КОНЦЕРТ С ФАМИЛИЯ ЯНКОВИ
27,28 август 1943 година – Изгрева – София.
Готвехме се да изнесем концерт на Изгрева, с братя Янкови и баща им, но не беше сигурно, дали ще бъде днес. Станах рано тази сутрин, взех си храна и дрехи и потеглих, през Княжево, за Витоша. Не се обадих на никого. Братът Христо имаше ключ от стаята ми; след като ме търсили с Венцислав и не ме открили, отворил и влезли двамата. Следобяд дошъл Любомир с цигулката си и баща им с флейтата. Брат Христо им съобщил, че концертът трябва да се изнесе в 7 и половина часа, на Изгрева. Аз полежах на слънце и хубаво си починах, сред природата. Когато в 5 часа се завърнах, намерих стаята си пълна с гости, които усилено репетираха. Брат Христо деликатно ме упрекна за това, че не се обадих къде отивам, като внимаваше, да не ме разтревожи. Преоблякох се и набързо направих репетиция с Венцислав и баща му.
Дойде и майка им. В 7 часа потеглихме с такси към Изгрева. Когато пристигнахме, салонът беше препълнен. Имаше хора насядали и отвън, поради липсата на места. Песните, които аз изпълних, бяха: „Фир Фюр Фен", с каденца от Учителя (с флейта), „Имаше человек", с каденца от Учителя (с флейта), „Вехади" (с флейта), „Вътрешният глас на Бога" (от новите песни) и арията на Линда, из операта „Линда ди Шамони" от Доницети. Любомир изсвири концерт от Паганини, още няколко бисови номера. Венцислав свири неща от Бетховен и Лист, а баща им изпълни соло флейта "Менует" от Бетховен и пиеси от френски автори. Концерта мина при небивал успех. От екскурзията, вместо да се чувствам уморена, аз бях бодра, свежа и много добре гласово. Когато целунах ръката на Учителя, той ми прошепна, да отидем после при него. След поздравленията, от страна на сестрите и братята, ние се качихме горе. Учителят беше радостен. Поднесе ни по една много голяма кайсия и каза:
– Запазете костилките и ги посадете в земята! Майката на двамата виртуози, като изказа гласно възхищението си от концерта, се обърна към Учителя:
– Моля ви, Учителю, запазете ги и ги благословете! Ние искаме скоро да си заминем за Берлин. Ако останем повече време в България, ще ги вземат в казармата. Не може ли, Учителю, да се избегне това? Те са виртуози и за тях не е военния живот.
Учителят си затвори очите и дълго време мълча. След това отговори:
– Те не трябва да избегнат военната си повинност, но тя може да мине с големи изключения за тях, много по-леко.
Майка им твърде много се отчая от отговора на Учителя. Така и стана. Те не заминаха за Берлин. Взеха ги войници и много леко минаха военната си служба – те изнасяха концерти през цялото време.
Сестра Янкова продължи:
– Ето Учителю, ние все имаме нужда и от пари, от обувки, дрехи! Любчо има нужда от хубава цигулка, а те са тъй скъпи. Едва ли ще можем да му купим.
Учителят каза:
– То всичко ще се уреди! Когато младоженецът е готов, булката, невестата сама ще дойде при него!
Учителят винаги говореше символично. Ние останахме дълго време при него. Когато те си тръгнаха към града, беше много късно. Аз останах да спя на Изгрева.
На другия ден, преди обяд, ме посетиха мама и татко. С брат Христо ги заведохме при Учителя. Когато той ни прие в приемната си стая, сестрите вече слагаха масите за обяд. Седнахме на столовете в стаята му, аз по средата, между двамата. Учителят каза за татко, че има много енергии.
После се обърна към мама и я попита:
– Слушат ли те, рекох!
Тя само се усмихна и нищо не каза.
Извикаха ни за обяд. С брат Христо ги изпратихме до началото на гората.