, няма да им върви. Тебе, небето те праща там при тях. Ако те не приемат Новото Учение и не приемат божествените принципи, те ще изчезнат!
Настъпи дълго мълчание, нарушено само от стъпките на Учителя, който се движеше из стаята си. Аз бях изтръпнала. Сърцето ми силно биеше. Учителят се спря и каза:
— Българския народ за мене е еврейски народ! През големи страдания ще минат българите, защото не чуха гласа на Господа!
Обърна се към брат Христо и каза, като ме посочи:
— Ако тя пее на тях, те ще й дадат пари и титли, и слава, но като я изстискат като лимон, ще я забравят. Ако пее за Господа, тя ще има слава през вековете! Ти ще й помагаш!
Той още дълго време говори за България и за българския народ.
