Новият метод

Новият метод

Размишление.

Животът носи известни опасности за човека. Една от тях може да го доведе до положението, да очаква всичко наготово. Още като стане от сън, той очаква на други-т. Ако е дете, очаква на баща си и майка си, на по-голвмит си братя и сестри. Ако е възрастен, очаква на слугит си, тв да при-готвят всичко, а той се ползува наготово от благата на твхния труд. И святскитв, и религиознитв хора се отегчават от работата. Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече да работят, обле-няват се. Тв казват: Бог ще нареди всичко. Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за себе си, а не за твх. Той нарежда своитв работи. Ако нареди вашитв, и тв стават Негови. Ако искате да съществувате като личност, като човек, трвбва да работите. Оставите ли другит да работят за вас, съвършено ще се обезличите. Някой работи малко, а очаква голвмо възнаграждение. Той иска да бъде богат, учен, щастлив за смвтка на другитв. Това е невъзможно. Ако

• ) II. Послание към Коринтяниг, 6 гл.

132

по този път си станал учен, знанието е чуждо, а не твое. Щом пожелаеш да знаеш нвщо, отиваш в нвкоя библиотека да про-четеш една книга и след това предаваш знанието като свое.

Павел казва: „В всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утвснения, в биене, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспане, в неядене." (– 4 и 5 ст.). Той изброява всички отрицателни положения, през които човйк минава. И, като противоположни на тях, поставя други положения : „С чистота, с благоразумие, с дъл-готърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемЬрна, с словото на истината, с сила Божия, с оржжия на правдата в дъсната ръка и в лввата." (– 6 и 7 ст.). – Това са. положителнит оржжия в ръката на човека, с които трябва да работи.

„В слава и безчестие, в хулене и зах-валяне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нвмаме, а пък всичко вла-двем." (– 8, 9, 10 ст.). – И това са противоположни състоянии, през които човек неизбвжно минава.

Мнозина казват, че са в утвенение от нвщо. Шивачът казва, че му дотегнала

133

работата, не му се шие вече. Щом работата дотегне на човека, това показва, че той не я владЬе. Значи, шивачът не е придобил изкуството да шие. На такъв шивач плащат малко. Следователно, за да ти плащат скъпо и да не се отегчаваш от работата, научи изкуството си добре. Станеш ли добър май-сторъ-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават. Отиваш да свириш нъкъде и ти подхверлят десетина лева. След това казваш, че ти дотегнало да свириш. Много просто – не си научил изкуството да свириш. Какво прави добрият майсторъ-ци-гулар ? Той свири с любов, и всички оста-ват доволни от него. Той тегли лжка с увлечение и не мисли за пари, но тв се сипят в изобилие. Друг се оплаква, че му дотегнало да говори. – Защо му дотегнало ? – Защото не е научил изкуството на говоренето. Като не могат да свършат работата си, както трЬбва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свет, там ще свер-шим работата, която на земята не можахме да свършим. Не е така. Какъвто си на земята, такьв ще бъдеш и на онзи свет. Каквото направиш на земята, това ще напра-виш и на онзи свет. Там условията са по-тежки, отколкото на земята. Богатият, който яде, пие и се весели, мисли, че и на онзи свет го очаква същото. Много ще пати главата му. И да иска да се удоволствува, там нъна условия за това. Ще се намъри в ада

134

и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая да накваси устата му. Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал да изпрати бедния Лазар, да му донесе вода, за да накваси пресъхналото си гърло. Христос дава примъра с богатия и с бедния Лазар, за да изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свет. Богатият ял, пил, но не научил изкуството да яде. Който не знае да яде правилно, умира невежа. Лазар не мислъше само за ядене и пиене и научи много нъща, които му опредълиха място в рая.

Да се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи, да се повтарят нъ-щата. Ние не се занимаваме с повторение на едни и същи истини. Защо ще повтаряш на човека, че трвбва да бъде праведен, до-бър, да свири добре ? Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата ? Не знае ли, какво значи да свириш добре? Ще кажете, че койго свири, трвбва да предава израз на свиренето. Това не се говори. То само по себе си се чувствува. Това е все едно, да кажете, че скъпоценният камък трвбва да пречупва правилно светлината. Щом е скъпоценен камък, той, сам по себе си, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва, ще излъкува

135

раната. Направите ли същото с обикновения камък, раната няма да се излекува. Следователно, не е все едно, дали си учен или невежа. Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето с своя ум и може да лекува с тази светлина. Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може да помага на ближния си. – Какво трябва да прави той ? – Да учи и да придобива знания.

Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърдчават и казват: Дотегна «и да учим. – Дотегна ви, защото не знаете, как да учите. – Дотегна ни да живеем. – Не знаете да живеете правилно. – Дотегна ни да работим, искаме почивка. – Знаете ли, какво нЬщо е почивката ? Верви натоварен кон, господарьт му го кара. По едно време господарьт се уморява и спира да си почине. Той спира, и коньт спира. Господарьт казва: Ще си почина малко, а с мене заедно и коньт ще си почине. Лъже се той, натоваре-«ият кон не си почива. За него е по-добре да продължи пътя си, отколкото да стои на едно място натоварен. Ако искаш и коньт да си почине, снеми товара му. – Кой ще го разтоварва сега ? – Това е друг въпрос. И вие се товарите, но, като се уморите, спирате да си починете и казвате: Не си починах. Много естествено, щом си натоварен, не можеш да си починеш. Защо не снемеш товара си? – Господарьт ми не иска. Значи

136

и човек, като коня, има господар, които,, по свое желание, го товари и разтоварва. Сво-бодният човек се отличава по това, че никой не го кара, никой не го товари. Кара ли го някой, той е изгубил свободата си. Ако си недоволен, обезсърдчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара да вервиш по негово желание.. При това положение, ти не си свободен. И затворникът говори за свобода, но след него верви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Верви напред! – Не е ли свободен този човек ? – Щом верви войник след него, не е свободен. – Няма ли никаква чове-щина към ближния ? – Тук не се говори за човещина.

Всички хора се стремят към свобода, но за да я придобият, трябва да дойдат до вътрешно разбиране на живота. – Не разбираме ли живота? – Разбирате го, но като деца от отделенията. Като се намират пред нъкаква мъчнотия, тв не знаят, как да я разрешат. Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой да им помогне, т са. недоволни, намират, че грубо се отнася с тях. Като изправя счупения крак, т се питат, защо им причинява толкова болки и страдания. Много естествено, човекът вла-дее изкуството да поправя счупени крака. Той има отношение към хора с счупени крака. Обаче, счупването на краката им не

137

е негова вина. Като стъпва невнимателно, човек може да се подхлъзне и да счупи крака си. Следователно, който не приема помощта на лъкаря съзнателно и с благо-дарност, той не разбира живота. Който разбира живота, не пита, защо е трябвало да счупи крака си. Защо само на него се случил» това изпитание? Той не подозира, че почти всички хора са болни, с счупени или навех-нати крака. Радвайте се, че има майстори – лъкари, които могат да изправят физически-т и психическит неджзи на човека.

Мнозина се оплакват от голяма чув-ствителност, не позволяват да се докосне някой до тях. Това е болезнено явление. Докато са живи, могат да се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат ? Не само че ще се докосват до гЬх, но ще ги хващат за главата и за краката, ще ги обръщат ту на една, ту на друга страна. Съзнанието на умрЬлия е още в тялото му, но не може да се прояви, не може да каже нито една дума. Следи, какво правят близкитт> му, и мълчи. Свещеникът чете молитви и след това казва на приежтетвуващи-т да хверлят по малко пръст в гроба. Той се мъчи, но е принуден да търпи. За да се освободи от тт>зи страдания, докато е жив още, човек трябва да живее правилно. Дойде ли до положението, да го хващат за главата и краката, да го спущат в гроба, нищо друго-не му остава, освен да се моли на Господа, да>

138

го прати отново на земята, да се научи, как да живйе. Ще кажете, че това е заблуждение. Като умре, човек трябва да се моли, втори път да дойде на земята. Не е заблуждение това. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята. Задачата на човека е да се усъвършенствува. Това не се постига в един живот. Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.

Сега, товз е учението на слугит, които страдат от своето положение Да дойдем до служенето с любов. Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мж.чни и неприятни мъста. Какви са тези м&ста, «е е нежно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-голями мъчнотии срещате. Това не е за обезсърдчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиитв. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се «ачва по високит планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш. Само така ще при-добиваш знания, които осмислят страданията. Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек да страда. Знанието обогатява и повдига човека. И Христос дойде на

139

земята да пострада и да научи нещо. Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността. Той не можеше да си представи, как е възможно да направиш добро и да ти се отговори с нсблагодарност. Това научи Той на земята между хората. Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипъха по Негов адрес. Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма да се повтори същото, поне с тях няма да се подиграват, няма да ги хулят и гонят. Ще знаете, че това, което ставаше с Христа, ще стане и с вас. – Кой ще ни причини страдания? – На първо място онъзи, които ви обичат. От неприятелит си и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън. Следователно, опас-ността иде от тези, които ви обичат. За тях вие сте отворени. Тъкмо оттам иде нападението. Значи, най-голямит нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото. – Как е възможно това?–Възможно е. Какво става с две добри приятелки, когато между тях влъзе един красив мо-мък? И двет се влюбват в него, и приятелството им се разваля. Т се раздълят, и любовта им се превръща в омраза. Сж> щото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду си една красива мома. Двамата се влюбват в нея и за-почват да се карат. Доброто приятелство между тях създаде злото.

140

Любовта не търпи никаква външна бли-зост. Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам си създаваш нещастия и страдания. Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма да се мърдаш. Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш. Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното мЬсто. Мислите ли, че трябва да бъдете близо до любовта, вие сте на крив пдчт. Който се опитва да се приближи до любовта, неизбъжно ще се отдалечи. Тя сама ще го отблъсне. Страданията на съвременнит хора се дължат, именно, на това, че искат да измт>нят мъстото си, което природата им опредвлила. Т искат да се приближат до любовта. За това е нежно знание. Кой му-зикант е близо до капелмайстора? – Който знае да свири. Ако не свири добре, колкото близо да застане до капелмайстора, или до великит музиканти, нищо не придобива. До-брият музикант се ползува и отдалечъ

Казва се, че на човека е нежна философия. Знание му е нежно, а не философия. Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма да се заблуждава. Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млъкопитаеще, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в б-ждеще, и тогава си съставям понятие за него. Имам ли ясна представа за нъщата, никога не из-

141

падам в заблуждения и разочарования. Предварително зная, кой какво може да направи. Еди-кой си казал една лоша дума. – Не е лоша думата, но ти не разбираш, какво се крие в нея, и не можеш да извадиш съдържанието й навън.

Магическа сила се крие в думит. Важно е да ги произнасяте правилно. Чуйте, как ще каже гладният, че е гладен. Думит „гладен съмъ" от неговата уста звучат по едиа начин, а от устата на сития звучат другояче. Голяма разлика има в изго-варянето на тези думи от гладния и от сития. Гръшникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин. Разлика има в търсенето. Гръшникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит. И гръшникът може да стане пра-веден. – Как? – Като приложи доброто. Ако праведният се откаже от доброто, ще стане гръшник. Защо е така, това е друг въпрос. Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният да падне, а гръшният да се повдигне, да стане пра-веден. Ето защо, праведният трябва да се пази, да не падне; гръшният трябва да се повдига, да стане праведен. Ученият трябва да се пази, да не се заблуди от нъ-кой факт; невежият трябва да се стреми към знанието, да се освободи от невежеството.

142

На какво се дължи невежеството ? – На разсеяността. Разсеяният не може да възприема това, което му се преподава, и остава невежа. Ще кажете, че неразположението е причина за разсеяността. – Кога човек е неразположен ? – Когато изгубва същественото в живота. Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силит си и ще се разочарова. Той изгубва вера в живота, в приятелите си и се обезсърдчава. Той нвма разположение за работа, за учене. Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може да свърши. За да излъзе от това положение, човек трябва да намъри ИСТИНСКИТЕ СИ приятели, които са готови да го след-ват навсъкъде в този и в онзи свет. Т взимат участие и в радостит, и в скърбит му.

И тъй, докато е на земята, човек губи и печели. – Кога губи? – Когато влага капитала си в житейското море, т. е. в света. Какво става с захарьта, ако я пуснете в чаша вода? – Ще се разтвори и изчезне пред очит ви. Така и човек губи силит и способностите си, когато ги влага в широкия свет, т. е. в житейското море. Обаче, вложи ли капитала си в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се преверне в такава сума, която ще го осигури за въчни времена. Така направи бедната вдовица в вречето на Христа, колто даде последната си

143

пара за беднит. Това, което даде тя, надминаваше сумиг, които богатит пожертвуваха за евоит ближни. В Божествения свет малкото се умножава и дава голями лихви. Затова е казано в Писанието, че малкото се благославя.

Какво се иска от човека?– Да учи, да придобива знания. Бог се радва на онъзи, които постоянно учат. Не е важно да бж-деш учен, но да учиш. Ученето е непре-ривен процес. Не е нежно да бъдеш добър, но постоянно да правиш добро – това е непреривен процес. Стремете се към непреривните процеси, които са дина-мически. В гюс има енергия, живот. Пазете се от статическите положения. Кажете ли, че сте учен, добър, вие се намирате в статическо състояние. На земята човек не може да бъде абсолютно добър, но може да прави добро вейки момент. Ето, майката, която обича детето си, пак си служи с злото, бие го. Като не я слуша, тя го бие. – Къде е погрeшката? – И в майката, и в детето. Ако майката знае, как да постъп-ва с детето си, то всъкога ще я слуша. Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка си, и тя няма да го бие. Съвременнитв майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всъкога играят ролит си добре. Ще кажете, че майката е поела доброволно службата си. Въпръки това, тя не е

144

всякога добра актьорка. И децата не са. всЬ-кога добри актьори. Макар че на актьориг се плаща, но и тв правят погръшки. Казано е в Писанието, че човек трябва да дава даром нещата. Даром ще дадеш само това, което си получил даром, или което си при-добил без труд.

Човек се нуждае от истинско, положително знание. – Защо му е нежно това знание? – Защото само то може да се прилага в живота. Всвко знание, всвко богатство, в което човек не взима участие, не го интересува. Може ли да ви интересува едно угощение, в което не взимате участие? Мно-то нъща ще ви разправят за това угощение, но то не ви интерееува. Нвкой казва, че знае, как се излюпват пиленца чрез инкубатор. Знае той, но на теория. Като тури яйцата в инкубатора, може или да ги изгори, или да ги изстуди. Трябва да знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време да я поддържа. Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползуват.

И тъй, истинско знание е това, при което човек не губи нищо. Млад, който губи мла-достта си, е лишен от знание; верващ, жойто губи вярата си, нвма знание; учен, който губи учеността си, нвма знание; добро-детелният, който губи доброто си, нвма зна-лие. Да изгубиш доброто си, това значи, да

145

дадеш път на злото в себе си. Доброто и злото в човека са така съчетани, както орвхът с своиг черупки. Зелената и твердата черупки на орвха представят злото, а ядката – доброто. Първо ще махнеш зелената обвивка на орвха, после – твердата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е. до доброто. Затова казваме, че който прави добро, има възможност да прави зло; който прави зло, има възможност да прави добро. Пазете се от злото! Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в себе си. То си служи с нови методи – методит на любовта. Как ще постъпите с кучетата, които ви лаят ? Ако прилагате старит методи, ще хверляте камъни върху твх, да ги разгоните; ако прилагате новитв методи, ще носите хлвб в джоба си и, като ви залае нъкое куче, ще му дадете едно парче. Така то ще ви стане приятел и нвма да ви лае. Казано е в Писанието : ,Направете си приятели от неправдата". Ако нвл.ой ви безпокои, не се гнввете, но дайте му нвщо, да ви стане приятел и да престане да ви смущава. Безпокои ли ви нъкое дете, дайте му една книжка с приказки, да чете. Като се заинтересува от твх, то ще .дойде да ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението си към вас.

„И ще ви бъда Отец, и вие ще ми бж-дете синове и дъщери", казва Господ Все-.държител. (–18 ст.). – Значи, ако прилагате

146

новия метод на любовта, ако учите и из^ пълнявате Божията воля, Бог ще ви бъде Отец, а вие – Негови синове и дъщери.

– Божият Дух носи всичкиг& блага на живота.

24. Утринно Слово от Учителя, държано на 15 март, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгръв