Познат от Бога

Познат от Бога

Размишлен и е.

Съвременните хора се оплакват, че не «м достига нещо. Какво им не достига? – Правилно разбиране на нещата и прилагането им на време и на място. Наистина, и най-хубавит нъща, криво разбрани и не на време приложени, причиняват голями пакости и нещастия. Дайте пари на бедния, който не се е научил да работи, и той в скоро време ще стане ленив; дайте знание на невежия, и той ще прояви гордостта си; дайте сила на слабия, за да се прояви в него насилието; дайте красота на грозната мома, за да видите в лицето й суетата на живота; вложете све-тосгьта в аеразкаяния гръшник, за да разберете, какво значи духовна гордост.

Често се говори за гръха, и мнозина се 'запитват, коя е причината за проявяването му. Много причини има за съществуването на грЪха. Стремежът на човека да стане по-учен, по-силен, по-красив, побогат от другит, става причина за проява на гръха. Не е лошо да бъде човек богат, учен, си-лен, красив, но той не трябва да се състе-

) I. Послание към Коринтяниг, 8 гл.

94

зава с близкитв си, нито да очаква твхното-одобрение и награда. Ще бъдеш учен, бо-гат, силен, красивъ- за себе си. И като по-стигнеш желанието си, ще даваш от своето благо и на другитв, без да очакваш нъ-що от твх. Значи, причината за грвха, за заблужденията се крие в самия човек, а не вън от него. Ще кажете, че грвхът и зло-то се крият в лошит духове. Какво са лошитв духове ? – Човвшки духове. Като умре някой грвшник или престъпник, той не престава да обикаля живитв хора и да им нашепва, какво да правят, как да се проявят. Ново нвщо ли ще кажат тв ?–Нищо ново. С какъвто морал и разбирания са живвли на земята, такъв ще проповвдват и от другия свят. Ще дойде нвкой дух при вас и ще ви нашепва, че не може да се живве без пари и без лъжа, че трвбва да помислите за себе си. Като слушате да ви се говори така, дохождате до заключение, че нвкой ве-лик дух ви говори. Това е заблуждение. Ве-ликитв и светитв духове говорят по друг на-чин. Тв напътват хората към доброто, а не към злото.

Съвременният свят е пълен с заблуждения. Външно хората са гладко замазани, чисти, бвли, но достатъчно е да бутнете нъкъде, за да излвзе нечистото, грозното, кривото, което от ввкове се таи в човека. Ако търсиш богатството, силата, знанието, красотата, здравето само за себе си и за свонт&

95*

близки, ти си на крив път. Тези блага во-дят към заблуждения. Знанието, богатството, силата, красотата са ръки, които минават край всички хора. Всеки ще задържи от водата им толкова, колкото му е нежно. Останалото ще пусне да тече свободно, да пои градинит на всички хора. Рече ли да тури бент на водата, да я задържи само за себе си, той ще причини пакост и на своя дом, и на близкитв си. Който мисли само за себе си, изпада в противоречия и заблуждения, от които не може да се освободи с въко-ве. Да живееш само за себе си, това е външното, механическо разбиране на живота.

„Но ако люби някой Бога, той е познат от Него. И тъй, колкото за яденето от идо-ложертвеното, знаем, че идолът е нищо не света, и че освен едного Бога, няма никой друг Бог." (– 3 и 4 ст.). Павел се стреми да примири различните разбирания на хората» Той казва, че няма нищо лошо в яденето на идоложертвеното, защото идолът е нищо на света. Същевременно той изтъква идеята, че съществува само един Бог, понеже хората са вервали и верват в много богове,

„Но гледайте, да не би тая ваша свобода да бъде съблазън на слабиг." (– 9 ст.). – Значи, слабият може да се спъне, както отъ-своята свобода, така и от свободата на своя <5лижен. С други думи казано: Това, което майката яде, детето не е в състояние да яде; товара, които силният носи, слабият не мо.

96

же даже да го подвижи; знанието на учения и силния, не е знание и за слабия. За да се ползуват разумно от силата, знанието и ют богатството си, и силният, и слабият трябва да посветят всичко на Божественото в себе си. Само така човек може да запази свободата си. Не е лесно да изгубиш свободата си. Изгубиш ли я, ти се ожесточаваш, ставаш груб, недоволен от живота. Истински свободен е богатият, уче-ният, силният. Дето е свободата, там е богатството. Истински богатият е честен човек. Каквото има, той го открива пред хората. Ще кажат, че частната собственост не съществува вече; тя изиграла своята роля. Частна собственост е тази, която никой не може да ти отнеме. Например, тълото ти е частна собственост. Обаче, къщата ти не е частна собственост. Не е лошо, че имаш къща; лошо е, ако се държиш за нея, каго за частна собственост. Даже и тълото, като твоя частна собственост, не ти е дадено да си поживееш, както намираш за добре. Казано е в Писанието: „Дайте тялата си в жертва жива, света и Богоугодна". Мислиш ли само за хранене и обличане на тълото, ти ставаш негов роб. Така ти нарушаваш Божия закон и влизаш в стълкновение с всички хора. Даде ли човек предимство на желанията на тълото си, той проявява животинското в себе си, а духовното прене-«бретеа. Такъв човек мисли за слава, за по-

97

чести от хората, а забравя да прояви доброто в себе си. Виждате го горд като паун. Разперил опашка, той верви напред, иска да обърне внимание на всички хора. Като е дошъл на земята, човек трябва да се ръководи от Божиит закони, а не от чо-въшкит и животинските. Не живее ли така, той сам опредъля съдбата си, сам подписва тежката си присъда.

Ще ви предам една приказка от „Хиляда и една нощ" накратко и с свои думи. Ще кажете, че приказкитв „Хиляда и една нощ" са. крайно фантастични. Т съдържат нещо поучително за практическия живот. Четете ги съзнателно, да извлъчете поуката, която се жрие в твх. В приказката, която искам да ви разкажа, се говори за един млад мо-мък, който търсъл начин да подобри живота си. По едно време той нам-врил една млада, богата мома и се оженил за нея. Оказало се, обаче, че тя владеела черната магия. Един ден мъжът й се провинил нещо пред нея и, за наказание, тя го превернала в куче. Тежко било положението му, като куче, защото тя постоянно го биела. Той имал съзнанието на човек, а формата на куче, поради което страданията му били голями. Като не могъл повече да понася страданията, той напуснал дома на жена си и започнал да скита по улицит, докато попаднал в фурната на един добър човек. Фурнаджията дриел бездомното куче при себе си и често

98

се вглеждал в него. Той забелязал, че кучето е умно, а главно различавало фалшивигЬ-пари от истинските. Една жена, редовна клиентка на фурнаджията, също обърнала внимание на кучето, в очит& на което видъла съзнателния поглед на чов&к. Понеже дъщеря й владЕела бЬлата магия, тя решила да му се помогне по някакъв начин. Един ден успъла да примами кучето и да го заведе при дъщеря си. Щом погледнала в очит му, дъщерята познала, че това е човек, пре-вернат на куче. Тя взела никаква вода и на-пръскала с нея кучето, което веднага се превернало на млад, красив момък. Тя казала на младия човек: Ти си женен, затова ще отидеш при жена си. Тя ще се уплаши, като види, че си дошъл при нея, но давам ти една течност, с която ти ще я напръскаш. Какво ще стане след това и как ще постъп-ваш по-нататък, оставам на твоята съвъст и разбиране.

Младияг човек благодарил на момата за доброто, което му направила, и тръгнал за у дома си. Като го видела, жена му се уплашила и започнала да бяга. Обаче, той-успял да я напръска с течността, и останал очуден, когато пред него застанала красива черна кобила. Той веднага я завел в обора и започнал да я бие^ Това прав&л всеки ден, с което отмъ-щавал на жена си за стореното от нея» зло. Един ден той срещнал своя ду-

99

ховен наставник и му разправил историята на своя живот, след което го запитал, добре ли постъпва с своята черна кобила. Духовникът му отговорил: По човешки за-кон постъпваш право – око за око, зъб за зъб. Така ти отмъщаваш на жена си. По Божия закон, обаче, не постъпваш право. Ти трябва да проявиш милосърдие към нея: ще я храниш добре, ще я милваш, ще й даваш работа, да те обикне и тя. Щом те възлюби, тя ще изкупи погрвшката си към тебе и след време ще се преверне на чо-вък. Иди си сега и приложи Божия закон. Само така ще разрешиш правилно задачата си.

Как трЬбва да постъпите с човек, който е извършил нъкакво престъпление ? Вие живЕете в християнска епоха и казвате, че този престлшникъ- трябва да се обеси. Ако питате него, той ще ви каже, че извършил престъплението, защото и по отношение него е извършено престъпление. Кра-децът ще каже, че краде, защото и него са крали. Лъжецът ще каже, че лъже, защото и той е лъган. Така не се разрешаваг въ-просит. Насилието ражда насилие. За да не се дава път на насилието в живота, Хри-стос казва: „Не си отмъщавайте. Не давайте място на гн-вва в себе си." Ще кажете, че чрез отмъщението търсите своето право. Оставете на Бога, Той да отдаде правото на всекиго. Ако за отмъщение превръщаш чо-

100

въка на куче, някога той ще те преверне на кобила и ще те измъчва. Къде е разрешението на въпроса ? Тежко е положението на човек, който изгубва човешката си форма и се превръща в животно. Коньт стои по-високо от кучето, но нали не е човек. При това, ако човек е превернат на кон, наказанието му не е малко. Следователно, не е нежно и да го биеш всвки ден. Достатъчно е това наказание на човека – да се преверне в животно. Какво трябва да правите, като гръшите или вършите престъпления ? Нищо не ви остава, освен да изправяте погръшкит си. Докато сте на земята, все ще гръшите, все ще превръщате ближния си на куче или на кон, но важно е да изправяте пргръшкит си и по вече да не ги повтаряте. Ще кажете, че разликата между кучето и коня е голяма. – Това нищо не значи. Важно е да се отнасяте добре с всички животни. В приказката от „Хиляда и една нощ" се казва, че за отмъщение мж-жът превернал жена си на черна кобила, която всеки ден биел. Каква полза имала тя от това, че стои по-високо от кучето, когато всеки ден била бита? Човещина се изисква от хората. Човек трябва да се отнася добре и с приятелит, и с неприятелит си. Справедливосг се иска от всички! Понъкога животнитт» постъпват по-добре от хората. Обаче, няма постъпка, за която да не се отговаря в съдния ден. Тогава и животнит ще бъдат съдени, а колко повече хората.

101

Като четете приказките от „Хиляда и една нощ", питате се, защо трябва да се пре-връщат хората на животни. Има причини за това. Изобщо, за всяко нещо, което е ставало и става, има дълбоки причини. Всъка животинска форма е носителка и на доброто, и на злото. Богатството, силата, знанието също така са. носители и на доброто, и на злото. Всичко, с което разполага човек, може да го употреби и за добро, и за зло: от него зависи, как ще използува силит на своя организъм. Ако е разумен, той ще употреби всичко за служене на любовта. Единствената сила, която не върши зло, е любовта. Затова е казано, че всички злини и престъплення стават вън от любовта. Колкото и да е свирепа тигрицата, към малкиг си тя е нЬжна, любеща майка. Любовта я прави добра и нвжна. Обаче, същата тигрица е жестока към онова, което не е излъзло от нея. Така постъпват и хората. Т СА нежни, внимателни към всъ-ки, когото обичат. Към онзи, когото не оби-чат, тв са. готови да му причинят ред пакости и неприятности. Всеки трябва да съзнава, че живее и се движи в Бога и, следователно, не може да излъзе вън от любовта. А който живее в любовта, не може да грЪши. Вложете в ума си тази мисъл и следете за дълата си. Любовта разглежда нв-щата отвън и отвътре. За нея няма нищо скрито-покрито. Тя се радва на живота, в каквато форма и да се проявява той. За нея

102

животът е красив и разнообразен. Тя не се изкушава от нищо. Който се изкушава, той е вън от любовта, вън от истинския живот.

Истинският живот има две страни: външна и вътрешна. Който се съблазнява от много неща, той разбира външно живота. Виждате ли, че някой иска да се осигури, да има клица, пари, имот, да разчита на нещо, той разглежда живота отвън. Той казва: Хиляда лева да имам в банката, но да зная, че има нещо на мое име, на което да разчитам. – Кой е той ? – Всички хора. Когато говоря за заблуждението в живота, имам пред вид всички, които са заблудени; когато говоря за доброто, имам пред вид добрите хора; когато говоря за разумността и за красотата, имам пред вид разумните и красивите. – Кой човек е красив ? – Който носи доброто и любовта в себе си. Истински красивият е добър, богат, силен, любещ. А за да бъдеш богат, преди всичко, трябва да проявиш доброто. Любовта пък предшества и богатството, и силата, и доброто, и красотата, и разумността. Човек трябва да служи на любовта с всичко, каквото притежава. Който не може да употреби всичките си добродетели в служене на любовта, не може да се нарече истински човек, не може да бъде възлюбено чадо Божие. Той не може да бъде подобен на Бога. Ако искаш да бъдеш образ и по-

103

добие Божие, приложи доброто и любовта, които са вложени в тебе. Щом ги приложиш, ти ще обичаш хората и никого няма .да осъждаш и критикуваш. Как постъпва -Бог с човека? Като види, че някой е паднал, Той казва: Не се безпокой. Стани и върви напред!

„Познат от Бога." – Кой е познат от Бога? – Който прилага любовта първо към Бога, а после и към ближния си. Любовта е непреривен процес. Най-малкото прекъсване в този процес подразбира прекъсване на съзнанието. Щом се прекъсне ^съзнанието, човек попада под чуждо влияние, което му се отразява вредно. Той започва да желае всичко, каквото ближният му е придобил с усилие и труд. Ако види кра-сив човек, иска да бъде като него; ако вида богат, и той иска да стане богат. Какво ще бъде положението му, ако има само един .красив човек в свята ? – Възможно ли е -това? – Възможно е. Красив е човекът, но не и неговит удове. Следователно, красотата на човека е специфична, различна от красотата на неговит очи, ръце, крака и др. В този смисъл, можем да кажем, че един е красивият човек, един е бога-тият, един е ученият и т. н. Щом поже-лаеш да бъдеш като другит хора, ще знаеш, че всеки за себе си е един, няма друг като него. Ти ще се стремиш да раз-виеш такова качество в себе си, каквото

104

никой друг не притежава. В това велико-разнообразие на прояви и добродетели се крие единството между душит. Един е Бог, но всички могат да бъдат като Него. –- Кога ? – Когато са сверзани с Него. Който се опита да скъса тази връзка и да се отдЪли от своя Създател, влиза вече в кривия път, в пътя на греха. – Няма човек ка-те мене. – Ти си в кривия път на живота. Ще бъдеш едно с Бога и едно с своиг ближни. В вътрешното единство е разнообразието на живота. В това единство, именно, се проявява любовта. Приложете лю-бовьта, за да разберете закона на единството. Казано е в Писанието: „Бог бЪше в Христа и примиряваше хората с себе си, като не им вмвняваше в грях тяхниг по-грЬшки и престъпления." Христос даде при-мЪр на хората, как да живЕят, но, въпръ-ки това, всички са недоволни от живота. Майката е недоволна от дъщеря си, бащата от сина си, жената от мъжа си, мъжътт* от жена си, учительт от ученицит си и т. н. Живот ли е това ? Ще кажете, че условията, хората, животът е лош, затова и вие сте недоволни. Така не се говори. Нито животът е лош, нито хората са лоши. Право-разбиране е нежно на човека. Ще кажете, че животът ви е пълен с противоречия. Изкуство е да жив-веш в противоречия, а не в свЬт, дето пътищата са гладки. Земята е велико училище, в което хората придобиватъ-

105

ценни уроци. Да светиш на хората, да опра' вяш пътя им, това е умение да живееш. Герой е онзи, който е приятел и на лошит, и на добрит хора. Защо господарьт трябва да бие слугата си ? Ако слугата не е свер-шил нещо на време, нека господарьт вземе неговия образ, и сам свърши работата си. После нека извика слугата и да му каже: И аз имам господар като тебе. Както аз върша работата на господаря си, така и ти върши своята работа. За предпочитане е да свършиш работата вмъсто слугата си, отколкото да го биеш с ръката си. Така ще изразход-ваш повече енергия, отколкото с работата. От човека зависи да живЕе добре, да вижда доброто и красивото в лошит и отрицател-нит нъща.

Срещате една грозна мома и обръщате лицето си настрана, не искате да я гледате. Обаче, аз познавам тази мома и турям на нейно име в банката няколко милиона. Веднага около нея започват да се стичат млади момци, кандидати за женитба. Какво е станало ? – Парит представят красива маска, турена на лицето на грозната мома. Сега момцит каз-ват, че момата не била толкова грозна, както по-рано им се виждала. Т намират, че има нЬщо красиво в нея, за което заслужава я& я обикалят. Идеал имат вече момциг, но и момата има идеал, който я прави красива, Който няма идеал в живота си, той е гро-зен. Който живее с страх и безпокойство,

106

-че нвма богатство, знание, сила, красота, той преждевременно остарява. Ето защо, за да бж-дете красиви и да не остарявате, носете нв-какъв висок идеал в душата си. Бъдете смъли и безстрашни! Приложи доброто, вложено в тебе, и от нищо не се страхувай. Ако си добър, не можеш да бъдеш беден. Добрият е същевременно богат, сщ»ен, разумен. Ще кажете, че разбирате, какво нв-що е доброто. Не е достатъчно само да разбирате доброто, но трябва да го приложите. Разбирането има отношение към ума, а прилагането – към сърцето и волята. Щом разбирате нещо, трвбва да го приложите. Само така ще дойдете до вътрешното познаване на «вщата, т. е. до твхната същина.

Казано е в Битието, че Бог забранил на Адам и Ева да ядат от плодовете за познаване на доброто и на злото. Въпрвки това, тв ядоха от плодовете на забраненото .дърво, но не получиха вътрешно познаване на доброто и злото. Външно го познаха, но не и вътрешно.–Какво трябваше да правят Адам д Ева? Не трябваше ли да ядат от забрадения плод? В такъв случай, докога не трвбваше да ядат ? – Докато придобият доброто и го проявят навън. Тв се изкусиха, защото им липсваше доброто. Човек се изкушава и пада, когато нвма нвщо, което му е необходимо. Първитв човвци нвмаха доброто, т. е. не бвха го проявили, затова се изкусиха от дървото за познаване на доброто и злото.

107

Ако бвха дали ход на доброто в себе си, нямаше да се съблазнят от нищо. Ако носиш сто килограма злато на гърба си, и нвкой вземе нвколко килограма от него, ти ще благодариш, че те облегчил. Носиш ли -само два килограма, и някой се осмвли да вземе част от него, ти ще повдигнеш голвм въпрос. Ще кажеш, че и без това златото не е много, нвма нужда да да-ваш на другитв от него. Значи, малкитв работи, недоимъкът раждат противоречията и недоразуменията в живота.

Сега всички хора искат да се освобо-дят от голвмиг противоречия. Т търсят път да се освободят, но не знаят, как да го намърят. Един е пътт, койю води къч освобождаване: да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичката си сила. – Как ще намврим Господа? – Както младият момък намира своята възлюбена. Той я търси тук, там, докато един ден сърцето му трепне, и той казва: Намврих я! Възрастнит се смвят на младит моми и момци, критикуват ги, без да знаят, че единствени тв им показват пж.тя към Бога и начина, по който мо-гат да Го възлюбят. Момитв и момцит са най-добритв проповедници. Момъкът и момата казват на хората: Ако вие възлюбите Господа, както ние се обичаме, нвма да страдате. Тъй щото, ако питате какво е предна-

108

значението на младит моми и момци, ще знаете, че т упътват ученицит в правия път. Като видят, че някой ученик изкривява пътя си, т му казват: Внимавай, изкривил си пътя си. За да го оправиш, възлюби Господа-Т СА живият Божи закон, който казва: Ще възлюбиш Господа, както младият мо-мък обича своята възлюбена, и младата мома – своя възлюбен .

И тъй, старият трябва да се учи от младия. – Какво да учи? – Любовта. Младият пък трябва да учи от стария мъд-ростта. Синът или дъщерята казва на ро-дмтелит- си: Ако научите от мене, как да любите Господа, вие сте на прав път. Ако се съблазните от мене, вие сте на крив път. Нито моята любов е на място, нито вашата. Същото се отнася и до любовта на човека към хората. Изобщо, истинска любов е онази, която дава потик на човека и го отправя към Бога. Ако любовта ви внася съблазън и убива всъкакъв потик, тя не е истинска. Някой се съблазнява от любовта на едного към даден човек. – Защо се съблазнява ? – Защото неговата възлюбена била жена. Не се съблазнявай, но виж добрата страна на неговата любов. Кажи си ~ Тази жена още нищо не е дала за този чо-вък, а той я обича, прави голями жертви за> нея. Аз, разумният човек, на когото Богт> е дал хиляди блага, и всеки момент се жертвува за мене, не зная, къде да Го намъря к

109

как да Го обичам. ТрЬбва да уча любовта от младия момък и младата мома.

И тъй, учете се от онЪзя, които любят. Военният люби сабята и пушката си, на тях разчита. – Защо? – Т- ще го прославят. Ученият отваря книгата, чете, изучава я, знае, че тя ще го направи човек, тя ще го прослави. Следователно, и вие трябва да възприемете любовта и да я приложите, защото тя ще ви направи човецп и ще ви прослави. Не търсете слава от ЧОВЕЦИТБ, но от любовта. Който разбира това, ще стане слуга на любовта и ще се повдигне. Който не разбира, ще стане господар на любовта и ще се понижи. Който разбира живота, може да се жени; който не го разбира, да не се жени. Който е богат, силен, учен, да се жени; който е беден, слаб, невежа, да не се жени. Женитбата е велик окт, който изисква подготвени хора. Който се жени, трябва да намери истинската си възлюбена, която да отговаря на чувствата му.

Двама американци, добри приятели от детинство, решили да търгуват заедно. И двамата вложили по пет милиона долара в търговията си. Работата им вервяла добре, и лриятелскит им отношения се закрепили повече. След известно време и двамата се оженили. Така живели една-две години, но животът им не бил добър. И двамата се оплаквали от жените си и били готови да се разведат. Преди да направят това, те решили

110

да размвнят жениг си, дано животът им се подобри. Опитът излязъл сполучлив. Сега тв разбрали, че първият път не са попаднали в избора си. – Какво показва това ? – Че хората често размвстват нвщата. Следователно, когато работиг ви не вервят добре, когато се натъквате на противоречия и мъчнотии, ще знаете, че причината за това е в разместването на нещата, че тв не са поставени на истинскит им мъста. Поставите ли ги точно на мвстата им, противоречията и мъчнотиитв ви ще изчезнат.

Като се говори за размвстване на нещата и поставяне вевко нвщо на своето мвсто, ние не критикуваме сегашния порядък на живота. Ние само изнасяме фактит, както са в дей-ствителност. Не е лошо, че живееш подт* наем в една къща, но ти имаш нужда от по-хубава къща и от по-добри условия. Докато намъриш тази къща, ще търпиш, за-ставен си да живееш в нея. Жаден си, ще пиеш вода, отдето намъриш. Има и по-хубава вода от тази, която пиеш, но не си я намврил. Като намвриш хубавата вода, ще се откажеш от лошата. Ти се нуждаеш от чист въздух. Докато го намъриш, ще се задоволиш с онзи, при който си заета-вен да живвеш. Като промвниш условията на живота, ще намъриш по-чист въздух, който ще задоволи нуждит на организма ти.

111

Помнете: онова, което може да подобри вашия живот, е любовта. Ако я възприемете и приложите правилно, тя ще ви подмлади, Тя носи нов живот, нови разбирания, нов морал. Откажете се от старото и приемете новото, което иде сега. Старит листа, сами по себе си, ще окапят, и вътърът ще ги отв&е далеч от дървото. Новиг листа, сами по себе си, ще израснат. Не съжалявайте за старит листа. Радвайте се на новиг листа, които израстват. Т ще дадат нова насока и нова философия за живота.

– Божият Дух носи всичкитЬ-блага на живота.

22. Утринно Слово от Учителя, държано на 1 март, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгръв.