"ГОСПОДИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ!" И „СЕРЕНАДА" ОТ ШУБЕРТ
22.08.1943 година – Изгрева – София.
Снощи спах долу, в града. Имах важна, неотложна работа. Тази сутрин рано тръгнах сама за Изгрева. В началото на гората ме посрещна брат Христо. В десет часа влязохме при Учителя. Като приближихме към вратата на салона, чухме вълшебни звуци на цигулка. Учителят свиреше, горе в стаята си. Изкачихме се леко и внимателно по стълбата и почукахме на вратата. Той ни отвори, като държеше в едната си ръка лъка на цигулката и каза:
– Слезте долу, аз сега ще дойда!
Видяхме го как слезе по стълбата, носейки и цигулката си. Отключи приемната стая и ние влязохме вътре.
– Учителю – казах аз – Венцислав ми акомпанира „Серенада" от Шуберт. Тази серенада обикновено се пее от тенор. Мога ли да я пея и аз?
– Изпей я!
Изпях я изразително, като застанах права пред стола си. Учителят ме слушаше със затворени очи. От време на време, кратко ме поглеждаше и пак си затваряше очите. След като помълча малко, каза:
– Тези думи не отговарят, на някои места, на мелодията. Ти изпей пак песента!
Аз започнах отначало с думите: „Мойта песен тихо литва в нощната тъма." Учителят каза:
– Изпей сега същата мелодия с думите: „Мойта песен тихо литва в утринния час."
Изпях новите думи.
По този начин той ми показа, как да коригирам думите на цялата песен. Ето я с новия текст:
Заглавие на раздел
Учителях каза: — Няма светска и духовна музика. Музиката е една. Са¬ мо преводите и са различии. Тази мелодия иде от духовния Свят, но думите и са негативни. Момата не се срамува да каже на въз- любения си, че го обича, а се срамува да каже на Господа, че го обича... Брат Христе попита Учителя за един болен как да му помогне. Учителят му каза едно лекарство. Брат Христе запи-са всичко в тефтерчето си. Настана мълчание. След като дълго време свири със затворени очи различии мелодии в български стил, Учителя изсвири на цигулката си една нова песен. Ето ду¬мите и: „Господи, колко те любя, Боже! Господи мой, колко те любя! Обичам те, Господи!11 Тук вече темпото става алегрето (веселичко): „Обичам твоите дрьвчениа. Обичам твоите иветениа. Обичам твоите ре-кички. Обичам твоите планини, всичко Господи, което си създал! Обичам те! Обичам те! Обичам те! Господи!" Учителят се обърна към мен: ' — Ти вески ден трябва да разработваш градинката си! — Учителю, аз нямам градинка! Учителят се смееше със сълзи... Извади бялата си носна кърпичка, избърса се и каза: — Градинката е твоя глас, твоя талант. Разсмях се и аз... — Учителю, тук аз си пея, но тихо. С брата си пеем Дни- те на „Битието".Учителю, ако ги запиша, още по-лесно бихме ги заучили... Брат Христо каза: — Учителю, братя Янкови се завърнаха от Рила. Те ис- кат да посещават сутрешните беседи, а далеко им е да идват сут- рин рано от града. Учителят бръкна в джоба си. Извади един ключ, даде го на брат Христо и каза: — Братята Янкови и сестрата — като посочи мен, — да спят вечерно време в тази стая. Той поясни подробно на брат Христо къде да спим. Из-викаха ни за обяд.